Хубав август се очертава. Не само, че този месец имам рожден ден, но ето и че истинското лято ще се завърне. (Сега ще я втасаме. ) Както вече свикнахме на умерени температури и редовно поливане, може да не ни понесат веднага, ако не се погрижим да отпрашим към морето или някъде на друга прохлада.
Аз все още не знам дали и къде ще мога да отида, но едно знам със сигурност - вдъхновението ми се завърна. Дали след последната висока температура се изпариха и загнездилите се от известно време тревожни мисли, но веднага щом взех да се пооправям, оцених живота си наново. Нали ви е познато?
Мислим си, че животът ни е скапан, докато не ни заболи зъб и после осъзнаваме колко хубаво ни е било преди това.
Дали пък заради меланхоличното време, проливните дъждове, работното лято, текущите семейни проблеми и наближаващия ми рожден ден, но последния месец, месец и половина не бях най-големия лъч светлина. Но както и на приятели, така и на себе си винаги давам един съвет - когато ти е зле, просто се фокусирай върху две неща. Първо - други хора.
Бъди полезен на другите около теб и поне за малко ще отместиш фокуса от собственото си "нещастие", да го наречем малко пресилено. Другото важно нещо е да намерим своя катализатор на енергия в творчеството. За някои това може да е овладяване на висшето изкуство на кючека в местната кръчма, но аз предпочитам да се отдам на увлекателни книги, развлекателно кино и всепоглъщащата кулинария.
Такива чудесии наготвих напоследък, че месеци няма да ми стигнат да ги публикувам, а и още не мога да се спра. Искам около мен да е цветно, красиво, топло - като картичка от тропически остров ( тъй като не мога да отида така и така). Искам хубавите вибрации да успеят да достигнат мен, читателите ми и всеки, който има нужда от един "позитивен" шамар да го свести, веднага щом се замисли за разните му там злободневни проблеми и пропуска голямата картина.
Преди време например не обичах да си чествам рождения и ден, защото не харесвах идеята за остаряване като цяло и въобще целия шум около този ден. ( Сигурно съм си мислила, че съм много важна, интересна и над нещата ..оф)
С годините обаче все повече оценяваме огромната привилегия да остарееш, която бива отказана на много други. Същото и с честването. Като деца сякаш го получаваме на готово, но с времето трябва сами да го организираме и сами да осъзнаеш, че това е честване на живота и си заслужава. Такова е настроението, което исках да се носи от днешната рецепта. Едно честване на лятото, живота, красивото и вкусното. Да поставя началото на поредните Люсински празници, които се честват целия август месец ( У ДОМА..ОТ МЕН..СЪВСЕМ НЕ СКРОМНО, ЗНАМ :)). Така пък не се притеснявам ако на самия ден, нещо не обърка.
И тъй като за мен няма да има по-голяма радост да споделя с всички вас цялата храна, емоции и настроение от празника, официално ви каня на този фестивал на сетивата ( и да седнем на виртуалната маса) с първата ми рецепта за изкусително вкусни мини тарталети с крем и плодове "Тути фрути".
А ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
За тестото:
450 г брашно София мел Класик
200 г масло
1 ч.л. сода ( с оцет)
1 бр. яйце
1 с.л. майонеза ( по желание)
2-3 с.л. захар
За крема:
домашен крем ванилия ( рецепта по-надолу) или пакет инстантен крем
Още:
сладко по избор
плодове по избор
Желе за глазура:
500 мл вода
250 г захар
1 пак. желатин
Започваме с направата на тестото. Всички продукти се слагат в купа, като може да работите и на миксер или на ръка. Содата я прибавяме, като я "загасяваме" с малко оцет, а майонезата е по-желание и може да се пропусне и прочетох за тази добавка в един сайт, който гарантираше още по-вкусна текстура и реших да опитам :)
Замесваме меко не лепнещо тесто, като е добре да работим с не много меко масло, тъй като тестото ще се разпада повече. Ако все пак топлите дни си кажат думата, не се притеснявайте! , Винаги може да го приберете в хладилника да се охлади за 20-30 минути и ще бъде по-лесно за разточване.
Разточваме тестото на не много тънко и покриваме формичките за тарталети. Надупчваме основата с вилица на няколко места, за да не се издува прекалено при печене и пъхаме във фурната да се пекат на 190 градуса.
Докато правя формичките една по една, прибирам готовите отново в хладилника, зад а не се отпусне отново тестото.
Печем тарталетите докато се зачервят около 8 -10 минути. Оставяме ги да се охладят.
През това време приготвяме крема: Използваме домашен крем ванилия или някакъв пудинг или готов крем по желание.
Рецепта за крем ванилия имам на много места в блога, но ще я напиша отново тук, за да съм сигурна, че имате всички компоненти на рецептата:
За крема:
500 мл прясно мляко
150 г захар
3 бр. жълтъци
30 г нишесте
50 г масло
1 ванилия
Слагаме 400 мл от млякото и захарта на котлона да заврат. В купа смесваме жълтъците, нишестето и останалото мляко на крем. След като млякото тръгне да завира, прибавяме жълтъчената смес и бъркаме енергично, докато кремът се сгъсти.
Гъстия крем дърпаме от огъня и прибавяме ванилията и маслото и разбъркваме, докато се разтворят напълно в него. Оставяме кремът да изстине, като е добре да го покрием плътно отгоре с пласт стреч фолио, за да предотвратим образуването на коричка. За по-бързото му охлаждане го прехвърлете върху измит със студена вода метален поднос, тъй като по-тънкия пласт крем ще изстине по-бързо.
Тарталетите сглобяваме като във всяка слагаме от ваниловия крем, като на дъното може да поставите тънък пласт малиново желе и някакво сладко, като от зелени смокини например.( Аз сложих така само на половината тарталети.)
Отгоре украсяваме с вариация от плодове като моите бяха - сини сливи, праскови, френско грозде и къпини. Сложих на места и малко зелени смокини от сладко, ако се чудите какво е това зеленото освен листенцата мента.
За лъскавата глазура ползвам желиран захарен сироп. Правя си захарен сироп от вода и захар, и след като поври пет минути прибавям желатина, който е приготвен според описанието на опаковката,
Съхранявам сиропа под формата на желе, в стъклени бурканчета в хладилника, и когато искам да ги използвам, отделям необходимата ми част и загрявам за няколко секунди на микровълновата, докато се отпускане леко и може да се нанесе върху плодовете.
И готово!
Едва ли мога да кажа нещо повече за вкуса на тези очарователни кошнички, което сами не можете да си представите от снимките! Затова, сядаме на масата!
Добър апетит, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!