Карамелизирани ябълки с мек карамел / Candy Apples Recipe

Днес ще ви представя една рецепта, която едва ли ще ви подсигури вечерята за деня, но със сигурност ще сгрее душата на мнозина от вас. Добре познатите ни от детството захаросани ябълки. Кой ли не се захласвал пред бляскавата им визия, като нарисувани в някоя приказна анимация и с ухание на топъл карамел.

Един изключително подходящ за сезона десерт, който няма да ви коства много средства, нито усилие за направата му.

Самата аз се каня от години да приготвя тези ябълки, и щом ми попаднат подходящи плодове у дома, като размери, свят и така нататък, веднага съм почвала да планирам направата им..и така всяка година..само планове. Ту ми липсваше захар, ту боя, ту клечки за ябълките, ту ябълките не бяха баш каквито исках.

Затова, тази година решена, че няма да оставя една рецепта да ми бърка в здравето всяка есен, реших, че ще си приготвя карамелизираните ябълки, с каквото има под ръка и въобще няма да се спирам пред нищо.

Една от причината винаги да ме е спирала леко тази рецепта е, че първата хапка за пробиване на твърдия карамел е много трудна, затова когато попаднах на такъв, който седи меко, като меките бонбони, си казах, ето тази рецепта ще е ( Доверих се на Руми и Ева :) ).

Вече бях взела няколко малки зелени ябълки от магазина и макар да са по-подходящи червените, защотъо ще засилят цвета, зелените ми допадат повече на вкус.

Реших, че ябълките ще бъдат чудесни за подарък на децата, които очаквах да ми гостуват и със сигурност ще им намеря занимавка, която в края на краищата ще ги накара да изядат и някой пресен плод.

Ако всичките тези доводи в полза на този десерт са ви спечелили, вижте и самата рецепта:

Необходими продукти:

6 бр. ябълки

1/4 ч.ч. глюкоза

1 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. течна сметана

2 с.л. масло

червена сладкарска боя

Първо измих и подсуших ябълките. Махнах дръжките и на тяхно място заучих дървен шиш. Тези за месо са много тънки, затова ползвах клечки за китайска храна, които имах у дома. Вие може да ползвате и дръжки от сладолед, както и дървени клонки за повече артистичност.

Като за първи път, на мен ми трябваше нещо стабилно, с което да съм сигурна, че ябълката няма да ми се изплъзне и пльосне в карамела :) 

С чаша си отмерквам глюкозата, като тук ще отбележа няколко трика за нея. за да ви е по-лесна за изсипване от буркана, може да я загреете за кратко на вода баня или пък за няколко секунди в микровълновата.

Много често ме питат и от къде да си набавите глюкоза, затова пак казвам, че по-големите вериги като Билла и Кауфланд, Метро или друг вид по-големи супер маркети също имат, просто и аз не съм обръщала внимание в началото :) 

Слагам захарта и глюкозата в касерола на котлона да заврат. Хубаво е да не разбърквате карамела в началото, а само леко да раздрусвате с кръгови движения тиганчето на котлона, за да не се образуват бучки.

Ако тръгне да ви загаря на места обаче, не му мислете, а си го разбъркайте. ( И да стане на бучки, има как да се оправи) 

Загрейте сметаната в микровълновата през това време до точка на кипене и добавете  в нея червената боя.

Дръпнете карамела от котлона и прибавите сметаната при непрекъснато бъркане на тънка струйка. Сместа ще тръгне да стяга.

Върнете на котлона и прибавете маслото. сега на по-тих огън оставете всичко да се разтопи отново и да се хомогенизира в хубав, червен и плътен сос. (Ако все пак са ви са се получили бучки, не се притеснявайте, а минете соса с пасатора.)

След това потапям ябълките, като за да стегнат по-бързо, аз ги бях охладила предварително. 

Нареждам ги върху силиконова подложка или хартия за печене, за да се отцеди излишния сос. ако ябълките ви са зелени като моите, може да искате да ги потопите още един-два пъти след това, за да стане по наситен цвета. 

За тази цел ще е хубаво да загрявате отново сместа, тъй като след охлаждане стяга бързо.

В крайна сметка се получиха едни малки бижута, които допринесоха идеално за есенната украса на масата.
А когато моите гости ги получиха,  очите им блеснаха. Вкусни десерти има навсякъде, но тези  остават в сърцето като скъп спомен.

И тъй като карамелът беше мек, лесно можете да се обели от ябълката, без да рискувате някой зъб.
Опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

The Unholy Photo shoot: Vampire Nun and Priest / Хелоуин : Грим идея - Монахиня и свещеник вампири

* Внимание! Статията не се препоръчва на хора приемащи нещата твърде на сериозно, религиозни фанатици или такива без чувство за хумор.

Темата за обръщането на изначално положителни и печелещи доверието ни персонажи към силите на злото и мрака отдавна е експлоатирана до краен предел в литературата, киното и телевизията.
Все пак те успяха да превърната нищо неподозиращата Фея на зъбките в едно от най-гадните неща, което може да те застигне, след разстройство в безтегловна среда.

Да не говорим, че дори най-невинните анимационни герои не са застраховани към смяна на житейската философия и преобръщаме към други религиозни течения:

Днешното ми предложени за грим и костюм за Хелоуин е свързано с представителите на светата църква или иначе казано, хората който би трябвало да са с връзки и да се ползват със специални протекции от Горе, за да не ги застигат такива чуми. Да, ама не! 

През последните години гледахме доста филми и за обсебени и леко не у ред отчета, монахини и други богослужители. 

                       

Както виждате, знам за какво говоря :) 

                     

Гледам филми на ужасите, както хората гледат новини всяка вечер, с тази разлика, че моите филми не са толкова страшни като новините. :)

                     

Много хора не разбират, че по-голямата част от любителите на Хелоуин извън Америка, където е вече комерсиализирана традиция, са именно артисти и хора на изкуството. Това, което дава този повод на повечето гримьори, фризьори и скулптори, както и други хора, занимаващи се с изкуство е голямо поле за изява, което в други празници не съществува.

Повечето професионалисти в  специалните ефекти са започнали именно увлечени от грима покрай Хелоуин, достигащи до това да правят такива за големия екран. 

За мен това също бе голяма мечта, но за съжаление България няма основа за такъв вид филми, освен ако не са чужди продукции. Затова Люсата си остана само с мераците и гримирането по Хелоуин.

Както и всяка година и тази няма да ме подминат досадните коментари за чуждия празник, как може да се увличам по него, по дяволски неща и всякакви други ужасии. ( massive eyerolling) Не знам как някой все още си мисли, че тази мисъл е първично негова и нечувана досега, и че концепцията за свободата на словото ще бъде моментално променена заради собствения им комфорт и тесногръдие.
Вие не празнувате един празник, аз не празнувам десетки, но едва ли ще ме видите да мърморясвам.

Сигурно тематиката на днешните костюми не помага за целта, което сигурно ще доведе до няколко отписване на последователи на блога, както всяка година. Е, това е техен избор, което ще ги лиши от останалите чудесни публикации и рецепти в него, а пък мен ще ми спести няколко злобни коментара :) 

Но стига съм се презастраховала с думи - ясно ми е, че съм се запътила надолу, вместо нагоре, затова и си нося нещо да осветява тъмния път. С такова черно чувство за хумор, влечение към тежката музика и света на чудовищата, какво друго да се очаква. 

Понякога за да бъдеш добър и лъчезарен човек, трябва да имаш нещо, което да служи за катализатор на лошите мисли и настроение, в което всеки попада понякога. според мен творческото себе изразяване е точно това, което ми дава всичко това, от което имам нужда. За някои хора това е хвърляне на салфетки, шопинг или клюкарстване за другите, а за мен - думкане на барабани, куфеене на концерти и "малко" ужаси "от време на време". :)

Но малко думи и за днешната фото сесия: Може би се забелязва, че е вече на няколко години, но все не стигах до нея да я публикувам. Митко още беше с къса коса и брада, в един цвят (не като сега - 50 нюанса сиво)

Спомням си, че доста се позабавлявахме на домашното парти, подхвърлящи всякакви тематични шеги.

Гримът не е основният тук в случая, както се вижда, а по-скоро костюмите. Преди да се прежалите със сто лева в близкия секс шоп, не се излагайте, ами вижте какво може да направите.

За свещеника просто сложете черно поло и сако, с парче бяло тиксо на полото, имитиращо якичката.

За вампиро-хинята :) просто не нахлузвайте бяло поло докрай, а го оставете около главата си. Черно парче плат върху нея с безопасни игли и черна рокля надолу ще свърши същата работа.

С всичко останало може да развихрите въображението си, пък кой колкото има. 

Като стари снимки не са ми едни от най-любимите, но пък всеки е почнал от някъде. 

Страховит Хелоуин, приятели и очаквайте още тематични публикации! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Веганско чили / Vegan Lentil Chili

Хванат на местопрестъплението

В последно време съм Властелинът на супите! Правя ги от всичко, което се намира в къщи, затова не оставяйте неща около мен, ако не искате да ги видите сготвени. Както има хора, които могат да направят раЧия от всичко, други като мен си правят супички. И едното и другото е идеално за студено време, с тази разлика, че с моето предложения няма да ви уволнят, ако ви хванат да го консумирате на работа ( то за първото е най-важно да не те хванат, че иначе как се издържат осем часа )

Ноа бърка на сестра ми в "Здравето" :) 

След последното ми гостуване при моя племенник Ноа в Холандия, познат още като Палачинка, още повече ъпгрейднах уменията си в супо-правенето, тъй като той си ги хапва на корем. За сведение, познат е като Палачинка, защото аз му го измислих, но той харесва тази дума и се усмихва до уши.

Сестра ми леко се притеснява дали няма да помисли някъде по пътя ,че това е истинското му име, но аз я уверих, че това е риск, който трябва да поеме с такава сестра като мен и толкова сладко бебе като него. :) 

Трябва всичко да се провери в тази къща! 

Малкия барбарон сега е в най-забавната си фаза, където все още си е бебе, но по-пораснало такова и прави умело бели за част от секундата, измъкващ се от тях с невинен поглед и чаровна усмивка.

Oсвен него обаче, на моите супи се кефят и останалите членове на семейството, като сестра ми, която се храни предимно с авокадо, йогурт и желирани бонбони каза докато хапваше на майка ми " Много обичам супите на Люсата". Сгря ми душата като топла супичка <3

Но стига с тези супосравнения..днес ще ви представя нещо супоподобно, но пък супЕр вкусно - веганско чили!

Едно невероятно ястие, което ще ви накара да примлясквате от удоволствие и съскате от пикантност, ако решите да добавите към него. Както знаете чилито се прави обикновено с боб и кайма/ месо, но в случая попаднах на тази невероятна рецепта и не чаках покана за да я опитам.

Препоръчвам ви да я направите с всичките добавки, колкото и вътрешния ви глас да ви подканва да си направите традиционната българска леща и да се убедите - разнообразието е добро нещо! 

А ето и списъкът с продуктите:

1 глава лук

4 скилидки чесън

2 зелени чушки

1 чаша  леща ( от 250 -300 мл) 

400 г млени домати

 Подправки: сол, черен пипер, чили на прах.млян кимион

лют пипер на люспи, какао

олио/ зехтин

За топинг: кмалки кубчета краставаица ( авокадо)

кашкавал/ кисело мляко ( ако не е веган) 

Започваме като нарязваме лука, чесъна и  чушките на не много ситно :) 

Отмерваме си леща, като аз използвах една чаена чаша от към 250 мл, но вие може да сложите и повече, в зависимост какво количество ще правите :) Почистваме я и измиваме.

В тенджера запържваме лука и чесъна в малко мазнина на средна степен на котлона.

Прибавяме и чушките и пържим няколко около пет минути, като овкусяваме на вкус със сол и черен пипер.

След това прибавяме лещата и разбъркваме добре. Овкусяваме с подправките ( без какаото, което се слага накрая и е по желание), като и те е добре да са на вкус, но все пак това е чили, така че е добре да го направите по-ароматно :) 

Накрая прибавяме млените домати и вода, като водата е добре да прецените на око, в зависимост от съда и колко течно искате да стане чилито ( аз добавих първоначално около 600 мл). Подправяме с още малко сол и пипер и оставяме сместа да заври, след което намаляваме и оставяме да къкри до пълното сваряване на лещата.

Всички, които са готвили леща знаят, че всяка леща се вари за различно време, затова хубаво да я проверявате, като ако ви се струва, че водата е извряла и яденето е  много гъстичко, просто добавете още малко топла вода.

Ако пък сте я направили рядка, използвате трика от оригиналната рецепта и просто пюрирайте 1/3 от лещата, което мигновено ще я сгъсти :) 

накаря може да добавите шипка-две какао, но и да го пропуснете няма да усетят много от вас.

Чилито се сервира с различни добавки, като аз си избрах рендосан кашкавал, ( щото не съм веган и никога няма да бъда, аз съм просто човек), свежи парченца краставичка (един от най--чудесните елементи на това чили, опитайте) и ако желаете още пресни подправки - магданоз, зелен лук или люта чушка :) 

Ноата може да е малък още за люто, макар, че не си личи, ако се съди по памперса. Но ние сме големи хора и няма ад се даваме на сезона на настинките току-така! Пригответе си това чудесно ястие, а след това ми пишете, защото искам да знам какво мислите :) 

Усмихнат ден, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!