Кифли с крем / Sweet bread rolls with pudding or chocolate filling

Все още съм в еуфория от гостуването на сестра ми през изминалата седмица. И макар вече да си замина, заедно с най-вкусното нещо, което ако не да съм яла, поне съм опитвала с целувки - нейния сладък Ноа, пухкав  и сладък, тяхната визита ме зареди по един невероятен начин, с много любови кулинарно вдъхновение.
Освен, че се събрахме за кръщенето на бебока, за което може би ще ви разкажа повече следващия път, за пръв път от вече четири години успях да се разходя със сестра ми в родния ни град, обсъждайки какво се променило, кое си е все същата небивалица, колко хора са заминали и защо по дяволите дразнещите винаги си остават тук :) Ноата беше неотлъчно до нас, пържейки се на благоевградските жеги приятно дремещ в количката, която почти до скоро изглеждаща огромна за него. Сякаш за дни порасна и до края на ваканцията краката му се подаваха все повече и повече от нея. 

Дали майка ми ( баба му) го прехранваше, но към края на почивката сестра ми се обърна към него в колата и каза : " Как е малкия ми дебеланко?" :) , защото и тази баба си беше свършила работата както трябва.

Е, ако трябва да сме честни бебенцето си е съвсем добре, даже по-фино от много други, но си става дете и малкото, кротко вързопче с всеки изминал ден се превръща в все по-силна машина за скубане, бъркане в очите и откакто се пръкнаха двата зъба и хапе, мишонката! 

Добре, че не сме фенове много на играчките у дома, та да развива повече въображението си, пък и без това като малък инженер първата му работа е да издири кабелите. Неговите малки бебешки ръчички са толкова сладки пухкави, че трябваше да ги заместя с нещо, което да ми напомня на тях, като тези точно толкова пухкави и вкусни кифлички с крем.

Може да ги поднесете с или без пудра захар, с пълнеж от крем или течен шоколад - аз избрах и двете. У дома пак зауха невероятно, затова реших да внеса този аромат и у вас с рецептата. Ако са ви грабнали, не губете време и си ги направете още днес - денят е дълъг, а на топло тестото втасва бързо! Ето как стават:

Необходими продукти:
Около 600 г брашно София Мел Класик
250 мл прясно мляко
3 яйца
5 с.л. захар
20 г жива мая
100 г масло
1/2 ч.л. сол
Още:
1 яйце за намазаване
крем пудинг по желание
течен шоколад

Започваме като шупваме маята в леко затопленото мляко, като сме прибавили една супена лъжица от захарта. През това време в купа разбиваме с миксер яйцата и останалата захар на крем.

                      

Към него прибавяме постепенно от пресятото брашно ( със солта), шупналата мая и 

разтопеното масло. Може да замените половината от последното с олио.

Прибавете повече или по-малко брашно, в зависимост от това, колко ще поеме до получаването до гладко, леко лепнещо тесто, което ще оформим на топка и ще поставим в намаслен съда да втаса, покрит с кърпа.

При мен отне по-малко от час, но у дома е нетърпима жега!

                       

Изчакайте го да се увеличи двойно на обем и разделете на 10-12 топки, в зависимост от това , колко големи кифли искате да получите.

Вземете едно топче и го разточете на правоъгълник. В единия край направете прорези ето така, а в другия поставете от плънката - в този случай крем- пудинг, приготвен по описанието на опаковката.

Завиваме хубаво и притискаме, за да не се разтече крема по време на печенето и

нареждаме в тава, предварително застлана с хартия за печене. Оставям кифлите още за малко да втасат, увеличавайки размера си. Преди печене намазваме с леко размито с прясно мляко яйце.

Част от кифлите направих с пълнеж от течен шоколад, като процедурата е абсолютно същата.



Пекох в предварително загрята фурна на 190 градуса за около 20 минути.



Не мога да ви кажа, кой от двата вида ми харесаха повече, защото ми се наложи да изям доста с шоколад,



и още толкова с крем, преди да реша, че ще се пръсна, но не мога да избера.
Аз ви предлагам да ги опитате и да ми кажете какво мислите :)
До тогава - усмихната седмица!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Овчарски пай / Shepherd's Pie Recipe

Днес няма да се оплаквам, че е понеделник. Особено на тези , които са били на работа и в неделя. Да, работната седмица започна отново, но пък такъв е животът и по-добре! С всеки изгрев имаме възможност да направим и научим нещо ново, да опознаем някой нов човек, а понякога дори хора, които сме познавали с години, да опитаме нещо ново за хапване и да се насладим на възможността да изживеем още един ден на тази земя. 

Сигурно се питате какво е навяло тези позитивни мисли в главата ми. Ами предполагам, че колкото по-труден става животът, толкова повече оценяваме дори обикновените дни, в които на пръв поглед нищо. Аз предпочитам да го виждам катo ден в който ( за разлика от през зимата) се будя от светлината на изгрялото слънце и навлизащата в стаята топлина на лятото, вместо аларма песните на птиците, а алергените навън ми помагат да направя упражненията си сутрин под формата на половинчасови кихавици.

Днес, например ще ви предложа, на път към вкъщи да минете през магазина, да купите един-два продукта и да се насладите на една рецепта,  която ще подхрани точно тези  позитивните чувства - овчарски пай!

Една наистина скромна рецепта, от категорията "храна за душата", която е позната на много места по света, а българите ще я оприличат най-вече на мусака ( а кой не обича мусака, извинете?!!). С тази разлика, че някои хора не харесват именно заливката на мусаката, но тук тя е точно от супер пухкаво пюре с кашкавал, правейки именно "заливката" сууупер вкусна. И под нея какво - още по-голяма вкусотия!
За мое съжаление пак не успях да направя хубави снимки, тъй като хич не ми се чакаше нито да изстине яденето, за да го режа, нито да не ми замъглява парата обектива, нащрапах набързо няколко снимки и започнах да ям с такава охота, която само хапване след дълга диета може да конкурира. Но стига обяснения - ето и самата рецепта:
необходими продукти:
Около 1 кг. кайма ( говежда за предпочитане)
2 глави лук
2 моркова
2 домата
2-3 скилидки чесън
1/2 тиквичка
1 консерва грах ( 400 г)
1 ч.ч. говежди бульон
1 ч.л. сос "Уорчестър"
1 ч.л. италиански микс подправки ( мащерка, риган и т.н)
сол/ черен пипер на вкус
олио за пържене

За пюрето:
4-5 картофа
2-3 с.л. масло
50 мл прясно мляко/течна  сметана
100 г кашкавал
щипка сол

Започвам като нарязваме лука на не много дребно и запържваме в малко олио.  Прибавяме нарязания чесън и 

каймата докато последната се запържи добре. Овкусяваме със соса и подправките на вкус. Прибавяме нарязаните на кубчета моркови, тиквичка ( това е моя хрумка, но в сезона на тиквичките, реших, че ще е чудно допълнение и така и стана) и

пасираните в блендер домати. Може да ползвате и консервирани домати, ако предпочитате. Разбъркваме всичко и добавяме бульона, а може и да ползвате само вода. Аз обичам да опитвам ястието и да преценявам какво му е необходимо, така че ако ползвате бульон, внимавайте със солта.

Оставям всичко да покъкри за малко,а накрая прибавям грахта от консервата.

Прехвърлям ястието в подходяща тавичка и пъхам във фурната да се запечена 200 градуса за около 15 минути. През това време сварявам картофите в малко подсолена вода. Аз го правя най-бързо в микровълновата фурна, като нарязвам картофите на ситно, което скъсява значително времето за приготвяне.

 Отцеждам от водата ( може да си заделя малко от нея, за всеки случай) и започвам да ги мачкам, като прибавям маслото, млякото/ сметаната и рендосания кашкавал. От горещината на картофите, всичко ще се разтопи и ще стане едно наистина пухкаво и ароматно пюре. Ако има нужда - овкусете с още малко сол.

Извадете ястието от фурната и разпределете пюрето отгоре, като може да го нашарите с вилица или да го шприцовате, ако търсите още по-голям ефект. Поръсете с още малко кашкавал :)

Върнете във фурната за още няколко минути, докато пюрето и кашкавалът се позапекат.

Хубаво е да се изчака малко преди сервиране, за да може да се сервират по-стабилни парчета, но аз нямах никакви претенции и му се хвърлих веднага. Ах, как ми се хапваше точно това! 

Опитайте и вие и ...красива седмица, приятели!

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Огретен от тиквички / Zucchini Gratin

Имам среща след половин час, затова съвсем бързам да ви дам едно наистина чудесно предложение за хапване, което направих за обяд. Вкусно и бързо ястие през забързаната седмица, още повече, че включва любимите ми за сезона тиквички. 

Без месо е, което някак е задължително за мен напоследък. В тези жеги ми се хапва предимно салата и изобилие от добре приготвени зеленчуци, които да ме засищат, без да имам усещане за тежест в стомаха, мазнини или желание да консумирам хляб. Ако на някои от вас им се струва, че прекалявам с рецептите за тиквички мога да им кажа, че такова нещо не може да съществува, особено щом рецептите са тоооолкова добри.

Представям ви огретен от тиквички,а  ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

2-3 бр. тиквички

400 мл прясно мляко

1-2 с.л. масло

2-3 с.л. брашно

150  г сирене

150 г кашкавал

1 яйце

сол/ олио/ черен пипер

Започваме като нарязваме тиквичките на тънки шайби. Бланшираме ги за кратко в кипната подсолена вода за една-два минути, докато поомекнат и ги отцеждаме в гевгир. След това може да ги прехвърлите и върху кърпа или кухненска хартия, за да се подсушат напълно.

                     

В тиган загрявам маслото и прибавям брашното. Запържвам за кратко и прибавям прясното мляко, като бъркам енергично с телена бъркалка, докато сосът тръгне да се сгъстява. Прибавям яйцето, половината от кашкавал и натрошеното сирене. Овкусявам с подправки, ако е необходимо, но в повечето случай сиренето върши тази работа. :)

                     

В подходящ съд, леко намаслен с олио или масло нареждам един пласт от тиквичките, след това половината от соса, след това още един пласт от тиквичките и още един от соса. 

Привършвам като нареждам остатъка от тиквичките, като в средата рендосвам останалия кашкавал и поръсвам с малко черен пипер.

Пека ястието за около 40 минути на около 190 градуса, като в зависимост от сочността на тиквичките ще отнеме повече или по-малко време.

Това, което няма да отнеме много време е изяждането на ястието, защото както казах: ВКУСНООО!

Леко, свежо, ароматно и няма да се усетите кака си слагате втора порция.

Опитайте! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!