Биненщих / Bienenstich / Bee sting cake

Толкова много емоции се ступаха напоследък! Не знам от къде да започна да ви разказвам, а времето лети. Вчера например в България пристигнаха за първи път от много години сестра ми, нейният съпруг и малкият, сладък само осем месечен Ноа, с дупе колкото една човешка длан. Колкото и сладки неща да съм готвила, заклевам се, няма по ароматно нещо от бебешкото ухание, освен в определени случай, ако ме разбирате.

Подготовката за тяхното идване насам беше толкова голяма, че майка ми буквално направи малък ремонт, като на няколко пъти изживя малък нервен срив с определен лак за дърво и конкретна получила се не махагонова, а оранжева маса.
Докато вчера гледах как малкия Ноа тропа с камъчетата по пресния лак на конкретната маса започнах да се смея с глас, защото ме обля едно такова чувство на топлина. За малките глупости, които ни разстройват понякога и възможността да да се насладим на истински важните неща, а именно невероятната бебешка усмивка на едно съвсем ново, добро и чисто същество. 

Като една наистина добра и угояваща леля, нямаше как да не посрещна любимите си хора с изобилие от ястия и десерти, като един от тях бе този вече доста познат и в България сладкиш - Биненщих. Името му може да ви прилича на песен на Рамщайн, защото е немско и буквално означава "ужилване от пчела".  Вкусът му е точно обратното като усещане, защото е мек и нежен, а наименованието си най-вероятно носи от ароматната медена глазура, която привлича пчелите :) и всеки любители на сладичкото. 

Моята приятелка Петя ви го показа преди време, но у дома държаха кремът да не е от готовите, затова ви каня да опитате и моята версия. 

Не оставяйте по-дългия списък със съставки да ви изплаши. Всъщност са доста достъпни и почти всичко може би имате и сега у дома. 

Ето и самата рецепта:

За блата:

5 яйца

150 г захар

130 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

2 бр. ванилия

За крема:

2 ч.ч. прясно мляко

1/ 4 ч.ч. захар

2 бр. яйца

2 с.л. царевично нишесте плюс 1 с.л. брашно

1 бр. ванилия

3/4 ч.ч. сметана 

За заливката:

70 г филирани бадеми

2 с.л. мед

2 с.л. масло

Започваме като разбиваме захарта и яйцата до получаването на пухкав крем. 

                       

Към тази смес пресяваме постепенно брашното с бакпулвера и ванилиите. Разбърквам с дървена лъжица или телена бъркалка, бавно и внимателно, за да запазя пухкавата текстура на блата. 

Изсипвам блата в леко намаслена тавичка (25 см)  с хартия за печене на дъното и потупвам леко тавичката в плота, за да се разпредели равномерно. Пъхам да се пече в предварително загрята фурна на 170 градуса с обдухване.

                            

Малко след това се заемам със заливката. В касерола разтопявам меда и маслото, на умерена температура. Прибавям бадемите и разбърквам.

                            

След като балта се е запекъл до златисто кафяво и сме проверили, че е изпечен с помощта на дървен шиш в средата,  издърпвам леко решетката на фурната и нанасям от бадемовата смес.

Запичам за още малко, като може да поръсите и с шепа кристална захар, ако искате да има още по-хрупкава текстура.
Запичаме за още няколко минути, а след това оставяме да се охлади върху вратата на фурната, за да стане бавно и постепенно.



Докато блатът се охлажда се захващам с крема. Затоплям на котлона млякото и захарта, докато втората се разтопи, а млякото тръгне да завира.
В купа смесвам яйцата с нишестето, брашното и ванилията. Изсипвам към горещото мляко и разбърквам докато кремът се сгъсти напълно. Оставям на страна да изстине напълно.

                  

Разбийте сметаната на сняг и към нея почнете да прибавяте от охладения млечен крем 

За по-бързото му охлаждане, препоръчвам да го разстелете на измит със студена вода метален поднос и да го покриете със стреч фолио. Става наистина доста бързо.

Сглобяваме сладкиша като разделяме плата на две части, разпределяме/ шприцоваме от крема - колкото повече, толкова повече...

Отгоре подреждаме горната половина на блата, която разрязваме на триъгълници и редим като ветрило. 

Това ще улесни сервирането на десерта, тъй като няма да ви пречи бадемовата коричка. :)

Аз поръсвам сладкиша с малко течен мед преди сервиране, за да засиля ефектния му вид !

Препоръчам ви да опитате тази ефирна нежност и да добавите още един сладкиш към списъка с любимите си десерти! 

Аз отивам да нагушкам любимия си бебон и да търся още вкусно, ново и пухкаво вдъхновение! 

Сладък уикенд, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Разядка за мазане с тиквички / Veggie Cream Cheese Spread

Обичам пролетта заради изобилието на плодове и зеленчуци, но бога ми, мразя я тази сенна хрема. Кихам в такива мащаби и честоти, че вече съседите не ме поздравяват със "Здравей", а направо с "Наздраве". Тъкмо си мислех, че няма накъде по-зле и взех, че настинах тези дни. Точно така, от кихане от алергия, сега кихам И кашлям от настинка, така че просто трябваше да намеря някаква лесна рецепта, която да ме накара да си вдигна изтощеното тяло от дивана и добре, че стана точно така.  Попаднах на тази супер вкусна разядка за мазане от тиквички и други зеленчуци, която буквално ми спаси живота. Мажа си тук през няколко часа по едно хлебче, в комбинация с чай и въобще не се занимавам да стъпвам много-много в  кухнята.Макар и доста семпла, тази идея ще бъде полезна и за тези от вас, които нямат много време за готвене през седмицата или пък просто им се хапва нещо уникално вкусно. А вижте и колко лесно става:

Необходими продукти:

1 бр. средно голяма тиквичка

1 глава кромид

1 бр. морков

2 бр. чушки 

2-3 склидки чесън

200 г крема сирене 

сол ( ако е необходимо)

олио

Започвам като нарязвам всичко на малки кубчета, като външната част на тиквиката и моркова може да рендосате.

В малко мазнина запържвам за кратко лука, после прибавяме нарязаните чушки ( може от различен цвят) и морковите. 

                   

След като поомекнат прибавяме тиквичките и чесъна. Запържваме докато всичко поомекне за няколко минути, овкусяваме със сол и прибавяме крема сиренето и разбъркваме. 

                  

Не бива да препържвате зеленчуците, хубаво е да ги усещате още свежи, за да се насладите напълно на всеки вкус в разрядката. Също така не прекалявайте със солта, ако ползвате по-солено крема сирене.

Оставете да се охлади и изсипете в подходящ съд. 

Това наистина е едно супер вкусно и ароматно зеленчуково крема сирене, което ще ви накара да се насладите на по простичките вечери, обеди, а защо не и закуски, и съм сигурна ще се хареса и на малки и големи. 

Опитайте! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Ватрушки - Сладки питки с череши / Sweet Cherry Filled Buns (Vatrushki)

Понякога взимам много недообмислени решения. Например вчера беше неделя и като всеки нормален човек, обичам да го прекарвам малко по-спокойно, за да се подготвя за новата работна седмица. 

Не стига, че изневерих на плана си като се забутах с някаква супер късна прожекция в киното, като си казах "'Ееее, един-два часа по-късно ще се оправя", но след края на филма толкова се бях разсънила, че като се прибрах изгледах още един филм. През цялото време гледах часовника и пресмятах колко часа сън ми остават ако заспя any given time, но не...инатът му с инат изгледа целия филм и после СИ обърнах гръб на себе си с думите " Ще те видя аз утре тебе като има сто милиона задачи за вършене". 

И така, излишно е да казвам, че днес не съм в настроението на пееща принцеса от приказките на Дисни, но пък нещо се появи точно навреме. Тази рецепта за супер апетитни сладки питки с череши - ватрушки.

Истината е, че снимките отлежават в чернови около година-две и затова и не са ми най-любимите като качество. Навън обаче череши ни се усмихват от всеки щанд в магазина, затова реших, че няма как да не ви предложа една наистина уникално вкусна рецепта като тази.

Още едно недообмислено решение от моя страна да я държа непубликувана, но както и да е, по-добре късно, отколкото никога, както се казва.

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За тестото:

3 1/2 ч.ч. брашно

1 ч.ч. прясно мляко

4 с.л. захар

1 с.л. масло

1/2 кубче жива мая ( 1 пак. суха) 

1 яйце ( плюс още едно за намазване) 

щипка сол

Още:

Около 70 бр. череши

1/3 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. брашно

4 с.л. масло

Започваме с направата на тестото. Аз използвах жива мая, като я шупнах в леко затопленото мляко с половината от захарта. През това време пресях брашното в купа, добавих останалата захар, солта,  яйцето и маслото ( последните на стайна температура). Последно добавям и шупната мая и замесвам меко, нелепнещо тесто. Добавяме още  малко брашно, ако е необходимо. 

                

Оставям тестото да втаса покрито с кърпа във фурната на 50 градуса за 40 минути до час.

От готовото тесто оформям топки - 16 на брой. Може да ги наредите в леко намаслена тавичка - две кръгли по осем, или като мен, една голяма правоъгълна.

                   

Натискам всяка топка с дъното на лъжица за сладолед или пък дъното на обикновена чаша, за да се образува кладенче.

Във всяко кладенче поставяме по 3-4 череши ( по желание) и поръсваме с една-две чаени лъжици от захарта. Оставяме леко да се надигнат и намазваме с леко размито яйце, а 

         

отгоре поръсваме с трохи направени от : останалата захар, мекото масло и брашното. Аз ги забърках директно на плота, като обрах и останалото брашно по него. Поръсваме обилно питките и оставяме да втасат за още няколко минути.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 25 минути.

Тавата ми беше по-голяма, както и желанието ми да не мия две тави, а да ползвам само една, затова и питките не станаха много високи на големина, но пък да си призная, така ми харесаха още повече, тъй като не доминираше толкова тестения вкус, а по-скоро плодовия, което ми оставяше усещането за ароматен, черешов пай.

Маслената поръска допълва картинката идеално, затова ако у дома ви се намрират няколко шепи череши, забъркайте едни ватрушки още днес, а после ми пишете. Аз се заемам със следващото предизвикателство, а на вас пожелавам една усмихната, по-слънчева и спокойна седмица!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!