Еклери / Cream Puffs Recipe

НОВО: Последвайте ме в инстаграм

Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Може понякога да се забавя, но каквото обещая, го правя. Вече на няколко пъти, а пък в последно време и доста по-често получавам ваши писма и заявки да пусна рецепта за еклери и упътване за работа с парено тесто. След като в чернови вече си изчакаха чакалото две нечовешко вкусни еклерови торти, на които вече им се вижда the release date, трябва първо да ви споделя базовата рецепта за еклери. 

Сигурно сте разглеждали доста рецепти за тях, но в основата си всички са еднакви, така че по-скоро има няколко хубави трика, с които може да си подсигурите вкусни и красиви еклери.

Не знам дали моите този път станаха най-перфектните по визия в колекцията досега, но определено вкусът им беше като представата ми за рая на земята : 

Пухкав, ароматен  крем, 

въздушно парено тесто,

шоколадова глазура на корем

- всичко изброено в едно! 

По принцип у дома нямам големи любители на еклерите, главно защото малкото пъти, когато са ги хапвали, са били почерпка от някой друг и винаги купечки. Затова, когато и да съм предлагала да направя, се е гледало скептично на предложението ми. Този път обаче хич не ги и питах - обещание имам да изпълнявам.

И добре, че го направих...толкова ги харесаха, че ми ги нападнаха по време на снимките още, наглеците недни! 

Всеки ще се съгласи, че освен хубавото тесто, един от най-важните компоненти за този десерт е именно кремът. Аз ще ви дам точно два варианта на него, като разликата е съвсем малка, а вие ще прецените кой от тях е по-близо до вкуса, който търсите. 

Няма да отлагаме повече, ето и списъкът с необходимите продукти:

За еклерите:

150 г брашно София Мел Класик

125 мл прясно мляко

125 мл вода

100 г краве масло

3-4 бр. яйца

щипка сол

1 ч.л. захар

За крема:

500 мл прясно мляко
150 г захар

3 бр. жълтъци

30 г нишесте

50 г масло

1 ванилия 

150 мл сметана за разбиване или 100 г краве масло

За глазурата:

100 г шоколад

100 мл течна сметана

Още: 1 разбито яйце за намазване

Започвам като си отмервам продуктите за тестото. В тенджера смесвам млякото, водата, захарта и маслото. 

                          

След като маслото се стопи, захарта се разтвори и течността тръгне да завира, изсипваме изведнъж брашното, смесено с щипката сол. 

Започваме да бъркаме енергично с дървена лъжица и дърпаме от огъня, докато тестото почне да се отделя от стените на съда и стане на хубава топка. Оставяме тестото да се охлади за кратко, като по-бързо става като го разнесем на някаква повърхност, в моя случай - дъска за рязане.

            

След като тестото се поохлади леко, слагаме го в миксера и почваме да добавяме едно по едно яйцата. Ако са по-дребни - четири, но аз имах размер L , затова ползвах три. Оставете тестото леко да се точи от врътките, за да ви е по-лесно да го ползвате с поша, но не и прекалено рядко. Внимавайте и да не го охладите прекалено, тъй като тогава ще ви е твърде гъсто за изстискване и ще е по-трудно.

С помощта на пош правя различни по размери формички - кръгли за кръгли еклери и продълговати за големи еклери като от снимките. Кръглите ползвах за Еклеровата торта :)

Заглаждам, ако има остри неравности по повърхността с леко навлажнен пръст с размито яйце и след това намазвам целите еклерчета.

Пъхам да се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато порозовеят, а после намалявам на 170 градуса до пълното им изпичане.

Не отваряйте вратата на фурната, докато се пекат, за да не спаднат. 

Докато се пекат се захващаме с крема. Слагаме на котлона около 400 мл от млякото, със захарта и 50 г масло да се затоплят. В друга купа разбиваме жълтъците с нишестето и останалото мляко на каша. 

Когато млякото в тенджерата тръгне да завира, изсипваме яйчената смес на тънка струйка, при непрекъснато и енергично бъркане, докато кремът се сгъсти. Прибавяме ванилията. Оставяме да се охлади напълно, като покриваме крема със стреч фолио, за да не образува коричка. 

           

Когато кремът се охлади, го смесвам с битата сметана или пък меко масло. 

В първия случай кремът е по-пухкав и въздушен, а във втория - по-плътен. И двата крема са ми любими и правя често и от двата вида, като просто го разделям на две части :)

Този тук е с бита сметана :

Пълня еклерите с помощта на пош, като си правя по две дупки от горната страна, тъй като няма да се виждат щом се покрият с шоколад.

Тъй като използвах пухкавия крем за еклерите, си позволих да ползвам по-голям накрайник, но ако ползвате по-редкия крем с маслото (преди да е стегнал напълно), може да ползвате и острия накрайник за пълнене на понички. 

След като ги напълня, ги обръщам в чиния, в която съм изляла готовата глазура, като за нея използвам стандартен ганаш, рецепта за него тук.

                           

Нареждаме на поднос и оставяме в хладилника да стегнат или пък ги нападаме веднага....защо не :) 

Ех, друго нещо са си домашните еклери. Ако ви харесат тези, нямам търпение да ви покажа и еклеровата торта, като от сега казвам, очите ще ви останат :)

Но днешното кафе ще си гарнирам с ето това вкусно, пухкаво удоволствие!

Усмихната седмица, приятели!

НОВО: Последвайте ме в инстаграм

Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Много шоколадова торта с тъмна бира / Epic Chocolate Stout Cake

По две причини обичам февруари - най-късият зимен месец е и тогава е рожденият ден на най-любимото ми същество - моята сестричка! Както досега и тази година не пропуснах да създам торта за случая, тъй като според мен рождените дни са си задължителни за поливане и  похапване :) 

Може от години да живеем разделени в различни страни, но със сестра ми винаги можем да си кажем всичко -  малки тайни,  големи клюки, надъхващи комплименти за дните, когато се чувстваме Like s*it, остри думи, в дните когато се държим like an *ss, излагащи ситуации, в които сме си носили блузата на обратно цял ден, пиянски истории, последвани от планирани здравословни седмици, фитнес програми, последвани от шоколадова оргия от торти и десерти, обсъждане на сериозни документални филми до триминутно клипче на пърдящ папагал, всичко това гарнирано с такава доза честност и откровение, че само думите от сестра ти "С тази рокля си се стегнала като леберкес", може да звучат успокояващо, тъй като искаш да чуеш наистина най-обективното мнение, което няма да те излъже в името на собствените ти чувства. 

Да, хубаво е да имаш сестра..... по много причини, но още по-хубаво е да имаш моята сестра. Без да звуча твърде надменно, но учените от НАСА потвърдиха, че не само е най-готината сестра на планетата, но засега не се намира конкуренция и на други места извън нея! 

Ето защо човекът, който направи възможно да имам Kitchen aid за Коледа, който се стреми да ме развлича в трудните ми моменти, кара ме да се смея с глас, докато цялото ми тяло се тресе, който лекуваше ухапването ми от комари като малка с рисунки с фулмастри и винаги е държала ръката ми, докато сме ходили на училище, заслужава не само торта, ами наистина специална такава. 

И тъй като сме големи хора, а големите хора могат да си го позволят, реших да направя торта с алкохол. След тортата, която направих за нея преди години с шоколадова водка, реших този път да наблегна на нещо по-леко, а именно бира. Комбинацията на тъмна бира с шоколад не е нещо ново, а по-скоро традиционно, след като дори успях да намеря такава тъмна бира с вкус на кафе и шоколад. 

Вие въобще не си давайте зор да търсите точно такава, всяка тъмна бира ще се получи, а тортата е толкова вкусно шоколадова, че не знам, дали мога да я опиша с думи. 

Блатовете съдържат масло, което я прави наистина много плътна на вкус, идеална за любителите на браунито, доказано - става по-вкусна с всеки изминал ден, а украсата, макар и семпла, е лесна за правене, но се съчетава идеално с бирата и шоколадовия ганаш. 

 

И така, преди да премина към рецептата, искам да пожелая на скъпата ми сестричка всичко най-красиво и щастливо в живота, да бъде здрава както тя, така и цялото й семейство и винаги да бъде заобиколена от добри и зареждащи я хора. 

Пожелавам ти да направиш всяка една свещичка на тортата значима, изживявайки всеки ден пълноценно. 

Пожелай си нещо! :)  

И така ето как става магията:

Необходими продукти:

За блатовете:*

5 яйца

1 ч.ч. тъмна бира

2 ч.ч. захар

4 с.л. заквасена сметана

2 1/2 ч.ч. брашно

3/ 4 ч.ч. какао

1 1/ 2 ч.л. бакпулвер 

3/4 ч.ч. масло (180 г) 

1/2 ч.ч олио

1 ванилия

щипка сол

За ганаша:

200 г шоколад

200 мл течна сметана

Още: крокан, мини претцели за украса

*ч.ч = 250 мл

*рецептата е за три броя блата от по 20 см в диаметър

Започваме като смесваме бирата със заквасената сметана и разбъркваме добре.

През това време в купа смесваме пресятото брашно, бакпулвера, солта и какаото.

                     

В миксера разбиваме разтопеното масло, олиото и захарта.

Започваме да прибавяме яйцата едно по едно, а след това от сухите смеси и от бирата със сметаната.

Разбъркваме, докато се получи една вкусна, пухкава, ароматна шоколадова смес.

Разпределяме в три тавички от 20 см, застлани на дъното с хартия за печене и намаслени. Печем в предварително загрята фурна на 170 градуса за около половин час. 

Тествайте готовността на блатовете с дървен шиш, който трябва да излиза сух от тях. 

            

След като блатовете се охладят, изравняваме, ако е необходимо, и се заемаме с ганаша.

За целта кипваме сметаната на котлона и прибавяме начупения на ситно шоколад. Аз се спрях на черен, тъй като хресвам наситения шоколадов вкус. Разбъркваме на крем, оставяме да се поохлади малко и след това го пускаме за кратко на миксера, за да го направи по-пухкав. Имайте предвид, че така се охлажда бързо и става по-твърд. Ако ви стегне прекалено, винаги можете да го затоплите за няколко секунди на микровълновата :) 

Сглобяване на тортата: Слагаме един блат, отгоре малко от крема, а между тях сложих крокан. За да си спестя цялото цапане по правенето им, счуках в хаванче една голяма фъстъковка. Много обичам такива мързеливи проблясъци на гениалност :) 

Продължаваме така и с останалите блатове. 

          

За идеалното измазване на тортата, нагряваме едно ножче за риба с гореща вода, избърсваме с кърпа и започваме да изглаждаме ганаша. 

Няма такава перфектност - честно ви казвам! 
След това започвам да редя претцелите за украса ето така :

Завършвам с още щедро количество от крокана.
Как да не въздъхнеш - всичко си върви с бирата, претцелите, фъстъците, че и шоколада, още повече щом бирата е с такова ухание на кафе.

И така, докато аз ще празнувам и тази година от разстояние и ще вдигам наздравици, а сестра ми преглъща от разстояние и се чуди как може все да правя такива вкусни торти, когато тя не е около мен, искам само да й кажа, че и тази вечер ще заспя с мислите за нея и ще й кажа от все сърце, че я обичам и се радвам, че я има! 

Честит Рожден Ден, Мими <3

Ако и вие усещате магията около вас или пък просто вещицата във вас се е пробудила от първите пролетни лъчи на слънцето, съветвам ви да си направите кефа и да си спретнете тази тортичка тази събота и неделя :)

Няма да съжалявате!!!!!!!!!!!!!!!!!

До сладки срещи, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Бърза запеканка с ориз и сирена / Baked rice with ham and cheese

Понеделник, понеделник, ама слънчев! Пак се търпи повече! Започва да се усеща как зимата леко започва да се изнизва по терлици, въпреки падналия сняг вчера на места. По-меко е навън времето, слънцето в небето вече не е само за украса, ами върши някаква работа и може да ти стопли гърбинката, ако седнеш на някоя пейка. 

Желанието за тежки зимни ястия като че ли намалява обратнопропорционално на това да си сипем светла бира :) 

Затова и днешното предложение ще е такова - почти зимно, но с усещане за настъпващата пролет. Пък и понеделнишко - точно за бърза вечеря, няма да ви отнеме повече от 30 минути. 

Предлагам ви да опитате новото любимо ястие на семейството - запеканка с ориз, сирена и шунка. 

Много ароматно, вкусно и бързо ястие, което ще ви накара да си го приготвите поне още няколко пъти до края на месеца. 

За направата му използвах ориз - баланс, за да ми е по-лекичко на коремчето, но вие може да ползвате всякакъв. Ястието е толкова лесно, че за приготовлението ми бе нужно само една снимка, но ето първо и списъкът с продуктите. 

Необходими продукти:

4 ч.ч. сварен ориз

2 яйца

1 ч.ч. прясно мляко

100 г моцарела

150 г топено сирене

100 г шунка

1 морков

2 с.л. магданоз

кашкавал/ пармезан за поръсване

сол/ черен пипер

В купа разбивам леко яйцата с прясното мляко. В друга смесвам топлия сварен ориз с нарязаната на кубчета моцарела, шунка и топено сирене и разбърквам. Прибавям рендосания морков, нарязания магданоз, подправките и яйчената смес. 

Изсипвам в леко намаслена с олио тавичка и пека във фурната на 200 градуса за 30 минути.
Преди поднасяне поръсвам с две-три шепи кашкавал/ пармезан и запичам до златисто.
Поднасям поръсено с още малко пресен магданоз.

Толкова се отнесох от уханието на ястието, че съвсем забравих за снимките и почнах да ям от чинията без да се стремя да му докарам някой фамозен вид за снимките, за което сега леко съжалявам....но съвсем леко. Все пак беше прекалено вкусно :)
Опитайте и вие!
Усмихната седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!