Знаеш, че уикендът е минал по план, когато си успял да свършиш всичките си задачки, които си бил набелязал : като готвене, пране, чистене, пазаруване, отпушване на някой канал, преподреждане на някой шкаф, излизане навън с приятели на "по едно" питие, оставане навън с подвеждащите приятелите до сабахлен, събуждане на другия ден, преобразуването на тялото и главата от течно в твърдо състояние отново, малко следобедно кафе, чист въздух, разходка в парка и заплануване спокойна неделна вечеря, последвана от романтична среща с добре ухаещата току-що изпрана възглавница. Да, ама не точно така се получи при мен...или поне не докрай. Понякога животът въобще не следва сценария, който съм написала, значи!
Запътила се към вкъщи, насреща ми двама приятели, които очевидно са решили, че неделя е денят, в който ще се купонясва, тъй като утре не са на работа ( това при тях наистина е рядкост и затова разбирам, че не са знаели какво да правят с тази концепция за свободно време, та от въодушевление, са запили от рано)
Накратко...никога не казвай на изгладнели приятели, че има торта у дома, особено не го казвай на фиркани, изгладнели приятели, които ти дават този поглед!!!!!
Не съм от хората, които канят хора у дома, казвала съм го много пъти, но тъй като напоследък не мога да намеря място да пласирам оставащите десерти, поради липсата на фамилията наоколо си рекох, защо не?! Признавам си, десерт не остана, мисията бе изпълнена с такава бързина, че все още не съм сигурна, че тази торта съществуваше наистина !
Е, моята неделна идилия приключи, като накрая искаш-не искаш оставаш бебетата да спят на дивана в типичните за тях нестандартни пози, меткаш им по едно одеало с инструкциите, къде е банята и се надяваш съседите да не забележат "странните ти гости", когато се опитваш да ги съпроводиш на следващия ден, пръскай ги с ароматизатор след тях, за да притъпиш уханието на джибри.
Аз, обаче съм си добра душа и реших, че въпреки изричното позволение на Митко, ще си кажа официaлно : Това, което излезе от апартамента ми този следобед не са някакви извънземни, няма нужда да викате пресата и да се залепвате за шпионките на вратите.
Вярно, не приличаха на хора, но за тяхно оправдание, те така си изглеждат и по принцип :)
Вярно, не приличаха на хора, но за тяхно оправдание, те така си изглеждат и по принцип :)
Е, това завинаги ще си остане историята за тази торта и нейните дегустатори, които я определят като "Т`ва е е**** якото нещо, човек". И "Глей, как си върви с бирата..супер!!!!!!"
Аз пък я определям като торта Медовик и то не само защото тя така си се казва, но наистина всяка лъжичка ( да, толкова е крехка и се яде с лъжица ) от тази тортичка, се топи в устата, оставяйки мекото и леко лепнещо усещане по езика за вкусна и ароматна меденка.
Но без да губим повече време, да преминем към рецептата, която адаптирах от тук:
Необходими продукти:
За блатовете:
3 1/2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1 ч.л. сода
1 с.л. оцет
113 г масло
2 яйца
2 с.л. мед
За крема:
500 мл сметана за разбиване
400 г заквасена сметана
100 г крема сирене
1 ч.ч. пудра захар
2 ванилии
По желание: сладко и ядки за украса
Тортата всъщност е доста лесна, за правене, особено ако сте от хората, които са свикнали да работят с тесто, вместо смеси за блатове. Тук те се разточват на тънко и пекат за по няколко минути, така че по -пъргавите ще могат да я направят за около 30 минути :)
Но ето и как става стъпка по стъпка; разбиваме яйцата със захарта за кратко с миксер. Може и на ръка, но аз искам да улесня по-бързото разтваряне на захарта.
Прехвърлям в касерола, прибавяме меда, и маслото и слагам на средна степен на котлона, докато второто се разтопи напълно и получим хубава еднородна смес.
Слагам половината от брашното в купата на миксера, прибавям яйчената смес и загасената с оцет сода. Пускам миксера с накрайник за тесто и започвам да прибавям постепенно от останалото брашно, докато стане гладко и леко лепкаво.
Прехвърлям върху леко набрашнен плот и замесвам с още малко брашно, докато тестото спре да лепне. От него трябва да направим общо около 7 блата и може да го разделите предварително на толкова части. За мен обаче е по-лесно да работя с около една трета или половината тесто, като разточвам на голям лист, върху хартия за печене.
След това с ринг за торти или с помощта на чиния изрязвам кръг за блатовете. По този начин успявам да направя повече блатове и винаги са равни и еднакво тънки навсякъде. Моите блатове бяха с диаметър около 25 см. Надупчвам с вилица, за да не се надуят при печене и пъхам да се запекат за около 7 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване.
Така процедирам с останалите блатове, като става наистина бързо. Оставям да се охладят и се захващам с крема.
Разбивам сметаната със захарта на пухкав сняг,
Прибавям след това и заквасената сметана, както и крема сиренето, като може да използвате и друго съотношение в крема : 200 г заквасена сметана и 300 г крема сирене, за това количество бита сметана. Използвайте, който крем предпочитате.
Добавете аромати към него като ванилия, на прах или концентрат, като може да сложите и лъжичка ром. Разбъркайте всичко на пухкав крем на ръка.
Сглобяваме тортата като редим блат, крем, блат , крем и така докрай.
Пъхаме в хладилника да стегне за няколко часа или най-добре за през нощта.
На следващия ден украсяваме с малко млени бискивити, ядки и бурканче вкусно, домашно сладко.
Какво да ви кажа..тортата се реже плавно като по мед и масло :)
Кремът в тортата е толкова нежен, а самата торта, ще се хареса на любителите на не най-прекалено сладките десерти...затова пък другите могат да се посладят допълнително с "глазурата" от вкусно сладко от боровинки!
И с тези вкусни кадри, ви пожелавам една усмихната, слънчева и по-топла седмица!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
