Октомврийска яхния / Oktoberfest Stew

Октомврийската яхния или по-точно, ястието, което често може да похапнете на Октоберфеста в Германия е новото ми най-любимо нещо, след спането на дъждовно време и дънките с висока талия този сезон!
Влюбена съм в тази яхния и мисля, че нещата започват да стават сериозни между нас.

Притеснявам се, че съвсем скоро ще излезат компромати за мен под формата на снимки: Люската, заспала на дивана, гушнала тенджера от ароматната супа под едната  мишница и буренце биричка в другото (Така де, сезонът на дините свърши!) 

И тази година пропуснах възможността да се потопя сред опияняващата, фантастиш атмосфера на октоберфеста, като в замяна, трябваше да давим мъката с приятели в близкия пъб. 

Колкото и да е приятно да се жулят бирички, особено във все още топлите, есенни следобеди, човек трябва да намери време да подложи нещо в стомаха и за препоръчване не любимите на всички подгонил ги пиянския глад - бързи закуски. 

Отделете си час да си спретнете една такава чудесна, ухайна яхния и ще си възкликвате "вундербар, вундербар", докато лакомо топите претцела в горещата чорбица! 

И така, без повече да разтягаме гумиберхен, преминавам към рецептата:

Необходими продукти:

1-2 парчета хубава пушена наденица

2-3 картофа

1/2 малка зелка

1 голяма глава лук

2-3 скилидки чесън

1 ч.ч. лагер бира 

500 мл пилешки бульон

шепа кълцан пресен магданоз

черен пипер

ким

сол

олио

Започваме като нарязваме наденицата. Аз взех само една наденица (170 г) , която ми грабна окото в магазина и я нарязах половината на колелца, а другата половинка на малки четвъртинки.

Подготвям си и останалите зеленчуци като нарязвам лука на не много ситно като парченца, зелето също, както и чесъна.

Загрявам на средна степен на котлона една-два лъжички олио в дълбока тенджера и слагам първо да се запържи наденичката. Оставям я хубаво да покафенее и да пусне аромата си в мазнината.

После прибавям лука и оставям още няколко минути, като разбърквам периодично.

Накрая прибавям зелето и чесъна и оставям всичко да се запържи, като задушавам и за няколко минути така, че зелето да омекне.

Овкусявам с малко сол, черен пипер и счукани в хаванче зрънца ким. Кимът е много традиционен като вкус в това ястие и ми харесва да го използвам възможно най-пресен. Разбъркваме всичко и добавям бирата.

Спрях се на тази биричка, като всеки път ми се налага да тествам качеството й преди да я сипя в ястието - както знаете, може да е развалена или отровна. (А после ми казват, че да си готвач не е опасна професия?!)

Не беше отровна, даже беше много добра и предвид факта, че бях умряла от жажда от цял ден потене край печката, месене и какво ли още не,  направо ми се стори най-вкусната бира на света!

Оставям бирата леко да се редуцира за около три-четири минути и след това добавям горещия пилешки бульон  и нарязаните на кубчета картофи. Разбърквам всичко и захлупвам с капака.

Оставям ястието да къкри за около 40 минути.

В готовата яхнийка хвърлете шепа пресен магданоз и разбъркайте. Опитайте се да не си потопите главата в тенджерата, веднъж щом ви повлече невероятното ухание на ястието, щом махнете капака. 

 Толкова е вкусно и ароматно, че едва се въздържах да снимам всичко. Една-две минути след това вече сърбах здраво с лъжицата, охках леко, че беше горещо, но продължавах да нагъвам и заподскачах от кеф колко добре се получило. 

Ако искате и вие - следвайте стъпките по-горе и ви гарантирам чудесен резултат. 

Ауфвидерзеен, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Шоколадови клавиши с ром / Chocolate Rum Bars

Не обичам да съм разконцентрирана и отвеяна, но това октомврийско време ще ме побърка...вчера слънцето печеше цял ден, докато предишните дни се изля неспирен потоп, обличам и събличам разнообразни по дебелина дрехи в по-голяма честота от жена в менопауза, а отгоре на всичко и пълнолунието наближава, та мозъкът ми започна да се върти на центрофуга. Как, кажете, как да готвя нещо сложно, като мога да се самозапаля, или още по-лошо..да го сготвя и да забравя къде съм го сложила..мислите хич не ме слушат напоследък, казвам ви!

Затова пък се спирам на ястия, толкова прости и лесни, че дори и кандидатите за президенти ще могат да го направят, ако някой кадърен им помогне поне с прочитането на рецептата.  

Днешната рецепта, освен наистина лесна и бърза за приготвяне, е и божествено вкусна и откакто съм я открила, доста честичко посягам към нея, ако трябва да правя десерт за парти, кетъринг или просто да си имам такъв в хладилника, при всеки повик за сладко от стомаха.

Най-любимата част от рецептата тук е неустоимия аромат на ром, който може да постигнете както с ромова есенция, ванилена захар на Др. Йоткер с ром или просто като си сложите от добрия стар алкохолец. 

Разбира се, че трябва да кажа, че може да го пропуснете, ако приготвяте десерта и за деца, но пък малко по-ранно лягане в леглото не е навредило на никого:) 

Чак нямам търпение да ви прочета списъка с продуктите, тъй като съм сигурна, че съставките ще ви ококорят : 

Необходими продукти:

300 г картофи (да, картофи!!!!!) 

300 г бисквити

200 г тъмен шоколад

200 г пудра захар

140 г масло

1-2 с.л. какао

2 с.л. ром/ ромова есенция

1 пак. ванилова захар с ром на Др. Йоткер

1 с.л. олио

Сваряваме картофите, като ползваме съвсем обикновени картофи. Предполагам може да направите десерт и със сладки картофи или варена тиква, като в този случай ще ви отнеме много по-малко захар за подслаждане. Аз обаче исках да опитам рецептата, както си е с обикновени картофи.

В купа слагаме картофите, намачкваме ги и добавяме 100 г масло и 100 г шоколад. От горещината на картофите, те ще се разтопят.

След това прибавяме пудрата захар, какаото (аз сложих повечко), рома и  едно пакетче ванилена захар с ром за подсилване на аромата.

Разбърквам всичко хубаво, като към този момент сместа ще изглежда ето така:

Прибавям и натрошените бисквити, като аз сложих каквито имах останали в шкафа - няколко обикновени и повечко шоколадови. Разбърквам всичко, докато се получи еднородна смес.

Изсипвам всичко в покрита с опаковъчно фолио правоъгълна тавичка и изравнявам добре. Пъхам в хладилника докато стегне напълно.

След това разрязвам всичко на правоъгълничета във формата на клавиши. 

Разтопявам шоколада и прибавям останалите 40 г масло, както и една с.л. олио за блясък. Може да наредите клавишите на решетка и да ги залеете, но аз предпочетох да ги потапям в шоколадовата заливка само от горния край.

След това ги оставяме да се охладят напълно в хладилника и шоколадът да стегне.

Първият път, в който ги опитах, не можех да си представя, че в сърцевината на десерта стоят картофи. Накрая се беше получил един невероятен десерт от плътна, леко лепкава шоколадова смес, с неустоимо ухание на ром и глазура от лъскав, тъмен шоколад.

 

Едва ли трябва да споменавам, че този десерт върви чудесно с хубава компания (..било то на хора или просто приятна книга) и чаша сгряващо гърлото и раздвижващо кръвта ромче :)

Наздраве...събота е все пак :)

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Маслени сладки - шприц / Piped butter cookies

Хубаво е да си пак у дома! Както вече ви споделих, тази година ме очаква една доста интересна и динамична ситуация, при която ще ми се наложи да живея на три места едновременно: в Осло, Благоевград и голяма част от времето - на летището. Аз нямам нищо против обаче, тъй като обичам да пътувам почти толкова, колкото и да ям, така че най-много да имам малко повече време да търся вдъхновение, докато се "нося в облаците" :)

Времето в България обаче не се оказа така приветливо, както се надявах и още първите дни ме посрещнаха едни дъждове и ниски температури, които иронично не успях да заваря дори в Норвегия. Това пък ме накара да врътна ключето у дома, да нахлузя топлите пантофки и да изровя от дъното на гардероба някой пухкав суитчър - в случая се оказа този на Dimmu Borgir :) 

Заспалото време навън, приятното потропване на дъжда по перваза и неописуемото удоволствие да спиш отново в добре познатото ти легло ми донесе чувства на такъв уют, и малко меланхолия, която само определен вид музика и храна могат да акомпанират най-добре.

Веднага се сетих за тези вкусни маслени сладки, които баба ми приготвяше, когато бях малка. Времето навън бе същото, дядо ми подхъркваше "тихо" на дивана, по радиоточката вървеше някой от симфоничните концерти, а от фурната се носеше такъв аромат, че седях хипнотизирана пред прозорчето и се опитвах да предизвикам с мисълта си по-бързото им изпичане. 

Ето, че и в сегашния ми дом се появи това ухание, след като вкусните спомени ме предизвикаха да ги направя и аз. Баба ми ги поръсваше само с пудра захар или пък слепваше със сладко, но аз реших да ги потопя в малко шоколад. Рецептата не е никак сложна и може да си ги приготвите набързо и след работа или да се поглезите през почивните дни. Сладките са доста трайни и могат да се съхраняват в стъклен буркан или кутия, от която да си грабваме на път за "дивана" :) Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 400 г брашно

200 г масло 

150 г пудра захар

4 жълтъка

4 с.л. плодов сок, нектар  или есенция

1 бр. ванилия/ ванилена захар

Започваме като разбиваме добре мекото масло с пудрата захар. Добавяме и плодовия сок, като може да бъде лимон, портокал и дори някакъв нектар или есенция.

Прибавяме един по един и жълтъците, които също трябва да са на стайна температура.

Включваме фурната да загрее на 200 градуса.

Започваме да прибавяме от брашното към маслото, като трябва да получим средно твърдо тесто. Аз си направих експеримент като шприцовах само една-две сладки и пъхнах във фурната. Ако при изпичането започнат да се разтилат и губят форма - значи има нужда от още брашно. 

След като тестото е готово, слагам в шприц, най-добре от металните или наистина здрав пош с накрайник, тъй като за оформянето трябва по-голям натиск, заради твърдото тесто.  Идеални за целта са пошовете за еднократна употреба, които са от по-твърдата найлонова материя. Може да избутвате и сместа с натиска на пръст, ако имате от по-старите накрайници, които са доста големи. Моят е точно такъв - подарък от баба :) 

Пека сладките докато порозовеят, а след като ги извадя от фурната, оставям да се охладят напълно.

След това можем да ги слепим две по две със сладко, или да потопим крайчетата им в малко разтопен шоколадов кувертюр.

Не мога да ви опиша колко са нежни и крехки, а маслената основа на тестото ги кара направо да се топят в устата.

Опитайте ги и вие, а навън нека си вали .. :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!