Бяла риба хапки с бадемова коричка /Almond-Crusted Fish Nuggets

И преди да се преместим в Норвегия, рибата бе едно от най-основните и често консумирани у дома храни. Едва ли има някой, който да не е съгласен с това колко е полезна, но както не веднъж съм споменавала, това дълги години хич не ме грееше, тъй като не можех да я гледам.

С времето обаче и откриването на виното като естествен източник на антиоксиданти и добро настроение, рибата и морските дарове станаха все по-привлекателна "гарнитура" за мен. Пикантни скариди, панирани калмари и всякакви видове риби все повече и повече ме съблазняваха, измествайки настрана тежкото и добре познато месо за хапки като свинско и дори пилешко.

Ето така например се влюбих и в невероятните хапки от бяла риба, които не пропускам да си купя, когато гостувам на сестра ми в Холандия. KFC може да си гледа работата, ако наблизо има дори една каравана, която да продава от тези хрупкави и горещи рибни хапки, гарнирани с някакъв бял сос или майонеза, а понякога през зимата и много интерeсна на вкус люто-сладко-кисела туршия. Ох, огладнявам само като си спомням!

Сега обаче, докато слънцето още грее и мераците ни по лятото още не са отминали, ви предлагам една невероятно вкусна адаптация на тази рецепта, като панировката е изключително вкусна и хрупкава, тъй като е с бадеми, а гарнитурата от лек сос от кисело мляко и заквасена сметана и свежа зелена салата.

Комбинацията на риба с бадемова коричка е доста класическа и с причина - прекрасен вкус, който всеки трябва да опита! И тъй като ястието става изключително бързо и лесно, можете да го направите още сега или веднага щом бялата риба е на промоция. :)  Ето и необходимите продукти, които са примерни като количество, тъй като не може да се изчисли с точност за панировка:

Необходими продукти:

3 бр. филета от бяла риба

50 г филирани бадеми

1/2 ч.ч. брашно и галета (50/50)

шепа тортила чипс

1 белтък

сол

За соса:

кисело мляко

заквасена сметана

копър

чесън

лимон

Още:

зелена салата айсберг

Започваме като правим панировката. В подходящ съд смесваме всички съставки, като счукваме чипса (аз обичам да използвам леко пикантен), както и да използвам домашна галета от стар хляб. Бадемите и брашното, всичко заедно, се смесва, като можете да добавите и някакви подправки, но при мен тази роля играе чипса.

Нарязваме рибата на хапки, като след това овалваме в малко разбит белтък и подправяме със сол.

След това овалваме в панировката и нареждаме в чиния. Оставяме в хладилника да стегнат за около 10-15 минути. През това време загряваме мазнина за пържене.

Пържим от всички страни до златисто, като времето ще варира от големината на парчетата.

Винаги, когато пържа, отцеждам хапките върху кухненска хартия преди да ги сервирам.

Гарнирам ястието със сос от равни количества кисело мляко и заквасена сметана, подправени с лимонов сок, кълцан чесън и копър.

 

Ако още търсите идея, която да върви с биричката или пък изстудено бяло вино, а пък цацата вече не е така актуална, съветвам ви да опитате тази рецепта - гарантирам ви любов от първа хапка!

Добър апетит, пряители!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Лесни пасти "Рафаeло" / Ladyfingers mini cakes "Raffaello"

Едва ли има някой, на който да не съм омрънкала, че още нямам нормално функционираща кухня в новата квартира. От един котлон, черпак и тирбушон, последното най-често бе използвано през последните седмици, тъй като трябваше да намаля темпото, с което бях свиканала да живея. 

Готвенето бе станало такава част от живота ми, че сега, дето се казва, тез ръце в г*** ли да си ги завра...какво да правя??!! Не, че нямам достатъчно задачки, но през уикенда, който обикновено бе посветен на гастрономически експерименти, този път се посветих на мързел в колосални пропорции. И докато се свличах по стълбите към втория етаж

(Exhibit A/пример А ->)

и мислено прегръщах лайфстайла на древногръцките философи, ме осени чудесна идея, както и тях не веднъж, прекарвайки ежедневието си по същия начин. 

Защо да не направя едни лесни пастички, които не изискват нищо повече от няколко минутки над котлона, а после цял ден  - задоволствие, че имам домашен десерт (или поне докато изтрае да не се изяде).

Наскоро ги приготвих у дома, след като отдавна бях хвърлила око на рецептата от различни сайтове, където може да се намери в много вариации. Основните съставки са бишкоти и вкусен домашен крем, като всичко това се овалва в нескромно количество кокосови стърготини, придаващи на пастичките невероятно свежия и ароматен вкус на торта "Рафаело", само че без цялото печене и суетене по приготвянето й. 

За да е още по-неустоимо, заливаме сочните десертчета (да, наистина са супер сочни), с малко тъмен шоколад, а вие знаете колко добре се връзват тези вкусове! 

Точно това, че са супер вкусни, бързи и лесни за приготвяне, съживи амбицията ми и се надигнах за има - няма трийсет минутки да вдъхна живот на тази "кухня-котлон".  

Получиха се точно толкова добре като първия път, а след това си ги хапнах с такъв кеф, че не мога да ви опиша. 

Може да се каже, че даже малко преядох, но не съжалявам - аз съм си ги правила, аз ще си ги ям. 
После пък Митко ме изведе на разходка

(Exhibit B/пример Б - >)

и така моят ползотворен ден приключи. 

Ако и вие търсите подходяща рецепта за бърз десерт,  който може да спретнете и през седмицата, 

не търсете повече, вадете лист и химикал и си запишете рецептата :)  
Необходими продукти:
1 пакет бишкоти (200 г)
3 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. захар
3 с.л. масло
3 с.л. брашно/царевично нишесте
1 бр. бурбонска ванилия/ванилена захар с бурбонска ванилия на Др. Йоткер

Още: 
200 г кокосови стърготини 
шоколадов ганаш

Започваме с крема, тъй като е единственото нещо, което кажи-речи се готви тук. Слагам една чаена чаша захар и две чаени чаши мляко на котлона да заврят. Ако имаме бурбонска ванилия - също.

        

В купа смесвам брашното/нишестето с пакетче ванилена захар с бурбонска ванилия на Др. Йоткер, ако не разполагаме с пръчка ванилия. 

Прибавям малко от млякото за да стане по-рядка кашичка.

След като млякото тръгне да завира, я добавям на тънка струйка при непрекъснато бъркане с телена бъркалка, докато кремът се сгъсти напълно. Оставям крема леко да се охлади, а след това добавяме и маслото. Покривам с фолио за свежо съхранение, за да предотвратя образуването на коричка. ( Тук е моментът да допълня, че кремът е доста повече като количесто и свободно може да направите доста повече бройки - поне три-четири пакета, но ще ви трябва и повече кокос :) ) 

В чиния изсипваме кокосовите стърготини, а в друга чиния - останалата чаша прясно мляко, като е добре леко да го затоплим.

Вземам една по една бишкотите и потапям за кратко в млякото,

а след това отгоре шприцовам от крема. Може да го слагате и с лъжичка, но аз исках да не цапам много.

Захлупвам бишкотите две по две, като цяло слагах крем само на едната половина, но и двете са потапяни в млякото.

След това овалвам от всички страни в кокосовите стърготини и редя в поднос.

Отгоре правя шарки с малко шоколадов ганаш, като рецепта за него можете да намерите  например - (тук)

Не мога да ви опиша колко меки, сочни и ароматни са тези мини-пастички.

По-рано вземах винаги от тези бишкоти, когато са на промоция за тирамису или друг десерт, но сега си имам нова рецепта за бързи и спешни десертни случаи :)
Опитайте ги и вие - няма да съжалявате!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Попарник / Poparnik

Есента дойде!

С това и се засили чуството за глад в стомаха...не знам как е в България сега, но тук, в Осло, дъжд вали вече няколко дни и май не са чували за концепцията "циганско лято". 

Директно си минаваме на есен и то, както си трябва..хлад във въздуха, желание да набиваш топла и питателна храна, а музиката в слушалките става все по-мрачна и носталгична, за да е в тон с времето. 

Но не ме разбирайте погрешно, това никак не е неприятно за мен. Аз наистина съм от хората, които вярват, че няма нищо по-хубаво от лошото време и с нетърпение чакат възможността да се напъхат в някой пухкав пуловер и да прекарват свободното си време дремещи на дивана, гушнати в любимия. 

През това време на годината винаги ме наляга и носталгията за село и все още живата традиция у дома за затварянето на зимнини. За първа година ще пропусна този процес, който макар и никак не лек като задача, винаги завършва с чудна награда. Бабето не пропуска да спретне един от нейните прословути попарници, които на други места в страната съм убедена, че носят и други имена. 

Попарник, както му казваме по нашия край (Благоевградско), е вид наложен тутманик, а името му май идва от това, че ако остане, може да се дроби за попара. Нямам идея дали е така, тъй като откакто се помня, тази чудесия никога, ама никога не е оставала. Това бе едно и от най-любимите неща за хапване на моя дядо и понякога съм си мислела, че ако баба ми не готвеше такива прекрасни пити, трудно щеше да изтърпи лютия й македонски нрав :)

Преди да замина бабчето дойде на гости и си спретнахме един попарник за изпроводяк, пък и да ми предаде рецептата, както трябва. Самата тя го замеси и точи, а аз като прилежна ученичка, записвах и заснемах всичко стъпка по стъпка. Е, и аз се включих, главно в разточването, тъй като винаги съм искала да се науча да правя като нейните кори, но вече мога, така че съм доволна.

Този път направихме значително по-малък попарник, защото нямаше как да го изядем само двете, но нейните пухкавелки са поне двойни като количество. Можете да го приготвите с всякакви видове домашни продукти - от сирене, извара, масло или мас, но все ще ухае на автентична, селска пита.

Но без повече отлагане, ето как си я приготвихме ние.

Необходими продукти:
Около 900 г брашно
250 мл хладка вода
2 ч.л. захар
2 ч.л. сол
1 кубче мая (42 гр) + още 1/3 кубче
още малко брашно за разточване и закваска

Още:
мазнина (олио, мас, масло)
сирене

Започваме като в леко хладката вода разтваряме захарта и маята. Прибавяме 4-5 с.л. брашно и разбъркваме всичко на каша. Оставяме да шупне на топло.
През това време пресяваме брашното в по-голяма тава (баба така предпочита ;) ) и правим две кладенчета, по-голямо и по-малко.

В по-малкото слагаме солта и още около една чаена чаша топла вода (200 мл). В по-голямото изсипваме шупналата мая. 

        

Започваме да бъркаме с ръка, като се опитваме да интегрираме всички съставки. 

Оформяме тесто, което се бие 100 пъти в масата (Не знам защо баба ми проявява такава форма на насилие, но според нея така тестото става по-хубаво. За мое учудване този процес не отне толкова време, колкото си мислех.)

Оставихме тестото да втаса за около 40 минути.

            

Готовото тесто разделяме на осем части, които оформяме на топки.

Всяка топка разточваме върху набрашнена повърхност на тънка кора. Поставяме една кора в леко намаслена тава, отгоре поръсваме с малко олио и натрошено сирене.

               

По същия начин процедираме и с останалото тесто, като на последната кора не слагаме нищо.

Говтовия попарник оставаме да втаса още 15 минути, като през това време загряваме фурната на 200 градуса.

Когато фурната загрее, режем попарника на квадрати и пускаме да се пече непокрит около 15 минути, а след като се запече, покриваме с фолио и печем още толкова или до готовност.

                        

Готовата пита напръскваме с малко вода и намазваме с масло или олио, а след това задушаваме с кърпа и торба, за да омекне. 

Най-трудната част от цялото приготвяне на попарника е точно това...да чакаш, а всяка минута ти се струва като час.

Накрая с бабчето решихме, че поне половината от нас имат зъби и за по-твърда коричка и му се нахвърлихме, както подобава. :)

Всяко парченце ухае така ароматно на масло, сиренце и бабина любов, че като нищо ще се натъпчете все едно ви е последното ядене. Нужно ли е да казвам, че на софрата едва ли ще ви трябва друго освен чаша студен айран?!

И така, докато аз се заоблизвам по вкусните спомени и се надявам скоро да мога и тук да приготвя тази вкусотия, вие можете да си отделите час днес и да си доставите удоволствието да хапнете вкусен домашен хляб - понякога единственото нещо, което ви трябва на масата!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!