Торта с ананас и маскарпоне / Mascarpone and pineapple cheesecake

Тъкмо си мисля, че съм открила любимата си торта и БАМ, някаква такава чудесия ме пляска през лицето, та направо в устата :) Като цяло комбинира вкусовете на два любими мои десерта - тирамису и торта "Рафаело", макар тук кокосът да не е задължителен и нелюбителите му да имат пълната свобода да го пропуснат. Аз обаче така се бях настървила за една наистина лятна торта, приятно охладена, пухкава и креместа, с ухание на плаж, почивка, море и ароматни коктейли, че тропическите вкусове въобще не ми дойдоха в повече. 

Две неща трябва да си призная за тази торта. Първото е, че си е тотален рип-оф от предлаганата торта с ананас в магазина "Дар от боговете". При последното ми гостуване при Ванчето в София се отбихме там да си напазаруваме нещо за обяд. Аз тъкмо се бях изсипала от автобуса, а да ме посрещне от него бе дошла цялата софийска жега, която не се отлепи от мен цял ден, Когато се дотътрихме до магазина, тя ме попита какво искам за обяд, а аз се залепих за витрината при вида на това бяло, нежно, студено удоволствие. Само си представих сока на хладния и сладък ананас, обвит в крема от маскарпоне. Не след дълго вече гребях с лъжица (да, може и с лъжица за по-лакомите) и четях съставките на тортите. В този заветен исторически момент вече знаех  коя ще е следващата торта, която ще приготвя. 

Второто нещо, което трябва да кажа за тортата е, че не е съвсем без повод. Макар петъкът да си е повод за празнуване сам по себе си, днес е и рожденият ден на моя дядо (или поне беше). Но тъй като аз вярвам, че той винаги ще бъде с мен, не мога да пропусна да му направя торта, тъй като щеше да е в пълен шок, ако го бях направила приживе. 

Сигурна съм, че ще намери време да намине на гости днес (нали не мислите, че при цялата свобода седи на едно място)  и ще се зарадва да намери торта в хладилника. Той много обича такива сладки, кремести десерти, затова и : Честит рожден ден, дядо! 

И така, време е да преминем към самата рецепта, за която "вервайте ми", няма да ви трябват "800 дни", а само около тридесет минутки за приготвянето й. Но ето и какво ви трябва:

Необходими продукти:

1 1/2 пак. италиански бишкоти 

1 консерва ананас (560 г) 

250 г маскарпоне

1 ч.ч. захар

2 яйца

кокос 

фъстъчен крокан

Една от най-важните съставки тук е консервата ананас. Може да ползвате и пресен, но аз лично смятам, че консервираният е много подходящ като вкус за тази торта. Освен това ще ползваме сока от консервата, който отцеждаме в чиния. 

Взимаме форма за торта с махащи се стени, с размери около 20-21 см, и покриваме дъното й с бишкоти, които потапяме за кратко в сока от консервата. 

През това време в две купи разделяме жълтъци от белтъци. Жълтъците разбиваме с половин чаена чаша захар на водна баня. 

            

Разбиваме, докато започне да побелява, а след това се и сгъсти като крем. 

                   

През това време в миксера (нали е на стойка) разбивам белтъците с останалата захар на сняг.

След като жълтъците са готови, дърпам от огъня и оставям леко да се охладят. (Не отнема много, тъй като не са горещи) След това започвам да добавям към крема малко по малко от маскарпонето,

а след това и белтъците. Докато накрая се получи един наистина пухкав и въздушен крем.

Разпределям половината от крема върху първия пласт напоени бишкоти, а отгоре слагам богато от нарязания на парченца ананас.

                

Поставям още един ред сиропирани бишкоти и завършвам отново с пласт крем. Предлагам ви да добавите малко водичка към сиропа, за да ви стигне за всички бишкоти. Украсявам отгоре с останалите парченца ананас, както и фъстъчен крокан.

                 

Горещо препоръчвам да сиропирате крокана също с малко от сиропа. Определено му придава още по-карамелен вкус! Слагам кокос в центъра, а след като тортата се е охладила за няколко часа в хладилника и съм махнала ринга, слагам кокос и по страните на тортата.

Както казах, тортата много наподобява тирамису, не само като съставки, но и с нежността и сочността й. 

Не знам дали защото съм се наситила на първото, но предпочитам този вариант за сезона и мога съвсем честно да ви кажа, че който имаше щастието да я опита, се влюби в нея. Нямам търпение да чуя и вашите отзиви!

И така, оставям ви в компанията на още няколко инфарктни кадъра, за да може да си мислите за това до края на деня, вместо за работа!
Пожелавам ви супер усмихнати и сладки почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Metal kitchen : Slay that Slayer pizza!!!

По предложение на Ванчето,
една снимка преди концерта, "докато сме още свежи".
За да не излезе със затворени очи (както винаги прави), й казах,
че бирата вътре е по 4 лева! :) 

Много яка беше изминалата седмица, ей! Освен наградите, които грабнах в събота, готиното настроение започна още във вторник с концерта на Slayer в София. Моя немилост ги изтърва вече няколко пъти и заветният момент дойде, та и аз да ги видя на живо. (Доколкото човек може да вижда от моя ръст в тълпата и метлеенето на косата :))


Концертът беше супер, защото настроението беше на ниво, въпреки че след първите няколко парчета нямаше как да не ти мине през главата, че който е решил да направи събитието в тази зала, заслужава да се озове в контейнера на Декстър.
Освен, че по отношение на звука има какво да се желае, най-доминиращото чувство си остава задухът в залата, което не беше все едно, че си в потните "обувки на Сатаната", а направо в неговите гащи. Но пък ние метълисти ли сме или лукови глави (то едното не изключва другото, знам!).



Щом баба Лимонка от съседния вход може да изкара цял концерт на Веселин Маринов на крака, коя съм аз да се жалвам за малко ухание на мускус в зала с готини фенове.
Пък и хубавото на концертите е, че сред първите няколко удари на барабаните, адреналинът така те набива, че хич не ти прави впечатление под кои голи подмишници се намираш.

Сигурно не сте метъл фен, ако нещо от това ви кара да потръпвате в погнуса, защото честно казано, "мелето" в  тълпата е най-живото и яко място, където може да попаднеш, слушайки любимата си музика.

И така, и този път няма да се впускам в пост за хисторито на групата, защото ако досега не сте запознат с имената: Том Арая, Кери Кинг, Гари Холт и Пол Бостаф, то първо и най-вероятно ние не сме много близки приятели и второ, тази публикация за вас е по-безинтересна, отколкото здравословното състояние на Канйе Уест - за мен!

Затова направо смятам да премина по същество и да ви кажа идеята ми за този непостен пост. :) ще си правим пица, която е посветена на великаните, като ще се опитам да опиша целия процес, като вмъквам имената на техни песни, пък ще видим какво ще се получи накрая.

Самата рецепта не е нещо нестандартно, освен може би добавянето на малко люто къри като подправка в чест на това яко меме с К(ъ) ери Кинг :)

Но ето и самите продукти: 

За тестото:

Около 500 г брашно

1/2 кубче мая

1 с.л. захар

2-3 щипки сол

300 мл хладка вода

зехтин

Още:

400 г доматено пюре

80 г чоризо

500 г кашкавал
червени чушки

чубрица

къри

Започваме като важното е да работим с голямо Desire, защото ще правим все пак нещо Wicked. Отправяме съм към War zone, или иначе казано кухнята. Започваме с приготвянето на тестото, като продуктите са приблизителни, тъй като винаги правя тестото на око. Разтварям маята в купичка, в която съм сложила една чаена чаша хладка вода, захарта и една-две супени лъжици брашно. Оставям да шупне. В купата на миксер (тъй като си правя тестото с него) слагам малко повече от половината брашно, солта и зехтин на око. Прибавяме маята, Exile - и пускаме миксера.

По време на месенето започвам да добавям постепенно от брашното и още вода до образуването на хубаво, меко, хомогенно и нелепнещо тесто. По принцип пицата не се точи, а се тегли с пръсти, но аз исках идеален кръг, затова разточих тестото с размерите на тавата и подвих навътре ръбовете ето така:

Прехвърлям в леко намaслена тава и идва култoвия момент - слагайте доматено пюре, сякаш Raining blood!

Следваща стъпка - поръсете с чубрица и къри. Не пестете подправките, те са чудесни to Cleanse the soul. След това наредете малко dead skin meat (mask) :) - сиреч чоризо, като може да го сложите на цели слайсове или да го нарежете на кубчета върху някой Altar of sacrifice (дъска за рязане).

Последно покривамe с рендосан кашкавал, богато и Show no mercy!!!

Hell awaits - затопляме фурната на 200 градуса! През това време правя надписа от нарязани червени чушки, като аз реших да не го пека с пицата, за да не потъмнее.

-Какво ще кажеш, Том?

- Не е лъжа! 

Пъхам пицата да се пече за няколко минути, докато ароматът, който се разнася, прави the Temptation неистово.
След като пицата е Born of fire, хубаво я kill again, така че да Die by the sword ( Тука вече се унесох :) )
Има само един начин да се реже такава CULT пица и то е под формата на пентаграма!

Лютoтo може да ви накара да направите Eyes of the insane, но вие ще Take control и ще я довършите Piece by piece! 

И така, докато се наслаждавах на пицата в компанията на далеч по-приемлива на цена биричка, преглеждах трите снимки на кръст от концерта и както традицията повелява, ето и снимка афтър.

Забелязвате, че спарените герои вече не са нито свежи, нито се дочуват добре, но това не ни притеснява, защото съм сигурна, че с Ванчето най-вероятно ще свършим по този начин така или иначе:

 "As long as it's good music, that's what's important." 

Tom Araya

Виж останалите рецепти в METAL KITCHEN ТУК!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Млечни блокчета ( Киндер милх шните ) / Kinder Milk Slice / Kinder Milchschnitte

Аз, горда с мама, мама горда с мен :) 

Този уикенд мина под знака на едно изключително важно събитие за голяма част от кулинарните блогъри в България, а именно - наградите на Блоговодител. 

Ако ме следвате във фейсбук или някои от моите "сладки приятели" от номинираните, сигурно сте се нагледали на снимки, клипчета и всякакви поздравления включващи от организаторите до всеки, имал щастието да присъства на това радостно и много приятелско събитие. 

За мен радостта не беше дори двойна, ами направо тройна, тъй като успях да грабна награди в три от общо четирите категории, в които бях номинирана - една награда на журито в категорията за най-добър блог с рецепти за печива и десерти и три награди на публиката : за най-добър блог за печива и десерти, най-добър блог за торти (за втора поредна година) и най-добър блог за рецепти с  месо (казах ви аз, че от мен веган няма да стане :)). 

Ето защо искам да изкрещя : 

ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ И ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ, ПОСЛЕДОВАТЕЛИ, СЪУЧЕНИЦИ ОТ УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ ГОДИНИ, КОЛЕГИ, СЪСЕДИ И ВСЕКИ, КОЙТО Е ОТДЕЛИЛ ВРЕМЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИ В НАДПРЕВАРАТА! ( Знам, че за повечето гласуването не беше най-лесното :)) 

За мен е истинска чест да съм вашия избор, тъй като вие сте огромен брой хора, който за мое щастие се увеличава всеки ден и изпълвате деня ми с вкусното си присъствие, сладки задачи и въпроси за решаване в кухнята и неспирните коментари. ( Благодаря, че не спирате да коментирате - най-хубавата част в блогърството е обратната връзка! )

Защо се радвам толкова на вашия глас? Защото това е моята оценка, че си върша добре работата в това, в което влагам толкова сърце. 

Когато понякога седя с часове на компютъра, обработвайки снимки, пишейки постове, докато в мивката още чакат за миене съдовете от поредното кога сполучливо, кога - не, творение, а часът е вече един вечерта. 

Когато си блъскаме главата с някоя читателка над въпроса, коя торта ще е най-подходяща за следващия рожден ден на нейното дете. (Тук често се намесва Митко и подвиква : "айде, лягай си вече", а аз подвиквам обратно "чакай, тука имаме важни неща за обсъждане с жената".)  

С Иво и Илиян от Блоговодител,
с които споделяме страст към вкусната храна и готината музика

Радвам се, че желанието ми да бъда полезна и насреща за вашите въпроси се забелязва и оценява толкова високо. Благодаря на всеки, който разбива мита за българина, че той се радва само на нещастието на другите, а никога на успехите му!

Понякога хората около нас виждат по-ясно нещата, отколкото самите ние, и макар да се опитвам да приемам всичко с усмивка, не винаги съм толкова уверена в себе си, колкото ми се иска. Осъзнавам, че блогът ми е в някои отношения малко по-различен (като например стил на писане), което не винаги допада на всеки, но избирам да бъда вярна на себе си. Ето защо е и изненадата ми, че съм изборът предимно на хората. 

Благодаря ви още веднъж за невероятното усещане на обич, която ме заля при получаването на тези награди, които може да са просто грамота в рамка, но значат наистина много за мен. Благодаря и на Блоговодител, че правят възможен такъв ден в годината, в който да се почустваш горд и щастлив за положените от теб усилия.  

И накрая, искам да изкажа възхищението си и благодарностите си към останалите номинирани, сред които се намират някои от моите лични вдъхновители и учители, но и смея да нарека някои от тях вече и приятели.  

И така, след като си излях душата и казах думичката благодаря около хиляда пъти (но пак е малко), идва ред пак да ви се подмажа с нещо вкусно, което ви съблазнява вече през няколко абзаца. Става въпрос за домашния вариант на известните десертчета Киндер милх шните или иначе казано - млечни блокчета.

Тази рецепта също се начака в чернови и някакси днес реших, че е денят, в който ще види бял свят. Може би защото навън е лято, а пък така приличат на сладолед, и са идеални за похапване добре изстудени.

Ето и необходимите продукти:

За блата: 

5 яйца

5 с.л. кафява захар

2-3 с.л. бяла захар

5 с.л. брашно

2 с.л. какао 

1/2 пак. бакпулвер 

1 ванилия

Крем:

400 мл сметана за разбиване

1 пак. сметана фикс

1 ч.ч. пудра захар (ако не е подсладена сметаната)

1/2 ч.ч. прясно мляко

1 пак. желатин (10 г) 

3 с.л. мед

1 пак. ванилена захар

Започваме с приготвянето на блата. За целта в купа смесваме брашното, кафявата захар, какаото (тъмно какао е най-добре), жълтъците, ванилията и бакпулвера. Разбиваме с миксер или телена бъркалка. 

С миксер разбиваме белтъците с бялата захар на сняг. След това с помощта на шпатула започваме да интегрираме белтъците към какаовата смес, така че да се запази въздушността й. 

Готовата смес изсипвам в правоъгълна форма за печене, с махащи се стени, с размери 38 х 25 см . На дъното на тавата съм сложила хартия за печене, която леко съм намаслила. 

Пека блата за 10-15 минути на 180 градуса, като след като е готов, оставям да се охлади във фурната, при леко открехната врата, така че да не спадне. Когато блатът е готов, изваждам от формата и с помощта на голям нож, малко търпение и повишено внимание разрязвам блата на две части ето така: 

За крема: Разбийте сметаната с пудрата захар, ако не е подсладена. Аз ползвах растителна сметана, но ако ползвате животинска, може да сложите и 500 мл, тъй като тя бухва една идея по-малко. Добавете ванилията, фикса и меда. Разтворете желатина в малко вода и оставете да набъбне. След това затоплете млякото в джезве на котлона. дръпнете от огъня и прибавете набъбналия желатин. Разбъркайте, докато се разтвори напълно. Оставете да се охлади леко течността, така че да не "разтопи сметаната", и почнете да прибавяте млякото на тънка струйка към сметаната, докато биете с миксера. 

Нашият крем е готов. 

Разпределяме крема между двата тънки блата ето така: 

Прибираме в хладилника за няколко часа, а най-добре - една нощ. 

Бих искала да уточня, че самият десерт не е много сладък, което бе основната причина да стане любим на вуйна ми, която е диабетик. 

Освен това може да го поднесете с пудра захар или мед, 

а защо не и шоколад. 

Ако все пак решите, може да добавите още сладост в самия крем ( винаги опитвайте храната! )  - захар или мед, количество на вкус.

                           

Ние ги опитахме в различни варианти, като най-грабващи бяха тези със скромна украса от пудра захар. 

И така, с тази вкусотия започваме едновременно седмицата и следващата надпревара за номинации за следващата година. Ненужно е да казвам, че ако имам щастието да съм номинирана и следващата година, отново ще се радвам на вашия глас, а дотогава ще се трудя да го заслужа! Пожелавам ви много усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!