Рецепти от филми : Крок Мосю / Croque Monsieur from "It's Complicated" Recipe

Ей, в такова време знаете ли какво ми се прави - нищо! А нищо в работен ден е малко невъзможно, но виж след това, е напълно изпълнима задача. Като например, че и тази вечер, както и много други подобни, мързеливи, дъждовни дни, ще си приготвя любимата бърза вечеря - крок мосю. Става за има- няма 15 минути, а върви чудесно с филма  "It`s complicated" / "Не  лесно", от където е и рецептата. 

Така...познахте! Това  е поредната кулинарна вкусотия, която е вдъхновена от някой филм и реших, че днес е идеално време да го опитате, ако не сте имали възможност да го направите досега.

Едва ли има друга сцена в киното, в която някой да възкликва толкова въодушевено за един печен сандвич, от тази, в която Алек Болдуин забелязва, че бившата (Мерил Стрийп) е направила такава вечеря не за който и да е било друг, а за конкуренцията (Стив Мартин).

Това сладко филмче често пускам за фон, когато готвя, тъй като освен много настроение и смях, ми носи голямо кулинарно вдъхновение.

В него Мерил Стрийп играе собственик на пекарна, която започва афера с бившия си съпруг, с който са разведени повече от 20 години, и той вече е женен за доста по-млада жена. 

Комичните случки не са една или две, свързани с терзания за редно и нередно, пушене на доста силна трева и странното усещане да имаш афера с мъжа, с който едва си успявала да седиш в една стая.

Освен невероятната актьорска игра, тук можем да се насладим и на много други сладки моменти - като гледката на перфектната кухня, постъпково правене на кроасани, ароматна вечеря от крок мосю и лавандулов сладолед с мед и една чудесна, голяма и с лъскава глазура шоколадова торта.

И тъй като се познавам, скоро време ще ме засърбят ръцете и ще пусна всичките рецепти от листата, но като гледам през прозореца, днешният ден определено е за Крок мосю. Този вкусен френски сандвич отново има много вариации, но аз си избрах тази рецепта, която бе толкова вкусна, че така и не ме кара да опитам друга. И като други, и тази представих на майка ми за дегустация (като я гледате колко е слаба, ще си помислите, че я храня с арсен, а всъщност яде за трима). И тя като мен се влюби в него и често ме кара да го правя. Тайната тук е чудесният домашен сос бешамел със задължителните елементи за овкусяване.

Препоръчвам да използвате хубав, качествен кашкавал - аз имах още от този, който си донесох от Холандия, но вие можете да купите всякакъв по желание - чедър, грюер, гауда или др.

И така..да преминем към рецептата, но преди това да ви помоля да гласувате за моя блог в годишните награди на Блоговодител! Ако смятате, че моето местенце заслужава признание в следните категории, ще се радвам да получа вашия глас тук:

- Топло от фурната (Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници) ( гласувайте тук)

- С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти) ( гласувайте тук)

- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)( гласувайте тук)

- Крилце или кълка (Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч) ( гласувайте тук), 

А ето и рецептата:

4 с.л. масло

2 с.л. брашно

1 1/2 ч.ч. прясно мляко

сол, черен пипер, индийско орехче

1 с.л. дижонска горчица

4-8 филии хляб (зависи от желаното количество сандвичи) 

4-8 парчета кашкавал 

месо на слайсове: шунка, свинско филе

Започвам като в тиганче слагам две супени лъжици масло да се разтопят.

След това прибавям брашното и разбърквам на кашичка,

която оставям съвсем леко да се запържи.

Прибавям млякото и останалите подправки като горчицата, индийското орехче, черния пипер и солта.

Готовият сос трябва да изглежда така.

Взимаме четири (може и повече) филийки хляб и ги намазвам хубаво от външната страна с останалото масло, както и тавичката, в която ще ги печем.

Отвътре намазвам хубаво със соса ето така, 

а отгоре нареждам от филето и кашкавала (слагам дебели парчета кашкавал, нищо, че това на снимката тук не изглежда така, то бе само първото от няколко :))

Захлупвам филийките и пъхам да се пече в затоплена на 200 градуса фурна за няколко минути.

Маслото придава златиста и ухайна коричка отвън, а сосът в сандвича ще ви накара да се разтопите като кашкавал от удоволствието на вкуса :)

Опитайте още днес и се убедете сами! Скоро ще сте си у дома и няма по-подходяща вечеря, с която да се поглезите, а защо не и в компанията на това приятно филмче!

Усмихнат ден, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Казан диби / Kazandibi / Turkish Caramelised Pot-Bottom Pudding

Пазих тази рецепта за по-специални случаи, тъй като и тя самата не е никак обикновена. Макар и скромен на вид и доста икономичен като продукти, този десерт набира все по-голяма популярност заради невероятния му вкус и текстура, които едва ли могат да се опишат с думи. Представям ви негово величество - Казан диби. 

Десерт, който все по-често можете да срещнете предлаган и в изисканите ресторанти, тъй като и по мое мнение - мястото му е там. 

Когато казах на майка ми, че съм се наканила да го правя, тя ме попита какво точно представлява. Почнах да й обяснявам, че е вид печен на котлон крем, който има коричка,  но не е толкова карамелена като крем карамела, и кремът е доста по-гъст и така, та онака, и въпреки въодушевлението ми, че се захващам с тази не лесна задача, никак не се впечатли. Това бе, докато го опита! 

След като направи някакво странно изцъкляне от почуда от вкуса му, започна да гребе лъжичка по лъжичка, а аз висях над нея като лешояд и чаках поне някаква реакция да знам дали й е харесал. Тя само продължаваше да яде и мълчи. Това се казва десерт да те остави без ума и дума.  Едва след като го изяде каза, че е нещо невероятно, пита за още, взе си за вкъщи, изяде още едно у дома и следващата седмица, заклевам се в Св. Харалампий, не спря да ме пита за името на десерта - то не беше казанбиби, казаниби и какви ли не вариации. Трябваше да обяснявам на различни хора по телефона какво представлява, как да го приготвят, въпреки че казах, че подготвям рецептата.

Но преди да премина към нея, искам да използвам възможността да благодаря на Блоговодител, че тази година ме номинира в цели четири категории в Годишните си награди, За мен е голяма чест и признание, което показва, че целта, която си поставих - да развия разнообразието от рецепти в блога - е постигната. Номинирана съм в категориите за:

- Топло от фурната (Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници) ( гласувайте тук)

- С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти) ( гласувайте тук)

- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)( гласувайте тук)

- Крилце или кълка (Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч) ( гласувайте тук), 

а вие можете да гласувате и да ме подкрепите в колкото искате от тях.

Миналата година бях номинирана в една категория - за най-добър блог за торти и  взех именно вашата награда - на публиката, която всеки знае, че е най-сладка. Да усещаш толкова голяма подкрепа и позитивизъм от хората около теб в дни, когато и ти не знаеш какво правиш с живота си (всеки има такива), е доста окуражаващо и окриляващо. Ето, че отново ще имам нужда от вашите гласове, ако смятате, че ги заслужавам.

Ако пък не - гласувайте за някои от другите блогъри. Всички тези хора имат дарбата да превръщат сивото ежедневие в красива и вкусна картина от аромати и емоции, които вдъхновяват, зареждат и обогатяват всеки един от нас. Нека да подкрепим българските кулинарни блогъри със същата доза любов и позитивизъм, с която ни зареждат. Те го заслужават!

И след всичко казано до тук, ето и рецептата на това нежно удоволствие:

1 л. прясно мляко

1/4 ч.ч. смес брашно и царевично нишесте

1 ч.ч. захар

1 жълтък

1 бр ванилия (или едно-две зрънца сакъз) 

1-2 с.л. масло

2-3 с.л. пудра захар

канела за поръсване при поднасяне

Започвам като слагам на котлона да заври около 800 мл от млякото, заедно със захарта.

В купа смесвам брашнената смес, жълтъка и останалото мляко на рядка  каша.

                      

Докато млякото завира, си подготвям тавичката. Вие можете да ползвате голям равен тефлонов тиган (тава), но аз предпочетох йенски съд, за да мога да наблюдавам процеса при запичане. Моята тавичка бе с приблизителни размери 18,5 х 30,5 см.

 

Намазах я хубаво с маслото и след това поръсих навсякъде хубаво с пудра захар. 

През това време млякото ми завира и изсипвам брашнената смес на тънка струйка, като разбивам непрекъснато с телена бъркалка. Кремът ще започне да се сгъстява, но няма да стане изключително гъст. Добавяме към горещия крем ванилията или смления в хаванче сакъз (познат още като мастикс) 

Готовия крем изсипваме в тавичката. Аз не сложих целия, само 2/3 може би, тъй като не бях сигурна, че ще се запече толкова дебел пласт. (Вижда се на снимката докъде е в тавата, но следващия път ще опитам и с цялото количество за всеки случай)

Започваме със същинската част. Слагаме тавичката на котлона - при мен едновременно включих и малкия и големия. Пуснах първоначално на 2/3 от мощността на котлона, като впоследствие увеличих още малко, тъй като видях, че може да понесе. Кремът започва да бълбука, а ние започваме да въртим тавата на всички страни, опитвайки се да обхванем всички страни и ъгълчета.

С шпатула изравняваме от време на време крема, като, загребвайки надълбоко, виждаме и как върви запичането на захарта по дъното. Трябва да изглежда ето така.

Аз вдигах тавата и поглеждах къде още трябва да се запече, докато стане равномерно. След целия процес кремчето ще се сгъсти още малко и ще намалее като обем.

Дърпам го от огъня и го оставям да се охлади за кратко върху дъска, а след това в тава със студена вода.  После го прибирам в  хладилника. След няколко часа (при мен бе на следващия ден) го нарязвам на ленти и го навивам на руло.

Можете да разстелете останалата ни част от крема върху тази преди да го навиете. Аз исках рулцата да са по-стабилни и стегнати, затова и избрах да не го слагам.

При поднасяне се поръсват с канела, която им придава тази нежна, кадифена текстура.

Казан диби означава в превод "дъното на казана" и макар да е доста буквално наименование за този десерт, по-подходящо щеше да бъде "самата нежност". Изключително фин аромат на карамел, който не е толкова доминиращ като в крем карамела, в комбинация с идеално запечената коричка, което носи своят уникален чар  и ухание.

Кремът е леко разтеглив, но в същото време нежен и единственото, което искате, е още една хапка! 

Опитайте го и се убедете сами!
А дотогава - пожелавам ви една усмихната, красива и успешна седмица, приятели!
 И ако рецептите ми ви допадат  - гласувайте! :)

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Млечно реване с крем "Рафаело" / Milk Soaked Coconut Cake "Raffaello"

Не остана много от дългите почивни дни, но пък винаги има време да спретнем нещо сладичко набързо. Особено лесна и подходяща е днешната рецепта. Да си призная - отдавна ме врънкаха у дома за реване, но аз нали не съм по съвсем обикновените неща, реших да го джазирам малко и се получи този прекрасен, млечен и въздушен десерт. 

Влюбих се в него още при вида му, заобичах го заради уханието му, а щом си хапнах една лъжичка - вече знаех, че съм попаднала на нещо, което си струва да се прави често.

Освен, че наистина е лесен и бърз за изпълнение, този сладкиш, който у дома нарекоха "мокри пасти "Рафаело", ме накара за първи път от доста време да се насладя на вкуса на прясно мляко. Не го обичам още от детската градина, така че това не бе "вражда от вчера". Тук обаче е най-подходящият сос за заливка и усещането на въздушност и лекота в десерта може да ви пренесе от масата на дивана с чинийка в ръка за отрицателно време.

И така, без повече отлагане, денят си минава, а пък десерт трябва да се прави, ето и необходимите продукти:

За блата:

4 яйца

1.ч.ч. захар

1 ч.ч. брашно

1 пак. бакпулвер (10 г) 

1 бр. ванилия

За заливката:

3 ч.ч. студено мляко

2/3 ч.ч. захар

За крема:

1 ч.ч. течна сладкарска сметана за разбиване

домашен крем по желание (примерна рецепта по-надолу)

кокос за поръсване

Започвам като в миксера разбивам яйцата със захарта на пухкав крем.

След като сместа увеличи обема си, докато Делимано-то още бърка, прибавям постепенно пресятото брашно, бакпулвера и ванилията.

Изсипвам готовата смес в леко намаслена и набрашнена тавичка с размери 40 х 27 см. 

Пъхам да се пече в предварително загрята фурна на 175 градуса с обдухване за около половин час.

След като го извадим от фурната, надупчваме блата с дървено шишче на места (не прекалено, тъй като текстурата на блата достатъчно попиваше) и го заливаме със студеното, подсладено мляко.

Крема приготвям като за целта разбивам течната сметана на пухкав крем и прибавям към нея домашен крем. Можете да приготвите любимия си крем ванилия или друг по желание. Например: Оставете на котлона да заври 800 мл мляко с една чаена чаша захар и разбърквайте от време на време, за да се разтвори по-бързо захарта. В отделна купичка сложете 200 мл мляко и 2/3 ч.ч. брашно или царевично нишесте (аз направих смес от двете) и разбъркайте добре.

Когато млякото тръгне да завира, прибавете брашнената смес на тънка струйка при продължително бъркане с телена бъркалка. Кремът се сгъстява бързо след това. Дърпаме от огъня и добавяме ванилията. Оставяме крема да се охлади напълно.

Прибавете колкото искате количество от крема към битата сметана, като разбира се трябва да е напълно изстинал. Аз не съм се скръндзавила и направих дебела покривка. (Имах останал от жълтия крем от тази торта и го добавих и него, като накрая всички се съгласиха, че кремът е станал на вкус като сладолед. Този десерт е идеален, ако ви е останал някакъв крем и искате да го използвате.)

Поръсваме отгоре щедро с кокос и пъхаме десерта в хладилника. 

Кокосовите десерти са ми страст и определено, макар и семпъл на вид, този сладкиш се настани сред любимите ми. 

Идната седмица пак ще го направя ;)

 Опитайте и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!