Не знам дали има десерт по-подходящ за предстоящия мартенски месец, отколкото днешния "дамски каприз". Освен, че в него символично се крият белите и червени цветове на мартеничката, този сладкиш е изключително елегантен и нежен, като всяка истинска дама, което го прави пък и перфектния десерт за осми март. Хубавото тук е, че в тази рецепта можете да използвате някои от останалите ви зимни сладка, които не са вкусни само върху мекици и пържени филийки :)
Тази рецепта ми бе поръчана от един от читателите и тъй като аз съм добра и изпълнителна (нали умря циганката, която ме хвали - та да се похваля аз), не съм чакала втори повод. Истината е, че ми е изключително приятно да изпълнявам вашите кулинарни желания за определни рецепти, особено такива, които не съм правила преди и е чудесен повод да ги приготвя и аз за първи път. Е, този сладкиш не е точно такъв, но пък никой не отказа нито парче, нито две :)
Най-трудната, ако можем въобще да наречем така, част от тази рецепта е белтъчената покривка, която аз съм усъвършенствала, така че ще ви кажа всичко и вие няма да имате никакви проблеми :) И така, ако тази гледка ви допада и искате на масата ви да се кипри същата красавица, вижте и рецептата!
Необходими продукти:
5 бр яйца
2 ч.ч. захар
1 ч.ч. кисело мляко
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. сода
1 пак. бакпулвер (10 г)
2 бр ванилия
1/3 ч.ч. олио
сладко по избор
Разделяме белтъците от жълтъците. Разбиваме жълтъците с една чаена чаша захар на крем,
като постепенно прибавяме пресятото брашно, олиото, бакпулвера и предварително шупнатата в киселото мляко сода.
Подготвяме си тавичка, като я намасляваме с малко олио и я поръсваме с брашно.
Изсипваме сместа и слагаме да се пече в предварително загрята на около 170 градуса фурна с обдухване. Готовия блат от фурната оставям леко да изстине, но да не е студен, за да попие повече от сладкото. Надупчваме го с вилица (при мен не бе малко надигнат в средата, което изрязах и изравних и стана още по-добре) и намазваме със сладко. Най-добре с ягоди според мен. Отиде ми цяло бурканче от средните размери.
През това време в миксера се бъркат белтъците. Трябва да ги разбиете на твърд сняга с останалата захар. Понякога захарта е много зърнеста, затова предлагам да се ползва метода на целувките (вижте тук), тъй като така се стопява предварително. Белтъците стават много по-бързо и лъскави. Накрая прибавяме към тях и ванилиите.
Разпределям белтъчения крем върху сладкиша и връщам във фурната. Пека още 5-10 минути на горен реотан (без вентилатор!) на същите градуси, с леко открехната вратичка. След като постигна желания от мен цвят - нежно бежово - намалям фурната на около 100 градуса и оставям да поизсъхне във фурната още 15-20 минути.
Важно е сместа да е изсъхнала, но мека на допир, тъй като в противен случай горният пласт се чупи при рязане.
А все пак за красиви парчета е нужно ножът да се плъзга лесно между пластовете, оставяйки ни с ей такава красота в чинията!
Аз този път не можах да се въздържа от уханието и примамлвиите белтъци, които ми хвърляше този десерт - буквално!
И започнах да си го хапвам...затова и няма много снимки! Е, има ли по-добро доказателство колко е вкусен! Усмихната, слънчева и вкусна седмица, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!