Паниран карфиол с бира / Batter Dipped Deep Fried Cauliflower

Петък е! Само още няколко часа и свършва работната седмица (поне за някои от нас). В този ден съм виждала хората да напускат работните си места в края на деня с пъргавина, която би била присъща на щастливото дете на Спиди Гонзалез и Бързоходеца. 

По правило градът ще се изпълни с шляещи се, вече малко по-усмихнати (пък и някои вече почерпени) хора, тъй като ги очаква поне малко време за почивка. Още повече, че последните дни на октомври са така слънчеви, направо ни подканват да прекараме още малко време навън!

Затова и готвенето довечера няма да е бавно печено глиганско със сос от боровинки, ръчно пресовани и мариновани (макар че не звучи лошо и тази идея, ще си я запиша), а нещо много по-простичко и бързо за приготвяне - паниран карфиол с бира (бирата се консумира като панировка и като гарнитура :))

За да го овкусим подобаващо - ще си забъркаме и едно леко пикантно, но в същото време освежаващо сосче от достъпни и икономични продукти - за да може съвсем да ни стане леко на душата!

И макар да правим пържено ястие, трябва да подчертаем, че освен леко на душата, ще ни бъде къде-къде по-леко и на стомаха, тъй като карфиолът е един от най-диетичните зеленчуци, което пък си е още един голям плюс. Затова и нямаше как да пропусна да направя поне една рецепта в "сезона на карфиола"

Ето я и нея:

Необходими продукти

Една по-малка глава карфиол

Подправки: сол, черен, червен пипер, кайенски пипер, чеснов пипер

3 яйца

1/2 ч.ч. бира

брашно (колкото поеме за кексово тесто) 

За соса:

3 с.л. кисело мляко

1-2 с.л. майонеза

1 ч.л. чили паста

Започвам като измивам карфиола и го начупвам на малки розички.

Кипвам на котлона малко подсолена вода и бланширам карфиола за няколко минути. Повечето хора го оставят по-дълго, но аз го харесвам леко хрупкав и още свеж при консумация, затова му давам само 1-2 минути варене.

Отцеждам от водата и подправям с подправките (аз слагам на око и според вкуса си. Обичам да има леко пикантен вкус, затова слагам и щипка кайенски пипер (има го в Кауфланд), но не е задължителен)

В купа разбивам леко яйцата с телена бъркалка и прибавям бирата.

След това на око започвам да прибавям от брашното, разбърквайки, така че да получа малко по-гъсто от тесто за палачинки.

Взимам една розичка от карфиола, потапям я хубаво в панировката и пържа в олио до златисто. Температурата на котлона е приблизително 2/3 от мощността му.

Готовите карфиолчета отцеждам върху хартия за печене.

Продуктите за соса също разбърквам с лъжичка, като може да промените пропорциите им според вкуса си.

Сосът е много свеж, макар да съдържа пикантни нотки, но тази "горещина" можете да изгасите с няколко глътки бира! :)

Идеалната петъчна вечеря след дългата работна седмица! Наздраве! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Хелоуин грим: Индианка / Halloween Make up: Native American Makeup

Броени дни остават до Хелоуин, а пък аз изоставам ли, изоставам с графика! Бях предвидила толкова много изненади за празника  и макар да са почти готови, така и не знам дали ще успея да ги завърша. Ех, това време! Изречението "няма никакво време" започна да се чува около мен по-често от новините за поредните изцепки на политиците, което не говори много добре. И като говорим за откачалки, Хелоуин е в събота, а аз ще се опитам да споделя с вас дотогава поне някои от вече планираните и заснети идеи за гримове и костюми за тази година.

И докато при нас този празник преминава в голямата си част с плюскане и гледане на филми на ужасите, то трябва да ви предложа и вариант за тези от вас, които искат да си прекарат една мистична и семейна вечер в компанията не на чак толкова големи страхотии.

Може би един от най-класическите и подходящи филми за цялото семейство би бил от поредицата на Семейство Адамс, където студеният чар на Уензди Адамс ми даде една от идеите за грим тази година. Ами да - индиански! :)

Не толкова страшен, по-скоро карнавален грим, богат на цветове и чудесен и за деца! 

Индианци като любими герои от киното и литературата могат да послужат като вдъхновение на мнозина: от филмите "Танцуващият с вълци", "Последният мохикан" или пък любимият на всички литературен персонаж на Карл Май - Винету! 

За малките - вдъхновяващата и магическа история на "Покахонтас"

И както повечето филми на Тим Бъртън са идеално попадение за призрачната вечер на Хелоуин, така и филмът му "Самотният рейнджър" от 2013г. с Джони Деп отново представя един харизматичен персонаж - индианец.

И така, тъй като гримът тук си е изцяло рисуван, по-скоро искам да ви представя една идея, с която можете да варирате - да промените по желание цветовете според вашия нюанс кожа или коса, така че те да изпъкват.

За лицето използвах обикновени боички за лице, които можете да намерите почти навсякъде - магазини за левче, Джъмбо, Кауфланд, книжарници и разбира се карнавални магазини.



Препоръчвам ви да изберете грим в два до три цвята за да не стане твърде шарен. Боядисах и пръстите в черно, тъй като смятам, че придава още повече драматизъм.



Гримът е по-скоро смесица от индиански стилове и не бих нарекла автентичен, тъй като едно такова начинание би изисквало щателно проучване. ( Пък и кой знае, може да си навлека някое проклятие :))

Happy, happy Halloween! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Кадаифена торта / Kadaif cake

Ако досега устискахте да не палите печка, радиатор, политик  или духалка при тия вече ниски температури, днес спокойно може да си направите сефтето и да запалите камината. Ами да - Димитровден е и се счита, че на тоя празник официално започваме да се запасяваме с дръвца за зимата, която вече пътува към нас. И докато дневните температури още се държат прилично, то сутрин и вечер няма никакво съмнение, че зимните празници са само след няколко седмици.

Днес Митковците и Митките имат повод да черпят и защо не с това: Тази неземно лека и пухкава Кадаифена торта, която ще накара и най-големия ви арх енеми да ви поиска рецептата :)

Аз пък я получих директно от дамата, която ме снабдява с най-пресния суров кадаиф Анита Ангелова, благодарение на която направих вече любимата на всички Кюнефе и първенецът в класацията в рецепти с кадаиф - Хрупкавите фунийки с крем.

Обичам да ми изпращат интересни рецепти и нямаше как да не опитам и тази, още повече, че е с любимия ми напоследък продукт - суров кадаиф. Това лято в Гърция опитах изключителен сметанов сладолед с парченца кадаиф в него и останах възхитена. Сега, когато разполагам с тортата, която има същия вкус, нямам търпение да я споделя с вас, но преди да премина към списъка с необходими продукти, ще отговоря на може би най-задавания въпрос в тези рецепти - откъде да си го набавите. Отговор: Поръчайте го от Анита от тук и го получете направо у дома. Количеството е достатъчно да направите поне два десерта, но имайте предвид, че пресният кадаиф е нетраен продукт и е добре да го замразите, ако не го използвате веднага.

Ето и самата рецепта, като започваме със списъка с необходимите продукти:

300 г суров кадаиф

125 г масло

100 г млени орехи

7 с.л. захар

За крема: 

1 литър мляко

4 с.л. брашно

7 с.л. захар

60 г нишесте натурално

2 бр. ванилия  

1 жълтък

200 мл течна сметана

Още:1 пак. стабилизатор за сметана (по желание)
шам-фъстък и мед за украса

Приготвянето започваме с крема. За целта слагаме 800 мл от млякото със захарта на котлона да заври.

 През това време в купа разбъркваме с телена бъркалка жълтъка, брашното, нишестето, 

като прибавяме и останалите 200 мл мляко до получаване на еднородна смес.

Когато млякото тръгне да завира, я изсипваме към него, при непрекъснато бъркане, като скоро след това кремът е готов - лек и пухкав. Сложете двете ванилийки, разбъркайте и изсипете крема върху метален поднос. Покрийте със стреч фолио и оставете да се охлади напълно.

Когато кремът е готов, се заемаме с останалата част от рецептата, която няма да ни отнеме повече от 10-15 минути.

В тиган на котлона или пък в тавичка в печката разтапяме маслото със захарта, а след това прибавяме и кадаифа и орехите. Разбъркваме всичко хубаво, докато кадаифът стане хрупкав, леко карамелизиран и ароматен. Дърпаме от огъня.

Разбиваме сметаната с миксер Ако не е подсладена, можете да добавите малко захар на вкус. Аз реших и добавих пакетче стабилизатор за сметана, който можете да намерите в Кауфланд, но иначе го няма в оригиналната рецепта.

Прибавям към сметаната хладния крем

и разбърквам отново - получаваме щедро количество обемен крем - използвайте голяма купа.

Сглобяването на тортата става по следния начин:

Слагаме половината от кадаифа на дъното на избраната от нас форма за торта (аз използвах кръгла с размери 25 см в диаметър)

Изсипваме крема и завършваме отново с остатъка от кадаифа, изравнявайки го внимателно. Пъхаме тортата в хладилника за през нощта, а на следващия ден се радваме на ето тази гледка :)

Украсих с малко шам-фъстък, тъй като такава торта не се нуждае от пищна декорация.

Ето ги и моите бележки: Според мен тази торта ще бъде по-лесна да се реже на квадрати, ако се направи в по-дълъг, правоъгълен съд, тъй като кремът е наистина богат и рязането на хубави парчета не е невъзможно, но определено не е по моите стандарти за красота и практичност.



Можете да добавите желатин към крема, но според мен ще се промени традиционният вкус на този вид десерти, които залагат наистина на усещането за въздушност и лекота в кремовете.

Аз пък нали съм си умница, веднага реших да не се мъча с рязането на парчета и грабнах лъжицата за сладолед.

Сервирах тортата под формата на топчета, като загребвах щедро от двата пласта и крема, като всяко топче съдържа в себе си доволно количество крем, но и парченца от карамелизирания, запечен кадаиф. Мммммм.......

Ето как си припомних прекрасния летен сладолед с кадаиф...

Украсих с още малко шам-фъстък и мед, но майка ми предложи и шоколадов сироп (то тя и на пиле фрикасе може да сложи шоколад)

И така, за днешния Митко-ден, пожелавам весел празник и на всички други именици и ви черпя с вкусна кадаифена торта.

Заповядайте! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!