Направи си сам: Рогата на Господарката на Злото / DIY: Maleficent Horns

Почва се! Любимото ми време от годината започва...първо настъпването на есента, и от Хелоуин,  така до Коледа! Това са украси, направи си сам проекти, вкусни и забавни ястия, развиващи въображението, и тематични филмови вечери, прожектирани на стената в компанията на домашно приготвени пуканки и пукащи дърва в камината. 

Това е сезонът, когато вечерта определено е по-вълнуваща от деня!  И докато тайничко се надявам повечето ми читатели вече да са разбрали моята невероятна страст към страшотиите, ужасиите и всякакви видове изродщини, типични  за всеки дай хард фен на хоръра, метъла и специалните ефекти в киното, която с най-голям размах се проявява за Хелоуин, така и ми се иска поне една година да не защитавам този празник от традиционните въпроси : "Защо се празнува, тъй като не е български?", "Какво му е хубавото?" и всякакви такива неща, които вече намериха своите много точни и ясни обяснения още преди години! 

За хората с развинтено въображение няма граници за това, което може да създаваш, за хората с весели и усмихнати сърца няма граници за това, на което може да се усмихваш и да се радваш, а за любознателните хора светът е твърде голям и интересен, за да живееш само в една малка част от него.

За тези хора и особено за тези стотици хиляди българи зад граница, които отглеждат дечицата си далеч от родината си вече много години, в чужди традиции и празници. Те често споделят своите малки семейни моменти от Хелоуин в интернет, срещайки насреща предимно неразбирателство. Та особено за вас - представям ви две седмици, изпълнени с весели идеи за гримове, украси, рецепти и всякакви забавни и понякога малко страшни предложения за този магически празник  Хелоуин! (вижте миналогодишните ми предложения тук и тук) 

Днес ще си играем да се правим на Злодеида или както на български преведоха името на изиграната от Анджелина Джоли роля - Малефисънт! 

Сега, далеч съм от мисълта си, че мога да се сравнявам с нея като външност, преди да си помислите, че нещо съм си повярвала, но пък никой не ни плаща 20 милиона за ролята, така че няма да отслабваме за нея. 

Затова пък ще ви покажа как бързо и лесно да си направите тези черни рога с напълно подръчни средства - проект, който захванах още миналата година и тихичко си отлежаваше в мазето...сега му дойде времето да го извадя и да размахам пред всички!

Като всеки проект, който не е изпитан предварително, и тук срещах различни видове спънки, които ще споделя с вас, а пък вие ще решите на кой вариант ще се спрете при оформянето на този шлемофон :) 

 

Започваме:

За рогата използвах:

-Пластмасови чашки

-опаковъчно фолио (прозрачно/черно)

-хартиено тиксо

-черен спрей (не е задължителен)

-тънък тел ( този тел използвах и за короната на Трандуил, вижте тук) 

-алуминиево фолио

-телбот

Започваме като около две пластмасови чашки завиваме малко алуминиево фолио. В дъното залепваме с тиксо, ето така: 

Завиваме фолиото от дъното нагоре, оформяйки тънка, но по-твърда част, която ще ни служи за основа на рога. (този в дясно) Завиваме основата в желаната от нас форма и около него започваме да навиваме още пластове фолио, докато придобие вид на този в ляво :)  

 Запечатвам окончателния размер и форма с хартиено тиксо ето така:

В процеса на работа реших, че за да имат рогата характерната текстура, ще ги обвия с малко тънка тел, отново отдолу нагоре, а после ще увия роговете в опаковъчно фолио, пристягайки силно така, че релефът на телта да си проличи. 

По сходен начин процедирах и със самата "каска". Прибрах косата си и след това хубаво и стегнато започнах да опаковам главата си с опаковъчно фолио. (Гледката е все едно се опитвам да си залепя главата да не издиша)  

Вторият пласт бе отново от хартиено тиксо, като с негова помощ оформих и триъгълника на челото. Третият пласт бе отново опаковъчно фолио, с което заздравих окончателно тази "конструкция" (и то една конструкция).

Тъй като използвах прозрачно фолио, се наложи да напръскам всички елементи с черен спрей.

Сега, когато ги извадих от мазето обаче, забелязах, че част от спрея се бели и реших да се спра на по-сигурен вариант. Купих си изцяло черно опаковъчно фолио, с което опаковах отново детайлите.

Тъй като то залепва само за себе си, бе много лесно да прикрепя и рогата към "каската" с помощта на тънка лента и малко телбот, където е необходимо :)

Със своята сръчност Митко успя да ми изобрети една яка, докато аз слагах грима. Тук нямаме много труден грим освен задължителните изкуствени мигли, които са ми по-трудни за слагане, отколкото кондензатор на дънна платка.

Гримът в няколко прости стъпки:
- светла основа
- изразителни вежди
-червени, плътни устни
-жълти лещи
-драматични мигли

Важен елемент към грима на този герой са острите скули. За целта не пестете тъмните тонове при оформянето им, тъй като трябва да придадете почти триъгълна форма на лицето.

Моментът за фотосесия дойде и трябваше да изпробваме всички познати кадри :)

Хубавото на този герой е, че няма много задължителни, отличителни знакови аксесоари. Освен може би една гарга...но вече и нея можете да си купите за около 2 лева в Джъмбо :)

 Ако този вид рогца ви се струва твърде трудоемко, спретнах набързо и втори, по-лесен вариант.

 За целта ви трябват два броя от малките черни рогца, които продават отново в Джъмбо за около левче. Единият брой ще го осмъртофилингифлягаме, като го отрежем и го пришием/залепим по този начин (на снимката). Аз използвах черно тиксо, тъй като мразя да шия (сега сигурно си мислите, че винаги са ми скъсани чорапите)

 По този начин отново получих традиционната и причудлива форма на рогцата на Злодеида, а пък вие можете да ги изпробвате още този Хелоуин.

 И сега ще ви разкрия още една тайна: Следващите гримове, които можете да очаквате, са Клеопатра, Капитан Джак Спароу от "Карибски пирати", индиански грим и Роб Зомби и Шери Муун Зомби в "Salem". А кой знае..може би и още някой друг ??! :)

И така, в духа и призраците на публикацията, си пожелавам на мен и на вас един приказен, весел и магически месец Октомври!

Няма какво да се лъжем, ще бъде малко страшен...все пак има Избори! :)

Но това не пречи да преобърнем страховете си в игра, а играта в смях!

Happy Halloween! 

P.S.: А ти кой ще бъдеш за Хелоуин?

Пиле с бяло вино Шардоне / Chicken in white wine chardonnay

Ах, понеделници! Понякога самото им име звучи по-пагубно от зъбобол със заушка.! Дори със самото ставане от леглото имаме задачи (обличане, миене и т.н) преди да тръгнем по задачи! 

За капак на всичко винаги виждаме някой "очарователно" енергичен тип, който сякаш е излязъл от сутрините на американски филм. Сещате се, там хората стават и отиват на фитнес преди работа или тичат в парка, правят си богата домашна закуска от бъркани яйца и други холестероли, четат вестници и спокойно си пият кафето, чак след което тепърва пътуват до работното си място, където пристигат в осем например. Аз смятам, че на това трябва да му викат американската мечта!

Та срещата с такива morning persons за мен винаги е като среща с липсващото звено. Толкова са приказливи и дори се шегуват още рано сутрин, че умът ми не го побира! 

И след като сме приключили със служебните си задачи за деня, най-сетне се отправяме към вкъщи за ...още задачи. Ами, да...в повечето случаи вечерята не се прави сама, макар и да съм и давала множество шансове да ме убеди в  противното.

Често прибягвам до разни аламинути или каквото има в хладилника, но съм забелязала, че понякога това още повече може да увеличи изтощението на Понеделника. Затова имам ново правило - в понеделник събирам сили и се глезим, че сме избутали новото начало с нещо наистина вкусно, като награда за положените усилия!

Забелязала съм, че този ден е най-голямата блъсканица пред готвените ястия в супер маркетите, защото хората все пак искат да хапнат нещо вкусно, но денят направо ги е изцедил. Аз ви предлагам една зареждаща рецепта, която ще направи днешния понеделник много по-ароматен, вкусен  и топъл - Чудесното пилешко с бяло вино "Шардоне".

Една страхотна рецепта, подходяща за сезона, за цялото семейство и подходяща да си поркате от виното, докато си готвите! 

Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

3-4 пилешки бутчета

120 г бекон

250 г гъби печурки

500 мл бяло вино шардоне

250 мл течна сметана 

1 глава лук

4 скилидки чесън

сол/ черен пипер / магданоз

зехтин

Нарязваме бекона на филийки ето така.

В съвсем малко зехтин го запържваме до получаването на хубав загар и го изваждаме

В ароматизираната от бекона мазнина запържваме бутчетата, които предварително сме измили, подсушили и овкусили със сол и черен пипер.

След като и те получат хубав загар от всички страни, ги изваждаме при бекона. В същия съд доливаме малко зехтин (или предпочитаната от вас мазнина) и запържваме нарязаната на ситно глава лук, а след като лукът стане прозрачен, добавяме и чесъна.

Прибавяме гъбите и разбъркваме няколко пъти, докато и те се запържат леко. (По този начин скъсяваме значително времето за готвене на цялото ястие, което е в наш плюс по понеделнишки )

В подходяща тавичка разпределяме бекона, гъбите и бутчетата. Доливаме  виното.

Покриваме ястието с алуминиево фолио и пъхаме във фурната да се пече на максимална температура, докато заври.

След като заври, намалете температурата на около 160 градуса и оставете да къкри съвсем леко за около половин час (Проверете месото да видите дали е готово, трябва да се отделя лесно от кокала). Когато е готово, прибавете една чаша сметана и пъхнете във фурната за още десетина минути.

Сервирайте ястието поръсено с нарязан магданоз за свежест и чаша вино за настроение.

Сигурно си представяте какъв невероятен аромат се носи, 

но аз ви предизвиквам да се убедите сами, като го направите! 

Успешна и усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Баклава "Източна приказка" / Baklava "Eastern Tale"

Кажи-речи тия дни баба ми ни извика на село да оберем орехите за да не се "скапуват" (цитати на баба). Аз разбира се нямаше как да не се навия веднага, все пак съм най-големият им консуматор, ако трябваше да я и купувам тая "пустиния", съвсем щях да фалирам. И така аз, Митко, бабето и мама, облечени по последна селска мода (това са дрехите, които са стари и занесени на село за работни), която често включва комбинация от рода на старо розово манто, плетена блуза, с камуфлажни панталони, шапка с козирка и гумени ръкавици. Всеки път с майка ми се смеем какви модни тенденции сме наложили след преобличане.  

И така сговорната дружина отиде да събира орехите. Беше много забавно, тъй като баба ми и Митко, стояха настрани и почти с Е-нжинерна мисъл обмисляха как точно да удрят орехите по високите части, докато ние с мама бивахме бомбардирани от падащите топчета и се "шугавехме" в търсенето им. За да е още по-забавно, баба ми се изтресе на няколко пъти по наклона, от зор заман да не изпусне някой орех :) 

След цялата работа не успяхме да напълним и една кофа с орехи, но пък се посмяхме много. Седнахме да обядваме (в 11 ч. за баба е време за обяд!!!), а аз използвах момента да я разпитам за някоя друга позабравена или любима за нея рецепта от детството. 

Оказа се, че с най-голямо умиление си спомня за тиквеник, който майка й "ненгаш" е правила в "подница", захлупена с "връшник". Заклевам се, трябваше да я питам за почти всяка  дума, но пък след разказа й у мен имаше едно голямо желание да пресъздадем тази рецепта, само и само да може баба ми да опита отново от този приятен за нея спомен.  

Докато намеря начин това да стане обаче, реших да зарадвам сладката си бабичка с десерт, в който съм включила от забавните орехи (не, че баба ми е от ония баби, дето гледат забавни неща) и да я изкуша с нещо също толкова скромно, познато, но и вълшебно. А именно, баклава "Източна приказка". 

Не знам от къде идва името на рецептата, но сигурно наистина е от някоя приказка, защото няма по-вкусно нещо. Отдавна исках да намеря някоя по-интересна рецепта за баклава и сега, когато се влюбих в тази рецепта, сигурно ще се кротна за малко.

Този десерт ще ви изкуши с познатия вкус на нежните кори на баклавата, но вместо да е напоена, тук имаме пълнеж от богат на орехи, пухкав белтъчен крем. 

Желанието да си хапвате парче след парче ще бъде така неустоимо, че ще ви накара да бутнете кантара във фризера и да му кажете да си гледа работата.

А сега, преминавам към рецептите, като първо:

 Необходимите продукти:

1 пакет кори за баница* (450 г)

180 г краве масло

6 бр. белтъци

400 г захар

2 ч.ч* сурови, почистени орехи

2 ч.л. канела

Още:

2 бр. жълтъци

2 с.л. мед

орехи/ шам фъстък за украса

*ч.ч.=200 мл

*- аз използвах специални кори за баклава, които бяха с по-малък грамаж- 350 г

Започвам като отделям белтъците от жълтъците. (В тази вкусотия ще ползваме само два жълтъка, но останалите ще натамъним за един много вкусен карамелен крем, който ще ви споделя скоро )

Разбивам белтъците със захарта "на сняг".

Орехите, които съм дала като мерки са за почистени, но цели. Пускам ги в блендера и ги смилам.

Към смлените орехи прибавям канелата, разбърквам хубаво

и изсипвам всичко при белтъците.

Разбивам отново, за да се интегрира всичко в крема ето така:

Сглобяваме баклавата по следния начин. Разтопяваме маслото. Слагаме една кора в тавичката, намазваме с масло.

Слагаме още един лист, масло, още един лист, пак масло. Тоест три листа, с между тях масло до тук. Слагаме една част от крема. (Подсказка: Разпределете броя на корите предварително, като мисловно разделите крема на 3 или 4 части, не повече.)

Продължаваме пак с кора, масло, кора, масло, кора, масло и отново крем.

Така до края, като последната кора не се маже с масло.

Подвиваме краищата на корите навътре, а последната кора намазваме с леко разбитите жълтъци.

След това с остър нож, много внимание и пуфтене от моя страна почваме да режем баклавата с форми по желание, ето така:

Слагам баклавата да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 минути.

После намаляваме фурната на 150 градуса и печем още 20 минути, баклавата ни вече трябва да е придобила този прекрасен кехлибарен цвят.

Затова, за да не прегори, й слагаме един лист алуминиево фолио, докато се допича.

Готовата баклава "глазираме" с мед....

и украсяваме с шам фъстък или орехи. Вие знаете вече защо избрах орехите :) 

Една хапка от тази баклава и ......забравих за какво ви говоря....

Толкова нежна, мекичка и пълна с орехов крем, че просто си проси кафето! 

Опитайте я и вие! А пък после ми пишете, за да ми благодарите!
Сладки и баклавени почивни дни, приятели!

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!