петък, 25 септември 2015 г.

Шоколадово гато с круши / Chocolate Pear Gâteau


Онзи ден намекнах на Митко, че е време за есенни рецепти и макар вече в главата да ми се въртяха някои от сезонните плодове и зеленчуци, почти по навик го питах "Какво се яде този сезон?". Той с почти детска невинност ми отговори "Ами каквото има по гърба на таралежа". И с този очарователен бебешки отговор се пренесох мисловно през пъстрите картинки на букварите и книжките с приказките от детството, където есента определено пристигаше на гърба на таралежа под формата на гъбки, крушки и ябълки. 

За мое щастие, две от трите неща, моят верен зеленчуков дилър - баба ми, ме бе снабдила няколко дни по-рано и разполагах с няколко вкусни, макар и не перфектни на вид круши. 
Отдавна исках да направя десерт с круши, в който те да са звездата и това да се вижда, затова и не си дадох зор да ги крия! 



С ръка на сърцето мога да ви кажа, че това е най-вкусният десерт с круши, който съм яла, и предварителната обработка на крушите ще направи и не толкова вкусните сортове да ви се сторят като излязли от захарна фабрика (не тая край София, де), като в същото време запазват невероятния си и уникален вкус на топлия и ароматен есенен плод.
Блатът е бъкан от шоколад и ако не се допече докрай (при ваше желание, разбира се), може да си имате нещо като голямо шоколадово суфле, което може само да ви накара да си го хапвате с лъжички, щедро гребвайки от горещата му сърцевина.
И тъй като съм известна с пословичната си щедрост, реших да плисна и една "кофа" шоколадов ганаш за украса...


Резултатът бе такъв, че почерпените от сладкиша се чудеха какъв е тоя толкова вкусен сорт круши, какъв е този  сладкиш и защо, аджеба, е толкова малко? 

И точно защото се получи супер вкусотия, бързам да я споделя възможно най-скоро с вас. Този път обаче искам да посветя този десерт на едно невероятно талантливо момиче - Мария Николова. Тя е сред моите читатели и ми е пращала едни от най-красивите снимки за рубриката "Моите рецепти -вашите творения". Сега вече е направила цял албум с такива рецепти и бе така добра да ми изпрати линк, който можете да погледнете и вие тук.
Не само умението, с което е пресъздала всичко, ме впечатлява, но съм изключително благодарна за милите думи, които е написала за мен и моя блог. 
В крайна сметка и аз съм просто човек,  който тихичко се надява да получи всеки път одобрението на своите читатели, а щом е придружено и с толкова любов, няма как да не ме зарадва много! 
И както казах, бързам, бързам, време няма, ето я и самата рецепта:

Необходими продукти:
За блата:
5 бр. яйца
150 г тъмен шоколад
120 г масло
100 г млени бадеми
120 г захар
20 г брашно
50 мл амарето (друг ликьор) 
1 с.л. тъмно какао
1 ч.л. равна бакпулвер 
щипка сол


За крушите:
5-6 бр. по-големи круши
750 г вода
150 г захар 
сока на един  лимон
1 ванилия

За украса:
Шоколадов ганаш:
100 мл течна сметана
100 г тъмен шоколад

Започвам с приготвянето на захарния сироп за крушите. За целта слагам в подходящ съд водата, захарта, една ванилия  и сока на един лимон да заврят. 


През това време обелваме крушите и с помощта на картофобелката (ако е като моята, иначе нещо друго остро, като търнокоп например) издълбаваме крушите като премахваме сърцевината и семките.


Поставяме обелените круши в сиропа, който дърпаме от котлона  и ги оставяме там, докато приготвим блата.


Моите круши са по-дребни, затова сложих повечко - цели осем броя, но количеството сироп ще ви стигне за голяма бройка. 

Блата приготвяме също много лесно. В купа слагаме сухите съставки - брашното, бадемите, захарта, бакпулвера, солта и какаото.


В друга купа, на водна баня разтопявам шоколада и маслото ето така:


Добавям една част от шоколада към сухите съставки и разбърквам. 


След това чуквам едно яйце и разбърквам хубаво.


Така постепенно интегрирам цялата шоколадова смес и всички яйца - не отнема повече от няколко минути, тъй като всичко се разбърква на ръка. Накрая добавяте и алкохола. Аз използвах домашен смокинов ликьор.
Изсипвам сместа в тавичка с размери 24 см в диаметър, като на дъното предварително съм сложила хартия за печене, леко намаслена.
След това разпределям отгоре крушите.


Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40-50 минути.


Накрая залейте с приготвения от затоплената сметана, в която сме разтворили начупения шоколад, ганаш. 


( Рецепта за ганаша съм писала много, много, мнооого пъти ) :)


Накрая поръсих с малко филирани бадеми ...тъй като имах под ръка и се чудех какво да ги правя....Запекох ги за няколко минути в тефлонов тиган до получаването на хубав и апетитен златист цвят.


Не мога да ви опиша колко вкусно бе това шоколадово удоволствие! Блатът е тежък, сочен и много шоколадов, а от крушите се носи такъв аромат, че ми иде да се жертвам и да нацелувам таралежа за вкусната есен, която ми донесе! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!

сряда, 23 септември 2015 г.

Италианска паста (макарони) с гъби и сушени домати / Sun dried tomato and mushroom pasta


Есента дойде! Това е положението! И да се дърпаме, тя пак ще нахлуе през отворения прозорец нощес и ще ни ощипе с пръсти по дупето, ако забравим да се завием добре. И макар днешният ден да е дразнещо слънчев (за сега), то аз няма да заложа много пари, че следващата доза студ не се придвижва по-бързо от мигрантската вълна (ама и сравненията ми са едни такива актуални).
И така, след прекрасните почивни дни, които прекарах в опити да си открадна още малко слънце по гръцките плажове, сега отново в работен режим се чудя какво ще се прави за вечеря. Хем седмицата е къса, което вече автоматично ни кара да си мислим за края й, хем няма много време за готвене след работа.
Затова пък имам тази суперска рецепта за паста (макарони или на баба ти ювката, както искате го наречете), която съдържа най-доброто от лятото - апетитни сушени домати и най-вкусното от есента - ароматни гъбки, всичко завито в нежен чесново-млечен сос.
Пастата, която използвах не беше съвсем обикновена, но отдавна се чудех кое ястие ще е достойно за този вкусен сувенир от последната екскурзия до Торино. 


За наше голямо щастие на пазара и в България вече се предлага голямо разнообразие от паста и съм сигурна, че и вие ще намерите перфектния вкус на някой от щандовете! 
Но дори и най-семплата такава ще се превърне в невероятно изживяване за сетивата, веднага щом се овкуси в този страхотен сос...само погледнете! 
Мммммммммм!


Ако вече сте решили, че това ще е супер лесна вечеря и за вас, то ето и рецептата, за да си напишете какво да вземете от магазина по път за вкъщи, ако нещо липсва:
Необходими продукти:
250 г паста
200 г гъби
1/2 ч.ч. сушени домати
2 бр. бульон (пилешки, телешки или гъбен) 
2 ч.ч. вряла вода
2 с.л. зехтин
3 скилидки чесън (може и повече) 
1/2 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. течна  сметана
шепа кашкавал за поръсване (най-добре пармезан)
босилек

Започваме като на единия котлон слагаме да се свари пастата според инструкциите. 


През това време нарязваме гъбите на шайби, 


а сушените домати на малки парченца. (Аз използвах домати от буркан в зехтин, тъй като нямах други под ръка, но вие можете да използвате обикновени сушени домати). 


Докато пастата се вари,


на съседния котлон в зехтина запържваме чесъна.


Прибавяме гъбите и пържим всичко, докато разбъркваме за около 3 минути.


Прибавяме и сушените домати и разбъркваме.


Прибавяме предварително разтворения във врялата вода бульон (ако имате домашен най-добре). Аз използвах гъбен бульон, но мисля, че ще стане добре и с телешки и пилешки. Оставяме ястието да поври, докато абсорбира част от бульона, а след това прибавяме млякото и сметаната. 


Ако искате по-гъст сос, можете да използвате и само сметана, но ястието има своя чар с използването на мляко, тъй като прави соса доста лек и по-скоро овкусява пастата, отколкото да я доминира.
Накрая прибавяме изцедената и сварена паста към соса или можете да я разпределите първо в чиниите и след това да я залеете с него. Отгоре поръсвам с рендосан кашкавал и малко свеж босилек.



Можете да добавите кашкавала и към самия сос, което отново ще допринесе за един по-гъст и плътен сос, но оставям на вас да решите кои от всичките вкусни варианти ще изберете. 

Надявам се да ми се доверите и да се насладите на една наистина различна и питателна рецепта, която носи спомени за лято и сгрява душата като топъл есенен ден! 
Опитайте! 


Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 










сряда, 16 септември 2015 г.

Бърканица с печени чушки / Grandma`s roasted peppers easy dinner


Ако си мислехте, че традиционният миш-маш е лесна рецепта, сега ви предлагам нещо по-лесно и смея да твърдя - по-вкусно и от него. 
Дойде ли септември, човек може да ме забележи да ям за вечеря тази вкусотия толкова често, колкото и да се кълча около огнището на село в опита да избегна дима в очите, докато пека чушки. Точно така - сама си пека чушките, хора, сама си ги ям (Е, давам и на хората вкъщи, но те знаят, че има неписано правило за тях и разумно отказват да прекаляват) 


Та, както си пека чушки на село, баба си подрежда съчки до мен, двете си приказваме за обтегнатата ситуация в Европа (селски ми ти работи :)) и двете стигнахме до няколко много важни заключения, едното от които е, че трябва да си приготвим любимата бърканица за вечеря. Ароматът на чушките се разнасяше във вече по-хладния есенен въздух толкова апетитно, че дори и най-засуканата вечеря не може да се конкурира с това лесно, селско ястие.


Хвърлихме и няколко филийки хляб на ламарината да се препекат и олеее мале.....

И тъй като седмичните вечери е хубаво да са бързи и леки, ето пак нашата днес:

Необходими продукти:
10-12 бр. печени чушки
70 гр масло (плюс малко олио)
3-4 с.л. брашно
сол

В името на традицията написах няколко примерни грамажи, но самите вие се досещате, че те няма как да важат във всички случаи. Всичко зависи от количеството на чушките - дали са по-тънки, месести, малки, големи и така. Но въпреки, че правим всичко на око, рецептата е още по-лесна, защото аз ще ви покажа какво точно да гледате с това око :) 

Започваме като загряваме маслото с малко олио.


Нарязваме на парчета обелените печени чушки и овкусяваме със сол 


Към разтопеното масло добавяме брашно (аз слагам на око). Трябва да се получи хубава каша, като разбъркваме, докато придобие светло карамелен цвят.


После прибавяме чушките и разбъркваме. Подправяме с още сол, ако е необходимо.


Сервираме ястието още горещо, в комбинация със свежа салата от сочни розови домати и препечени филийки.


Ако и вие си мислите какво пък ще му е толкова различното на печени чушки с брашно и масло, а не сте опитвали - променете това .....и се убедете в магията на старите рецепти!


Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...