Най-вкусните и лесни целувки / Easiest, Most Delicious Meringues

Щастието е като целувка - трябва да го споделиш, за да му се насладиш.

Бърнард Мелтзер

Хубаво нещо е това целувката, ей! Сладко, вкусно и колкото повече получаваш, толкова повече искаш! Сигурно затова са кръстили и днешния десерт така! Едва ли можеш да се задоволиш само с една! 

Ето защо и не ми отне много време да се сетя кой ще е най-подходящият десерт за Св. Валентин! Едва ли има нещо по-нежно, ефирно и романтично!

Реших, че няма как - това ще е кулминацията на рецептите, посветени на 14 февруари!

И макар вече да имам рецепта за целувки в блога, този път открих нов и смея да твърдя по-лесен начин за приготвяне на безупречни, прекрасни и с разтеглива сърцевина целувки!

Целувката е мил начин, измислен от природата, за да спре речта, когато думите станат излишни. 

                                                  Ингрид Бергман

Веднага запретнах ръкави да ги приготвя, като този път, готвейки, се замислих. Макар да има толкова различни видове начини да целунеш някого - винаги причината е една - любов.

Всяка целувка е толкова ценна! Първата целувка, която получаваш в живота си, е може би такава, каквато дори не си усетил.

Късметлия е всеки човек, имал щастието да усети любовта на родителите си от малък до възрастен, изразяваща се както в много подкрепа, така и в незаменимото усещане да получаваш много, много целувки!

Винаги целувай децата си за лека нощ, дори когато са заспали.

                                                                                                                                 Джексън Браун

Идва и момент, когато получаваме първата си целувка от някого, който е наш връстник и не е наш роднина :) 

Целувката е подписът на човек. 

                                                          Мей Уест

Първият път, когато съзнателно искаме да целунем някого! 

 Първият път, когато събираме смелост да го направим....

и повече сякаш не можем да спрем..... :)

Целувката е първата и последната дума на влюбените.
                                                                                                                                                   А. Бине

За целувките на истинската любов,

с които не се свеним да обсипваме любимите си дори след дълги години! 

Целувката, според нейния произход, показва начин, по който можем да се спасим от злото в света.

Петър Дънов

И както си се бях заплеснала в собствените си спомени, за малко да не отбележа, че целувките съвсем не са присъщи само за хората! 

Последното така ме усмихна, че реших, че този път целувките ще бъдат в различни вариации, за различните вкусове, както е различна любовта, която изпитваме през живота ни. Бели и нежни, розови и влюбени във формата на сърце, сърца, слепени със сладко, но леко кисело, като младата любов, която често има своите драматични и кисели моменти, сърца, слепени със сладък и горчив шоколад - за по-старата любов, отлежавала като горчивото вино, все по-вкусна с годините, и бели сладки, слепени с богат, сладък пълнеж, като любовта на старини, която е най-пълноценната и прекрасна, тъй като, ако имате щастието, ще е преминала през всичко и накрая ще е станала най-сладката и искрена от всички.

И така, за тези от вас, които не са прескочили написаното, дойде време да ви споделя и самата рецепта, която вече направих няколко пъти, и мога да гарантирам, че е най-добрата, която съм правила. Искам да благодаря на Йордан Христов, който беше споделил тази рецепта в интернет и имах възможността да я изпробвам, ето я и нея:

Продукти:
5 белтъка
2 ч.ч. захар
1 ванилия

Използвано още:
(розова боя)

За слепване (възможности):
1. малиново сладко
2. шоколадов ганаш / течен шоколад
3. маслен крем
4. Богат крем *

* продуктите за него по-долу

Богат крем:
100 г (млечен/ черен)  шоколад
100 мл течна сметана
1 шоколадова/ лешникова вафла
50 г смлени ядки (аз използвах бадеми)

Слагаме белтъците, захарта и ванилията в подходящ съд на водна баня.

Разбъркваме от време на време до пълното разтваряне на захарта,

докато се получи нещо като гъст захарен сироп.

Дърпаме съда от огъня и започваме да разбиваме с миксера до получаването на твърд и лъскав сняг.

Прехвърляме разбитите белтъци в пош и шприцоваме целувките върху хартия за печене:

Направих два вида, като за сърцата добавих една капка розова гел боя към белтъците:

Целувките суших във фурната на 100 градуса (без вентилатор!) за около два часа. Проверявах ги периодично, тъй като по-плоските стават по-бързо и трябваше да ги извадя по-рано, за да не се изсушат прекалено. Все пак важно е да не ги изсушим прекалено, за да останат меки отвътре.

Някои от тях слепих със сладко, други с шоколадов ганаш,

а някои оставих натурални!

За една част обаче създадох специален крем, който нарекохме у дома "богат крем", който имаше вкус на бонбоните "Фереро Роше". За него направихме ганаш от шоколада и сметаната и към него прибавихме ядките и натрошената на много ситно вафла.

Дори само пласт от него, слепващ две от по-дебелите целувки, превърна добре познатите целувки в един нов и умопомрачително вкусен десерт!

Бяха тооолкова вкусни...за тези целувки получих много целувки :) 

И така, какво да ви кажа в заключение: Не пестете целувките и любовта в живота, затова живеем все пак!

 

Сочен сладкиш с червено вино / Moist Chocolate Cake with Red Wine

Като обещая нещо, да знаете, държа си на думата! Нали ви казах, че до 14-ти февруари трябва да очаквате от мен все романтични и изкусителни предложения, подходящи в комбинация с вино. Е, днешното направо си върви с виното! А именно невероятният винен десерт на вуйна ми! 

В интернет съм срещала много подобни вкусотии, най-вече кексове, но никога и точно тази рецепта. Интересното при нея е този невероятен шоколадов-винен сос, с който се напоява сладкишът и му придава наистина специален вкус.

Ако сте от ценителите на виното, този десерт ще ви хареса със сигурност! Ако сте обикновен пияница, също, така че да не се делим много-много! :) 

Самата аз за първи път го приготвих, като естествено си записах дословно рецептата от вуйниния тефтер.

Направи ми впечатление обаче, че към тестото не бе написано да се добавя бакпулвер или сода, някакъв набухвател, което обяснява и по-тежката текстура на десерта, като на браунис.

На Митко особено много му допадна, тъй като той обича точно такива десерти, но самата аз ще опитам следващия път да добавя поне половин пакетче бакпулвер - за да направя десерта по-въздушен.

За соса използвах разбира се хубаво домашно вино и ви препоръчвам да се спрете на този вариант, ако имате възможност. Винаги можете да увеличите количеството на виното, за да засилите вкуса. (а и за да си пийвате от време на време при готвенето)

Ето и необходимите продукти:

Продукти:
2  ч.ч. захар
2 1/2 ч.ч. брашно
125 г масло
4 с.л. какао
4 яйца
6 с.л. червено вино

В оригиналната рецепта в подходящ съд слагаме на котлона да се разтопи захарта с виното и маслото. Вуйна ме предупреди обаче, че понякога захарта не й се разтваря докрай, затова се спрях на следния вариант .

Сложих захарта с няколко супени лъжици вода на водна баня, докато се разтвори и стане на сироп.

След това прибавяме маслото, нарязано на кубчета,

виното и какаото.

Разбъркваме всичко до получаването на хубав ароматен сос. Отделяме си една кафена чаша (аз си отделих по-скоро чаена за заливка отгоре), а останалата част оставяме за блата.

За него разбиваме яйцата на пухкава смес и постепенно започваме да прибавяме от пресятото брашно и от шоколадовата смес, редувайки ги. Шоколадовата смес не трябва да е гореща, за да не пресече яйцата и трябва да се прибавя на тънка струйка.

Разбъркваме всичко на хубава хомогенна смес.

След това взимаме лъжица и... пийваме си малко вино...

и  изсипваме в тавичка, застлана с хартия за печене. Печем в предварително загрята фурна на 160 градуса!

Готовия сладкиш надупчваме с помощта на вилица или дървен шиш и го заливаме с шоколадово-винения сос.

Украсяваме по желание - аз се спрях на нежен кокос, който да е в разрез със сладкия вкус на сладкиша.

Да ви кажа правичката, дали се получи както трябва или не, нямаше особено значение след втората чашка. Накрая с Митко бяхме доста доволни от резултата, подавайки си парченца с вилицата един на друг, гарнирайки го с още няколко глътки от рубинената течност.

Липсваше ни само светлината на свещи.. Ааа, не... и те бяха налични, така че се получи доста задушевна обстановка! Дали ще чествате Трифон Зарезан или Св.Валентин с този десерт тази събота, няма да има голямо значение.. все ще ви е хубаво! Наздраве!

Триъгълни банички

Едва ли баницата е най-романтичната закуска, която може да ви бъде поднесена в леглото, но определено аромата на току-що изпеченото ястие, ще се разнесе много преди да сте отворили очи и ще ви накара да го направите веднага.

Защо ли вместо със звук, не измислят часовниците (телефоните)  да ни събуждат с аромат - например на горещо кафе или прясно опечено тесто.

Докато това стане обаче, ви предлагам да продължите да изненадвате любимите си същества с домашно приготвена закуска, която ще ги настрои положително до края на деня. Че кой лош ден започва със закуска в леглото? Тази тема е много актуална за предстоящия Св. Валентин и затова реших, че добре да ви предложа подходящ вариант да поднесете традиционните български банички по този практичен, малък, елегантен начин, напомнящ на вкусни пликове с щастие :) 

Рецептата е с приблизителни продукти, като можете да се спрете на плънка по желание, но аз не можех да пропусна възможността да сготвя малко от бабиния голям праз в комбинация с елексира на живота според Митко - сиренето!
Постарах се главният хинт в рецептата за бъде именно начина на сгъване на баничките, за да можете и вие лесно да си направите такива симпатични пакетчета за нула време!

Но преди това, списъкът с необходимите продукти:
500 г кори за баница
300 г краве сирене
няколко стръка праз
олио / масло за намазване

Още:
може да направите плънка и само от сиренето с 1-2 яйца

Приготвяме плънката с праза като в малко олио задушаваме нарязания праз, докато омекне. Можем да добавим натрошеното сирене ( малко сол, ако сиренето не е достатъчно солено) или да ги разпределим по отделно върху кората.

За всяка баничка ни трябва по една кора. Кората прегъваме на три, образувайки се лента, върху която разпределяме част от плънката. (1).
Започваме да затваряме от долу на горе както е дадено на снимките по-долу. Подгъваме (2,3,4) последното парче от кората е образувалото се джобче ( 5)
Готовите банички намазняваме леко с олио и редим в тавичка.



Печем на  около 180 градуса до златисто. Тъй като баничките са малки, няма да отнеме повече от няколко минути!

Ще познаете че са готови и по невероятното ухание, което ще се разнесе в къщата!

Е, ако днес сте закусвали вече, и утре е ден! А утре е може би ден именно за тези банички!

Аз ви пожелавам усмихнат ден, приятели!