Патладжани - пица / Flourless Eggplant Pizzas Recipe

Ако не се лъжа, сигурно това е първата ми рецепта с патладжани в блога, обещавам обаче - няма да е последната. Не беше сред любимите ми зеленчуци дълги години, но както и с много други, започнах да преоткривам вкуса им в нови и интересни за мен рецепти.

 

Това, което ми харесва в тази рецепта е, че може да накарате всеки (дори тези, които не обичат патладжани), да се насладят на ястието, слагащи си порция след порция.

Възможността за експериментиране никак не е малка, и макар за някои да е само предястие, според мен две тави предястие лесно се превръща в прекрасно безмесно ястие :)

 

Точно така - тази "пица" е без месо, защото когато има месо, при печенето му вкусът му доминира и се пренася и върху зеленчуците. Тук обаче исках да се насладя на автентичния вкус на патладжани, пресни домати направо от градината на баба и малко кашкавал, който да облече в пухкавата си прегръдка тези свежи продукти.

 

И така, ако сте решили да приготвите ястието, ще ви трябва и списъка с необходимите продукти:

500 г патладжани (при мен бяха два по-малки)
4-5 бр малки до средни по големина домати

200-250 г кашкавал (аз се спрях на гауда)

100 гр сирене
домашна чубрица
зехтин
сол

Започваме приготвянето на ястието с подготвянето на патладжаните. Ако живеете в чужбина, сигурно имате достъп до тези негорчиви патладжани, които срещам, когато съм на гости при сестра ми в Холандия.  Те нямат нужда от никаква подготовка освен нарязване и готвене.

Тук обаче по-придирчивите български вкусове може би ще усетят леко нагарчане от патладжана, ако не се отцеди За целта посолете нарязания патладжан и го сложете в съд с вода. Оставете го да престои малко. Преди готвене отцедете.

Други просто оставят нарязания на шайби зеленчук да престои върху кухненска хартия. След известно време се забелязва, че избилата течност от зеленчука е попила в салфетката и тя е станала влажна.

Аз не смятам, че тези стъпки са задължителни тук, тъй като режа патладжана на тънки шайби, които при печенето почти се изсушават.

Нарязаният на шайби патладжан нареждам в тави и пека в предварително загрята фурна на 180 градуса, като обръщам периодично.

След като се запекат, заливам с малко зехтин, съвсем малко сол (не е необходимо, ако сиренето е много солено) и нареждам нарязаните домати.

Отгоре завършвам с малко натрошено сирене и връщам във фурната. Пека още няколко минути, докато доматите поомекнат и кората им леко се набръчка.

Изваждаме за последен път и поставяме нарязания кашкавал. Пека до разтапяне и зачервяване нa кашкавала, като овкусявам с малко домашна чубрица.

Сервирам ястието още топло, а Джейми Оливър сигурно ще предложи да го поръсим с още няколко капки зехтин :) Вие постъпете, както намерите за добре :)

Както виждате, нищо сложно няма в това ястие, но пък крие много вкус, любов и ухание на циганско лято :)

Баница с шоколад и фурми / Chocolate and Date Filo Coil

Ето, че посрещнахме и септември! Вече е факт - есента наближава, с което и желанието ни да хапнем нещо по-така. Затова и днешната ми рецепта е нещо много изкушаващо, носещо цветовете на идващия сезон.

Много пъти съм споменавала, че обожавам есента. Време, когато все още се радваме на топли дни, но без ужасните жеги, и време, когато заспиваме под звуците на леещ се дъжд.

И макар астрономическата есен все още да не е факт, аз мислено вече й се наслаждавам, като съм запланувала една невероятна фиеста от всякакви вкусотии. Даже докато ви пиша в този момент, до мен има един списък с предстоящи рецепти, коя от коя по-вкусна ( поне така ми изглеждат в главата :) ) и надявам се също толкова сполучливи.

За днешната мога да гарантирам от сега - просто ще си оближете пръстите!

Няколко пъти съм я правила и само един път успях да я снимам - сещате се защо :)

Толкова бързо се изяжда, а майка ми всеки път ме пита - кога ще направиш от онази шоколадовата баничка.

Искам да споделя и с вас тази рецепта и се надявам и на вас да ви се хареса също толкова много. Ето я и нея:

Необходими продукти:
1/2 пакет кори за баница (около 250 гр)
50 гр масло

За пълнежа:
115 гр черен шоколад
75 гр масло
100 гр млени бадеми
115 гр фурми, нарязани на ситно
75 гр пудра захар (1/2 ч.ч.)
10 мл розова вода (не е задължителна)



За поръсване:
пудра захар
канела
какао

Много важен елемент в рецептата е изборът на фурми. Аз много не си падам по тях, но пък в десерта бяха страхотни и започвам да си променям мнението. Сигурно си зависи и от кой вид ще купиш - аз този път не съм се скръндзала и си купих от по-скъпите. Бяха много вкусни и сочни.

Първата стъпка в рецептата включва тяхното нарязване на ситно.

 

Следващата стъпка е да разтопим шоколада с маслото на водна баня, 

до получаването на хубав, лъскав шоколад.

 

Махнете от огъня и прибавете млените бадеми, нарязаните фурми и розовата вода,

като разбърквате хубаво до получаването на еднородна ( супер вкусна )  смес.

Така готовата смес пренесете върху чиста повърхност и разделете на три равни части.

Вземете един лист от корите за баница, намажете с разтопено масло, сложете втори лист, намажете пак. Оформете фитил от първото топче смес и го разположете на дългата страна на корите на баницата. Завийте хубаво, а след това и на руло. Аз не направих сместа в идеална кръгла форма, което затрудни малко навиването после, затова и тук ще вметна - да го оформите по-кръгло, отколкото на снимката !

 

Оформете така и останалата част от плънката, като завивате като за баница. Ако не поставяте толкова много плънка, ще можете да направите по-голяма баничка, но по моя начин излиза малка, около 20 см в диаметър.

Ако решите, можете да изберете да я поръсите със сместа, която ви предложих по-горе, но първия път не успях да я снимам с нея, защото това би предположило да беше останала баничка, след като изстине, което става много трудно :)

 Да ви е сладко!

На гости ми е Гери и ми носи : Чийзкейк браунис с аромат на праскови

С голям ентусиазъм сядам да пиша този пост, тъй като той не е обикновен пост. Той е пост за гост :) И то много скъп за мен:  Гери от "Мус от краски и мечти". Това толкова мило и  сърдечно момиче, с което макар и съвсем за кратко успях да прекарам малко време преди година. Запознахме се на урока по Аржентинска кухня, за който ви разказах тук. Тогава не успяхме да говорим много, а пък сега ми се струва, че не можеш да ни затвориш устите :)

Обичам да се отбивам в нейното виртуално местенце и да се потапям в нейния нежен свят, изпълнен с всякакви преживявания - весели, смели, авантюристични, а понякога и малко тъжни. Но дори и в тях Гери успява да намери нещо позитивно и поучително, а в начина, по който ще го напише, почти всеки ще разпознае част от себе си. Гери съумява винаги да каже нещо хубаво на хората, ето защо и нейните дружелюбни коментари имат голямо присъствие в блоговете, а пък резултатът е - много приятели, които се радват, че е част от живота им. Аз съм една от тях и затова исках и тя да бъде моят първи гост. 

Все се канех да поканя някого в блога си, някого, на който се възхищавам, и макар сред кулинарните блогъри тази бройка да не е малка, аз реших честта за първи гост да дам на Гери. Възхищавам й се не само, защото готви прекрасно, но и защото е глътка свеж въздух в този сив свят.

И за да не си мислите, че  говоря голословия, ето и следващата причина да посетите блога й - ще ви почерпи с нещо много сладко!

  *******************************************************************************

Пиша и се чудя кога трябваше да се появи точно това писане. Преди месеци? Вече дори не помня... Но се случиха толкова неща. Някои от тях - доста тежки за мен. Не се оправдавам, знам, че човек има ли желание, винаги ще намери начин. Особено за обещанията си. А аз се стремя да ги изпълнявам и не ми се нравят компромиси с любими занимания. Обичам да върша замисленото с мерак, както се казва. Затова изчаквах подходящия момент, в който да впусна себе си в това поредно предизвикателство, носещо ми широоока усмивка.:)

Виновникът за нея е едно лъчезарно и слънчево момиче на име Люси. Люси, която така изпипва детайлите, Люси, чиято главица кипи от идеи - кои от кои по-оригинални (понякога и зловещи ;)), Люси, която ме побърква и ми взима ума с безбройните си и оригинални торти, с нечувани или до болка познати ястия. Как да го опиша... При нея гладът ми е гарантиран, това е. Но пък и очите ми са пълни с тооолкова красота! Люси, да не спи в теб художник?

Искрено се радвам на любовта, с която се вихриш. И искрено ти благодаря за безкрайното търпение, което и ти прояви към моето гостуване. Надявам се да не те разочаровам. И ще се опитам да те умилостивя с нещо сладичко.

Хубаво се разрових из местенцето ти и мисля, че тези два десерта, които в случая са едно цяло, липсват в рецептурника ти. Ако не... Тогава си ме изпреварила. ;)

И така. Идвам с нещо креместо-шоколадово, с едва доловим плодов аромат и много желание. И с пожелание да си оближеш пръстите!

Рецептата е от слънчевата кухня на Ирина. Иринка, благодаря ти за поредното вкусно блаженство! Надявам се да допадне и на домакинята ми. :)

Чийзкейк браунис с аромат на праскови 

Ще се позова на рецептата на Ирина, с малките промени, които направих, а после ще добавя и моя коментар.

Необходими продукти за браунис слоя:

- 125 г масло;
- 125 г черен шоколад;
- 180 г захар, бяла;
- 2 яйца;
- 1 пакетче ванилова захар;
- 80 г брашно;
- 20 г какао;

- щипка сол.

Необходими продукти за чийзкейк слоя:
- 250 г крем сирене (обикновено);
- 50 г захар, бяла;
- 1 яйце;
- 50 г брашно;
- настъргана кора от 1/2 лимон.

Допълнително: 1 по-малка праскова и щипка канела.

Фурната се загрява на 180° C.
Форма с размери 15 х 22 см се покрива с хартия за печене и се намазва с малко олио.
Маслото и черният шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълнова фурна на ниска мощност. Оставят се да се охладят за около 5 минути.
Към тях се добавят захарта, яйцата (едно по едно, като се разбърква добре след всяко) и ваниловата захар. Брашното, какаото и солта се пресяват и добавят към сместа. Всичко се разбърква внимателно до получаване на хомогенна смес.

Браунис слоят се разпределя равномерно в покритата с хартия за печене тава.

За чийзкейк слоя крем сиренето се разбива със захарта и яйцето до получаване на фин крем. Добавят се брашното и настърганата лимонова кора и отново се разбива. Получената смес се излива върху браунис слоя и с помощта на вилица се правят въртеливи движения, за да се получи мраморен ефект.

Прасковата се обелва, почиства се от костилката и се пасира. Полученото пюре се ароматизира с щипката канела и 6 ч. л. от него се разпределят върху чийзкейк слоя, като отново се правят леки въртеливи движения (за да нашари повърхността).

Сладкишът се пече 30-40 минути или докато клечка, забита в центъра, излезе с няколко влажни трохи. Охлажда се напълно, след което се разрязва на квадрати.

 ***Обещаният коментар: сладкишът е страхотен, но при следващото му приготвяне ще го променя още малко, за да опитам да постигна желания резултат. А именно - искам да е по-сочен. За целта ще намаля малко брашното (с 1-2 с. л.) в браунис слоя, а от чийзкейк слоя смятам да го изключа напълно. Поради опасения да не разводня сместа (все пак в рецептата се използват цели плодове, а аз използвах пюре), сложих малка част от прасковеното пюре. Следващия път ще сложа или цялата пюрирана праскова, или просто ще я нарежа на парченца върху сладкиша. А защо използвах праскови вместо малини - защото сега е сезонът на прасковите, а моята беше от домашна градина и исках именно тя да овкуси десерта. Още нещо - бих увеличила малко захарта, с около 1/3. Като брой парчета при мен се получиха 12 големи квадрата, които могат да се разполовят на триъгълници.

И все пак: ако изпълнявам рецептата, както е при Иринка, и не следвам промените от "коментара ми", бих поднесла чийзкейк брауниса с топка сладолед, резени пресни плодове или полят с малко плодов конфитюр. Тогава всичко си идва на място. :)

Люси, надявам се сладкишът да ти хареса, както и на всички, които ще го споделят с нас. За мен беше двойно вкусен, защото го съпътстваше вълнението около предстоящото гостуване в твоето местенце.

И да не забравя... Искам да ти пожелая от сърце винаги да носиш тази слънчева усмивка, да пълниш смело джобовете си с мечти и сърцето си с любов! Да не спираш да откриваш красивото във всяка малка частица, да бъдеш все така различна и себе си. Радвам се, че те познавам не само виртуално! А това гостуване е огромен жест към мен, за който съм ти признателна!

Прекрасен ден на теб и на всичките ти читатели, Люсинка!