четвъртък, 20 септември 2018 г.

Свински гърди със сини сливи / Roasted pork belly with plums


Напоследък все ме изкушават едни такива рецепти за глазирани беконища, дърпани меса и хрупкави месни корички в златни цветове.
Дали защото захладня, дали защото не хапвах много месо това лято, но ето че започнах пак да се облизвам на всякакви месни гозби. Ако пък идват с някакъв ароматен сос, нищо чудно да ме видите да се присягам със залък за топене и към вашата чиния. Реших да си спестя този срам, и да си сготвя нещо вкусно у дома, с което да мога да се намацам до ушите ако трябва, но да си го хапна с охота. 

Комбинацията на свинско месо и сини сливи ми е много любима, и ако не сте я опитвали, поправете тази грешка. Сладко-киселия вкус на плодовете се съчетава чудесно със соленото месце, което предварително обработих с букет подправки. От зор-заман направих и един ориз за гарнитура, но да си призная си го ядох месото ей така, само със соса. А той ? Той се получи приказка! 


Като много други мои рецепти бе пълна импровизация, но когато знаеш какво точно ти се яде и вече си свикнал да готвиш със затворени очи е много по-лесно да комбинираш вкусовете сам, за да постигнеш желания резултат - без рецепта! Свинското обича лимон и веднага се сетих за Понзу соса, който се готвех да опитам. Някои от вас навярно си спомнят от предишната ми статия тук, че реших да заменя / намаля използването на сол със соев сос за около шест месеца, за да видя дали има този положителен ефект върху тялото както казват.  

Разбира се, спрях се на сосовете на Кикоман, защото на тях имам доверие честно казано, че са естествени и качествени, без ГМО и различни консерванти, оцветители и черни магии. 

Та както казах, за втората си рецепта се спрях на Понзу сос. Той представлява естествено ферментирал соев сос, смесен с лимонов сок и оцет. Много вкусен и  е с ниско съдържание на натрий и въглехидрати, което го прави идеален за диети. Не, че мога да говоря много за диети със свински гърди в устата, но да кажем, че почвам от някъде :) 


И тъй като на мен много ми хареса, ми се иска и някои от вас да го опитат също. Ако искате да спечелите няколко от вкусните сосове на Кикоман, както и една много полезна флашка във формата на малка бутилчица ( наистина е много сладка), ще ви помоля да следите страничката ми във фейсбук и след като задам въпроса кои са съставките на соса Понзу, да отговорите и да споделите публикацията. Така автоматично ще играете за тази награда, а пък аз после ще избера някой на случаен принцип. Ако не успеете сега, обещавам ви да правя такива игри и в следващите месеци и да имате много шансове да спечелите различни награди. Подготвим ви много интересни предизвикателства, така че така и така ще си готвим у дома, поне да се забавляваме и да печелим награди :) 

Аз няма да ви бавя повече с рецептата, а веднага преминавам към нея: 


Необходими продукти: 
400-500 г свински гърди 
10 бр. големи сини сливи
2-3 с.л. Понзу сос
1 с.л. мед
1 с.л. горчица
1 ч.л. кимион
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. чеснов пипер / чесън на прах
1 ч.л. пушен червен пипер
1/2 ч.л. лют пипер ( на люспи) 
сол* по желание

Аз имах 4 бр. готови филенца свински гърди, които първо намазах с Понзу соса и горчицата.


След това овкусих с останалите подправки и наредих в тавичка. 


Между тях наредих нарязаните на резенчета сливи, като за редена салата ;) 


Долях със съвсем малко водичка и още малко Понзу сос отгоре и пъхнах във фурната да се пекат на 180 градуса.


Сливите пускат вода, а сланината мазнина, така че тавичката бързо ще се напълни с течност. Медът кара месото бързо да се карамелизира, затова е добре да го покриете след време с парче фолио, за всеки случай и го печете до готовност. При мен отне около час.
Чудесна гарнитура за ястието е бял ориз или златни картофки - което и да изберете няма да съжалявате.
Добър апетит, приятели! 


  Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



вторник, 18 септември 2018 г.

Торта "Манго" / Mango Cake Recipe


Училището започна, малкия ми Ноа и сестра ми ми бяха на гости, имах имен ден и какво ли още не се случи тази седмица.  Вчера бе последния ден от гостуването им и излязохме на финален гастрол по града, който жужеше от ученици в униформи, заемащи почти всяко кафе и магазин за козметика. Другата половина от населението разбира се бяха техните родители, които също отбелязваха края на лятната ваканция и началото на евентуалната им почивка от напрегнатите тинейджъри у дома. 

Първият учебен ден съвпадна и с моя имен ден, затова с радост си го прекарах в любимата компания на семейството и за първи път от много време го почиствах като празник, защото дупето на малкия Ноа ми беше постоянно пред погледа. Такова сладко бубу е, което припка като торпедо по неравните плочки на главната улица, карайки първия реагирал от нас да търчи след него в приведена форма като за старт на състезание. 

Вече на две години, той е още по-забавен от преди и само за една седмица успя да излее кофа вода в кухнята на баба му, да се бори и гони с леля му почти постоянно, да изгубим по-голямата част от щипките на простора, да се научи да кара тротинетка, да ходим на плуване и разбира се да си похапваме домашна попарка с ухаен планински чай. 


 Като всяка уважаваща себе си леля не го научих на нищо полезно, а по-скоро на всякакви бели, физиономии и забавления, за да ме обикне най-много и да ме помни с добро. Guilty as charged!!!


Тези мигове със семейството ми са най-хубавото нещо, което ми се е случвало през тази календарна година, заедно с признанието на моите читатели на наградите на Блоговодител, заради които все още намирам сили да продължавам напред. 

Реших, че с право всички тези емоции си заслужават тортата и почерпката, пък и честно казано я бях обещала на няколко от вас.


Поискахте ми торта с манго и тъй като лятото все още не е свършило, а пък е таман циганско лято, няма по-идеална торта от тази.  :) И тя, както много други е авторска и реших да се развихря без план, а направо да действам. Оказа се просто чудесна - лека, сладка, тропическа, и с леко ухание на вкусен, тъмен ром, което само загатва за наближаващите по-студени дни. 


Торtата е без печене, за да може да ви спечели и с още нещо, а украсата - е, тя се роди буквално на момента. Знаех,че искам да има лилав цвят на нея, за да може наситеното жълто да изпъкне възможно най-много, а всичко останало бе просто един красив хаос.
Без да губя повече време се хващам с описанието на рецептата, а ето го и него.


Необходими продукти:
Около 300 г италиански бишкоти ( 1 1/ 2 пакет) 
100 г кокосови стърготини
2-3 бр. манго ( зрели)
50 мл тъмен ром
2-3 с.л. масло
1 пак. желатин ( 7 г) 

За крема:
2/3 ч.ч захар
300 мл течна сметана
200 г крема сирене
200 г кисело мляко
100 мл прясно мляко 
1 пак. желатин ( 7 г) 

Тортата е измислена в движение, затова вярвам, че много от компонентите могат да бъдат заменени - бишкотите с бисквити или пък просто пандишпанов блат, съотношението на сметана/ мляко / сирене. Може да пропуснете желатина като цяло и да я ядете в по-мек вариант и какво ли още не, но ето как я направих аз:


Започвам като разбивам течната сметана, като аз ползвам растителна на Мегле, която става за сладко и слоено. Прибавям и захарта и разбивам на сняг, като някъде към средата на разбиването, започвам да прибавям лъжичка по лъжичка от кремата сирене, като и тук съм снимала коя марка съм ползвала, тъй като ме питате доста често. Прибавям и киселото мляко, като сместа вече е доста гъста.

                              
 През това време накисвам желатина с малко студена вода, както е описано на опаковката и загрявам в джезве млякото до степен на кипване. Дърпам от огъня и изливам при желатина, като разбърквам с лъжичка, докато се разтвори напълно. 


( Може да ползвате друг грамаж желатин, тъй като на пазара има желатин в пакетчета от 10 и 7 г, но и двете желират еднакво количество) Оставам леко да се охлади и после прибавям на тънка струйка при сметановата смес, като продължавам да бъркам бавно. Тя вече е малко по-течна и гладка.


Подготвям останалите продукти за тортата като обелвам манготата и ги нарязвам. Моите бяха зрели, затова ми стигнаха два броя. По-месестата част я нарязвам на малки кубчета и я оставям настрана, а по меката, заедно с целия сок и паста около  костилката изстисквам и слагам в друга купя, тъй като нея ще пасирам за заливката.
                           

В сух тиган запичаме кокосовите стърготини до златисто, а в блендер смилам 3-4 бишкоти. Прибавям при стърготините и добавям маслото, така, че да стане една ароматна, ронлива смес.

                            
                       
Сглобяване на тортата: Във форма за торта с махащи се стени, диаметър 24 см, редя ред бишкоти, леко напоени с топла вода с ром, или друга течност на вкус, и отгоре разпределям половината крем. След това разпределям кубченцата манго, а отгоре слагам кокосовата смес равномерно, така че да стане като блат. Отгоре изсипвам втората половина от крема и заглаждам. Прибирам в хладилника да стегне за два часа. 

                             

По-късното, пасирам останалата част от мангото, като може да добавим още малко ром - по желание. Накисвам отново желатина в студена вода, както е написано на опаковката, а след това го разтварям в около половин чаена чаша гореща вода (чай или компот) - течност, която  може да съчетаете с мангото като вкус. Смесвам двете смеси и заливам тортата отгоре. Прибирам в хладилника за още час. 

                             

Няколко полезни съвета относно последната стъпка. Винаги гледайте сместа да по-скоро със стайна температура, когато я изливате върху студената торта, за да не я размекне прекалено, ако е много топла. 


Изливането на манговото пюре е добре да стане първо върху обърната лъжица, с  изпъкналата част нагоре. По точи начин, смета на пада на твърда струя върху мекия сметанов пласт и избягате възможността да направи дупка в крема. Опитайте :)



 Получи се такава красота, че не можех да се спра да я снимам :) 

                       
Освен свежи цветя, в украсата има още бял шоколад и няколко бонбона "Рафаело".
     

Надявам се, всички, които си пожелаха торта с манго да са доволни и дано чакането си заслужаваше. С радост ще чета а вашите оценки и отзиви за рецептата :) 


А сега ви оставям още един два пълнещи- устата кадъра и ви пожелавам една красива и усмихната седмица! 


До нови срещи, приятели!!!





Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


четвъртък, 13 септември 2018 г.

Люти чушки с крема сирене / Cream Cheese Hot Peppers


Когато бях трети или четвърти клас мисля, една баба-циганка обикаляше градската градинка и предлагаше да ни гледа на ръка. Знам, че с моите приятелки седяхме на пейка и тъй като не сме кандидати за Биг брадър и имаме поне малко акъл в главата, отказахме. Тогава си спомням, че бабата ме погледна и ми каза " Ти си като люта чушка ма. Ще гориш и пак няма да спрат да те искат". Аз лично не мога да гарантирам за всичко в думите й, но че имам огън в душата си е не само от лъвската ми природа. Така че може би естествено по-късно в мен се появи и любовта към лютото. 

Обичам пикантна храна и всичките и разновидности - пасти, лютивки, чушлета и подправки. Едва преди няколко години обаче се влюбих в този вид чушчици, тъй като бях свикнала да си хапвам по-скоро нашите познати "пукани" чорбаджийки или сорт рибка. 


Комбинацията обаче на люто и сиренце, потопени в ухаен зехтин ме накара да се влюбя на ново и горещината зареди сърцето ми all over again. 
Може би и вие вече сте свикнали да си ги купувате насипно или в кутийки от магазина, но аз реших, че тази година ще си ги направя сама. Още повече, че мината баба ми Надка беше направила няколко бурканчета такива и други, повече тип туршия, пак със сирене. За мен този вариант е по-хубав, може би защото ми е угоден да си го консумирам целогодишно, а все пак туршията си ми носи по-зимно настроение.

Ако изявите желание обаче, ще ви представя и другата рецепта, защото аз съм тук да ви помагам с каквото мога :) 


Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
100 г крема сирене
100 г извара
50 г краве сирене
10 бр червени люти чушки
2 бр. зелени люти чушки
босилек/ риган
зехтин/ олио


Измиваме и почистваме чушчиците от дръжките и семките. В купа смесваме кремата сирене и изварата, като аз сложих извара и натрошено сирене 50:50, тъй като исках малко по-солена плънка. Напълваме чушлетата с помощта на малка лъжичка.

 

 Нарязваме кравето сирене на малки кубчета, а зелените чушки на шайби. Слагаме в бурканчетата чушките, сиренето и поръсваме с риган или босилек ( или и двете).


Накрая доливаме със зехтин или олио и затваряме. Прибираме в хладилника и изваждаме, когато решим да се насладим на прекрасните чушлета и мариновано сиренце.

Аз съм сигурна, че ще си правя такива още няколко пъти, защото вече взеха да свършват, а от тази доза ми излязоха само две бурканчета.  :)

Надявам се рецептата да ви е харесала и ви желая сладко похапване! :) 


 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...