сряда, 23 януари 2019 г.

Пилешка зимна салата със скир и горчица / Winter chicken salad with skyr and mustard


Едно от най-полезните качества на добрия кулинар е да успява да употребява остатъци от дадени продукти или пък ястие, в нова и все така вкусна рецепта. Днес ще правим точно това, защото честно казано, зима или не, салата все си се яде :) 
Някой път гозбата е тежка, друг път на масата е достатъчно да има някоя зимна туршийка, но никой не отказвана домашна салата, седне ли се да се яде ..и пие. :)
Днешната изкусителка е една много вкусна и наяждаща салата, която става хем за предястие, хем и да си похапнете за вечеря, ако не ви се готви. Готовата кутийка от тази пилешка салата в хладилника и топла франзела е достатъчна да ми стигне за вечеря в забързаните седмични дни, а глътна ли някоя сгряваща чаша червено вино, съм заспала като бебе :) 


Ако ви е останало малко месо от пилето на грил или пък от друго ядене, в тази салата ще е чудесно да ги употребите, като ги превърнете в страхотен деликатес за цялото семейство. Другите два елемента, която я отличават от познатите ви салати (може би ) е изборът ми да използвам скир вместо изцяло майонеза. Вярно е, че може да замените скира с цедено кисело мляко, но аз харесва исландският продукт, защото е много по-богат на протеини, а в същото време с много ниска стойност на мазнини. Вторият елемент пък е овкусяването с мека горчица, която се съчетава идеално с картофите и пилешкото и не е нито толкова люта, нито натрапчива.


Но стига предисловия, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
(продуктите в чашите са нарязани на средно малки кубчета)

1 ч.ч.  пилешко месо ( сготвено)
1 ч.ч.  кисели краставички
1.ч.ч  сварени картофи
1-2 бр. печени чушки
1 ч.л мека горчица Борние
1/2 кофичка майонеза ( около 100 г)
1/2 кофичка скир ( около 200 г)

За овкусяване: сол, черен пипер, червен пипер, олио

Краставичките, варените картофи, пилешкото и чушките се нарязват на средно малки кубчета и се слагат в купа. Овкусяват се леко със сол и олио, ако обичате по-подправени салати.


Прибавят се майонезата, горчицата  и скира и се разбърква всичко добре.

                         

Аз поднасям салата оформена на топки, като едва отгоре поръсвам с малко подправки и олио, за да си остане по-лека като цяло.
Украсата е импровизирана и може да не е много впечатляваща, но затова пък салатката си струва.
Добър апетит! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


понеделник, 21 януари 2019 г.

Крем карамел / Crème caramel



Доста трудно станах тази сутрин, а това е малко нетипично за мен. Обикновено съм като навита пружинка и си проверявам телефона няколко пъти преди да е звъннала алармата, защото знам, че започва да се разсъмва. 
Тази сутрин обаче съм дезориентирана  и умът ми се рее в най-различни посоки от задачите, които трябва да свърша, до нещата, които трябва да сготвя, а и да пусна рецептите, които съм наготвила вече и съм ви обещала. 
В последно време всичко което сготвих, дори експериментите ми се получих идеално от първия път. Радвам се, че въпреки липсата на време и снимките ставаха толкова апетитни, колкото и ястията, или поне така си ги оценявам аз :)


Така, уверена във възможностите си да жонглирам по сто неща наведнъж реших, че е време да ви приготвя първата искана от вас и обещана от мен рецепта за годината - крем карамел. 
Едва ли има по-лесен сладкиш, който с лекота може да ти скъса нервите, ако без причина стане на шупли.
Направих го както винаги, по старта рецепта на мама, която не е разочаровала никого досега  и накрая, може би защото е за снимки, забелязах, че са се образували малки балончета тук-таме. Не са много, както се вижда. Не си помогнах много за гладката им повърхност обаче, като за да ги извадя по-бързо  натиках ножче по ръба на формата. 


И докато седях пред тази вкусотия чудейки се дали да не оставя снимките за друг път, хапнах си една лъжичка от перфектният хладен крем, с ухание на карамел и си казах " Той е чудесен, такъв какъвто е!"
Сетих се и за Рудолф ван Веен, когато веднъж сервира карамел на шупли без да му мигне окото и дори не направи малък коментар по темата. Просто го поднесе грациозно и с увереността, която само един истински готвач може. А моят дори не беше толкова зле ;) 
Затова реших да го представя по най-изкусителния начин и всеки малък недостатък да остане на заден план сред цялата вкусова композиция, която да радва окото. Това също е нагласа и умение, което ще си спести много грижи в кухнята  :)

А ето и самата рецепта:


Необходими продукти
6 бр. яйца

1 л. прясно мляко ( леко затоплено)
1 ч.ч. захар ( плюс още за карамела)
1 ванилия


Тъй като нямах много място в хладилника, направих половин доза този път, но съм написала пълната доза, която прави майка ми от години, а след това и аз. 
От половин доза ми излязоха общо 5 шолички и половина, като моите са по-малки от тези на мама. Нейните са доста стари и с по-голям размер, но не знам дали се продават още от тях. От пълната доза на нея и излизат около 10 броя крем карамел.

Приготвянето му е много лесно: Разбиваме яйцата със захарта на крем.

                              
След това слагаме около една пълна чаена лъжица захар на дъното на шоличките и я карамелизираме на котлона. За целта ползвайте ръкохватка, тъй като шолите се нагряват лесно, а пък тръгне ли захарта да се карамелизира, за да не е на едно място, на я разбърквайте с лъжичка, а просто раздрусайте чашките с въртеливи движения, така че разтопения карамел да се слее с не разтопената захар. Достигне ли красива кехлибарен цвят, махнете от котлона и оставате да се охлади.


Прибавете към яйцата леко затопленото прясно мляко и разбийте още една минута,  а накрая сложете и ванилията.


Карамелът в шоличките е стегнал бързо и отгоре изсипваме от яйчената смес. 
Най-добре е да изсипвате директно от съда, а не с черпак, защото да образувалата се на повърхността пяна, ще се отделя сама и няма да пада в чашите.


Редим шоличките в подходяща тавичка и доливаме студена вода до половината на чашките в тавичката.
Пъхаме да се пекат на около 150 градуса с вентилатор за 40-60 минути.
Най-важният елемент е водата да не завира, тъй като така се получават шуплите.


Проверявайте крема, и щом получи хубав кафяв загар на коричката отгоре, а разклатите ли леко тавичката, течността вътре се усеща по-тежка, макар и все още рядка, значи  е готов. 


Дори да не стана идеален като друг път, реших да превърна дефекта в ефект и поднесох кремчето с поръска от счукани ядки и бонбони тофифи. 


Ако и вие като мен се чувствате изцедени още в началото на седмицата и червената луна, затъмнение и ретроГАДния Меркурий ви кроят отпадналост в следващите дни, нека ги преборим с чашка вкусно удоволствие в края на работния ден. 
Хубавото на кремчето е, че може да си ни чака в хладилника през цялата седмица и да бъде все така вкусно и свежо всеки ден -  идеален десерт за работната седмица.


А вие останете на линия, защото в сряда и петък ще има две рецепти, които са страхотни и ще искате да приготвите обезателно !
Сладка седмица, приятели!


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!





петък, 18 януари 2019 г.

Домашно месо за дюнер / Homemade gyro meat / doner kebab




"С това ще ги разбиеш!!!!", са отзивите, които успях да получа за днешната рецепта, макар че беше трудно да се разбере всичко от пълната уста на ядещите, но мисля, че въртенето на очи, налудничевото примляскване и липсата на каквото и да е било друго желание за коментар, а само за ядене, беше най-добрата рецензия, която може да се получи за сготвеното ястие.


Отдавана ми се  въртеше в главата как точно да направя истински вкусно месо за дюнер, както и самото му представяне така че да бъде най-близко до оригинала, но в домашни условия и ето че успях!

В Интернет има доста варианти и предложения за подобна идея, но смятам , че тази най-много се доближава до това, което исках да постигна и затова не мислих много, а действах бързо. Още повече, че рецептата е много лесна за приготвяне и единственото нещо, с което трябва да се съобразите е времето за печене, което трябва да бъде с около час отгоре за всеки следващ килограм месо. 


Поднесох месото с обикновени добавки като за дюнер - хлебчета, малко свежи зеленчуци и заквасена сметана, която смятам, че балансира подправките.
За самата марината на месото използвах любимите си подправки, като рецептата, която досега най-много се е доближавала до истинския вкус на месото за дюнер за мен си остават тези пилешки шишчета,които ви представих преди време тук.
Може да ползвате същата марината или пък новата, в която включих соевия сос, тъй като както ви обещах реших да намаля солта, като използвам малко повече соев сос в по-нестандартни рецепти, за да видя дaли ще се отрази на организма ми положително, както съм чела ;)
 Вие разбира се може да пропуснете соса или добавите свои любими подправки, но смятам, че тази комбинация се получи изключително вкусна и занапред ще се придържам към нея. :) 


Притеснявах се дали месото ще се реже лесно от шиша както е в дюнерджийницата, но наистина нямаше проблем с това. Беше много ефектно за гостите ми и опредено остава в тефтера като една от рецептите, които да приготвям за всякакви поводи и партита.
Тъй като на днешния ден би трябвало зимата да почне да си стяга куфарите, а от два дни се наслаждаваме и на хубаво слънце, реших, че ще си гарнирам месцето с халба бира, както е препоръчано от нашите деди :)  


Сигурна съм, че рецептата ще ви завладее от първия път, а може да искате да приготвите предстоящите почини дни, а защо не и днес, затова преминавам направо към нея.

Необходими продукти:
 Около 1 кг свинско месо ( врат)
1/2 с.л. черен пипер
1/2 с.л червен пипер
1/2  с.л. млян кимион
1 /2 с.л. чесън на прах ( или 2 скилидки чесън на ситно)
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. лют пипер ( кайенски или друг)
50-100 мл олио
сол на вкус

За поднасяне:
заквасена сметана
питки хляб
домати
краставици
маруля
лук

Започвам като нарязвам месото на средно тънки пържоли, които след това начуквам, за да стане още по-тънки,. така и подправките ще влизат по-добре в месото. 



Слагам в купа и прибавям соса, сухите подправки и след като омеся всичко, заливам с олио. Аз го направих на око и ви предлагам да си сложите на вкус, в зависимост колко ви е "шарено" месото, тоест колко мазнина има по него и разбира се, колко мазничко обичате. ( може да го мариновате така от предния ден, за да се овкуси повече или непосредствено преди печене, за по-умерен вкус). 


Върху парче тиква ( за мен беше най-добре така, макар в клипчето бяха сложили картоф, но реших, че за два часа ще стане този картоф на нищо и няма да държи тежестта) пробивам дървен шиш по средата. Моят беше просто клечка за китайска храна :) 
Започвам да редя пържолките на кръст така, че да има от всички страни по равно, като гледам дебелите и тънки краища на месото да се редуват, за да имаме равна структура от всякъде ( доколкото е възможно). Оставям по малките пържолки за най-отгоре.


Разпределям от останалата ни марината отгоре или поръсвам със сол и покривам с парче фолио, завивайки месото от всякъде, като пробивам дупчица само за шиша. 
Пъхвам да се пече във фурната на 200 градуса за около 30-40 минути, и след като се позапече (може да проверите), намалявам температурата на 150 и печем до готовност ( около час, час и нещо, много зависи от месото)


Аз гледах да не препека месото, тъй като не искам да се разпада от шиша, а да мога да го режа с ножа, както си е за дюнер :)
След като го извадих от фурната го намазах с леко с домашно приготвен барбекю сос, който ще ви споделя как да си правите съвсем скоро :)
Тъй като той не е задължителен за дюнера, а моя прищявка не смятам, че е необходимо да ви го представям в тази рецепта. Вие може да глазирате месото и с всичко друго любимо - горчица, разтопено масло с билки или просто горещо олио с чесън.


Тъй като тиквата беше също омекнала при печенето, реших да прехвърля шиша върху половин дюля за сервирането. Отнема по-малко място, пък е изключително стабилна :) 


Месото се режеше с лекото и просто изпитвах месоргазъм от гледката с всеки разрез!!!!


Аз харесам заквасената сметана в гъст вариант, тъй като не обичам сосовете да се разтичат от хлебчето, но ако обичате по-редки такива, може да я разбиете с малко вода, а защо не и да добавите малко свежи подправки като копър или магданоз към него.


Ако съм ви накарала да се размечтаете, облизвате, да захапете подложката на мишката или да си избършете телефона, значи съм си постигнала целта. 
2019-та стартира вкусно, а вие останете на линия, защото в този блог, не се скучае :) 

До нови срещи, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...