събота, 16 юни 2018 г.

Торта с череши "Алина" / Cherry Cake "Alina"


Има поводи, които могат да захвърлят и най-върлите ти и железни планове "да не правиш нищо цял уикенд" на секундата. Моят се появи вчeра, когато се събудих с новината, че моята много добра приятелка Ванчето, за която съм ви разказвала не веднъж се сдоби с дъщеричка. Не успях да напиша статията за моминското парти на Ваня, за което бях подготвила тематично меню.
Така и не сколасих да ви разкажа със снимки за нейната малка, но красива и искрена сватба преди няколко години, на която бях кума. Всеки път емоциите да преживяваме всичко заедно взимаха връх и накрая оставах всичко да отлежи като просто наш хубав спомен.



Този път обаче тя се изправи с нещо голямо сама и аз не мога да бъда по-горда с нея. Знам, че животът за нея никога няма да бъде съшия, но аз от сърце й пожелавам това да значи да получи такова щастие, което никога не си е и представяла. Пожелавам на нея, благоверния й Лукас и малката беба да се много щастливо семейство, в което винаги да цари творчески хаос, музика, танци, смях, а тревогите да се лекуват с прегръдки.
Знам, че ще бъдат много отговорни родители и двамата и макар от сега да знам кой ще бъде доброто и лошо ченге у дома, съм сигурна, че Алина ще обича и мама и татко по равно, защото децата имат нужда най-вече от любов. А тя се проявява както с нежност, игри и забавления, така и с дисциплината и покровителството.

Сигурна съм, че днешната рецепта няма да е последната, който ще сътворя за малката принцеса, затова се радвам, че историите,които ще ви разказвам се увеличиха с още един главен герой.


В сезoна на черешите сме и логично, реших да напрaвя торта с черешки, ей така за здрaвето на Aлина. Кръстих я и по същия начин, защото смятам, че името й е много нежно и красиво, както и самата торта. Тя пък бе пълна импровизация от продукти, които имах у дома и въпреки всичко се получи много вкусна торта.

А ето как я направих:
3 блата ( готови или от тази рецепта
500 г череши
1 л прясно мляко
2 бр. пудинг шоколад
8 с.л. захар
200 г шоколад
125 г масло
1/2 пак. желатин
мини кроасани с шампанско
захарен сироп за напояване на блатовете
шоколадови пръчици



За тортата може да ползвате готови блатове, ако искате да във вариант "без печене" или да ползвате един блат от посочената рецепта, но в двойна доза, тъй като направих по-голяма торта този път. Може да запазите и пропорциите на блата, но тогава да намалите крема от тази рецепта също така.
Моите блатове бяха с големина около 25 см и за такова количество е кремът в рецептата.

Започваме като си приготвяме сироп за напояване. Аз винаги имам такъв в хладилника, който правя в съотношение 2 към 1. На една чаша захар слагам две чаши вода. За тортата използвам общо  около 500 мл захарен сироп.

Другата част, която изисква "готвене" е направата на крема. За целта приготвям двата шоколадови пудинга според указанията на опаковката, като при мен отиде един литър мляко и 8 с.л. захар.

                           

Когато е готов крема, прибавяме докато е още топъл начупените два шоколада и маслото. Аз слагам винаги черен шоколад, за да засили шоколадовия вкус на пудинга.. Разбъркваме докато се разтвори напълно.


Сглобяване на тортата:

В ринг или форма за торта слагаме един блат и напояваме добре със сиропа. Разпределяме отгоре мини кроасаните и между тях слагаме няколко почистени от костилките череши.


Отгоре и между тях слагаме от шоколадовия крем. слагаме втория блат и процедираме по същия начин,- сироп, кроасани, череши и крем, като си оставяме една малка част от крема за измазване отгоре.Завършваме с третия блат и крем. Прибираме в хладилника да стегне.


Малко по-късно, загряваме 250 мл от захарния сироп, който ни е останал и махаме от огъня. Към него прибавяме предварително накиснато в малко студена вода и набъбнал вече половин пакетче желатин.

Оставаме в хладилника леко да започне да се сгъстява, а през това време почистваме останалите череши ( може и повече) в зависимост от желанието, и нареждаме отгоре върху тортата. С вече по-твърдия желатин, минаваме с четка през черешите, така че да ги глазира и да запълни пространството между тях. ( Ако искате да избегнете да не ви достигне, направете си пълна доза за желатина от половин литър течност, но със сигурност ще ви остане) 

Прибираме в хладилника за през нощта, а на следващия ден, вадим от формата или ринга и украсяваме страните със шоколадови пръчици.


Черешите в тортата блестят като рубини.


За да е различно от друг път наредих кроасаните между блатовете вертикално, а не хоризонтално, затова и се виждат така като разрези, но не съм сигурна, че е толкова удачно и сигурно ще ги наредя иначе другия път. 


Черешите ми бяха още твърди, а  ножа остър като гумичка затова и парчетата станаха доста зле, за което ме хвана много яд.

Но пък се сетих по какъв повод я правя и реших да не се ядосвам за глупости.

 Съветвам и младите родители да следват същия съвет и да обръщат внимание само на важните и сладки неща, които им предстоят. Обичам ви, приятели! Почерпете се, читатели :)

Вкусни почивни дни! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

четвъртък, 14 юни 2018 г.

Зелен боб яхния / Green beans stew


Не знам за вас, но аз много обичам зелен боб. Сигурна съм, че съм го споменала защото даже веднъж писах, че обмислях възможността да се поканя един дядо "на среща" само защото носеше торба вкусен зелен боб, а бях умряла от глад. И тази гозба като други обаче рядко си я представяте да ви бъде сервирана за специален повод или в скъп ресторант, но за мен струва милиони. Освен, че сега му е сезона, денят се оказа малко мрачен и дъждовен, което го прави чудесен за рандеву със зеления боб.



Така ме е затрескала главата от вчера, но съм сигурна, че е свързано с грижите, които ми се струпаха. Може би скоро ще мога да споделя и с вас за това, но някакси трудно си представям предисловието от три цунамита проблеми и завършек - ето една торта.

Понякога животът си е толкова суров и тежък, че дори загубваш апетит, а идеята за сладкиш дори не те изкушава. Тогава обаче, на предела на силите си, сякаш се връщаш в детството си, години назад и си спомняш за спокойствието да посръбваш гореща яхнийка,  тихо в кухнята, топейки меко хлебче в солената чорбица. 
Да, понякога това, което може да изцели душата е по-скоро супа, а не нещо сладко.



Но повярвайте ми, не е нужно да сте в труден период за да се насладите на зеления боб. Той е чудесен за диети, за лятото, за тялото и за душата. Приготвя се лесно, а ще имате чудесно ястие за няколко дни напред, Е, в зависимост какво количество си направите. Днес ще ви споделя рецептата на мама, която бе така добра да ме научи не нейния вкусен бобец. Приготвихме го заедно, затова и няма снимки стъпка по стъпка, но то пък рецептата е само в две стъпки:

Първа стъпка - слагаш всичко в тенджере
Втора стъпка -  изяждате всичко от тенджерето 

Но за всеки случай, ето и самата рецепта :) 


Необходими продукти:
Около 300-400 г зелен боб
1-2 с.л. брашно
1 глава лук
1 бр. морков
1 бр. чушка
1 ч.ч. млени домати
червен пипер / лют пипер
сол
олио

В подходящо тенджере слагаме малко олио и запържваме нарязания на ситно лук, колкото да се оцвети леко, съвсем за кратко. Прибавяме след това 1- 2 с.л. брашно и разбъркваме отново.

След това прибавяме нарязаните на кубчета морков и чушка, разбъркваме, а след две минути добавяме и млените домати. (Ние ползвахме прясно смлени домати, затова и сложихме около 200 мл. Те съдържат повечко вода, която се изпарява, но ако ползвате концентрирано доматен пюре, ще ви  необходими по-малко количество.)

След като водата поизври, добавяме и червения пипер. Майка ми винаги го слага след доматите, защото не го харесва като е обгорял със запръжката.

Следващата стъпка е да прибавим боба, който сме почистили от крайчетата и сме го начупили на две-три, в зависимост от дължината му.

Доливаме вода до около два пръста над боба и оставяме яхнията да заври. След като заври, прибавяме сол и намаляваме температурата, оставяйки боба да къкри до готовност.



Като повечето рецепти и тук има няколко неща, които може да промените според вкуса си и да съобразите спрямо вашите продукти.
1. Може да сложите зеленчуците в началото и да добавите запръжката накрая или да я пропуснете и да си направите бистра чорба.
1. Зеления боб също може да бъде различен - по-едър, стар, плосък и тип шушулки. Ако има нужда от по-дълго готвене, може да добавите доматите след като уври, но ако е от съвсем младия и пресен няма да има проблем.
3. Към чорбата може да добавите праз, зелени домати, картофи и друго.
4. Опитвайте чорбата, за да прецените дали искате още подправки като пипер, сол и олио.
4.  Може да сервирате боба с поръска от свеж магданоз или копър, а много често се консумира и с лъжичка кисело мляко.

Каквото и да изберте, все ще стане вкусно и най-вече, дори след втора купичка пак ще мислите да си сложите още.

А сега...е време да седнем на масата!
Добър апетит, приятели! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 11 юни 2018 г.

Хамбургер "Трите прасенца" за Антъни Бурдейн / Three Little Pigs Sandwich for Anthony Bourdain



Неприятни новини ни достигнаха миналата седмица. Не само, че държавата все още се управлява от идиоти, но и вече трябва да живеем в свят без Антъни Бурдейн. ( А, аз се чудех как да се извадя от налегналата ме депресия напоследък! ) Мисля, че никога не съм използвала тази дума в блога, защото се старая той да е онази позитивна част от живота ми, която да ме задължава да погледна ситуацията винаги от по-светлата й страна. Честно казано, ако не ми се налагаше да седна да си подреждам мислите черно на бяло и да знам, че всеки ще може да ги прочете, далеч нямаше да бъдат толкова слънчеви. И точно това е хубавото обаче! Да пишеш за тези неща е все едно да имаш един единствен шанс да кажеш нещо и ти решаваш каква следа ще оставиш след себе си - позитивна или негативна. И колкото и да съм уморена от проблемите, накрая винаги избирам първото, защото ми се иска и хората около мен да го правят - за себе си и за околните. Доброто настроение е заразно, yоu know? 

В повечето случаи единствения човек, който може да те вдигне от дивана и да те накара да сложиш други дрехи освен старата тениска и гащи, с които се разкарваш у дома си самия ти...а в някои случаи и хора като Антъни.  
Един истински майстор в кухнята, пътешественик, пънкар и вдъхновител да опитвате от сладостите, а понякога и "соленките" в живота. 
За него всяко изживяване можеше да има своя плюс - неудобното пътуване, улична храна в бедняшки квартал, дългите часове работа и постоянната битка със същия този демон, който винаги ще ти нашепва да си останеш у дома и да се напушиш на дивана. 
И все пак, човекът избираше първото и тръгваше често по не толкова белия свят.  Даваше възможност на тези от нас, които не могат да пътуват, да отворят съзнанието си за други градове, култури и кухни, така че да излезем за миг от собствената си кутия. И защо да не  приготвим нещо различно у дома от традиционните ястия. Той отказваше да се съобразява с диети, полезно, вредно, въздържание, а единственото нещо, което следваше, бе пътят към наслаждаването от живота. (Политически некоректна мисъл ми връхлетя, но тъй като той бе политически некоректен, трябва да я споделя - дали мисълта за  увеличаващата се секта на веганите не го подтикна към тези крайни стъпки?!) 

Черна шега за черен повод! 
Но, сигурна съм, че щеше да я намери за забавна, защото все пак той избра да ни остави много прекрасни преживявания, вдъхновяващи реплики и безброй кулинарни шедьоври. 

Ще ни липсваш!


Днешното ми предложение е за нещо, което ми бе представено именно от едно негово предаване - сандвич "Трите прасенца".


Спомням си още деня.  Беше пак някакъв летен месец и бях на гости у майка ми. Седяхме и ровихме с лъжички в кутията със сладолед, гледайки неговите пътешествия и кулинарни подвизи. В този епизод, той отиде да хапне сандвич, съдържащ три вида свинско месо, затова и носи името "Трите прасенца".  Тогава се влюбих за първи път в храна от телевизора и си обещах, че ще го направя някой ден. Ироничното е, че успях да го сготвя едва съвсем наскоро, но не бях доволна от снимките, тъй като бяха нощни. Казах си, ще го приготвя пак, но ето, че новината от миналата седмица ме подтикна да не чакам повече. Та бях минали години така и така! Сандвичът е пълна импровизация, но в клипчето тук, може да видите и реалния му вид.
Аз се спрях на по-лек вариант, тъй като едва като събера пари за стенд, ще си позволя да ям такова количество на воля. И все пак, сложих и от трите вида свинско и мога да ви кажа, че ако има хамбургер, който да си заслужава да бъде правен over and over again, това е този.


Необходими продукти:

свинско месо ( врат, плешка) 
за месото: сол, черен пипер, лимон, червен лук,  горчица или любим сос за месо
свинска шунка
бекон
кашкавал
маруля
домати
лук
Яйце ( по желание) 
пържени картофи за гарнитура
хлебчета

Тъй като е импровизация и правена на око нямам точна рецепта, тъй като смятам, че самата аз ще я правя различно, за да опитам всички варианти. 
Започваме с месото, тъй като то ще отнеме най-много време. За да не е съвсем сухо като от бут, препоръчвам вратни пържоли или плешка.
Взимаме около 700 г месо и го разделяме на пържолки или просто правим прорези почти докрай, но не съвсем - като ветрило. ( Така соковете на месото си остават в него и става по-сочно) 


Намазвам добре с горичца или пък някой любим ваш сос за месо - барбекю, пушен, пикантен сос или друго. Овкусяаме със сол и черен пипер, а отгоре поръсваме с лимонов сок.



Между прорезите слагаме резенчета червен лук и прехвърлям в подходящ съд. Задушваме добре с фолио и пъхаме да се пече първо на 200 градуса, а после намаляваме на 150 и печем бавно, докато месото стане крехко и се разпада при допир с вилицата. 



Готовото месо оставяме да почине за малко, а през това време нареждаме бекона в тава с хартия за печене и запичаме във фурната до хрупкавост на 180 градуса.



С това, основната ни част от готвенето приключва.
Взимаме едно хлебче, разрязваме го на две и слагаме една пържолка ( Напоете хлебчето с една супена лъжица от соса на месото). 
Върху топлата пържола сложете кашкавала, за да се разтопи, а отгоре наредете шунката и бекона.



Завършете със зеленчуците и лъжица сос ( по желание).
Вместо сос, може да ползвате рохко изпържено яйце, както е в оригинал, тъй като жълтъкът ще играе роля на сос, но на мен щеше да ми дойде тоста тежко.
Имам нужда от малко свежест :) 



Сервирах хамбургера с пържени картофки - както си е по принцип и изстудена бира, както си му е редът!




Не знам как да ви го опиша, но ако имаше как световния мир да се изобрази с храна, сигурно това ще е!

Невероятен хамбургер, в който може да се насладите на истинска свинска пържола, хрупкав бекон, хладна шунка, разтапящ се кашкавал, сочни домати и пресен лук и маруля.
С всяка хапка ще се радвате, че сте жив, за колкото и време да ви е отредено. :) 






Няма да останете равнодушни от вкуса на този хамбургер и определено ще се чувствате вдъхновени за още много кулинарни приключения. 

Понякога ще са успешни, понякога - не, понякога снимките ви няма да са най-добрите, или пък не е най-доброто на което сте способни, но знайте, че всеки опит е ценен и всяко усилие си заслужава да се гордеете. 

А сега ви пожелавам усмихната седмица и за Бога, сгответе си нещо вкусно ! :) 




Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...