петък, 24 февруари 2017 г.

Много шоколадова торта с тъмна бира / Epic Chocolate Stout Cake




По две прични обичам февруари - най-късия зимен месец е и тогава е рождения ден на най-любимото ми същество - моята сестричка! Както досега и тази година не пропуснах да създам торта за случая, тъй като според мен рождените дни са си задължителни за поливане и  похапване :) 


Може от години да живеем разделени в различни страни, но със сестра ми винаги можем да си кажем всичко -  малки тайни,  големи клюки, надъхващи комплименти за дните, когато се чустваме Like s*it, остри думи, в дните когато се държим like an *ss, излагащи ситуации в които сме си носили блузата на обратно цял ден, пиянски истории последвани от планирани здравословни седмици, фитнес програми, последвани от шоколадова оргия от торти и десерти, обсъждане на сериозни документални филми до три-минутно клипче на пърдящ папагал, всичко това гарнирано с такава доза честност и откровение, че само думите от сетсра ти " С тази рокля си се стегнала като  леберкес", може да звучат успокояващо, тъй като искаш да чуеш наистина най-обективното мнение, което няма да те излъже в името на собствените ти чувства. 
Да, хубаво е да имаш сестра..... по много прични, но още по-хубаво е да имаш моята сестра. Без да звуча твърде надменно, но учените от НАСА потвърдиха, че не само е най-готината сестра на планетата, но засега не се намиара конкуренция и на други места извън нея! 

Ето защо, човкът, който напарви възможно да имам Kitchen aid  за Коледа, който се стреми да ме развлича в трудните ми моменти, кара ме да се смея с глас, докато цялото ми тяло се тресе, който лекуваше ухапването ми от комари като малка с рисунки с фулмастри и винаги е държала ръката ми, докато сме ходили на училище заслужава не само торта, ами наистина специална такава. 
И тъй като сме големи хора, а големите хора могат да си го позволят, реших да направя торта с алкохол. След тоатата, която напарвих за нея преди години с шоколадова водка, реших този път да наблегна на нещо по-леко, а именно бира. Комбинацията на тъмна бира с шоколад не е нещо ново, а по-скоро традиционно, след като дори успях да намеря такава тъмна бира с вкус на кафе и шоколад. 


Вие въобще не си давайте зор да търсите точно такава, всяка тъмна бира ще се получи, а тортата е толкова вкусно шоколадова, че не знам, дали мога да я опиша с думи. 
Блатовете съдържат масло, което я прави наистина много плътна на вкус, идеална за любителите на браунито, доказано - става по-вкусна с всеки изминал ден, а украста макар и семпла, е лесна за правене, но се съчетава иделано с бирата и шоколадовия ганаш. 

 


И така, пред да премина към рецептата, искам да пожелая на скъпата ми сестричка, всичко най-красиво и щастливо в живота, да бъде здрава тя, така и цялото й семейство и винаги да бъде заобиколена от добри и зареждащи я хора. 
Пожелавам ти да напарвиш всяка една свещичка на торатат значима, изживявайки всеки ден пълноценно. 
Пожелай си нещо! :)  



И така ето кака става магията:


Необходими продукти:
За блатовете:*

5 яйца
1 ч.ч. тъмна бира
2 ч.ч. захар
4 с.л. заквасена сметана
2 1/2 ч.ч. брашно
3/ 4 ч.ч. какао
1 1/ 2 ч.л. бакпулвер 
3/4 ч.ч. масло (180 г) 
1/2 ч.ч олио
1 ванилия
щипка сол

За ганаша:
200 г шоколад
200 мл течна сметана

Оше: крокан, мини претцели за украса


*ч.ч = 250 мл
*рецептата е за три броя блата от по 20 см в диаметър

Започваме като смесваме бирата със заквасената сметана и разбъркваме добре.



През това време в купа смесваме пресятото брашно, бакупулвера, солта и какаото.

                     

В миксера разбиваме ратопеното масло, олиото и захарта.


Започваме да прибавяме яйцата едно по едно, а след това от сухите смеси и от бирата със сметаната.


Разбъркваме докато се получи една вкусна, пухкава, ароматна шоколадова смес.


Разпределяме в три тавички от 20 см , застлани на дъното с хартия за печене и намаслени. Печем в предварително загрята фурна на 170 градуса за около половин час. 
Тествайте готовността на блатовете с дървен шиш, който трябва да излзиа сух от тях. 

            

След като блатовете се охладят, изравняваме, ако е необходимо и се заемаме с ганаша.
 За целта кипваме сметаната на котлона и прибавяме начупения на ситно шоколад. Аз се спрях на черен, тъй като хресвам наситения шоколадов вкус. Разбъркваме на крем, оставяме да се поохлади малко и след това го пуснаме за кратко на миксера, за да го напарви по-пухкав. Имайте предивд, че така се охлажда бързо и става по-твърд. Ако ви стегне прекалено, винаги можете да го затоплите за няколко секунди на микровълновата :) 


Сглобяване на тортата: Слагаме един блат, отгоре малко от крема, а между тях сложих крокан. За да си спестя цялото цапане по правенето им счуках в хаванче една голяма фъстъковка. Много обичам такива мързеливи проблясъци на гениалност :) 
Продължаваме така и с останалите блатове. 

          

За идеалното измазване на тортата, нагряваме едно ножче за риба с гореща вода, избърсвам с кърпа и зпочвам да изглждам ганаша. 


Няма такава перфектност - честно ви казвам! 
След това започвам да редя претцелите за украса ето така :


Завършвам с още шедро количество от крокана.
Как да не въздъхнеш - всичко си върви с бирата, претцелите, фъстъчците, че и шоколада, още повече щом бирата е с такова ухание на кафе.


И така, докато аз ще празнувам и тази година от разстояние и ще вдигам наздравици, а сестра ми преглъща от разстояние и се чуди как може все да правя такива вкусни торти, когато тя не е около мен, искам само да й кажа, че и тази вечер ще заспя с мислите за нея и ще й кажа от все сърце, че я обичам и се радвам, че я има! 
!естит рожден ден, Мими <3



Ако и вие усещата магията около вас или пък просто вещицата във вас се пробудила от първите пролетни лъчи на слънцето, съветвам ви да си напарвите кефа и да си спретенете тази тортичка тази събота и неделя :)

Няма да съжалявате!!!!!!!!!!!!!!!!!

До сладки срещи, приятели! 






Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 

понеделник, 20 февруари 2017 г.

Бърза запеканка с ориз и сирена / Baked rice with ham and cheese



Понеделник, понеделник, ама слъчнев! Пак се търпи повече! Започва да се усеща как зимата леко започва да се изнизва по терлици, въпреки падналия сняг вчера на места. По-меко е навън времето, слънцето в небето вече не е само за украса, ами върши някаква работа и може да ти стопли гърбинката, ако седнеш на някоя пейка. 
Желанието за тежки, зимни ястия като че ли намалява обратнопропроционално на това да си сипем светла бира :) 
Затова и днешното предложение ще е такова - почти зимно, но с усещане за настъпващата пролет. Пък и понеделнишко - точно за бърза вечеря, няма да ви отнеме повече от 30 минути. 
Предлагам ви да опитате новото любимо ястие на семейството - запеканка с ориз, сирена и шунка. 




Много ароматно, вкусно и бързо ястие, което ще ви накара да си го приготвите поне още няколко пъти до края на месеца. 
За направта му използвах ориз - баланс, за да ми е по-лекичко на коремчето, но вие може да ползвате всякакъв. Ястието е толкова лесно, че за приготовлението ми бе нужно само една снимка, но ето първо и списъка с продуктите. 
Необходими продукти:
4 ч.ч. сварен ориз
2 яйца
1 ч.ч. прясно мляко
100 г моцарела
150 г топено сирене
100 г шунка
1 морков
2 с.л. магдоноз
кашкавал/ пармезан за поръсване
сол/ черен пипер

В купа разбивам леко яйцата със прясното мляко. В друга смесвам топлия  сварен ориз, с нарязната на кубчета моцарела, шунка и топено сирене и разбърквам. Прибавям рендосания морков, нарязания магданоз, подправките и яйчената смес. 


Изиспвам в леко намаслена с олио тавичка и пека във фурната на 200 грдуса за 30 минути.
Преди поднасяне, поръсвам с две-три шепи кашкавал/ пармезан и запчим до златисто.
Поднасям поръсено с още малко пресен магданоз.


Толквоа се отнесох от уханието на ястието, че съвсем забравих за снимките и почнах да ям от чинията без да се стремя да му докарам някой фамозен вид за снимките, което сега леко съжалявам....но съвсем леко. Все пак беше прекалено вкусно :)
Опитайте и вие!
 Усимхната седмица, пряители!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 17 февруари 2017 г.

Торта с огледална глазура "Галактика" / Mirror glaze galaxy cake


  
Ето, че след достатъчно дълго плануване, най-сетне успях да ви представя днешната публикация посветена на три основни теми.  


Първата, едно от най-честите молби на читателите напоследък, а именно представянето на упътване за направта на огледална глазура ( по  възможност с няколко цвята).

 Втората тема е да ви разкажа за събитеито, което ми помогна да науча няколко тънкости за самия процес и третата, комбинирането на глазурата, отново с един от най-популярните в последно време видове торти -  със скрити блатове и пълнеж изненада . 

И аз си помислих, че е голяма вилица за моята уста, но пък аз колко торти съм изяла с тази вилица и тази няма да ми се опре. 

Причината да се чувствам доста по-уверена в начинанието да направя първата си многоцветна огледална глазура е, че Петко Костадинов от "Змееборец" бе така любезен ( готин, напарво да кажем готин) да ме покани на организирания от тях курс със световният шампиион от World Chocolate Master - Масимо Карнио, в който разкриха безброй тайни за работата с шоколад, приготвянето на въздушни мусове, цветни и шоколадови фигури, както и разбира се различни видове глазури сред които бе и огледалната. 

Отдавна бях хвърлила око на провежданите от тях курсове, тъй като са доста интересни, изключително актуални спрямо модата в сладкарството и място, където наистина може да научиш както неща за начинаещи, така и за по-напреднали, сред които вече започвам да се имам и аз :)

Освен това, на място се предлагаха изключително разнообразие от формички, молдове и какви ли не спрейове, сред които беше и кадифенят, на който отдавна съм хвърлила око. 


Ако и вие искате да се научите на такива неща, препоръвам ви да следите предлаганите от "Змееборец" куросве, защото съм сигурна, че крият още много изненади. 
Ако имам щастието да ме поканят пак, със сигурност ще ме намерите там, а след това и ще ви разкрия още някоя "тайна от кухнята" каквато е днешната. 

Както вече ви казах, днес ще ви покажа как да си направите огледална глазура, като в интеренет съществуват най-различни вариации на сместа за нея, но предложената в курса сама по -себе си е наистина вкусна, така че няма да имате усещането, че ядете някакво желе.

Важното при нея е, незавивимо дали е с един или няколко цвята, да я излеете в подходящата температура върху добре охладена торта, така че покритието да не е твърде течно, което да го напарви прозрачно, или пък прекалено втърдила се, което ще я напарви на бучки. 



Като за първи път, при мен има како още да се желае, но като цяло съм доволна от резултата, тъй като боравех с доста цветове и само две ръце ;) 
В процеса на работа съм направила доста бележки, които съм споделила в ръководството и ви казвам от сега - няма нищо страшно!
Може да ви се струва много дълго като обяснение, но истината е, че съм се опитала да бъда максимално полезна, изчерпателна и обяснителна до степен на  досада, тъй като съм сигурна, че има и други като мен, които имат поне сто въпроса по темата :) 


Самата торта също е нещо, което правя за първи път и е само вдъхновена от безбройните подобни рецепти, но е изцяло мое прозиводство и идея. От сега мога да ви кажа, че тя е лесна за изпълнение, може да правите доста промени в нея, като намример да изберете други плодове, като всички възможни детейли по работата са описани в самата рецепта.
Отново казвам, не се плашете нито на дългите обяснения, нито на списъка с продуктите, защото ако го съберете всичко на всичко ще имате предимно - вода, сметана, шоколад, желатин и захар :) 
И така, преди да започнем, да ви убедя, че тората е наистина в пъти по-ефектна на живо, изключително нежна, вкусна и въздушна и определно си струва усилията. 
Но ето и самата рецепта:



Неоходими продукти:
За блата:
3 яйца
3 с.л. захар
3 с.л. брашно
100 г млечен шоколад
1/2 с.л. масло

За боровинковото желе:
2 ч.ч. боровинки
100 мл течност ( вода, компот)
1 ч.ч. захар
1 с.л. лимонов сок
1 ванилия
1/2 ч.ч. орехи
1 пак. желатин

За муса:
200 г заквасена сметана
300 мл сладка сметана за разбиване
100 г бял шоколад
100 г пудра захар
1 пак. желатин

За огледалната глазура:
300 г захар
300 г глюкоза
200 г кондензирано мляко ( сметана)
270 мл вода
300 г бял шоколад
2 пак. желатин
ядливи боички


Започвам с приготвянето на блата. Използвах класическа рецепта за пандишпан, в малки размери, за 22 см в диаметър форма, като прибавих към него млечен шоколад, тъй като исках да го обогатя. 
За целта отделям белтъци от жълтъци. Първо разбивам белтъците със захарта на сняг, а след това започвам да прибавям един по едн жълтъците.


Застилам формата в която ще печем с хартя за печене, и леко намслявам дъното и стените. Включвам фурната да загрява на 150-160 градуса. Разтопявам шоколада с малко масло в микровълновата фурна.

                             

Пресявайки, постепенно  вграждаме брашното в яйчената смес, като прибавяме на два-три пъти и от шоколада. Опитваме се да запазим въздушността на сместа, като бъркаме внимателно. Изсипваме в тавичка, заглаждаме с шпатуката и хоп - във фурната!

                              
След като се изпече, оставям блата леко да се охлади на притвоерната врата на фурната, за да стане постепенно и да не спадне. Охладения блат разрязвам на две с помощта на голям нож. 


Тъй като исках блатовете да са скрити, както сега е модерно ( и аз да не видя нещо:) ), реших да ги поокрастря малко, ползвайки дъното на една форма от 20 см ето така:

                     

След като сме приключили с блата, а може и още щом го сложим да се пече, за да спестим време, се заемаме с желето от боровинки. 
Може да ползвате и други плодове ( аз тези имах във фризера), но ако са със семки, като малините например, ще е добре да ги прецедите и ползвате като пюре.
Аз сложих две чаени чаши (от по 200 мл ) замразени боровики, задно със захарта и малко течност. По моите плодове имаше доста лед, затова преценявам на око. Добавям лимоновия сок и ванилята и оставям боровинките да поврат, докато почнат да образуват такива балончета ( слагам шпатула върху касеролата, за да не изкипи ;)) 


                

През това време накисвам желатина в малко студена вода и го оставям да набъбне. По мое мнение може да ползвате и половин пакетче желатин, особено ако напарвите сместа от боровинки по-гъста. Аз обаче я оставих по-редичка, тъй като знам, че желатина може да желира до 500 мл течност съвсем спокойно.
Дърпам топлите боровинки от котлона и прибавям желатина. Разбърквам докато се разтвори напълно в соса.
Изсипвам в предварително подготвена тавичка ( диаметър 20 см) , която съм намазала с малко кокосво масло, може да ползвате и хартия за пчене, олио или друго.
Отгоре нареждам по-едри парченца от орехи ето така:


Пъхам в хладилника да стегне, а след това сложих дори за кратко във фризера, за да ми е по-лесно при сглобяването. 

С напредването на вечерта се замислих дали докато приготвя тази торта ще ми поникне брада, но всъщност самия факт, че всичко вървеше гладко, с малки паузи, през които можех да поцъкам нещо на компа, си дадох сметка, че не е кой знае какво.
С парвилната музика и нагласа и по-сложните десерти се правят с лекота :) 
И така, почти на финалната права сме, приготвянето на муса.
Разбивам 200 мл от сметаната на сняг, а другите 100 мл слагам в касерола на котлона да се загреят.

                       

Накисвам желатина в студена вода, а в миксера вече се разбива заквасената сметана със пудрата захар. ( Извадила съм в друга купа битата сметана)
Сметаната на котлона вече е пред завиране, дърпам от котлона и добавям белия шоколад. Разбърквам докато се разтвори напълно и стане всичко на хубав бял сос. Прибавям и желатина, разбърквайки, до пълното му разтваряне. 
Започвам да прибавям топлата смес на тънка струйка към заквасената сметана, а след това и битата сметана.

                       

Сглобяване на тортата: В същата форма, отново с хартия за печене на дъното, слагам една малка част от крема, а след това блата, после отново от крема,



после плодовото желе, което виждате на супер размазаната и нескопосана снимка по-долу ( не, нямате проблеми със зрението), след това още крем, втория блат и завършвам с остатъка от крема.
Изравнявам доколкото мога и пъхам в хладилника, защото вече съм уморена , а на другия ден ни чака огледалната глазура. Лягаме си рано с надеждата утре боговете да са на наша страна!

                  

Нов ден, нови сили. Предстои ни направата на огледалната глазура.Като нещо, което правих за първи път се бях притеснила достатъчно, че да си напарвя сутрешното кафе ирландско ( и следобедното след това, но защо да нарушавам добрите практики :)). 

В тенджера на котлона слагам 150 мл вода и 300 г глюкоза.


Прибавям и захарта, като аз сложих само една чена чаша. В останалите 120 мл студена вода накисвам двата желатина.
Разбърквам сиропа в тенджерата, докато всичко се стопи и стане еднородно и доста по-течно. Не е нужно да завира, просто да е горещо.

                      
Дърпам от котлона и прибавям подсладеното кондензирано мляко ( аз замених с още сметана), което ще понижи температурата на сместа. Добавям шоколада, а след това и желатина и разбърквам всичко с телена бъркалка.
След това разпределям сместа в различни купи и оцветявам с хранителни боички - аз напарвих розова, лилава, тюркоазено, синьо и черна.
Разбърквам сместа периодично, тъй като сега е на малки части и ще изстине по-бъро и ще започне да се сгъстява.

               

Изваждам тортата, която за кратко съм прибрала във фризера и я обръщам върху по-малък като диаметър съд. Може да сложите чинийка отдолу за основа. Дъното на тората сега ни е горна част, като по-този начин си гарантираме възможно най- равна повтрхност. Изглаждам неравности по ръбчетата с топлината на ръцете си. 
Поставям тортата след това в някаква друга тава, където да може да се оттича глазурата, за да не става пълно мазало по плота:) 


Започвавам като изсипвам редувайки различните цветове един върху друг, така че да се преливат. Препоръчвам ви да започнете изливането от краищата на тортата и след това към центъра.
Може да смесите и два цвята, ако искате да се преливат по-естествено въху повърхността. Например: сложете в синьото една част от черното. Разбкайте с лъжица, но съвсем леко, колкото да напарвите спираловидна шарка от двата цвята, а не да се смесят напълно.
Когато се изливат, те ще падат по същия начин. Може да процедирате така и с другите цветове или да ги изливате на различни шарки по отделно. 
Имайте предвид, че изстудената торта ще стяга глазуратя почти мигновенно и няма да има много възможности за корекция, затова или трябва да работите с малко по-топла глазура, за да е полесна за смесване, което ще я напарви по-рядка и ненаситена, или като моята, плътна, но по-трудна за коригиране на шарките. ( Ох, изписах си живота, но искам да дам всички възможни съвети, за да няма изненадани! ) 


Последни щрихи: Потапям четка в бяла боя и правя пръски върху тортата. Сложих и малко ядлив брукат за още повече ефект.
По основата на тортата полепих кокосови стърготини, като леко изрязах образувалите се жилирани нишки. 
Прибираме тортата в хладилника, но честно казано е говтова за консумация почти веднага ;) 



Ако ползвате само един цвят глазура, може да си съберете остатъците и да ги съхраните в бурканче, като може да я претоплите и използвате отново. 
Според мен това количество е достаъчно и за торта до 26 см в диаметър, така че не се притснявайте за това, тъй като аз наистина се чудех дали ще ми е достатъчна. 

И така, доволна и предоволна от резултата, липсата на съществени гафове, седнах и се насладих на едно парче от тортата. Знам, че фокусът на публикацията е главно да ви разкажа как да си парвите огледална глазура, но, О, Гоже Босподи, наистина е много, много вкусна. Не забраяйте, че тази глазура не е само някаква желираан вода, а бял шоколад, като имаме още толкова нежен сметанов мус, който обръща прекрасната плодова сърцевина. Всички, които я опитаха похвалиха решението ми да сложа орехите, като казаха, че прсото я прави едно невероятно кулинарно постижение, съчетаващо толкова много вкусове и елементи изключително подходящо. 


И така...не ми остава нищо друго освен да се наслаждавам на тази вкусотия тези почивни дни, а ако вие имате повод или просто решите да усъвършенствате кулинарните си умения, напарвете си една таква красота у дома и изненадайте всичко живо :)
Усмихнати и слънчеви почини дни, приятели!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...