понеделник, 14 януари 2019 г.

Рецепти от филми: Турски плосък хляб - Пиде и "Убийство в Ориент експрес" / Turkish Pide Bread from The Movie "Murder on the Orient Express"


Замислям тази публикация от 2017-та година, когато  в една студена вечер аз, майка ми и моят добър приятел Давид отидохме на кино на филма "Убийство в Ориент експрес".
 Освен, че майка ми е голям фен на Агата Кристи и успя да запали и мен по нея в детските ми  години, не бях гледала нищо от нейните екранизации на голям екран досега. 

Макар филмът да не пожъна успеха, който има книгата като цяло, въпреки звездният си състав, определено ме грабна с няколко неща, които ми навяват спомени и до днес.
Сега когато навън е толкова снежно и студено, както в кадрите от него, реших, че е назрял моментът да извадя снимките, които направих на тази вкусотия, която спретнах  ден след прожекцията. Доста време се начакаха в чернови, но и тази година както всяка ще се опитам да ви предложа интересни и вкусни рецепти, по завладяващ начин, един от който е вдъхновен от филмите. Скоро ще отделя всички рецепти от филми в нова категория на блога, а стига времето да ми позволи, надявам се да продължа и някои рецепти от Метъл кухня. Но да продължа по темата и да ви разкажа какво точно ме завладя в днешната рецепта.

Майка ми си спомня как с фенерче под завивките е чела "Десет малки нагърчета", защото баба и дядо не са й давали да седи до късно. 
Аз пък, какъвто съм си чревоугодник се залепих в един от първите кадри във филма "Убийство в Ориент експрес", където гениалният детектив Еркюл Поаро се извисява над маса с изпечени турски хлебчета, носещи ухание, което само прясно изпечен, току-що изваден хляб от фурната може да носи. След като го усетих в киното, а там освен на пуканки друго не мирише, представете си колко ми е изпълнило сърцето.



И тъй като Поаро си пада "малко" чревоугодник като мен,  се припознах в още няколко кадъра, които сякаш подчертаваха нуждата да посветя кулинарна публикация на този филм. И аз с охота похапвам в леглото, в почините дни, а опитам ли някой десерт, който да ме завладее няма да мога да го скрия, защото лицето ми ще издаде всичко, което чувствам :) 

Ако не сте гледали филмчето, или пък чели книгата, съветвам ви да го направите, защото е идеално за сезона, а за да не му мислите ви предлагам и подходящо хапване към него - този супер мекичък турски хляб.

Може би един от най-любимите ми хлябове за изминалата година и половина и малко ме беше яд, че все не стигах да ви споделя рецептата, но исках да е посветена на филма и да го направя с правилното настроение.


 Е, дано чакането си е заслужавало, защото хлябът определено си! Вижте обаче и самата рецепта:

Необходими продукти:
1/2 кубче жива мая ( около 20 г)
100 мл олио
200 мл хладко прясно мляко
50 мл хладка вода
1 ч.л. захар
1 ч,л. сол

За намазване:
1 бр. жълтък
1/ 2 с.л. кисело мляко
1/2 с.л. прясно мляко
1/ 2 с.л. олио
бял и черен сусам за поръсване


Започваме като замесваме тестото. В купичка смесваме млякото, водата и захарта и разтваряме маята. Оставяме да шупне на топло.
През това време пресяваме брашното и слагаме две трети от него в купа, прибавяйки олиото и солта, разбъркваме и прибавяме шупналата мая.

                             

Месим като прибавяме постепенно и от останалото брашно, докато получим меко, не лепнещо тесто.
Слагаме в намаслена с олио купа, покрито с кърпа или стреч фолио да втаса на топло и да удвои обема си. Обикновено му трябват около 40 минути, но вие може да забързате процеса във фурната на 50 градуса.

                             

След като тестото е готово, прехвърлете тестото върху леко набрашнен плот, оформете на топка и го сплескайте, така че да излезе въздуха от него. Разточете го с ръка (или точилка ) така че да получите кръг, който да прехвърлите в тавата от фурната, предварително застлана с хартия за печене.

С пръстите оформете борд, около два сантиметра от края на хлебчето, отново в кръг.

                             

След това с помощта на дланта оформете по диагонал и вършените линии на хлебчето първо в едната посока, после и в другата така че да се пресекат и да станат на решетка.


Тъй като тестото бухваше почти веднага и се опасявах, че следите ще изчезнат при печенето, накрая минах всичко с резеца за пици, но не натисках докрай, за да не се наруши целостта на тестото.


Оставяме го да втаса още веднъж, макар при мен да бяха нужни само няколко минути и  намазваме хлебчето с разбитите в купичка жълтък, два вида мляко и олио. 
Поръсваме със сусама и пъхаме да се пече на 200 градуса за около 20 минути.


Златисто-кафявият му цвят и неустоимото му ухание ще ви подскажат кога е готов, но като цяло очаквайте да стане изключително бързо. С какво ще го гарнирате вие избирате, но аз ви предупреждавам, че дори кубче сирене ще ви е достатъчно :) 


Това е хляб, който е мек веднага от фурната и няма нужда от задушаване, а най-хубавото е, че остава мек и след като изстине. За това тесто се спрях на брашното за баница София мел, което го прави много подходящо за подобни рецепти и вие също ще се убедите в това.



Изваждайки го от фурната забелязах, че тази книга е останала в библиотеката на майка ми, което малко провали плановете ми за фото сесията, но добре, че я имам и като компютърна игра - куест, която препоръчвам на всеки, който обича логически задачи :) 
Все пак ние трябва да разберем, кой по дяволите е убиецът във влака??!! 



Ако съм събудила любопитството ви и най-вече апетита, ще се радвам да ми споделите мнението си за което и да е било от двете неща в публикацията, а ако ви е харесала много ще се радвам да споделите и самата публикация, за да може да достигне до повече хора :) 

Вкусна и  приключенска седмица, приятели! 



 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


петък, 11 януари 2019 г.

Закуски „Фантазия” / Ham, cheese and pickles breakfast bread


Не мога да отрека, такъв студ е, че ако ще и Алена и Емо Чолаков да предскажат , че ще съжалявам скоро, пак няма да мина на диета. Около мен болни хора, а аз точно сега да взема да изтънявам няма голяма логика, нали :) Ето защо, веднага щом ми поискахте някоя нова рецепта за закуски се сетих за тази. 
Не, че някаква дълбоко пазена тайна, по-скоро е закуска, която се предлага в нашия град под това име и когато се сетя за ученическите години когато калориите не ми бяха голям проблем си похапвах почти всяко междучасие. 
Битката за топли закуски е нещо, което не знам дали е познато на други места по света, но в България си е съвсем, легитимно нещо да прокълнеш някой до девето коляно, ако ти отмъкне последната топла баничка. Хубавото на домашните закуски е, че може да си ги хапваш горещи-горещи от фурната без да се налага да се пререждаш или поен ако не сте много хора у дома. 





И тази рецепта е част от предложенията ми за сайта на София мел, с които направихме и книжката с рецепти, които може да намерите в Кауфланд, в промо пакетите с брашна.
В нея има също 52 изключително вкусни и успешни рецепти, които си заслужава да опитате. Но ето какво ви трябва за днешната :)



 Необходими продукти:
За тестото:
500 г брашно София Мел Бяло
300 мл хладка вода
1 бр. яйце
1 пак. суха мая ( 7 г)
1 с.л. сол
1 ч.л. захар
60 мл олио
1-2 с.л. кисело мляко

Още:
Шунка – 300 г
Кашкавал – 300 г
1/ 2 бр. буркан кисели краставички
1 бр. консерва доматено пюре
чубрица


 

 Начин на приготвяне може да видите като натиснете тук

Добър апетит! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


сряда, 9 януари 2019 г.

Кускус "Страчатела" / Couscous Stracciatella


Да пуснеш подходяща рецепта след празниците е малко като да подариш нещо на човек, който си има всичко. Какво ли не се яде, опита и приготви, а именните дни още не са свършили. Ежедневно чувам " Ох, писна ми от месо", други " без месо не е ядене", а за десертите летвата е още по-висока, защото едва ли има друг сезон, когато приготвяме по-голямо количество и разнообразие на сладкиши от коледно-новогодишните празници. 

Затова реших да ви изненадам с  нещо, което не съм виждала отдавна да се предлага, а за момента най-вкусното нещо е разнообразието. Признавам си, идеята не е моя, защото имам приятел, който не мога да изкуша с каквато и да е било торта или сладкиш. 

Не  е по-сладкото човекът и макар на всички останали приятели да раздавам десерти, него освен с месо и палачинки със домашно сладко от боровинки, друго не мога да нагостя. Така го попитах един ден какъв е любимия му десерт тогава и той " Кускус с ориз. Мммм..няма такава вкусотия!Замигах на парцали, защото се зачудих възможно ли е това наистина да съм чула. 



Кус-кусът не е ли онова подобие на десерт, който ни предлагаха в столовете в металните купички и как е възможно на човек това да му е любимия ми десерт. Най-интересното е, че и двамата не обичаме да пием прясно мляко в почти всякаква форма, затова учудването ми беше още по-голямо. Реших да си набавя рецептата, точно от човека, който казва, че му я е приготвял и е "най-вкусното нещо". 
Може би пък и мен да ме изненада приятно този десерт след толкова много години. Ами не съжалявам, това мога да ви кажа. Дали ще мога да го плюскам всеки ден като буркан Нутела едва ли, но за момента всякаква асоциация с традиционни и известни сладкиши леко ме втриса, докато това леко десертче ме накара да се почуствам толкова добре. Да се насладя на вкусното "кремче" в края на вечерта беше такава изненада за стомаха ми, че в момента съм в етап, който искам да опитам повече и по-поздравени рецепти, които макар и простички, знам, че ше ми харесат, защото и на мен, като на повечето от вас малко ми дотегна от старите познати зимни ястия.


Тези дни направих допитване до вас и в станичката ми във фейсбук, какво искате да видите през идните месеци в блога, като ще се постарая да задоволя всяко ваше желание по темата. Аз може да се забавя, но няма да забравя.
 Още този месец ще споделя няколко от пожеланите от вас рецепти, които си чакат реда, но така е с желанията - всичко с времето си! Аз преминавам към днешната рецепта, защото и без това е супер лесна и бърза, затова и няма какво толкова да снимам като процес:

Необходими продукти:
1 ч.ч. кусккус
1 1/2ч ч/ч вода
7 с.л. захар
1 л прясно мляко
50 г рендосан черен шоколад

Започваме като кипваме 1 1/2 ч.ч. вода, а след това добавяме кускуса. Оставяме го да около пет минути.


След това прибавям прясното мляко и захарта, като втората може да бъде по желание като количество, в зависимост колко сладко обичате. 
 Оставяме кус-куса да ври още около 15 минути, докато се бърка. Признавам си, аз оставих моят да поври по-дълго, защото ми се струваше твърде течен, но пък накрая стана доста по-гъст, но не бях сигурна, е ще ми хареса чак толкова рядък.


Разпределих го в чаши и го оставих да изстине напълно. Едва след това декорирах с малко рендосан черен шоколад, който след разбъркването в студения десерт стана точно като любимата ми страчатела. Обичам този вкус, тъй като се наслаждавам на леко, млечно ястия, само със сладки парченца наситен шоколад, което обединява най-доброто от двата свята.


Ако и вие отдавна не сте правили този десерт изненадайте близките и себе си и се почерпете с чашка, но не за пиене :) 

Прекрасна седмица, приятели!

 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...