събота, 18 ноември 2017 г.

Бърза торта с шоколадови палачинки / Chocolate Crepe cake


В нашия град тече "Фестивал на греяното вино" и то не спира да се лее. В четвъртък вечерта минах да го посетя с приятели и така успях да дегустирам три от шесте вида греяни напитки. Във въздуха се носеше още ухание на скара, ароматни карамелизирани ябълки, пуканки и току-що изпечени палачинки. Носеха се и още чашки с весела течност и скоро след това всеки се носеше из въздуха. Абе, наистина забавна вечер!
На сутринта обаче в главата ми бе останало само желанието за благоухайните, топли палачинки от преданата вечер. Имам един специфичен глад за сладко, но нещо мекичко и креместо, което не може да бъде задоволен с парче твърд шоколад. 


След предната вечер обаче хич не ми беше до готвене и знаех, че или трябва да измисля най-лесния и бърз десерт на света или да си остана само с мераците. 
След няколко чаши вода с прясно изстискан лимонов сок и втренчване в една точка, реших, че ще си направя просто набързо няколко палачинки, докато говоря със сестра ми.  Вместо с течен шоколад обаче, щях да ги напълня с крем, затова сложих на съседния котлон да се вари такъв, докато си правя палачинките. Докато се усетя, вече сглобявах торта, която стана ей такава:



Наистина много бърза рецепта, както ще се убедите и вие:
Необходими продукти:
За палчинките
3 яйца
1 2/3 ч.ч. брашно
1/4 ч.ч. какао
2- 3 ч.ч. вода или  прясно мляко
1 ванилия
олио на око

Крем: от тук или готов пудинг крем

За отгоре: течен шоколад или шоколадов ганаш

За палачинките смесвам всички продукти в купата на миксера, като прибавям и малко олио на око, може би 3-4 с.л и пускам миксера. Разбърквам хубаво, като гледам течността да ми е малко по-рядка от боза, така  палачинките стават по-меки. 
Згрявам котлона на умерена темепартура, намалсявам леко тигана с олио и слагам по черпак от сместа за всяка палаичнка. 
Докато ги правя, на съседния котлон си приготвям крема, като както е в посочената рецепта, може да ползвате и готови пудинги, ако мързелът е просто неописуем - един или два, в зависимост колко крем искате да има в тортата:) 
Сглобяването: ред палачинка, ред крем и така докрай :) 


Измазваме тортата с течен шоколад или за предпочитане шоколадов ганаш, направен от 100 мл кипната сметана и 100 г черен шоколад, разбъркани до получаването на хубав, лъскав крем. Оставам леко да се охлади и сгъсти и измазвам тортата.


Пъхам я в хладилника за кратко, докато измисля как още да я украса, което се оказа, че ще е с малко шоколадови пурички, млени бисквити и стърготини, които имах у дома.

Направих си едно следобедно, дълго кафе и се насладих на парче от тази вкусотия...


Определено не е нито най-изисканото ми, нито най-красивото ми творение, но за човек без глава, се справих доста добре. Важното е, че вкусът е там и докато се, чудех дали да я споделя, защото е е изцяло по моите стандарти си казах, какво пък - всеки има нужда от една наистина лесна палачинкова торта.  
Вкусен уикенд и..наздраве! ;) 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

четвъртък, 16 ноември 2017 г.

Сладки "Таралежчета" / Hedgehog cookies


Усещате ли захлаждането! Май е време да поприключвам с есените рецепти и да преминавам направо към зимните?! Да, да, знам, че имам още малко време, но ако видите колко рецепти са се насъбрали в  чернови, няма да мислите така. Говоря ви за изобилие от изкусителни торти, ухайни тестени печива, сочни месни ястия и въобще нещо страшно...страшно вкусно искам да кажа.
И всичко това пред да посегна към списъка с коледните рецепти, които съм набелязал. Тази зима ще се дебелее пак, но пък на фона на всички трагедии по света, това е най-малкия ми проблем. Сигурно си мислите тази Люси дъно няма ли или краката са й кухи, къде ги побира всичките тези неща - ами както много пъти съм ви казала - раздавам. А ето и последната вкусотия, която обра овациите - тези невероятно вкусни сладки "Таралежки". Направих ги за нашата ежемесечна среща с моите баби, която се състои по обяд, което за тях е около 9. 30 сутринта в близката сладкарница. Те вече са обиколили задачите си, тъй като са станали в шест, а на мен ми трябват три аларми само за да мога да стана и да ида до там. Но пък бабите трябва да се уважават! Обичам да прекарвам време в тяхната добросърдечна и чиста на емоции компания, където всичко е казано с деликатност, любов и търпение. За тях е голяма радост, когато мога да се присъединя към някоя от техните срещи и внеса малко разнообразие и малко от моето нестандартно чувство за хумор. 
Пиейки си кафето в сладкарница, винаги си взимат по нещо от щанда със сладките, но този път аз им занесох по една кутия от тези домашни сладки. То вярно, че бабите си хвалят внучките, но моята баба не ме щади да ми дава съвети, ако нещо не е баш как трябва, затова бях много щастлива, че остана много доволна.


 "Леле, чедо, ма тя се топи в устата. Какво си й сложила?! И шоколада е много вкусен" - бе коментарът на бабето, докато хапваше от сладка. Сръбна още малко от кафето и посегна за втора "Аз ще си хапна още една, за къде да ги пазя?" Каза баба усмихвайки се с ръка на устата :) Много, много вкусни!
Ако не вярвате на моята баба, опитайте ги и вие и ще се убедите. Вече едни от най-любимите сладки, а ето и рецептата;
За около 40 бр:
250 г масло
120 г пудра захар
400 г брашно
1 ванилия
1 яйце
50 г охрехи
100 г шоколад
150 мл сметана
50 г шоколадови пръчици
Започвам като в купа смесвам захарта, яйцето, маслото, ванилията и 2/3 от брашното. Мачкам на ръка, като добавям постепенно от останалото брашно, докато получим хубаво, гладко, меко, нелепнещо тесто.


Разточвам го дълъг фитил, тъй като така ми е по-лесно да отчупвам равни по-големина късчета, които приплесквам между дланите на кръгче. Слагам в средата орехова ядки и оформям ето така:

                             

Редя в тава с хартия за печене и пъхам да се пекат на 180 градуса за около 10 минути, като гледам да останат все още бели ( зависи от фурната и големината на сладките, времето ще варира) Може да направите като за първи път половин доза, като на мен ми излязоха 26 броя сладки :) 

Оставам готовите сладки да изстинат напълно и се захващам с ганаша. Загрявам сметана в касерола на котлона и като тръгне да завира, прибавям начупения на ситно шоколад, аз предпочитам черен. Дърпам от огъня и разбърквам докато получим хубав, еднороден шоколадов сос.

Потапям по-широката част на сладките в него, а след това и в шоколадови стърготини. След като постегнат малко, топвам сладките и отпред, за да оформя муцунката на таралежчетата и с клечка за зъби рисувам очички.

                             

Нареждам в съд за сладки с похлупак и ги държа на стайна температура. Излишно е да казвам, че сладките стават все по-вкусни и меки с всеки изминал ден, защото освен ако похлупакът с който сте ги покрили е от стомана за трезори и изискващ решението на Хелрейзър пъзел за три секунди, вие ще хапвате сладки непрекъснато и почти няма да ви останат такива за отлежаване.

Самата аз изядох три-четири само докато правя снимките...ето защо реших, че трябва да раздам останалите, иначе рисувам да стана сто кила до Коледа. Но Бога ми, не съжалявам за изядените сладки...наистина са супер вкусни!
Опитайте! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 13 ноември 2017 г.

Цигански шницел / Gypsy schnitzel / Zigeunerschnitzel


Днес искам да ви "подаря" една рецепта, която ми е много скъпа. Когато живях в Германия беше едно от любимите ми ястия и не пропусках случай да го хапвам, когато ми се отдаде възможност. Носи името цигански шницел и макар аналогията да не е толкова апетитна е наистина много, ама много вкусно ястие.


Аз го свързвам с циганското лято и началото на есента и макар вече да сме по-скоро до зимата, тези дни времето навън е по-скоро слънчево, а никога досега не съм излизала по толкова тънко яке по това време на годината. Много приятна и романтична есен се оказа! 
Вярно, имаше няколко дъждовни дни в нашия край, но пък през останалото време навън е идеално за разходки и аз не пропуснах да си направя такива през почините дни.
А ето на какво се натъкнах: Докато се връщах от селския пазар, където бях да си купя един голям праз, който стърчеше от раницата ми като самурайски меч ( сигурно такива са били на веганите по онова време), се наслаждавах на прошарения от златни листенца асфалт. Във въздуха се носеха различни миризми - на мокра пръст от падналия нощес дъжд, топли сладки от близката пекарна и онова неопределимо ухание на слънце, което сякаш разрежда въздуха с топлината си и става много по мек. Минах и пртез няколко витрини на кафета и заведения, от една от които двама влюбени си държаха ръцете, гледаха се влюбено, пиеха чай и си направиха селфи ( ъф корс), сигурно с хаштаг #Blessed. По-надолу по улицата обаче, в далеч по-скромната квартална сладкарница двама дядовци играеха табла и си прекарваха неделната сутрин също доста добре.


Обичам да наблюдавам живота навън, кара ме да оценявам наистина малките неща, които ми се случват и на мен, но не мога да ги видя от страни. И така докато плувах в тези топли, есенни моментй, една носталгична рецепта изплува в съзнанието ми и вече знаех какво ще си приготвя за обяд. Бях на крачки от нас, но направих лек завой до близкия магазин, където си купих четири крехки свински пържолки, а останалото вече имах в хладилника.
Запътих се към нас с такова нетърпение, че ще опитам отново толкова любимата си рецепта, която сякаш бях забравила с времето.
Докато изкачвах стълбите мислено рисувах картинката на ястието, което ще кипи от цветове и аромат, а след това ще се настаня удобно и ще си загледам някое романтично следобедно филмче!
Ако и вие имате нужда от такъв вид преживяване, съветвам ви да го направите с точно това ястие:


А ето и самата рецепта:
3 бр. чшки ( различни цветове)
4 бр. свински шнитцел
500 мл телешки бульон
1 гляма глава лук
1 скилидка чесън
1/2 ч.ч. доматен сос
80 г брашно
1 с.л. сол
1 с.л. черен пипер
1 с.л. червен пипер
2 с.л. масло
магданоз за поръсване

Започвам като си нарязвам зеленчуците на средно големи парченца - лук, чесън и чушки.


Най-красиво става с различни цветове чушки и аз предпочитам да използвам такива.


В чиния смесвам около половината от брашно. Подправям месото със сол и черен пипер и овалвам добре, като изтупвам излишното брашно. В някои магазини продават директно оформени свински шницели, но може и да ползвате любимо свинско месо ( по- възможност без мазнини като каре например), начукано на тънко.


В една супена лъжица масло и малко олио запържваме шницелите.


Запържвам до златисто и от двете страни, като след това завивам във фолио и пъхам в тавичка във фурната на 170 градуса. Тази стъпка не винаги е необходима, зависи от това какво месо ще използвате, тъй като понякога си стават готови и само на тигана. Но ако месото не е толкова крехки, пъхнете да се допекат във фурната.


През това време в още малко мазнина запържвам чесън и лука до златисто.


След това прибавям чушките и овкусявам с малко сол.


След като чушките са готови, дръпвам ги леко настрани в  тигана, и в другия му край слагам останалото масло и още малко олио. Прибавям 2-3 с.л. от брашното, поръсвам и малко по зеленчуците. Запържвам маслото в долния край на тигана в мазнината леко, докато се сгъсти и прибавям бульона.


Добавям доматите и червения пипер, като аз използвах любимия си домашен доматен сос, тъй като е леко пикантен. :) 
Ако сте сложили повечко брашно и сосът се сгъсти прекалено, просто добавете още малко топла вода.

Оставете ястието да къкри на тих огън още 10 минути.
През това време успях да изпържа малко златни картофки за гарнитура.


Сервираме ястието, като върху горещите шницели слагаме черпак от горещия, ароматен сос.


Пържени картофки и малко свеж магданоз допринасяха за тази пъстра есенна картина.


Мога да ви кажа, че това бе едно от ястието, което споделих с най-голяма неохота, тъй като много ми се искаше да си го изям сама. Но както и да е...както се казва...Щастието е истинско, само когато е споделено!
Вкусна седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...