Бързи чийзкейк пайове с череши / Easy Cheese pies with cherries

Днес искам да ви споделя една много бърза, лесна и чудесна интерпретация на чийзкейк пай с череши. На пръв поглед не е нещо кой знае какво, но вкусът е прекрасен и е една от рецептите, които приготвям винаги в сезона на черешите.

Неведнъж съм споменавала, че у дома сиренето се консумира (от Митко) в промишлени количества, под всякакви форми и рано или късно този вид пайове щяха да се случат. Неговата реакция към сиренето най-точно мога да представя като ето такава:

 ...затова и често ми се налага да го включвам в рецептите :) И макар това да са десертни чийз пайове, тук използвам обикновено краве сирене. Не се спирам на много солено като вкус, но все пак смятам, че комбинацията на хубавото българско сирене с пресен плодов сос от череши е неустоима както за моето семейство, така и, надявам се, за някои от вас.

Като цяло рецептата е интерпретация на този толкова любим и популярен в блога ми десерт за Черешов пай от Туйн Пийкс.

Тъй като можете да погледнете директно от линка необходимите продукти и начин на изпълнение на рецептата, ще опиша само процеса за приготвянето на пайовете.

Забъркваме тестото за кората от рецептата, както и половината като количество от сместа за пълнежа. Може да направите и само една трета, ако не искате да имате много от "соса" за покриване на пайовете.

Тук ще ви трябва и около половин килограм краве сирене, което трябва да нарежете на филийки.

Обличаме всяка филийка със замесеното от нас тесто по горепосочената рецепта, като преди това го разточваме на тънък лист.

В зависимост от дебелината на разточване и големината на сиренето за пълнеж може да излязат различно количество пайове, затова е важно да ги направите според вкуса си. Не се притеснявайте - няма как да сбъркате :)

Готовите пайове печем до зачервяване на кората в предварително загрята фурна на около 180 градуса. Готовите мини пайове сервираме заляти с част от черешовия сос.

Ако си падате по комбинацията на сладко със солено, този десерт е точно за вас. И макар да не можах да ги снимам както обикновено в старателно аранжирана среда, мога само да ви кажа, че това е само доказателство колко бързо изчезват. Самата аз нямам търпение да си ги хапна още топли, топли :)

Грилован лук с топло синьо сирене и балсамико / Grilled onion with blue cheese and balsamic vinegar

След последните ми няколко доста по-обикновени и скромни рецепти се вдъхнових да изненадам себе си и близките у дома с нещо по-така. Истината е, че и днешното предястие не е нито трудно за приготвяне, нито скъпо, но пък изглежда като от петзвезден ресторант. (Не че съм била в такъв, но си представям :) ) Много съм доволна от композицията, която създадох, както визуално, така и вкусово. 

Смятам, че днешното предястие е идеално за всякакви празнични поводи, а сега, както сме в сезона на абитуриентските балове, доста домакини имат нужда от интересни идеи за да впечатлят  гостите си. Вярвам, че това ястие е точно такова и ще остане в мислите ви доста дълго време!

За да го приготвите ви е нужно само:
1 по-голяма глава лук
100 гр синьо сирене (аз използвах Dambert)
малка консерва аншоа
листенца пресен босилек
маслини
тъмен балсамиков оцет

Количеството на продуктите е примерно, тъй като зависи какво количество искате да приготвите.

Започваме като гриловаме нарязания на кръгчета кромид.

Когато е готов от едната страна, обръщаме и гриловаме от другата. През това време слагаме малко от нарязаното синьо сирене върху лука, като го оставяме леко да се разтопи.

Аранжираме в чиния, върху листо/ листа от пресен босилек, с маслини и аншоа.

Слагаме малко от балсамиковия оцет на вкус.

Можете да замените "соса" с микс от тъмен соев сос и светъл балсамиков оцет.

Полента с пържен бекон или иначе казано - Качамак с пръжки :) / Polenta with Fried Bacon Recipe

Едно име на ястието и как променя възприятията ни за него! Като кажем полента с бекон и вече си представям някое завиткано ястие в префърцунен ресторант. А я виж ти - качамак с пръжки. Направо те забива в някоя китна селска гостилница, където специалитетът е баш такова нещо и придружено с хубаво домашно вино. 

Мен ястието ме пренася деветстотин и петдесет години по-рано (или поне така се чувствам), когато дядо ми приготвяше качамак. То май баба ми го приготвяше, но на дядо се падаше тежката задача да го бърка ...и яде. Беше време, в което броенето на калории в яденето още не беше измислено и се ядеше, каквото има.

 

Честно казано оттогава не бях хапвала качамак, пък дори не ми бе хрумвало да го приготвя. Обаче такава хубава домашна осолена сланинка се озова в ръцете ми тези дни и мазната муцунка Митко веднага си поиска нещо чорбаджийско.  

Оказа се по-лесно, отколкото си мислех, а и да си призная, беше по-вкусно, отколкото помня :)

Сега разбрах, че има няколко вариации на приготвяне на качамака - сух и малко по-сочен. В нашия край винаги се прави много сух на големи буци, но аз си го направих по мой си начин - или иначе казано среден вариант. Вие можете да го приготвите според вкуса си, но ако му сложите малко разтопено масълце, сиренце или някоя друга "подправка" няма да го развалите :)

И да не протаквам повече, ето я и рецептата:

За качамака:
500 г царевично брашно
2 л. вода
200 г осолена сланина
150 гр сирене* (по желание)

Във вряла подсолена вода се изсипва брашното и, без да се разбърква, се прави дупка в средата му с дървена лъжица така, че да излиза парата.

Оставя се да поври около час.

През това време изпържваме до златисто нарязаната на парченца сланина. (У дома се харесват супер хрупкави.)

 

След като мине времето за качамака, се маха от огъня и почва да се бърка, докато сместа започва да се отделя от стените на съда.

Сервираме в чиния, като отгоре поръсваме с пръжките и / или наронено сирене. Заливаме с разтопено масло или малко от мазнината, в която е пържена сланината. Може да добавите малко червен пипер към нея.

Определено не е постничко като хапване, но за времето навън напоследък е идеално и хич не му мислим! Наздраве!