Вече сме в средата на Великденския пост и апетитът за сладичко може да бъде неудържим. Ето защо реших да споделя тази повече от лесна рецепта за сладкиш, който носи сладкото име "Медено сърце".
Използвах го за основа и на тази торта, като разбира се вие също можете да решите да го модерирате по ваш вкус. Добавете ядки или стафиди, а ако успеете да намерите и постен шоколад, можете да сътворите истински шедьовър, който далеч ще надхвърли всички представи за постен десерт.
Такива класически рецепти не искат много думи, те говорят сами за себе си, затова без много увъртане ето я и нея:
Необходими продукти за блата:
2 ч.ч. брашно
1 ч.ч топла вода
1 ч.ч. захар
1/2 пак. канела
1 ч.л. сода
няколко капки портокалова есенция
За намазване: мед
За глазурата:
3 с.л.какао
2 с.л.мед
2 с.л.маргарин
малко вода, ако е необходимо
Всички сухи съставки за блата се смесват в купа и се разбъркват.
Прибавя се топлата вода и се разбърква до получаването на хомогенна смес.
Изсипва се в тавичка (около 25 см в диаметър), покрита с хартия за печене, леко намазнена с олио.
Пече се в предварително загрята на 150 градуса фурна за 30 мин или до готовност.
Още топъл блатът се маже с мед.
След като постегне медът, залейте с глазурата, която приготвяме като разтопяваме всички съставки на слаб огън, докато се получи еднородна смес.
Хапвайте от десерта при първа възможност, тъй като има опасност някой да надуши прекрасния му аромат и да не остане нищо за вас :)
Аз гарнирах някой от хапките с растителна сметана , мед и лешници!
Майко мила, това ще да бъде дълъг пост. Много музика, много писане, защото съм ентусиазирана, че ще говоря за една от любимите си (може да се каже нови) групи - A Pale Horse Named Death. Заглавието може да е от типа "последния да затвори вратата", но пък въпреки това се запомня лесно, защото е толкова култово.
Групата се състои от двама бивши членове на моята all time favorite band Type O Negative - Сал Абрускато (Sal Abruscato) и Джони Кели (Johnny Kelly), както и от Matt Brown, Eddie Heedles, Eric Morgan.
И въпреки това можем да кажем, че душата на тaзи група е Сал, който въпреки, че отдавна напусна Type O, за да се впусне в други проекти, отново реши да се върне "към корените си", както самият той се изразява. След дългогодишното брадясване по барабаните, този път Сал решава да грабне китарата, като заедно с това се заема с вокалите и текстовете на песните. А текстовете : "Няма нищо по-хубаво от сдуханата музика", някой бе казал, може би аз.
Тук идва още по-хубавата част. Както някои вече знаят, другата ми ама много любима група е Alice In Chains ( E, от времето с Лейн Стейли).
Представете си какъв музикален оргазъм изпитва всеки меломан, когато двете му най-любими групи "духом" се съберат и си направят "бебе". Ей това "бебе" е A Pale Horse Named Death. Джънки текстовете на Alice In Chains, с елементи от тяхното звучене, както в музиката, така и във вокалите (много се усеща още в началото на песента Cracks in the Walls) и разбира се добрата стара депресия, суицидност и думаджийница от Тype O Negative, пропила във всяка песен, като например Die Alone (неофициално посветена на Peter Steele), To Die in your Arms, Cracks in the Walls
С толкова много материал ми беше трудно да измисля какъв елемент от музиката ще вмъкна в днешното кулинарно произведение. Макар и песните като Pillhead и Heroin Train да са най-близки като съставки за готвене, които мога да използвам, малко трудно си представям да направя тортичка пълна със занакс, валиум и кодеин. Вярно, че идеята е повече от УСпокояваща :), но все пак след едно парче щях да съм така :
Затова реших да се спра на съставка от друга песен, а именно Meet the Wolf.
Едва ли има женски уши, до които е достигнала тази песен и не е предизвикала желание да седнеш на пералнята, докато е на центрофуга (If you know what I mean...)
Отново еротичният елемент в текстовете ни напомня на любимите ми Type. Тук, макар и метафорично, се говори за мед и тъй като е единствената приложима съставка в готвенето реших да се спра именно на нея. Така че накрая се получи тази шоколадово-медена торта:)
За основа използвах тази рецепта, а отгоре трябваше да сътворя най-важния елемент, а именно логото на групата. И когато нещо много ми е присърце, се спирам на най-трудния и съклетисан начин - а именно рисуването върху фондан с ядливи бои. Може да става бавно, но пък влагам много желание и после гордо се тупам по рамото :)
Ето го и оригиналното лого в дясно,
------------------------------------------- >
Върху разточения фондан първоначално очертавам с ядлив маркер контурите, а след това и цветовете....
Изключително съм доволна от резултата, който се получи при тази моя рецепта - експеримент. Не го очаквах и дори не смятах да публикувам рецепта в блога, но като стана толкова вкусно, си казах - защо не! Още от сега казвам, че тази рецепта е идеална за приготвяне със заешко или пилешко месо, но аз разбира се се спрях на по-хубавото месо, а именно заешкото. Още повече, че е домашен заек и съм сигурна в добрите му вкусови качества. Заедно с това, че съм на диета от известно време, а рибата и морските дарове взеха съвсем да ми втръсват, тази моя измислица за диетичен вариант на иначе едно от най-диетичните и полезни меса ме озари съвсем навреме.
Продуктите са примерни и не мога да кажа точни грамажи, но в случая не е и необходимо. Ето ги и тях:
Необходими продукти:
един заек на порции
брашно
овесени трици
червен и черен пипер
подправка за скара
чесън на прах
сол
прясно мляко
малко зехтин
В чиния смесих брашно с овесени трици, изброените подправки (вие можете да сложите други по желание) и разбърках. Хубаво овалях парчетата месо в панировката и оставих настрана. През това време загрявам грил тигана с много малко зехтин. Слагам парчетата да се запържат до златисто и от двете страни.
В тигана, в който съм пържила, добавям около 1,5 ч.ч. мляко (може и повече или по-малко в зависимост от големината на съда ви за печене) и малко сол. Изсипвам соса при месото в тавичката, като при мен течността достигаше едва на половина на месото. Завих хубаво с фолио и пъхнах във фурната. Първоначално пекох на максимум, докато млякото заври, а след това намалих на 170 градуса.
Накрая се получи едно невероятно крехко месо, с повече от изумителна коричка.
Ако все още не сте се убедили в невероятните качества на заешкото месо, отново ще ви посъветвам да го имате впредвид като алтернатива на пилешкото месо, което все по-често става тема за обсъждане в негативен аспект.
