НОВО: Последвайте ме в инстаграм
Много
щастлив повод празнувах на този ден - рождения ден на моят бивша половинка. Щастлив бе
този ден за мен, защото на този ден се бе родил моят най-добър приятел,
невероятен романтик и непоколебим оптимист, който смятах, че ще вярва в
доброто у хората и света, и който никога не ще поеме поражения, а винаги ще върви с високо вдигната глава (или среден пръст) срещу неприятностите.
Разбира
се, това да не ви пречи да си го представите като дългокосо, дългобрадо
същество, вечно облечено в метъл тениски и крещящо неразбираеми вокали
на морбидни песни, които могат да вдигнат и инвалид от гроба :) Много
противоречива натура на пръв поглед, но аз си го обичах, именно защото бе
такъв - чудат и прекрасен!
Това не е единствената торта, която му бях посветила в блога, та след раздялата, дълго се чудиш какво да правиш с всички тези спомени от прекараните години - снимки, разкази, статии. Може да ги изтриеш, но истината е, че няма кой да заблудиш освен себе си, а ако не ти се получи, и все пак мозъкът ти ти напомня за стотиците преживяния, разбираш, че изтриването не решава нищо. Запазих текста към рецептата дълго време в оригинал, но след като няколко години ми честитяха рождения му ден, реших, че е време да наложа поне някои корекции.
Емоциите, които съм изпитвала са си такива и наистина всичко съм правила с голяма любов, затова няма значение какъв е бил човек в последствие, за този момент, всяка дума си е важела на място. Ето защо ми беше много важно да му избера една специална, малко по-мъжка торта, която да е "немогадаповярвамколкоевкусна" торта. И когато я видях, просто знаех, че това ще да бъде тя: Тортата за рождения ден. Рецептата видях от
тук, те пък са я видяли от друго място, но това пък, което ми направи впечатление е, че няма кой знае колко варианта на тази рецепта и даже мога да кажа, че е леко трудно откриваема. Това разбира се ме мотивира още повече, но не ми попречи да я опляскам на места.
Аз обаче съм честен човек и ще си призная гафовете, както и забележките по самата торта, която съвсем прилично си отбелязах в тефтера за следващия път при правенето й. Най не съм доволна, че не ми се получиха шарките много добре, но как и вие да не правите моята грешка, ще опиша по-надолу в рецептата. А сега без много повече увъртане ето и самата рецепта за "Руска черно-бяла торта":
Необходими продукти:
За блатовете:
300 гр брашно
100 гр какао
400 гр захар
250 мл мляко
250 мл олио
250 мл вряла вода
3 яйца
1 ч.л. сода
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. ванилия
За сиропиране:
1 ч.ч. топло нескафе
Започваме с приготвянето на блатовете, като за целта ни трябват три отделни купи. В едната смесваме брашното с какаото, содата и бакпулвера.
Във втората разбиваме яйцата със захарта и ванилията.
А в третата прясното мляко и олиото. Прибавяме млечната смес към тази с яйцата и продължаваме да разбъркваме.
Прибавяме постепенно тази смес към сухите съставки в първата купа, като разбъркваме с шпатула. Тук е моментът да прибавиме и чашата топла вода.
Получава се хубава наситено-какаова смес,
която разпределих в четири тавички с диаметър от по 20 см. Печем ги в предварително затоплена на 170 градуса фурна за около 35 минути или докато забучена дървена клечка в центъра им излиза суха.
Изпечените блатове оставяме да се охладят напълно и се заемаме с приготвянето на крема.
Препоръчвам да се започне с направата на шоколадовия крем, тъй като по мое мнение на него му отнема повече време за да стегне, но тъй като рецептата е нова и за мен, смятам да я опиша, в оригиналната подредба.
За белия крем са ни необходими:
400 гр крема сирене
250 мл сладкарска сметана за разбиване
60 гр пудра захар (Аз сложих още малко на вкус.)
1 пак. желатин ( + 60 мл вода)
В купа разбиваме сиренето с пудрата захар, а в друг съд - сметаната. През това време оставяме желатинът да се накисне в малко вода, а след това го разтваряме на водна баня.
Прибавяме разтворения желатин към крема сиренето, като разбъркваме и добавяме постепенно и от сметаната. ( Според мен желатинът не е задължителен, тъй като кремът става достатъчно стегнат и така)
Получава се една изключително пухкава и обемна смес, която трябва да напълним в пош и да оставим настрана (или в хладилник) до момента със сглобяването на тортата.
За шоколадовия ганаш ни е необходимо:
250 мл сладкарска сметана за разбиване
40 гр глюкоза
400 гр черен шоколад
30 гр масло
В касерола слагаме сметаната с глюкозата и оставяме на котлона до момента, точно преди завирането на сместа.
Тогава прибавяме начупения шоколад и маслото.
Поохладения ганаш отново слагаме в пош и оставяме да стегне в хладилника. Отново ще поясня, че според мен шоколадовият ганаш е добре да се направи поне половин час по-рано от белия крем, но все пак всичко зависи от температурата, в която ще се остави да се охлади.
Сглобяването на тортата става по следния начин. Първият блат се напоява хубаво с кафе и като казвам хубаво, слагайте щедро :)
След това, започвайки с единия крем, правим кръг по целия блат, а след това с другия правим концентричен кръг, като се стремим да бъде еднакъв на големина и височина, за да може да ни се получи желаната шарка.
Така процедираме докрай, като на следващия блат обръщаме реда на двата крема. Ето какво не се получи при мен - белият крем беше стегнал прекалено и беше доста труден за шприцоване, особено когато най-подходящият накрайник за целта ми в случая липсваше. Затова и трябваше да го оформя с обикновен еднократен пош с изрязано връхче.
Макар и не особено доволна от резултата, не мога да не кажа, че все пак се получиха някои от фигурите. Това не означава, че перфекционистът в мен не се закле, че следващия път отново ще направя тортата и този път, следвайки собствените си бележки, ще кача левъла и ще я направя в оригиналната квадратна форма!
Останалата работа по тортата бе свързана с измазването й, за което използвах остатъка от белия крем, той не беше малко, както и от шоколадовия ганаш. От подравняването на някои от блатовете ми останаха малки парчета, които натроших и полепих по страните....
..и върха на тортата ето така:
Не се стърпяха много у дома и тортата бе разрязана има - няма 40 минути след това, кремът не беше стегнал толкова, но май нямаше никакво значение за нагъващите :)
На другия ден обаче успях да я снимам и определено шарките се виждаха доста по-добре!
И сега, защото изпълнявах желания на рожденика, а той настояваше да сложа много снимки на тортата - ето още от тях, но преди това ще се радвам да натиснете линкът тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ и да ме последвате в инстаграм, където ще може да се наслаждавате на още много - нови, стари, в процес на готвене рецепти, както и малко повече лично съдържание :)
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
