Бутерки с ябълки, сирене бри и орехи / Baked Apple and Brie in Puff Pastry

Може би всеки има у дома хранителен продукт, който винаги се намира в хладилника или шкафовете. Говоря за храната, без която семейството ви не може. За някои това е хляб, за други са месните продукти, за трети е прясното мляко.  При нас обаче не се живее без сирене. Главно заради Митко, понеже съм сигурна, че ако не спях като пън, сигурно щях да го заваря да плюска сирене и по нощите. Като казвам, че яде много сирене имам в предвид, че яде по много, от всички видове и с всичко. Спагети със захар (и сирене), диня със сирене, след тортата, да се засоли със сирене. Роднините ми също знаят за неговата зависимост към сиренето, та като ходим на гости на баба и дядо например ни посрещат от вратата с "Добреее дошлииии. Имаме сирене..заповядайтеее"!

След това встъпление едва ли ще ви учудя, ако ви кажа, че често измислям рецепти със сирене. Такава е и днешната. Това е една рецепта, която можете да спретнете, както за семейството си за следобедна закуска, но става и идеална парти-храна, тъй като върви чудесно с различни напитки, а именно:  Мини бутерки с бри, ябълки и орехи !

Комбинацията на ароматното сирене, сочния плод, карамеления аромат на мед и запечени орехи може да ви пренесе в най-изисканата френска пекарна за нула време.

И така, във въпросния ден (на готвене) имах около 400 гр бутер тесто във фризера и  две идеи в главата. Едната беше за тези сладки мини-бутер хапки, а другата - за солена тарта със синьо сирене (да не ви изненадва, имах си в хладилника) и прошуто с круши. Тази рецепта ще се появи в блога също в следващите дни. Но да се върнем на сладките изкушения и да вървим по същество.

Необходимите продукти са малко и са следните:

За 8 бутерки:
200 гр бутер тесто
8 бр. резена сирене бри
1 ябълка
2 с.л. мед
1 шепа счукани орехи

Нарежете ябълката на тънки резенчета. След това разточете тестото на правоъгълник. Нарежете тестото на малки квадрати.

                     

Можете да подвиете ръбчетата на тестото навътре така, че да заприличат на кошничка. Сложете във всеки квадрат парче сирене бри, ябълка, малко орехи и няколко нишки от меда, които можете да направите с лъжица, вдигната малко по-нависоко.

Бутерките печете до готовност (така хубаво ще замирише), докато получите хубав карамелен цвят.

Можете да ги хапвате и топли и студени, на нас и двата варианта ни харесаха.

Говежда бобена яхния по аржентински / Argentinian Beef Stew - Locro de Argentina

Колко време отлагам приготвянето на тази рецепта, само ако знаете. И сега, след като семейството ми я опита, са леко сърдити, че съм чакала толкова време. Както каза Митко "можехме поне три пъти да сме яли досега от това" :)  Но първо дълго време издирвах хубаво говеждо месо, после, като го намерих, пък трябваше да издирвам сладък картоф (батат).

 

Тук, в Благоевград, трудно се намират тези неща, така че специално сладкия картоф го купих от София при едно мое пътуване дотам. Знам, че на пръв поглед ястието си изглежда ненужно сложно, тъй като има чоризо, говеждо, батати и т.н, но доверете ми се - ЗАСЛУЖАВА СИ.

Може би няма да го приготвите без повод, но пък ако има такъв, това е яденето, което ще си подхожда. :)

 

Историята, която ме води към тази рецепта е също много интересна. Преди няколко месеца си седях пред компютъра и видях въпрос към игра на "Кулинарен журнал". Наградата за печелившите щеше да бъде курс по "Аржентинска кухня" , който щеше да се проведе още същата събота в столицата.

По принцип не съм голяма късметлийка (освен късмета, който извадих със семейството си ), и дори не играя на такива игри, но нещо ме накара да напиша верния отговор. Представете си каква изненада беше за мен, като видях вечерта, че съм една от печелившите и трябваше да променям плановете си, защото въобще не бях предвидила този вариант. Можех да се откажа, но взех второто добро решение за деня и отидох.

 

Това беше една наистина прекрасна събота, в която успях да се запозная с едни чудесни хора, които макар да познавам бегло, мога да нарека свои приятели, защото са изключително сърдечни и дружелюбни. Още повече се влюбих в кулинарния свят на блогърите. :) На курса успях да се срещна с Ани от "Вкуснотека", Гери от "Мус от краски и мечти", Петя от "Кулинарни размисли и страсти" и Мария от "Fresh cuts of Life" и много други.

Менюто, което приготвихме, съдържаше именно тази невероятна аржентинска яхния с говеждо месо, както и:

1. Салата "Пампас", която смятам също да приготвя скоро. Тя се състои от грах и сладки картофи, майонеза и ..още нещо :)

2. "Емпанади с късчета овче месо"

3. "Карбонада криола"

4. И десертът "Пергамино куесо"  - смес от два вида подсладени сирена, гарнирани с прекрасни сушени дюли :

Всичко ми хареса, малко или повече, но тази яхния просто ми взе ума и си обещах още тогава, че ще я приготвя и за близките си, а те след това ще пляскат и ще хвърлят цветя по мен от благодарност : )

Сега дойде време да я споделя и с вас, пък вие, ако се осмелите - я пригответе. Ето и необходимите продукти:

1 1/2 ч.ч. боб
1 глава лук
1 голям морков
1 зелена чушка
1 батат
90 гр чоризо
400 г говеждо месо
200 г бекон / шунка
160 г царевица
пилешки бульон
олио/ масло
черен пипер
червен пипер
чубрица / лют пипер (по желание)
сол

Преди да започна искам да уточня, че беше минало доста време от тогава и не си спомнях подробно начина на приготвяне, потърсих в интернет рецепти за аржентинско локро, но те са много и различни. Накрая се спрях на свой измислен вариант, който много ми допадна и ще го приготвям по същия начин за напред.

Разбира се не липсваха и изненади. Като в случая,  някой (Митко) ми беше изял бекона, без да съобщи за това. Затова и имаше само два вида месо в супата, а пък аз реших да добавя малко грах към цялата зеленчукова фиеста. Това, разбира се, се вижда на снимките, но ако искате да се придържате максимално към оригинала от курса, следвайте рецептата.

Започнах като предварително сварих боб още предната вечер. Аз използвам домашен боб и моят има нужда от повече варене, затова и го сварих до "полу готовност", така че да мога да го варя още заедно с цялата яхния.

В подготовката на продуктите е хубаво да нарежете всичко на кубчета; лука, моркова, батата, зелената чушка, чоризото и да отцедите нужното количество царевица. Аз ги подреждам в поднос, за да са ми под ръка ето така:

Нарязвам и говеждото на малки парченца.

В дълбока тенджера загрявам 2 с.л. олио и 2 с.л. масло. Прибавям говеждото и сотирам леко, като бъркам непрекъснато. Овкусявам със сол и изваждам в чиния.

В същото тенджере добавям отново малко мазнина, и след като се загрее, добавям лука. След това добавям последователно - морковите и бататите, като запържвам още няколко минути. След това добавям - чушката, царевицата и нарязаното чоризо. Продължаваме да бъркаме още няколко минути, докато всички зеленчуци пуснат ароматите си и променят цвета си. Накрая добавяме говеждото и боба (с грах в моя случай :))

 

Разбъркваме хубаво и овкусяваме с черен, червен пипер и сол на вкус. Прибавяме и пилешки бульон, колкото да облее всички продукти хубаво, и оставяме ястието да заври под похлупак.

След като заври, намаляваме температурата на котлона - достатъчно да къкри, и варим, докато месото стане крехко.

 

Малко преди да е готово яденето, аз увеличавам котлона, така че ястието да поври на по-висока температура, при което бобът започва да омеква и пуска повече нишесте. Така и задушената яхния става по-плътна. Сервирайте я още топла, да пари :)

Прибавете и малко чубрица и люспи лют пипер, ако искате още по-ароматен и пикантен вкус :)

Не мога да ви опиша колко е вкусно това нещо! Само чиниите, ако можеха да говорят :)

Всеки изяжда минимум по две чинии, върви чудесно и с чаша хубаво червено вино :)

Супер шоколадов "Кален пай от Мисисипи" / Mississippi Mud Pie

 

Голямото празнуване вече отмина и бавно-бавно се връщаме към работен режим. С такава радост ще си спомням за изминалата ваканция, която прекарах отново при сестра ми в Амстердам. Събрахме се цялото семейство, което означаваше две неща - много смях и много готвене :) Толкова много готвене, че наистина ще трябва да мина на следпразничен режим на хранене. За щастие блогът едва ли ще пострада от това, защото имам доста рецепти, които си отлежават в чернови. И така, докато аз гладувам, пак ще мога да ви радвам с хубави, вкусни и лесни рецепти. Първата от тях е този супер-дупер шоколадов пай. Приготвихме го за първи път по празниците заедно със сестра ми и си облизахме пръстите, лъжиците, чинийте и муцуните. Наистина много сполучлив десерт и въобще не е труден за приготвяне. 

Успяхме да направим и една грешка по време на печенето, но за щастие не се вижда на снимките, а пък аз ще ви я кажа и при вас няма да има никакъв проблем.

Истината е, че много отдавна искам да приготвя този сладкиш и сега, когато бях в страната на страхотното какао и шоколад, реших, че е време. Самото название на сладкиша идва, както можете да се досетите, от южните щати на Америка. Разтегливата му плътна шоколадова маса наподобява калните натрупвания около бреговете на Мисисипи и така се е появило и името му.  Смята се, че десертът е създаден от домашни готвачи в периода на Втората световна война, тъй като съставките му не са изискващи и могат да се намерят във всеки супермаркет по това време.

 

Има различни вариации на калния пай - като торта, сервирайки го в допълнение с разбита сметана, ванилов сладолед и, както в моя случай, с още по-шоколадова заливка :)
И за да не губим повече време, ето и необходимите продукти за форма с диаметър 20 см:

За коричката:
1 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. хубаво какао (плюс още 1 с.л.)
1/4 ч.л. сода
1/4 ч.л. сол
8 с.л. масло (около 113 г) (на стайна температура)
1/4 ч.ч. светла кафява захар
1/3 с.л. бяла захар
3 с.л. прясно мляко
1 ванилия

За пълнежа:
90 гр черен шоколад
90 гр масло
90 гр светла кафява захар
2 яйца
100 мл заквасена сметана (аз сложих малко повече)

За глазурата:
150 гр черен шоколад
150 гр заквасена сметана
175 гр пудра захар
3 с.л. мед

За украса:
сметана, рендосан шоколад, плодове или сладолед :)

Започваме с приготвянето на коричката. В купа разбъркайте с миксер половината от маслото с двата вида захар, докато стане лека и кремообразна смес.

 

След това прибавете ванилията и млякото и продължете да разбивате, докато всичко се хомогенизира. В отделна купа смесете брашното, какаото, содата и солта, а след това прибавете постепенно към маслената смес, като продължавате да разбивате на ниска скорост.

Получвава се прекрасно тесто за бисквити. И тук беше първата (и единствена грешка), която допуснахме със Sis`. Решихме да изпечем цялата смес, като кора за пай, обличайки намаслената предварително тавичка. Ето така:

Това обаче не беше добро решение, тъй като, макар и много вкусна, кората беше по-трудна за рязане и хапване, защото стоеше като цяло парче. Ето защо препоръчвам да направите сместа по следния начин. От направеното от нас тесто за кората оформете плоски бисквити. ( Или можете да да разточите тестото като един голям блат). Бисквитите (или блатът) не е нужно да са идеални по форма, тъй като ще ги смиламе после, но е добре да са еднакви на дебелина. Изпичаме ги за около 8-10 минути в умерена фурна. Като се охладят и се втвърдят ги смиламе в блендер. Получените трохи смесваме с останалите 4 с.л. масло. С тази вече доста по-ронлива смес трябва да оформим дъното и стените на пая. По този начин кората става по-ронлива и лесна за хапване и рязане с нож. :)

Оформената коричка е хубаво да сложите в хладилника, за да може да стегне маслото. А през това време преминете към направата на пълнежа:

За тази цел разтопете маслото и шоколада на водна баня.

 

През това време в отделна купа разбийте с миксер яйцата със захарта, докато сместа увеличи значително обема си и се сгъсти. Прибавете заквасената сметана, а след това и шоколадовата смес и объркайте хубаво. Изсипете всичко върху бисквитената основа.

 

Печете пая за около 30-40 минути във фурна, загрята на 180 градуса. Сместа трябва да бъде изпечена, но все още леко тресяща се :)

Последната стъпка е приготвянето на глазурата. За целта смесете всички съставки в касерола или съд на водна баня и разбърквайте на среден огън, докато всички съставки се обединят и захарта се разтопи. Изсипете и тази шоколадова сладост върху вече поизстиналия пай и обратно в хладилника.

 

Малко преди да го сервирате, можете да го украсите със сметана или плодове, или шоколад. Или пък и с трите, както направихме и ние, защото колкото повече - толкова повече :)

Когато го сервирате... и да сте яли, и преяли, няма значение...пак ще се яде! 

Един от най-вкусните шоколадови десерти, които ще опитате!

Убедете се сами! :)