Колкото и много човек да готви, все ще има нещо, което чака да се сготви. Така при мен в хладилника отново има един заек, (чийто генерален спонсор е дядо), няколко зелки от баба и една чиния с круши, които просто вече се начакаха.
И въпреки че не съм много в кондиция днес, заради "остатъците" от първия грип за годината, който ме навести, все пак реших, че не мога повече да отлагам. И тъй като крушите вече бяха започнали да загниват и бяха в онзи невероятен цвят - "зомби кафяво", трябваше да намеря рецепта, където се ползва пюре от круши. И да ви кажа честно - не са много!
Харесах си тази като основа на това, което ще нарека мой успешен експеримент. :) Радвам се, че успях да създам нещо толкова простичко на пръв поглед, но същевременно толкова елегантно и интересно.
За крема с круши:
2 жълтъка
5 с.л. захар
2 с.л. сладък ликьор
1/2 ч.ч. пюре круши
Като за начало изрязваме с помощта на чаша малки кръгчета от готовите блатове. Аз успях да направя общо осем двойки кръгчета.
Следващата стъпка е да приготвим муса. В касерола смесваме пюрето от круши, лимоновия сок, пудрата захар, щипка сол и една супена лъжица от плодовия ликьор. Аз използвам домашно направения ми смокинов ликьор, тъй като прекрасно се съчетава с вкуса на круши.
Слагаме касеролата на котлона и бъркаме, докато всичко се хомогенизира. След това добавяме накиснатия предварително в малко вода желатин и разбъркваме, докато се разтвори в пюрето, като внимаваме течността да не заври.
След като всичко е готово, дърпаме от огъня и оставяме леко да се охлади, като през това време разбиваме сметаната в подходящ съд.
Прибавяме пюрето от круши към сметаната, като разбъркваме хубаво. Аз реших да добавя и останалите парченца от блатовете, както и малко нарязан на ситно черен шоколад с лешници.
Смесете всичко хубаво, като се стремите да запазите въздушността на десерта.
Сега сложете по две-три супени лъжици от сместа върху едно от капачетата, като се стремите да е разпределена равномерно. След това поставете още едно капаче отгоре, и изравнете муса посредством нож. Технологията е същата като измазването на торти. Първоначално се опитах да направя малки "якички" на капачетата с помощта на хартия за печене, но се оказа, че само си усложних работата. Всъщност мусът е достатъчно плътен и може да се оформя и така.
Следва направата на ганаша. В касерола затопляме сметаната и след като е пред завиране, добавяме шоколада. Разбъркваме хубаво до пълното разтапяне на шоколада.
След това разпределяме от шоколада върху муса, като се стремим да оформим "богати" шоколадови капачета.
Ето ги и в завършен вид:
След като опитах муса, си дадох сметка, че десертът може да понесе още круши. За следващия път със сигурност ще добавя още пюре от круши към него, но за този път реших да създам още един елемент към десерта. Той не е задължителен и можете да го пропуснете. Ако решите все пак да си поиграете на готвене още малко, ето какво трябва да направите:
Тъй като разполагах с още от презрелите круши, изчистих няколко и направих още половин чаена чаша пюре. След това разбърках с миксер два жълтъка и 5 с.л. захар (плюс още една лъжичка от ликьора, по желание), до побеляването им. Пренесох на котлона на водна баня, докато кремът се сгъсти. Това е и техниката за направата на класически крем "забайон", за който съм ви разказвала подробно в рецептата за моето тирамису.
Още топлия крем оставяме на страна и през това време слагаме отново на котлона да се затопли пюрето от круши. Накрая прибавяме пюрето към още топлия крем, при продължително бъркане.
Така готовия крем разпределяме на дъното на чиния за сервиране ето така:
Отгоре поставяме муса и украсяваме с резен прясна или изсушена круша.
Не пропускайте да направите този очарователен десерт за вас или вашите гости!
Надявам се сте се настанили добре, защото следващите няколко снимки ще предизвикат във вас силни положителни хранително-вкусови емоции и ще ви трябва много самоконтрол за да не оближете монитора. Поне така се чуствам аз, когато само си спомня за вкуса на това божествено ястие. Беше уж толкова много, а си отиде така бързо от този свят. :)
Много се радвам, че най-сетне имах възможността да сготвя дивеч сама. Нещо, което исках да направя много отдавна. За мое щастие съм заобиколена с чудесни роднини и приятели, които направиха възможно това зайче да пропътува почти цяла България, докато стигне при мен.
Не мога да не кажа, че всеки пъти изпитвам смесени чувства при мисълта да ям нещо толкова сладко като пухкаво зайче, но пък трябва да се живее някак. За съжаление от мен скоро няма да стане вегетарианец, но пък в никакъв случай не подкрепям убиването на животни за други комерсиални цели като модна индустрия и козметика.
Винаги гледам да балансирам менюто с редуване на месни и постни ястия, но мога да си кажа с ръка на сърцето, че мога да изкарам по-дълго без сладко, отколкото без месо. Ето защо вложих и много старание при приготвянето на това месо, което намирам за едно от най-добрите, които съм хапвала. Едно от най-важните неща при приготвянето на дивеч е, че месото трябва да се маринова поне за едно денонощие. Аз увеличих времето на близо два дни, което направи месото изключитело крехко и ароматно.
Поразрових се в интернет за подходяща марината и попаднах на тази, която и силно препоръчвам. Продуктите са за една доза, но аз направих двойна, тъй като заекът беше доста голям. Ето ги и необходимите продукти:
Маринатата за дивеч:
1л. вода
400мл. оцет
1/2 глава лук
1 бр морков
2бр. стъбла целина (аз използвах чушки)
1 бр. дафинов лист
зрънца черен пипер
2 цели карамфилчета
1-2 скилидки чесън
1 с.л. (равна) захар
Марината приготвяме като в дълбока тенджера (с похлупак), смесваме водата, оцета, захарта и
подправките. Прибавяме и измитите и нарязани на едро зеленчуци, като не е
задължително да ги белим. Аз нямах целина, пък и не ми е много любима,
затова реших да сложа една - две червени чушки.
Така
приготвената марината се оставя да заври, а след като заври, намаляваме
огъня и оставяме да къкри още 10 минути. Важното е тенджерето да е
с похлупак през цялото време, за да се запазят ароматите. Готовата марината оставяме да се охлади напълно, след това заливаме дивеча с нея. Както вече споменах, необходимо е маринованото месо да престои поне 24 часа на хладно място.
Досега бях приготвяла само пълнен заек, и то домашен, но реших този път да направя една наистина вкусна есенна, че направо горска рецепта. Много гъбки и зеленчуци. В магазина се спрях на тези прекрасни гъби - кладница - и реших да ги използвам в рецептата.
Но преди да продължа по-нататък, ето и пълният списък с продукти:
Необходими продукти:
1бр. (див) заек
1ч.ч. бяло вино
3 с.л. брашно
2бр. дафинов лист
сол
чубрица
червен пипер
дребни картофи
300 гр кладница
300 гр печурки
1 голям морков
3бр. чушки
1 1/ 2 глава лук голяма
1ч.ч. ориз
Започваме като задушаваме в малко олио нарязаната на ситно глава лук. След като лукът поомекне, прибавяме почистения и измит ориз. Запържваме още една - две минути и прибавяме нарязаните на средно гъби - кладница. Прибавяме и подправките, като те са на вкус. Накрая прибавяме една ч.ч. топла вода и бъркаме, докато оризът поеме течността.
През това време нарязваме на средни по големина парченца зеленчуците - кромида, картофите, чушките, моркова и гъбите печурки.
Подредбата на ястието започва като в добре намазнения гювеч слагаме първо ред от зеленчуците (най-отдолу най-добре да е кромида), след това малко ориз, ред месо, пак ориз, отново зелечуци, месо, отново ориз и така докрай.
Завършваме като заливаме всичко с виното и размитото в около половин чаена чаша вода брашно. Можете да добавяте още подправки, при редуването на пластовете за повече вкус, но това разбира се е по желание.
Затваряме похлупака на гърнето и слагаме в студена фурна, като първоначално печем на максимална температура. След като заври, намаляваме фурната, така че ястието да къкри и печем още няколко часа. Времето, за което ще стане месото, зависи от това колко е старо животното, колко време е престояло месото в марината, така че единственият начин да знаете кога е готово е да го проверявате.
Ароматът, който се разнася при отварянето на гърнето, е неустоим. А месото беше крехко и се саморазпадаше от кокала. Още същия ден хапнахме поне 4-5 чинии от вкусната манджа, но за щастие беше в голямо количесто и остана и за следващите дни. И тук го има ефектът на капамата, като колкото повече отлежава едно ястие, толкова по-вкусно става.
Препоръчвам на всеки да опита това чудесно блюдо, в комбинация с чаша хубаво вино!
"This is Halloween, This is halloween" - това е музиката от мюзикъла "Nightmare Before Christmas", която се носи из главата ми днес. Защото ще пиша за Хелоуин - ОТНОВО :)!!!! Този път обаче съм посветила публикацията си на рецептите за празника. Както вече съм ви разказвала, обожавам този празник и няма да позволя на нищо да застане между нас :)
вече съм говорила почти за всичко, освен за рецептите! А това е най-обширната тема, която може би ще напиша в блога си досега. Но нека да ви разкажа една интересна историйка:
Преди близко година, когато стартирах своя блог, първите ми публикации бяха именно за този празник, тъй като беше ноември и реших да споделя какво съм сътворила. Тогава реших, че няма смисъл да пускам толкова късно рецептите, а ще си подготвя статията с тях за следващата година (тоест сега). И през цялото време си мисля, че си имам една почти готова публикация която ме чака. Да, ама не съвсем! Когато отворих публикацията си сега, бях ето така:
Размазани, нефокусирани снимки, недобре поднесена храна и въобще някакъв ужасТ!!! (което донякъде би било подходящо за празника, но ...не можах да го допусна). От една страна си дадох сметка, колко много съм се усъвършенствала за една година, от друга обаче - си отворих много работа, докато пресъздам всичко отначало и направя повторни снимки.
Може да ви се стори малко пресилено, но за пример ще ви дам това: Ето я боядисаната със зелена хранителна боя млечна салата.
То вярно, че ако не Хелоуин не сервираш нещо разшлякано, няма кога, но все пак трябвало е да вложа повече старание при поднасянето. Ето защо ви предлагам този вариант:
Изберете салата по желание и напълнете с нея издълбани портокали под формата на тиквени фенери. Самата салата може да бъде просто боядисана със зелена боя млечна салата (както съм направила по-горе) или друг вид.
Всъщност е много лесно да оформяте салатите за Хелоуин, тъй като ви трябват само очи. Всяка храна, която ви гледа, си е Creepy! Ето така например:
А тук съм използвала разполовена зелка за мозък, в който втъкнах два бонбона - очи :)
Но да се върнем към торта "Къщата на духовете", която ви представих в публикацията си Halloween - част втора. Тя представлява огромна меденка, която съм украсила с разтопен шоколад. Изрязаните прозорци
са запълнени с натрошени бонбони за смучене, които при печенето се стопяват и
стават на стъкло. Зад тях можете да поставите фигурки от картон на призраци и
свещ, така че да се вижда така.
Паячетата отпред са от
кръгли бисквити със солети с шоколад и залепени очички от бели бонбонки.
Къщичката може да се закрепи самостоятелно или да се втъкне в торта, както съм
направила аз. Ето я рецептата за тесто за меденки (отново от книгата на мама): 500 гр брашно 6 с.л. мед 1.ч.ч.пудра захар 1/2 пак.канела 2-3 капки оцет 1 ч.л. сода 2 яйца 1/2 пак. масло От продуктите се омесва леко лепкаво тесто. С намазнени ръце се оформят топчета за меденки. Ако искате да изрежете различни формички (като къщата например), ще трябва да добавите още брашно и да направите по-твърдо тесто, което да може да се разточва.
Ако решите да направите само обикновени меденки, можете да ги облечете във фондан или да ги изрисувате. Но аз ви препоръчвам тази рецепта за Тиквени сладки. След щателно претърсване за подобна рецепта в интернет, намерих няколко ( най-вече тази на Дими) , които събрах в една. Получиха се прекрасни и много вкусни сладки с вкус на тиква.
В купа смесваме първо сухите продукти - пресятото брашно, бакпулвер, подправки и захарта. Към тях прибавяме пюрето, маслото и боята и разбъркваме. Получава се средно гъсто тесто, като за меденки, което леко лепне.
Намажете ръцете си с мазнина, откъсвайте от тестото и оформете топчета с големината на орех, редете в застлана с хартия за печене тава. Аз реших с помощта на нож да оформя резки по повърхността на сладките, за да приличат повече на малки тиквички.
Печете сладките в предварително загрята фурна на 180 градуса на средна скара. В рецептата на Дими се препоръчва да печете първо на долен, а след това и на горен реотан. Аз обаче нямах такава опция и просто пекох сладките с парче фолио отгоре, докато се запекат отдолу. Така избягваме възможността да покафенеят много отгоре, което ще развали цялостният оранжев вид :) Накрая украсих с малко черна хранителна боя ето така:
Оставаме на сладка вълна със следващите ми две предложения, много лесни и бързи, защото ще използваме готови блатове за торта. Можете да приготвите и домашни, но аз препоръчвам готовите в случая.
С тях през първата година оформих тази торта скелет. Използвах шаблон от интернет, изрязах блатовете по него (залепих ги с крем по желание) и украсих с разтопен кафяв и бял шоколад. Отново лоша снимка :(
От останалите парчета оформих сладки "ковчези", чиято снимка е брутална и затова я пропускам. Ето ги обаче с нови снимки.
Тяхната направа ще пусна в отделен пост стъпка по стъпка, така че да видите целия работен процес.
Засега ето ги накратко необходимите продукти за около 7 броя:
2 готови правоъгълни блата
200 гр течен шоколад
100 гр маслен крем за измазване)
250 гр черен / сив фондан
хранителни бои / айсинг за декорация
Отново от блатовете изрязваме форми на ковчези (аз ги правя на око), като от един лист излизат около четири двойки. Слепваме ги две по две с крем по желание (в случая течен шоколад) и ги измазваме с маслен крем. Обличаме с черен фондан и украсяваме. Аз направих две надгробни плочи в сиво и пет ковчега.
Преминаваме към солените ястия със следващите ми предложения : предястие "Гробище", Пълнена печена тиква с червена леща и царевица и разбира се най-любимото на всички "Бавно печена "човешка" плешка " :)
За "гробището" ще ни трябват:
7-8 бр. домашно приготвени кракери
250 гр кайма
консерва боб
1 бр. кренвирш
1 бр.голяма глава лук
2-3бр. чушки
черен пипер
лют пипер
сол
Запържваме в малко олио нарязания на лентички лук (така по-късното ще прилича на прозрачни червеи), докато стане прозрачен. Добавяме каймата и продължаваме да пържим, докато се позапържи. Добавяме нарязаните чушки и нарязаните на ленти кренвирши. Разбъркваме още малко и накрая добавяме доматеното пюре и подправките. Изсипваме в подходящ съд и украсяваме кракерите.
За кракерите ни трябват: 1 ч.ч. брашно (плюс още за разточването) 25 мл зехтин / олио 1 ч.л. бакпулвер вода за замесването на меко тесто сол и черен пипер на вкус
От изброените продукти омесваме меко тесто и оставяме да почине 15 минути. След това разточваме тестото и изрязваме желаните от нас формички. Аз направих ето такива:
Кракерите печем до порозовяване в предварително загрята фурна на 150 гр. След като наредите кракерите върху хартията за печене е хубаво леко да ги надупчим с вилица, за да не се надигат неравномерно.
Можете да използвате и друга моя рецепта за соленки с кашкавал и семки, която използвах за оформянето на "духчета" и "вещерски пръсти" :
Пръстите можете да оцветите със зелена сладкарска боя, като за нокти ползвайте различни видове семки. В случая се спрях на бадеми, слепени с малко лютеница.
Следващата рецепта е много есенна и вкусна, а тя е Пълнена
тиква с червена леща. Истинското и име е Карбонада ен сапайо и рецептата е от сп. Good Food, брой 49, 2011 година. Традиционно аржентинско ястие, което всички у дома обикнаха.
Необходими продукти:
1 бр. средно голяма тиква
50 гр разтопено масло
Започваме като отрязваме капака на тиквата и я почистваме хубаво. Намазваме я с маслото и я пъхаме да се позапече в предварително загрята на 180 градуса фурна. Отвътре трябва да е мека, но отвън все още твърда.
През това време в сух тиган запържваме семената кориандър и кимион, докато пуснат ароматите си. Прибавете и накъсаните люти чушки и запържете още малко. Прехвърлете всичко в хаванче, и след като изстинат ги счукайте на ситно.
В голяма тенджера запържете нарязания на ситно лук, чушките на ивици и чесъна, докато омекнат. Поръсете ги с подправките, разбъркайте и добавете нарязаните на по-едри парченца моркови, картофи, доматите, лещата* и около 1,5л. вода. След като заври, намалете огъня и оставете да къкри още 25 мин., докато картофите се сварят. (Макар и по оригинална рецепта да е така, бих искала да вмъкна уточнение. Червената леща става много бързо и има вероятност да стане на каша, докато се сварят останалите зеленчуци. ето защо препоръчвам да се сложи впоследствие, след като станат готови картофите.)
След като всичко е готово прибавяме кочаните сварена царевица и нарязания магданоз, разбъркваме и прехвърляме всичко в тиквата.
Следващата рецепта е за "Бавно печено "човешко" месо" :)
Това е може би най-любимата рецепта на всички, които са стъпвали у дома. Това месо се разпада в ръцете, толкова е крехко, а това се дължи именно на бавното печене. Американците го наричат още "Pulled pork".
В случая разбира се, ако не сте разфасовали някой, който ви дразни отдавна, ви препоръчвам да използвате свинско месо. Ето и рецептата:
Необходими продукти:
около килограм свинска плешка
1бр. лимон
олио
сол
Плешката се запържва в олио, докато има хубава равномерна
коричка от всички страни. Месото се поставя в подходящ съд за печене.
Изстисква се един лимон върху него и хубаво се намазва със сол!!!
В
мазнината за пържене наливаме няколко чаши топла вода, оставяме леко да
заври и изсипваме водата при месото. Обличаме тавичката във фолио и
оставяме месото да заври на силна фурна.(220 градуса)
След като заври намаляваме
температурата на 150-170 градуса (в зависимост от печката, слаба фурна,
колкото леко да къкри) и печем така още час и половина - два. След това
махаме фолиото и печем още час без фолио.
После можем пак да сложим
фолио и да го печем още малко. Важното е да внимаваме да не се изсуши,
когато е без фолио. Хубаво е накрая
водата да е извряла и да е останал от този супер тъмен солен лимонов
сос, с който се маже самото месо накрая. А месото трябва да е станало
толкова крехко, че да се разпада.
Ако все пак искате да спретнете нещо набързо, спрете се на варианта "Страшна пица". Рецептите за пици са многобройни, пък можете да развихрите истински въображението си относно визията на пицата:
И накрая да завършим отново с нещо сладко (от старата галерия за съжаление :( ). Чудовищна торта, като основата е отново познатата и любима "Лесна шоколадова торта".
Този път я бях направила на четири малки блата и ето я в разрез:
Ако рецептите са ви харесали сега, чакайте да видите какво съм приготвила за тазгодишния Хелоуин. :) Още тези дни ще ви кажа как да си приготвите този вкусен макаронен мозък. Рецептата и ръководството тук:
