Див заек в гърне / Jugged hare recipe

Надявам се сте се настанили добре, защото следващите няколко снимки  ще предизвикат във вас силни положителни хранително-вкусови емоции и ще ви трябва много самоконтрол за да не оближете монитора. Поне така се чуствам аз, когато само си спомня за вкуса на това божествено ястие. Беше уж толкова много, а си отиде така бързо от този свят. :)

Много се радвам, че най-сетне имах възможността да сготвя дивеч сама. Нещо, което исках да направя много отдавна. За мое щастие съм заобиколена с чудесни роднини и приятели, които направиха възможно това зайче да пропътува почти цяла България, докато стигне при мен.

 

Не мога да не кажа, че всеки пъти изпитвам смесени чувства при мисълта да ям нещо толкова сладко като пухкаво зайче, но пък трябва да се живее някак. За съжаление от мен скоро няма да стане вегетарианец, но пък в никакъв случай не подкрепям убиването на животни за други комерсиални цели като модна индустрия и козметика.

Винаги гледам да балансирам менюто с редуване на месни и постни ястия, но мога да си кажа с ръка на сърцето, че мога да изкарам по-дълго без сладко, отколкото без месо. Ето защо вложих и много старание при приготвянето на това месо, което намирам за едно от най-добрите, които съм хапвала.  Едно от  най-важните неща при приготвянето на дивеч е, че месото трябва да се маринова поне за едно денонощие. Аз увеличих времето на близо два дни, което направи месото изключитело крехко и ароматно.

Поразрових се в интернет за подходяща марината и попаднах на тази, която и силно препоръчвам. Продуктите са за една доза, но аз направих двойна, тъй като заекът беше доста голям. Ето ги и необходимите продукти:

Маринатата за дивеч:
1л. вода
400мл. оцет
1/2 глава лук
1 бр морков
2бр. стъбла целина (аз използвах чушки)
1 бр. дафинов лист
 зрънца черен пипер
2 цели карамфилчета
1-2 скилидки чесън
1 с.л. (равна) захар

Марината приготвяме като в дълбока тенджера (с похлупак),  смесваме водата, оцета, захарта и подправките.  Прибавяме и измитите и нарязани на едро зеленчуци, като не е задължително да ги белим. Аз нямах целина, пък и не ми е много любима, затова реших да сложа една - две червени чушки.

Така приготвената марината се оставя да заври, а след като заври, намаляваме огъня и оставяме да къкри още 10 минути. Важното е тенджерето да е с похлупак през цялото време, за да се запазят ароматите. Готовата марината оставяме да се охлади напълно, след това заливаме дивеча с нея. Както вече споменах, необходимо е маринованото месо да престои поне 24 часа на хладно място.

Досега бях приготвяла само пълнен заек, и то домашен, но реших този път да направя една наистина вкусна есенна, че направо горска рецепта. Много гъбки и зеленчуци. В магазина се спрях на тези прекрасни гъби - кладница - и реших да ги използвам в рецептата. 

Но преди да продължа по-нататък, ето и пълният списък с продукти:

Необходими продукти:
1бр. (див) заек
1ч.ч. бяло вино
3 с.л. брашно
2бр. дафинов лист
сол
чубрица
червен пипер
дребни картофи
300 гр кладница
300 гр печурки
1 голям морков
3бр. чушки
1 1/ 2 глава лук голяма
1ч.ч. ориз

Започваме като задушаваме в малко олио нарязаната на ситно глава лук. След като лукът поомекне, прибавяме почистения и измит ориз. Запържваме още една - две минути и прибавяме нарязаните на средно гъби - кладница. Прибавяме и подправките, като те са на вкус. Накрая прибавяме една ч.ч. топла вода и бъркаме, докато оризът поеме течността.

През това време нарязваме на средни по големина парченца зеленчуците - кромида, картофите, чушките, моркова и гъбите печурки.

Подредбата на ястието започва като в добре намазнения гювеч слагаме първо ред от зеленчуците (най-отдолу най-добре да е кромида), след това малко ориз, ред месо, пак ориз, отново зелечуци, месо, отново ориз и така докрай.

Завършваме като заливаме всичко с виното и размитото в около половин чаена чаша вода брашно. Можете да добавяте още подправки, при редуването на пластовете за повече вкус, но това разбира се е по желание.

Затваряме похлупака на гърнето и слагаме в студена фурна, като първоначално печем на максимална температура. След като заври, намаляваме фурната, така че ястието да къкри и печем още няколко часа.  Времето, за което ще стане месото, зависи от това колко е старо животното, колко време е престояло месото в марината, така че единственият начин да знаете кога е готово е да го проверявате.

Ароматът, който се разнася при отварянето на гърнето, е неустоим. А месото беше крехко и се саморазпадаше от кокала. Още същия ден хапнахме поне 4-5 чинии от вкусната манджа, но за щастие беше в голямо количесто и остана и за следващите дни. И тук го има ефектът на капамата, като колкото повече отлежава едно ястие, толкова по-вкусно става.

Препоръчвам на всеки да опита това чудесно блюдо, в комбинация с чаша хубаво вино!