сряда, 7 ноември 2018 г.

Една неумираща класика: Торта "Шах-мат" и 6 години блог / The Undying Classic : Chess board cake and 6 years Blogoversary



Вярвате или не, изминаха шест години откакто за първи път се появих в инеренет пространството със свои думи  и идеи, достигащи до всеки, който дръзне да ги прочете. Как бързо лети времето е нещо, което всеки отбелязва на рождения си ден, а за тези от нас, които са създали нещо допълнително към собственото "Аз"  като семейство, бизнес, деца или просто блог е още една дата, която да потвърждава твърдението. Във всички случаи времето е учител и обръщайки се назад виждам колко много неща са се променили от тази моя първа публикация. Самата тя дори не беше рецепта, а грим, тъй като не виждах себе си чак като голям кулинар, а по-скоро като човек, на който от време на време му се получават нещата в кухнята. 

Шест години по-късно, 34 000 последователи, няколко кулинарни награди, участия в готварски презентации и две кулинарни книги, а аз все още се чудя понякога дали ме бива всъщност. Не си мислете, че си прося похвали, защото благодарение на вас, те не ми липсват, а най-верните от читателите ми не спират да ми дават кураж във всякакви моменти - лични, професионални, подкрепят ме с думи, с гласуване, с рецепти и какво ли още не. Май и точно тази ваша любов и подкрепа е силния шум, който заглушава подмолната несигурност в мен, която избива точно когато не трябва. 


Така например, вече ви споменах, че се намирам в преломен момент в живота си, в който трябва да започна всичко от начало. Е, почти всичко, ако не броим скъпото ми дневниче с рецепти и приятели - моят блог. Докато събирам парченцата на каквото е останало, градя настоящето и се тревожа за бъдещето ( което е напълно безсмислено, но ето, че го правя), реших, че трябва да намеря себе си отново, такава каквато съм си била винаги - влюбена в добротата и красотата  на живота.

 Ето защо, за тазгодишната си блогогодинка реших да се върна към корените си и да ви представя една много любима и класическа торта - Торта "Шах-мат" по рецептата на мама. Тя я приготвяше за наши рождени дни, във времената, когато тортите се правеха у дома и обикновено съдържаха около 4-5 съставки.  И въпреки това, вкусът на домашната, българска торта е нещо, което нито едно маскарпоне и фондан не може да замени, защото ухае на детство, любов и топлина. 


Точно тези чувства искам да породя и аз у вас, да ви отвърна с мили думи и благодарност за това, че ми помогнахте да намеря призванието си, подкрепяйки ме в това все още новаторско и вълнуващо начинание блогърството. 

Благодаря на всеки един от вас, който постави похвалата над критиката, който предпочете да се забавлява и научи отколкото да опровергае нечии думи и мнение, само защото не ги е изрекъл той. На всеки който продължи веригата от вдъхновение и се опита да внесе още повече вкусотийки и сладост у дома и да зареди още хора. 
Благодаря на всеки, който е оставил отзив под рецептата, за да може другите след него да знаят, че тя е добра ( или пък може да се модерира по някакъв начин), че споделят случките в кухнята - къде със смях, къде със сълзи, но винаги искрени. 

Вярвам, че всеки от нас има глас и роля в живота и е много важно как ще я използваме. За себе си знам, че си обещах да бъда добрия приятел, който винаги ще ви насърчи и помогне в трудна ситуация, я със съвет или идея, я просто с мили думи. 
Радвам се, че все още има хора, които четат и не намират два-три уводни абзаца за досадни, а напротив - радват се да прочетат и навярно да се припознаят в живота на някой друг. Шест годинки не са малко, но не са и много. Блогът ми догодина ще бъде едва "първолак", а тогава започва истинското приключение. 
Пожелавам си да постигна всичко, което съм замислила за напред, да срещна съмишленици, които споделят моите ценности и идеи за да може да осъществя всички тези невероятни планове, които съм начертала. Целта ми е да накарам поне един човек да се усмихне на ден, но ако мога да го направя за хиляди - още по-добре. 


И така, за да сложим усмивките е необходимо да сложим нещо сладичко в устата и затова се надявам мамината рецепта за торта шах-мат да е точно това от което имате нужда, както бе при мен. Не изневерих на стила си да я представя с нова визия, но отново нещо класическо, което съм сигурна няма да ви затрудни. А ето и самата рецепта: 

Необходим продукти:
За един блат:
4 бр. яйца
1 ч.ч.захар
1 ч.ч. брашно 
1 с.л. какао*

За крема:
1 л прясно мляко
4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 бр. ванилия

За сиропа: 
1 ч.ч захар
1 1/ 2 ч.ч. вода

За украса:
шоколадов ганаш
орехи ( Около 400 г)

*само за кафявия блат


Това е може би най-лесната торта, която знам, тъй като се помни много лесно - и за блатовте и за крема продуктите са едни и същи - 4 яйца, чаша брашно и чаша захар. Добавя се малко какао и мляко на две от тях , но като цяло формулата е една и съща. Лесно се помни :) 

Започваме с белия блат, за да не мием купата после :) За целта разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем, а след това бавно прибавяме и брашното, за да се интегрира добре. Както виждате, няма набухвател в блата и така е по рецепта,но за по-несигурните от вас, могат да си сложат една чаена лъжичка, за да се презастраховат. Аз и мама не го правим :) 


Изсипваме сместа във форма за торта с диаметър 25 см, като сме сложили кръг намаслена хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 30 минути или до суха клечка. 
В същата купа приготвяме и втория блат, като отново разбиваме 4 яйца и захарта, като този път слагаме брашното, плюс една супена лъжица какао, за да получим кафяв блат. Повтаряме процедурата за печене.

Докато блатовете се пекат, започваме да приготвяме крема и сиропа. 
На единия котлона слагаме млякото и захарта да заврат, а на други карамелизираме захарта в касерола до приятно и ароматно кафяво, а след това прибавяме водата. Карамелът ще стегне, но след като кипне водата, намаляваме температурата на едно - две и бъркаме от време на време, за да се разтвори напълно и да получим ухаен, карамелен сироп. 

                             

Готовите блатове оставяме да се охладят напълно.


След като млякото за крема тръгне да завира, разбъркваме яйцата и брашното в отделна купичка ( на крем), като добавяте лъжичка по лъжичка от топлото мляко и бъркате бързо. Като получите сме с консистенцията на боза, изсипете обратно при млякото на котлона и разбъркайте отново, докато кремът се сгъсти напълно. Дръпнете от огъня и прибавете ванилията, като може да обогатите крема със 100 г масло, ако желаете да бъде още по-плътен и ухаен.

                             

 Оставяме кремчето леко да се охлади, колкото да може да работим с него, но не е необходимо да е студено - даже напротив. Колкото по-топъл е, толкова по-мека ще бъде тортата ни :) 


Всеки един от блатовте разрязваме на концентрични кръгове с помощта на две чинийки и чаша, както е показно на снимките. ( вижда се в горния ъгъл какви съм ползвала аз). 
Разменяме два по два кръговете на белия и черния блат, така че всеки един от тях да стане по модела - бяло, черно, бяло, черно и обратното.
Някои хора сглобяват тортата като слагат крем само между двата сглобени блата, но мама винаги слага крем и между самите рингове. Така правя и аз. 
Взимаме единия ринг - кафяв в случая, мажем с крем от вътрешната страна и слагаме бял ринг, слагаме пак крем и слагаме пак кафяв, пак крем и завършваме с бялата среда. 
След това сиропираме блата с половината от карамеления сироп.

                             

 Намазваме от крема и поръсваме обилно със счукани орехи. 


Отгоре започваме да редим останалите ни рингове, с крем между тях, като завършваме отново със сиропиране, измазваме тортата с остатъка от крема и облепваме хубаво със счуканите орехи. Оставаме тортата да се охлади леко, а след това прибираме за няколко часа в хладилника, най-добре за една нощ.

                             

На следващия ден я украсих с шоколадов ганаш ( рецепта на много места в блога, например тук) и готови фунийки с крем и лешник, които бяха на промоция в захарната борса в града. Щом ги видях, знаех, че ще украся торта с тях. Не е необходимо да ползвате такива готови сладки, или поне не точно тези, но може да си направите и сами у дома, като изрежете и напълните просто фунийки за сладолед с шоколад и сложите ядка отпред.


Исках украсата да е естествена, ядлива, не -прекалено помпозна, но все пак да хваща окото, защото тортата е наистина много вкусна.



Обожавам тази торта, защото когато кремът е изстуден е толкова разхлаждаща и свежа, ухае на карамел и е много сочна, а изобилието от ядки може само да ви главозамае. 

 

Едва ли мога да намеря толкова епитети да я опиша колко е вкусна, отколкото камерата може да ви покаже.



 Снимах ли снимах и не можех да спра да й се любувам. :) 


Идват много празници, така че вярвам, че тази рецепта ще ви е от полза, като аз самата ще я приготвя в още много варианти. Няма как да сбъркаме с нещо толкова вкусно и наложило се във времето :) 


Благодаря, че се отбихте за моя празник и ви каня на масата, а аз почвам да режа парчетата. <3

 

Усмихната и късметлийска седмица, приятели!


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!




понеделник, 5 ноември 2018 г.

Катино мезе със соев сос / Katino meze - Traditional bulgarian dish from Bansko


Зима иде и ако татко ви не маа` пръжки с лук, то най-вероятно топи `лебеца в соса на катиното мезе. Или поне ако е от пиринския край и по-конкретно Банско. Днес ще ви съблазнявам с една от най-обичаните рецепти от българската кухня, за да ви напомня, че макар слънцето навън да пече, това да не ви подвежда, за изолация трябва да помислите и на прозорците и на кокалите. Последно време кой като видя настинал, все е слаб, бе!!! Тука има нещо! 
Тия диети умориха народа значи, затова по-добре си му седнете да си хапнете едно вкусно, месно ястие, па си му сипете чаша червено вино и се подгответе да живеете до сто. Тя баба ми и попарата с червено вино я е яла, а ние тук ще говорим за здравословно хранене. Няма по-здравословното от домашно приготвено, с много любов и да ти е кеф на душата. С колкото повече хора го споделиш, по-малка е вероятността да да преядеш и това също е добре. Животът е да е живее, а щастието e да се споделя, затова и аз искам да ви посъветвам да го направите точно така. 


Едно от нещата, които ме усмихна напоследък бе Ани Йорданова, една от моите приятели-читатели, която ме зарадва в много мило писъмце Дойде ми като забравена петoлевка в стари дънки - неочаквано щастие баш на време. Усетила ме е някак, че зад неспирния ми оптимизъм и разговорливост се крие един човек, борещ се с доста големи затрудения в момента и решила да ме подкрепи по най-добрия начин, с няколко рецепти в конкурса на Кикоман, за който ви говорих тук. Наистина няма по-добра новина за мен от тази, защото си мислих, че покрай многото задачи не ми оставаше време да ви запозная с голямото разнообразие от възможности за използване на соса и вече си мислех, че ще видя награда през крив макарон.
 Нейната подкрепа обаче освен много усмивки ми даде и нови сили и ето, че се завръщам с още една чудна рецепта за традиционно българско ястие, но този път със соев сос. Това кръгът на инспирирането е просто като магия - ти го правиш за някого, той за друг, той пък за трети и накрая пак стига до теб. 


И така, време е да преминем към рецептата:
Необходими продукти:
Около 400 г свинско месо 
100 г гъби
1-2 глави лук
2 с.л. лимонов сок
1 с.л. доматен пюре
1 с.л. соев сос Кикоман
черен и червени пипер 
сол
магданоз
олио

Започваме като нарязваме свинското на средно големи парченца. Подготвяме и останалите продукти - нарязваме гъбите и лука. Ако обичате повече лук, сложете две по-големи глави ;) 

                    

В тиган загряваме олио, колкото да облее леко дъното и изсипваме месото. Запържваме  месото от всички страни, докато побелее, а след това прибавяме лука и гъбите. Прибавяме подправките - солта, червения и черния пипер, като червения е повечко, соевия сос и лимоновия сок. 


 Добавяме вода, колкото да облее продуктите и оставяме ястието да заври, а след това намаляваме температурата и оставяме да къкри на слаб огън, под капак или фолио, докато месото стане крехко, а сосът се сгъсти. Малко преди да е готово прибавяме и доматеното пюре, като то не е задължително и може да го пропуснете, но сосът става по-плътен и наситен като вкус.


Сервираме ястието поднесено с накълцан магданоз, като често се сервира в гювече или понякога с поръска от кашкавал.



 Соевия сос придава един много приятен солен завършек, а ако искате да си спестите лимоновия сок, може да ползвате направо Понзу сос, който е соев сос с лимон. Аз не можеха да спра да ям, даже докато снимам, защото уханието, което се разнася е просто неописуемо.
Няма нищо по-вкусно от това да си хапващ горещо, ароматно месце в студените дни :)


Обещавам ви още много вкусни рецепти още тази седмица, а ако искате да ме подкрепите в надпреварата на блогърите с Кикоман, срокът е 14 ноември, а всички правила и важни препратки към играта мое да видите тук.
Аз ви оставям да обядвате и се захващам със следващото предизвикателство - да избутам работната седмица без нервна криза :) 

Усмихнат и слънчев понеделник, приятели!


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


петък, 2 ноември 2018 г.

Мини джоб-сандвичи / Pita pocket sandwiches


Новият месец започна и то въобще не така както си го мислех аз. Бях си подготвила едни супер топли, ароматни, къкрещи по-зимни ястия, които да ви изкушават в студените дни, но ето че началото ноември се оказа по-топло от самото минало лято. Излизаме си навън по тениска и  якето го мъкнем ей така, колкото да ни тежи в ръката или да го наметнем едва привечер. Не, че има нещо лошо в хубавото време, разбира се. Слънчевите дни ни дават възможност да се насладим на все още пъстрата есенна картина, а последния път даже ме накара да спра на централните стълби на площада и да се полюбувам на огнено жълтите дървета пред общината. Клик! Още една ментална снимка за бъдещите мрачни дни, която да ми напомня, че есенната все пак е хубав и гушкав сезон. И наистина е такъв! 

Ето, например събота и неделя наближават, а това е прекрасно време да прекарате със семейството. Навън е все още чудесно за разходки сред природата, а дори и да решите да останете у дома и да играете на семейни игри, пак ще е хубаво да имате нещо за хапване под ръка. Затова и реших, нищо, че е петък и обновено ви предлагам нещо сладичко, да ви предложа едни чудни сандвичи за закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря и среднощно хапване. Вече се отчетох с тортичка тази седмица ( тук) , затова и с чиста съвест ще ви гощавам със сандвичи. 



И моля, може да ставате от масата, защото този сандвич е удобен да се хапва в движение, няма да прави трохи ( баба ще е много доволна) и опредено ще впечатлите всяко гадже, ако извадите сандвич- джоб от джоба си. 

Рецептата е доста простичка и за целта може да ползвате всяко любимо ваше тесто за хляб, но аз ще ви предложа моята. А ето я и нея :

Необходими продукти:
300 мл хладка вода
1 бр. яйце
1 пак. суха мая ( 7 г)
1 с.л. сол
1 ч.л. захар
60 мл олио
1-2 с.л. кисело мляко

Още:
сусам
жълтък
масло и олио


Пресяваме брашното и прибавяме около две-трети от него в кулата на миксера, която е с бъркала за тесто ( вие може да го замесите и на ръка). Правим кладенче и прибавяме останалите продукти, като солта прибавям по ръба на съда. 
Пускаме миксера на функция за месене и прибавяме малко по малко от останалото ни брашно, докато тестото започне да се отделя от съда и се оформи на топка. Може да добавите още малко течност - вода / олио ако е необходимо или брашно.

                           

Готовото тесто поставяме в намаслена с олио купа и оставяме да втаса във фурната на 50 градуса,покрито с кърпа или стреч фолио.

След като тестото удвои обема си, го изваждаме на плота и го разпределяме на топчета с големина като за топка за пинг понг. Имайте предвид, че този размер е за мини джобчета и ако искате по големи, като за дюнер например, е добре да направите топките като топче за тенис :) 

                           

Взимаме едно топче и го разточваме на кръг, като за мини-джобчета 20 см диаметър са достатъчни. Намазваме го с предварително разтопено и смесено с 1-2 с.л. олио масълце - около 50 гр. Гледаме да не мажем по краищата ( Тези съвети следвах от Йоли
Превиваме веднъж и слагаме хартия за печене в единия край за разделител ( На снимката не се вижда първото парче вътре, тъй като е мъничко, но после се поправих), намазваме още веднъж и поставяме второ листче и свиваме отново. 

                            

Накрая изглежда ето така, като имаме две листчета за разделители, за да ни е по-лесно после да пълним джобчетата. На снимката може да се ориентирате и колко са големи тези джобчета предвид размера на ръцете ми. :) 
Готовите сандвичи редим в тава, застана с хартия за печене и оставаме да втасат 15-20 минути на топло или докато правим втората част от сандвичите. 
Пускаме фурната да загрява на 200 градуса. Преди да ги пъхнем да се пекат, намазваме отгоре с леко размит с вода жълтък и поръсваме със сусам.

                             

Печем джобчетата за около 15 минути във фурната, докато придобият хубав, златист цвят. 


Съветвам ви да не ги правите твърде тънки, за да не получите много сухи сандвичи, но пък и е важното да има къде да отиде плънката. Аз направих студени сандвичи със зеленчуци и колбас, които освен чудесна закуска, са идеални за всякакъв вид партита, рождени дни, кетъринги и въобще хапване на крак.


Ще се радвам да ги опитате и да ги харесате най-вече, а аз се отправям към следващата доза предизвикателства в кухнята.

Усмихнати и слънчеви почивни дни, приятели - читатели! 



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...