Виолетово изкушение / Violet temptation dessert

 

С риск да прозвуча като претендентка в конкурс за красота, най-много искам световен мир. Колко хубаво щеше да бъде ако всеки от нас правеше нещо за другите без да очаква възнаграждение,

похвала или нещо в замяна, а се радваше на усещането да бъде полезен и добър колкото и на това да трупаме материални блага. 

Аз вярвам, че дълбоко в себе си хората сме предимно добри, но страхът и липсата на любов честно ни карат да не проявяваме тези наши черти. Несправедливости винаги ще има и очакването за възмездие и възнаграждение в този живот може да ти донесе още повече разочарование. 

Винаги съм казвала, че ако правиш нещо за някого, не очаквай благодарности или да ти се върне жеста. 

Ако ги получиш е добре, но ако тръгнеш с тази нагласа, по-добре не прави нищо. 

Пари, време, отношение, любов - давай, ако имаш да даваш, защото недостиг на тези неща винаги има и ще се чувстваш като капка в морето така или иначе.

Разбира се, че и аз като всеки човек понякога се разочаровам или натъжавам, но пък си припомням, че съм "дала", защото имам и единственото нещо, което си позволявам е да се отдръпна и да оставя наранилите ме да живеят с решенията си малко по-далеч от мен. 

Странно въведение ми хрумна тази слънчева неделна утрин, но така се почувствах, че исках да ви ги споделя. :) и за да ви покажа малък пример как ми се правят неща за хората, дори и малки и незначителни като това да им изпълня кулинарно желание, пък било то и такова, каквото не съм предвидила да правя. 

Наскоро ви дадох "задачка" в моята фейсбук страничка ( последвайте ме, ако искате, аз ще се радвам)  да си измислите десерт, който ви харесва като име и съставки и аз ще се поостаря да създам такъв в бъдеще. Имаше толкова много вкусни, съблазнителни, интересни и щури предложение, че е трудно да избере човек от къде да почне. Реших да действам на усет спрямо сезона, времето и разбира се продуктите, тъй като и мен парите не пляскат през лицето ( уви, това е проблемът на хората,, които не искат нищо в замяна) 

Приготвих първо два десерта от предложените и тъй като се чудех с кой да започна, пак ми помогнахте с гласуване. 

Ми много пък обичам да ви питам какво ви се хапва, като някоя баба с внуче на гости на село, само се чудя с какво да ви нагостя по-първо.

 И така, ето как се роди и този десерт, а човекът, който го предложи е Valentina Ravinskaya

Тъй като вече съм правила лилава торта с люляк тук, реших да създам този път един много сочен, много ароматен и пухкав, пролетен десерт с дъх на виолетки. Ето как : 

Необходими продукти: 

За блата:

 4 яйца 

1.ч.ч. захар ( 200 г) 

1 ч.ч. брашно ( 140 г) 

 1 пак. бакпулвер (10 г) 

4-5 бр. бонбонки виолетки

лилава боя за сладкиши

За соса: 

500 мл прясно мляко 

шепа виолетки ( остатъка от пакетчето) 

захар по-желание ( 100 г) 

За крема:

250 г маскарпоне

150 мл сметана за разбиване

пудра захар, млени виолетки

лилави цветя за украса, шам фъстък 

В основата на този десерт е млечното реване "Рафаело", което познавате от тази моя рецепта тук. Реших, че за да имам истински дъх на виолетки, десертът трябва да е напоен с ароматен сос. Спрях се на това пролетно-лятно и много лесно и икономично!! ( няма олио) десертче, което ще обикнете.

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на пухкав и по-възможност по-бял крем. Колкото по-бял блата, толкова повече боята ще е лилава. Аз имах домашни яйца, та жълтото си е доста наситено и по ръба на десерта ми стана леко зеленко, но ако искате може и да махнете някой жълтък.

    

Освен захар, слагаме и няколко натрошени виолетки за аромат, те няма да променят цвета, но аромата не тестото веднага ще се промени. 

Прибавяме брашно и бакпулвера и малко лилава боя. Аз използвах тази на прах от Кауфланд, като сложих цялото количество, но макар в тестото да стана приятно лилаво, след изпичане цвета се засилва много, затова може и да го намалите. 

Изписваме сместа в тавичка, моята е около 25 см в диаметър, но както виждате от другата рецептата, пропорцията стига и за правоъгълна и по-голяма. ( Сложих малко олио по тавичката, но така като тънък слой ...невидим с просто око)  

Пъхаме реването да се пече на 170 градуса, а през това време правим соса. Според мен е по-добре да го направите по-рано него, за да е изстинал и да може да залеете с него още топлия сладкиш. Като цяло аз го почвам заедно с десерта на съседен котлон, но с цел по-лесно обяснение на рецептата, ще разделя стъпките по този начин.

В касерола слагаме млякото, виолетките и малко захар, ако искате десерта да е наистина сладък, да се затоплят на котлона, като аз го правя на ниска до умерена температура, за да може бонбонките да се разтопят, а млякото да не кипне. Разбъркваме периодично, а след като е готово оставяме да се охлади. 

След като сладкишът се изпече до суха клечка, изваждаме, дупчим още с дървения шиш, за да попие още повече соса и заливаме с него.

Оставяме десертът да изстине напълно ( аз даже го охлаждам в хладилника), а след това отгоре слагаме крем от разбита сметна и маскарпоне.

 

Отново, опитвайте по време на готвене, ако искате може да добавите още захар към сместа или натрошени виолетки. на мен ми стигна едно пакетче за тази рецепта, но ако искате да има това ухание във всеки пласт, може да добавите навсякъде. 

Аз харесвам баланса межди сочната и супер наситена със сладост и аромат основна част на десерта и свежата и пухкава заливка. 

На снимките не си личи много, но десертът е толкова мек и сочен, че е трудно да нарежеш стабилни парчета. Аз исках да раздам десерта на приятели и ми трябваше повече парчета, но ако го нарежете на квадрати като реване ще са по-стабилни :)

Трябва да го опитате.....толкова ми напомня на онзи вкусен млечен сладолед, който продаваха едно време. Сега успявам да му се радвам само като отидем на Радва на море :) 

Ако има перфектен следобеден десерт за чай, кафе и бира, това е този. Доверете ми се :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Козунaчени плетени кифлички с локум / Sweet easter bread twists with turkish delight filling

 

Усеща се вече, нали? Усеща се уханието на козунака, къкрещите яйчица, подправките за агнешкото, прясно нарязаните краставички, зелен лук и маруля и най-вече, усещат се почивните дни. А, усещате ли как след толкова хапване и пийване сме толкова уморени, че нищо не ни се върши?! Добре, че тази година се насъбират повечко почивни дни, та да може да си откраднем и някой друг ден реанимация от "яденето". 

Такива сме си ние българите, такава ни е културата на живот. Всяка година все повече набира популярност възмущението към охолните ни трапези, но истината е, че дали у дома, под ореха на село или в детските ни спомни, всички ние сме отраснали именно с тях. С трапезите, които събират семейството на една маса. И сега, когато животът става все по-самотен, когато сме все по-дистанцирани, а храната все по-често закупена от близкия магазин или пекарна, месенето на тесто изглежда като излишно затруднение. Аз обаче ще ви препоръчам друго. Замислете се дали бихте се лишили с един от онези топли спомени за уханието на домашни печива и шума от семейната глъчка.

 Ако все още ви карат да се усмихват, не лишавайте любимите си хора и своите деца от това да го изпитат. Така се предават традициите,а  традицията на козунака лично аз я уважавам много, не защото съм му голям фен, а защото помня как майка ми всяка година преживяваше малък нервен срив докато търсеше "конци"  в собствените си козунаци като в търкащ билетче на националната лотария. Пробваше какви ли не рецепти докато накрая просто реши, че явно няма да може да пресъздаде това, което иска в домашен вариант, докато не открих тази рецепта за козуначено тесто. Уникално и лично аз не бих опитала друго, освен ако някой не ми предложи апартамент по морето. 

Така, днес искам да ви предложа да си направите тези чудесни плетени кифлички от козуначено тесто с локум. Направих само половин доза от това описаното по-долу тесто за тях, но лично аз ви препоръчвам да си забъркате цялата, тъй като ще искате да си направите поне едно странично козуначе :) 

Ето и какво ви трябва за дойна доза козуначено тесто:

Около 1 г брашно София мел Козунак ( може и повече)

400 мл прясно мляко

1 кубче жива или 2 пак. суха мая (14 г) 

30 мл ароматен алкохол ( ром, уиски) 

4 яйца и два жълтъка

140 г меко масло

150 г  фина захар 

2-3 с.л. течен подсладител

2 пак. ванилия

кората на 2 портокала / лимони

щипка сол

Още: 

1 яйце за намазване

локум за пълнеж

Започваме като пресяваме брашното и и слагаме  малко повече от половината в купата на миксера. Правим кладенче и прибавяме захарта, маята и леко затопленото мляко и подсладителя. Пускаме да се меси всичко и прибавяме и леко разбитите с вилица яйца и алкохола.               

Добавяме след това постепенно от брашното, смесено със солта и ванилията и продължаваме да месим с приставка за тесто (може да го направите и на ръка). Накрая добавяме постепенно и от мекото масло, кората от цитрусите и ако е необходимо няколко капки олио по ръба на купата, за да се отлепи по добре от стените на съда.

Готовото тесто изсипваме на плота и доомесваме с още малко брашно, докато спре да лепне.

Слагаме го в намазана с олио купа, покрито също с намазнено фолио и пъхаме във фурната на 50 градуса.  Ще втаса за около половин час и ще удвои обема си

               

Тестото разделяме на три равни части и ги оформяме на топка. 

Всяка топка разточваме на кръг, който разрязваме на кръст, получавайки четири триъгълника. 

Правим разрези по три на всяка от двете страни ето така...

и редим парчета локум в средата.

След това завиваме едната страна навътре, после и другата, оформяйки се тези чудесни триъгълничета.

Редим ги в подходяща тавичка и ги оставяме да се надигнат за още 15-20 минути на топло.

Преди да ги пъхнем да се пекат във фурната ги намазваме с разбито яйце или само жълтък с вода/ прясно мляко, зависи какво предпочитате.

Печем ги за около 20 минути на 180 градуса с обдухване до карамелен цвят. 

Преди сервиране, поръсваме с пудра захар.

Ароматът на тези кифлички ще и накара да се преродите! Толкова са вкусни и повярвайте ми, ако ще почерпите някой с козунак, изненадвайте го с нещо различно. Може да сложите разбира се различни плънки, като аз самата вече съм ви ги представяла с такава ТУК.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Солена торта с ориз и шунка / Baked rice cake with ham, mushrooms and spinach

 

Честита Цветница, скъпи приятели, читатели и поне половината ми рода, начало с мама, баба и зет ми. Честитя и на една тумба близки приятели, защото ако това не е именния ден, в който чества половин България, не знам какво.  Да кръщаваш децата си с име на цвете е не само застраховка, ако накрая е някоя издънка, но и показател, че всички хора по света сме безсилни пред красотата на цветята и в един момент асоциираме тази невинност, чистота и любов именно с най-любимото си същество. Или пък просто са ви кръстили на баба ви Лимонка и няма какво да направите по въпроса! Имайте предвид, че бихме ви разбрали ако сте кисели по въпроса :) , но затова пък наред с всички качества, които е добре да развием през живота си, ви предлагам да не пренебрегвате чувството за хумор, защото то ще бъде именно пътеводната ви светлина в трудни моменти, а способността да се смеем на всичко и най-вече на себе си е наистина животоспасяваща понякога.

В години на пандемия, честването на празници води до лов на вещици, но то вече почти всичко го прави, пък било то и гореспоменатото чувството за хумор. Вече е неуместно да се шегуваш с някои теми, сякаш целта на шегата не е точно това, да се надсмиваш над несмешното докато го превърнеш в такова. 

Трудни времена настанаха за празнуване, за комици, за романтици и всякакви чудни птици, защото за съжаление сами избираме да следваме разни моди, които понякога дори не отразяват собствената ни същност. Самата аз понякога изпитвам тази дилема, дори с подбора си за рецепти, тъй като винаги има още какво да подобря, как да стане по-полирано, изпипано, с всичко качество и дигиталното съдържание да е парфе...да ама не. Перфектно не съществува, а дори идеалите за красота се променят с годините, затова нека не им робуваме толкова. 

Красиво може да бъде пищен букет от пъстри цветя, но и мрачен, дъждовен ден, затова винаги има нещо, което да харесваме и обичаме, стига да запазим тази способност в нас - да го търси в нещата около нас.

Днес например искам да ви почерпя с една моя торта - измишльотина, която не е никак изпипана от към външен вид, но пък е вкусна до краен предел. Обожавам солените торти, именно защото обичам солено повече от сладко. Да, ама понякога солените рецепти не дават много възможност за украса, освен ако не решим да ги правим като от някой футуристичен ресторант.

Вдъхновена от наближаващите Великденски празници и днешната Цветница направих един микс от двете си любими солени торти - торта "Пролет" и оризова торта и създадох това ястие, което стана просто чудесно. Все едно хапвате ориз на фурна с различни елементи, оформено като торта, вместо изсипано в тава. Отгоре пък украсих със свежа украса, което още повече допринесе за ястието, защото сякаш ядеш основно и предястие в едно. 

Наистина съм впечатлена и може би следващия път бих променила само едно две неща, за които ще ви напиша в начина на приготвяне, тъй като в рецептата няма грешка ;) Пак се доверих на ориз Екстра на Крина, защото вече го използвам постоянно, тъй като се сварява равномерно, ориза е много чист и докато това  е така, това ще е и моят избор за оризовите ястия напред :) 

Но стига съм плямпала, време е да ви покажа как да си направите тази вкусотия. 

Необходим продукти:
300 г ориз Крина Екстра
300 г кашкавал
200 гъби печурки
200 г шунка
50 г бейби спанак

50 г масло
2 яйца
олио
4 с.л. галета

За украсата:
200 г крема сирене
2-3 лъжици майонеза или засенена сметана
5-6 репички
бейби спанак
копър черен пипер на зърна

олио / сол

Рецептата е много лесна и ще се убедите в това. Продуктите са примерни и може да сложите малко или повече от някои от тях, зависимост от вкуса ви.

Слагаме на котлона да се вари ориза, който сме измили преди това до бистра вода в съотношение 1 към 3. На една част ориз, три части вода. Варя го докато абсорбира водата, а през това време на съседния котлон са приготвям гъбките.

   

В подходящ тиган слагаме малко олио и запържваме гъбите, до красива карамелен цвят. След това овкусяваме със сол.

През това време си рендосваме кашкавала ( целия) и нарязваме на ситно спанака.

Прибавяме око една шепичка от кашкавала към сварения вече ориз и добавяме още спанака.

Прибавяме още 2 яйца, по-голямата част от маслото и сол и разбъркваме сместа.

Подготвяме си тавичка с размери около 22 см като я намасляваме с масло и полепваме с галета.

              

Сглобяваме тортата като слагаме част от ориза и редим гъбите.

Отгоре слагаме малко кашкавал и пак пласт ориз. Редим върху него шунката, като следващия път ще я нарежа. По-трудно се захваща с вилицата, а вие може да я замените с някакво месо - пилешко или пък дори да прекарате шунката през топлинна обработка, като я запръжите на кубчета. Завършваме пак с кашкавал, а отгоре последния пласт ориз.

              

Изразяваме добре и пъхаме да се пече за около 40 минути на 180 градуса, докато придобие златист загар. 

Още горещо може да се яда така, но ако я оставите да поизстине, може да украсите и отгоре. 

              

Това беше пълна импровизация, но е нещо като поникнали цветенца в снежна поляна или лилии във вода. Намазах тортата с крема направен от крема сирене и сметана, а отгоре наредих бейби спанак по ръба за украса. Шприцовах малки топчета от сместа от крема сирене и в тях внедрих малки листчета от нарязана на тънко репичка.

Завърших с малко черен пипер на зърна, 

но и поръсих прясно смлян, когато нарязах парчетата. 

А, те? О , мама миа! 

Толкова вкусно, че не спираш да дълбаеш с виличката още и още, докато всеки пласт разкарва нова изненада.

С и без украса, тази солена торта ще направи впечатление на великденската трапеза,  а и по всяко време на годината.

Развихрете въображението си и ми покажете вие как вие ще я украсите, защото обожавам да се наслаждавам на вашите творения ;) 

И ако нещо не стан баш каткто сте го замислили, не се косете - няма драма, Екстра е :) , както е мотото на ориза. 

А сега, грабвайте вилиците и да почваме, защото има за всички!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!