Торта Милка / Milka Cake

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Лятото е силен сезон у дома. След рождения ден на Боян, дойде ред на мама, а тази седмица – и на моята пътеводна светлина, моята дързост и красота, моята по-поспалива и законна половинка,  моят съпруг ..има рожден ден. Още не мога да повярвам, че това е факт. Не само че имам съпруг, ами че и двамата, като големи хора, сключихме граждански брак и създадохме едно цяло човече.

Може да ви звучи невероятно, но не чак толкова отдавна двамата търкахме пейките в градинката – с тайфа мазни метъли, слушайки музика от телефоните и разпускайки в дългите летни вечери. Ходехме по концерти, палатки, диви плажове и метъл барове с такава отдаденост, сякаш сме мисионери, посветили живота си на това. Не е за вярване, че наред с всичко това успявах да водя блога си с такава прецизност, въпреки честите главоболия от тежък махмурлук. Не искам да прозвуча като голяма пияница, но истината е, че докато за някои хора студентските години са лудите, аз тогава работех. Свободата ме настигна малко по-късно.

Добре си поживяхме и с ръка на сърцето мога да кажа, че във всеки етап от живота ми той успяваше да ми показва, че си пасваме – по акъл, по години и най-важното – по чувство за хумор. Казано е: „Двойките, които се смеят заедно, остават заедно“ – и смея да твърдя, че е вярно. В крайна сметка, в живота има твърде много грижи и кахъри, и ако не успяваш понякога да видиш смешното в тях, си загубен. Добре е обаче чувството за хумор да ти пасва – и половинката не само да те разсмива, но и да ти носи мир и утеха. Разбира се, покрай това ще донесе и нещо „в добавка“ – като лек нервен срив или желание да извършиш непредумишлено убийство – но това е риск, който всяка женена двойка трябва да приеме.

И така...

Честит рожден ден на моето момче.
Моят дърворезбар, заварчик, басист, графитчия, металист, голфаджия, геймър, смелчага, пичага и много, много голям симпатяга.
Да бъде жив и здрав, все така напорист, смел, непоколебим и безстрашен. Ние с Боян вярваме в теб, обичаме те и винаги ще те чакаме да ни заведеш на ново и забавно място.

Ачо не е по сладкото – казвала съм го много пъти – което прави съдбата ми на любител-сладкар малко непрактична за семейния бюджет, защото ми се налага да раздавам повечето десерти. Ноооо... от време на време си харесва някоя торта много – и тогава се налага да я приготвям често.

Днешната е точно такава.

Или обичаш шоколад Милка, или не. Сигурно така ще бъде и с тази торта – с истински сладък вкус на млечен и бял шоколад, гушнати в нежна прегръдка от пухкави мусове и сочни блатове. Толкова е вкусна, че може и да не искаш да я споделиш с никого – точно както направи Ачо. Каза, че ще си я яде сам. Разгеле да хареса нещо различно от кус-кус с мляко и старата бабина торта.

Хайде да ви покажа как се прави. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти за диаметър 20 см:

Блат:

5 яйца

150 г захар 

85 г брашно 

40 г какао 

30 г царевично нишесте 

Ганаш: 

200 г шоколад "Милка"

200 мл течна сладкарска сметана

Бял мус: 

160 с бял шоколад "Милка"

90 мл прясно мляко

30 г масло

1 пак. желатин ( 10 г ) + вода - 50 мл 

400 мл течна сладкарска сметана

За сиропиране: 

карамелен захарен сироп или мляко с какао


Започваме с приготвянето на блатовете. Разбиваме яйцата със захарта на светъл крем, а в купичка смесваме сухите съставки. 

 

Интегрираме ми малко по малко с телена бъркалка към яйчената смес, докато получим хубава, пухкава кафява смес за торта. 

 

Разпределяме я в три тавички с диаметър 20 см и печем в загрята фурна на 170 градуса за около 25 минути. Оставяме ги да изстинат. 

  

Докато се пекат си приготвяме кремовете. За шоколадовия ганаш начупваме шоколада и

 заливаме с врялата сметана. Разбъркваме докато получим хомогенна смес и оставяме да се охлади.

 

Паралелно с това правим и белия ганаш, като слагаме на водна баня или в микровълнова фурна да се разтопят белия шоколад, с млякото и маслото. Оставяме желатина да набъбне с водата и разтопяваме отново в микровълнова или водна баня. Внимавайте с желатина, важно е да не кипва, тъй като загубва своите способности. 

Прибавяме топлия желатин към топлия бял шоколад, разбъркваме и оставяме също да се охлади. 

 

След като шоколадовият ганаш стегне ( става най-бързо в хладилника, покрито със стреч фолио), го разбиваме с миксера на въздушен крем.

Прехвърляме го в пош и оставяме настрана. 

 

През това време разбиваме сметаната на сняг, и когато тръгне да се сгъстява повече, почваме да прибавяме и от белия шоколад малко по малко ( трябва да е напълно изстинал и леко да се е сгъстил), докато се интегрира напълно. 

Сглобявана на тортата:                                                                                                                                                                                                        В ринг за торти или формичка слагаме един блат, сиропираме и разпределяме от белия мус.                                                                                                                                                                                                                                                            Взимаме поша с шоколадовия ганаш и почваме да инжектираме от шоколадовия мус в белия на "петна". 

Така процедираме с още един пласт и завършваме с третия блат, който само сиропираме. Тъй като си заделих малко от белия мус, на другия ден

 

само оцветих малко бита сметана с лилаво и украсих тортата с бели петна като известната карвичка.

Признавам си, украсата не стана толкова фино и елегантно както исках, но пък сами релеф и даде различен чар.

Сиропирането на блатовете съвсем не е задължително, но според мен тортата става още по-вкусна. Аз винаги имам една бутилка захарен или в случая карамелизиран сироп, който ползвам за сладкиши, но вие може да направите и сиропрането с мляко с какао, за да засилите млечния вкус. 

Не знам дали наистина един мармот завива всичкия шоколад в станиол, но знам със сигурност, че един човек може да зарадва друг само с няколко лесни стъпки и изпълнението на една вкусна домашна торта. 

Не пропускайте да отбелязвате рождените си дни, както на вас, така и на близките, все пак те са преброени и ние трябва да се радваме на всеки от тях.

А, сега, моля в опашка по един, почвам да режа парчетата.

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Гурманска плескавица / Gurman pljeskavica

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Месо и салата. Това се яде през лятото у дома. Няма какво повече да кажа. Разбира се, за малкия разнообразието е по-голямо, но ние с баща му залагаме на това – месо, яйца, риба и голямо количество зеленчуци.

Месото може да бъде приготвено по всякакви начини, като не пропускаме и скарата – макар и приготвена у дома. Не ни остана време за барбекюта навън този сезон, но защо да пропускаме ястия на скара, които спокойно могат да се приготвят и вкъщи?

Като днешната рецепта за гурманска плескавица.

Преди време се чудех кой е този Гурман и как така е решил да сплеска кюфтето до такива размери, докато не научих, че всъщност името идва от френската дума gourmand (гурман), която означава човек, който цени и се наслаждава на изисканата и вкусна храна. Думата се е разпространила и на Балканите, където се използва за описване на нещо „вкусно, богато и направено за ценители“.

Днешната рецепта наистина е такава.
И макар че може да я видите в множество вариации – с пълнеж и без, аз ще ви покажа най-лесната и бърза, за да получите автентичен вкус без усилие.

Дори в момента имам няколко порции във фризера, които чакат да бъдат метнати на грила в края на работния ден.  Все пак скарата е най-вкусна, когато е прясно приготвена.

За щастие, тази рецепта може да бъде подготвена предварително, за да имате винаги нещо за хапване под ръка.

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти: 

600 г кайма смес

2 с.л. Picantina подправка за барбекю и скара

1 голяма глава кромид

1 ч.л. сода

50 мл газирана вода

1 с.л. брашно 

олио

Започваме с приготвянето на каймата. Нарязваме една глава лук на ситно и прибавяме към каймата в купа. Добавяме и две-три супени лъжици подправка за барбекю Picantina. Омесваме всичко добре и прибираме в  хладилника за няколко часа, а най-добре за една нощ.

 

Преди оформянето на плескавиците, добавяме към каймата содата, газираната вода и брашното. Омесваме отново и разделяме каймата на топки по около 200 г или най-лесно на четири равни части. 

 

Със леко навлажнени ръце, слагаме една топка от каймата върху парче стреч фолио и оформяме на кюфте. Отгоре слагаме втори лист стреч фолио и разточваме на тънка плескавица с диаметър около18-20 см. Не се притеснявайте, тя ще се свие при изпичането. 

 

Така процедираме с всички плексавици, като ги прибираме една по една във фризера да стегнат за няколко минути. Загряваме скара или грил тиган с малко мазнина и запичаме плескавиците за по около 5 минути от всяка страна. 

 

Толкова сочни и ароматни, няма да познаете, че не са приготвени на скара с дървени въглища. 

Гарнирайте по желание, но ако трябва да сме честни, и само метнати върху дъската с филийка препечен хляб е достатъчно да ви напъни душата. 

Не знам дали заради содата или газираната вода, но каймата остава много сочна и пухкава.

Трябва да ги опитате, а ако го направите, знаете къде да ми пишете :) 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :
@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Френска селска торта със зелени смокини / Russian Honey Cake With Unripe Fig Jam

"Имало едно време една жена.

Тя много обичала да чете научна фантастика, да слуша филмова музика, да решава логически задачи, да гледа коледни филми и — най-вече — да бъде с децата си. Била изключително добра. Някои дори биха казали твърде добра, но според нея такова нещо не съществува. Тя просто държала да има мир и разбирателство около себе си, и хората винаги да си помагат, когато могат.

Имала само едно тънко дънково яке, с което минавала през всички сезони. Но както тя, така и децата ѝ винаги били облечени чисто, спретнато и красиво — с големи, перфектно изгладени панделки в косите.

Готвела превъзходно — правела най-вкусния боб, пълнени чушки, мусака, "торта-зайче" и торта с вафлени кори.

Била умна, красива и много отговорна. Всички ѝ се възхищавали за упоритостта и силата, която носела в себе си, и често се питали защо е винаги сама. Работела по цял ден, после се грижела за децата, учела с тях, а след като ги слагала да спят всяка вечер, отивала в някой тих кът в стаята, където живеели, и сядала да учи до късно на светлината на нощната лампа. "

Понякога ставах, отивах до мама и тихо започвах да я разпитвам какво прави. Тя се опитваше да ме убеди да си легна, но аз се опитвах да открадна малко време само с нея — без сестра ми „да ни свети“. Чудех се как мама разбира всичките тези дебели книги, с толкова малко картинки, странни формули и почти всичко написано на латински. Хем исках да съм с нея, хем осъзнавах, че сигурно ѝ преча да учи, и така тя ще си легне още по-късно.

– „Аз ще те изпитвам, мамо“ – ѝ казвах.

И я оставях да ми разказва уроци, докато седях в скута ѝ, а тя ми сплиташе косата и тихо ми шепнеше част от текста. Не искахме да събудим сестра ми, която спеше в същата стая.

Почти половин живот измина оттогава, а споменът и усещането за уют, любов, спокойствие и грижа от мама не избледняват. И как биха могли? Всеки ден тя прави нещо, което е продължение на онзи момент, на онази връзка, която имаме. На нейната житейска мисия — да даде на децата си всичко, което знае, че е важно, за да станат достойни и добри хора.

Никога няма да ми омръзне да говоря за мама. Тя е човекът, в когото се вслушвам, в когото се оглеждам, към когото се допитвам, на когото споделям, и от когото се вдъхновявам — и до днес.

За някои хора преходът към рецептата е просто текст за четене. За мен — това са моите думи във вечността, изразяващи огромната ми обич и преклонение към нея.

А днес е специален ден.

Днес празнуваме мама, защото има рожден ден.

Желая ѝ да бъде жива и здрава — и за себе си, и за нас, признавам си, защото без нея не мога. Нека бъде щастлива, защото знам, че тя умее да „отглежда щастието“ в себе си и точно затова винаги го постига.

Нека постигне още много хубави неща, а следващата година ѝ донесе още повече успех и красота.

Няма как да не ѝ сътворя торта и днес.

Това е една много нежна, вкусна и деликатна бяла фантазия със зелени смокини — сладко, което знам, че много обича.

Необходими продукти за торта 24 см:

2 яйца
100 г захар
400 г брашно
200 мл прясно мляко
50 г масло
4 с.л.мед ( пълни)
1 ч.л. сода бикарбонат
шипка сол

Крем:

500 г заквасена сметана

200 г маскарпоне

100 мл бита сметана

100 г пудра захар

ванилия 

За глазурата:

250 мл течна сметана

300 г бял шоколад

Още:

сладко от зелени смокини



В купа разбиваме яйцата и захарта на крем и прибавяме половината мляко. В касерола слагаме меда, маслото и остатъка от млякото, да се загреят леко, докато маслото се разтопи. Внимателно прибавяме и яйчената смес към маслената, като бъркаме енергично, за да не се пресекат яйцата. Към тях прибавяме и содата и солта и оставяме сместа да заври на котлона и да тръгне да се пени. Разбъркваме периодично, като оставяме сместа да поври леко на тих огън, така че да стане по-карамелен цвят.

 

Дърпаме от огъня и прибавяме към пресятото в купа брашно. Замесваме тесто.

 

Оформяме тестото на топка и разделяме на части, които разточваме на тънки листа ето така:

 

За по-голямо удобство, разточвам директно върху силиконова подложка за печене, а отгоре слагаме дъното на торената форма, по която изрязваме кръг. Ако умеете да разточите по-тънки листа, може да изкарате и повече платки, но за тортата аз използвах 6 броя. 

 

Печем платките в добре затоплена фурна на 180 градуса за по колко 5 минути или докато се зачервят по ръбчетата. След изпичане са още меки, но след това се втърдяват, затова не ги препичайте.

Оставяме всички блатове да изстинат добре преди сглобяването. 

За крема, разбиваме маскарпонето с пудрата захар, прибавяме течната сладкарска сметана, докато и тя се интегрира в сместа и прибавяме заквасената сметана, като последната препоръчвам да интегрирате не с миксер, а с телена бъркалка, тъй като при силно биене се разводнява. Прибавяме малко ванилия за аромат.

 

Сглобяваме тортата във форма за торта с махащи стени или ринг, като редуваме блат, крем, нарязани плодове от сладко от смокини и така докрай. 

 

Прибираме тортата да стегне в хладилника, а след това заливаме с ганаш от бял шоколад. 

За него загряваме сметнатата до точка на кипене и дърпаме от огъня. Прибавяме нарязания на ситно бял шоколад и с телена бъркалка бъркаме, докато се разтвори напълно в сметаната. Така получения ганаш, оставяме да се охлади и стегне. 

Аз го правя на стайна температура ( стая с климатик), тъй като в хладилника по стените на съда изстива по-бързо и ганашът може да стане неравен. Докато е вече по-гъст, но все още течен, заливаме тортата отгоре и отстрани изцяло. 

Отгоре украсяваме с ядки и зелени смокини :) 

За мен лятото винаги носи ухание на смокини. Напомня ми уханието, което се носи покрай много морски алейки, когато смокиновите листа насищат въздуха с аромата си. Затова, макар и със сладко, смятам, че това е една много специална лятна торта. 

Тя също като мама, е бяла, елегантна и лишена от излишна помпозност. Тя знае, че е перфектна, такава каквато е. 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova