Украински сладки пръчици / Zakarpatski Palochki

Какво парваш когато някой близък те помоли спешно да направиш "десерт за черпене" за около 30 човека. Не е удобно да се разнася торта, пък и няма време за такъв мащабен проект. Искаш всеки да си грабне по нещо сладко, но да бъдем честни, едва ли е останала кутия с бонбони на пазара от която вече да не ни е  втръснало. 

Когато искате да приготвите нещо, с което да покажете, че ви е грижа за околните и искате да вложите усилия, но не и да рискувате два почивни дни в подготовка, доверете се на днешната ми рецепта за Украински сладки пръчици. 

Предимствата на рецептата са много. Може да използвате останал блат, останали ви вафли и бисквити по шкафа, а също така и да си направите десерт за дни напред за кафето или чая. Правя я именно за поводи, а понякога обичам да слагам и от тях в коледните кутии със сладкиши, които раздавам. Вярвам, че рецептата ще ви допадне много, както и на мен и е добре да я имате под ръка, макар и много простичка.

Оригиналното име на сладките е Закарпатски пръчици и идва от област Закарпати ( Рутения) в Украйна. Рецептата знам от тук, а аз сега ще ви я покажа стъпка по стъпка, за да си я направите и вие. 

Необходими продукти:

За блата:

4 яйца

1.ч.ч (200 г )захар

220 г брашно София мел Кекс ( с набухвател)*

1/2 ч.ч. ( 100 мл) мед

1/2 ч.ч. (100 мл )  заквасена сметана

За шоколадовия сос:

250 г масло

1 ч.ч. ( 200г) захар

1/2 ч.ч. ( 100мл) прясно мляко

1/3 ч.ч. (43 г) какао

Трохи за овалване:

18 броя обикновени бисквити

2 вафли с шоколад и ягоди

1-2 вафли вкус на портокал

* може да замените с обикновено брашно и 1 ч .л. сода загасена с  1/2ч.л. оцет

Тъй като в рецептата се използва гасена сода с оцет за набухвател, аз реших да използвам брашното за кекс на София мел. Имам роднини, които усещат содата колкото и чувствително да  е сложена, затова предпочитам да замествам с бакпулвер. Брашното с набухвател върши същата работа и обикновено винаги имаме един пакет у дома.

Започвам като разбиваме първо яйцата със захарта на пухкав крем. Прибавяме постепенно от заквасената сметана ( на мен даже ми донесоха украинска, така че съвсем автентични станаха) 

меда и брашното. Бъркаме докато получим течно от кексово тесто.

Изсипваме го в тавичка с приблизителни размер 22 х 33 см - при мен голямата тава от фурната. Отдолу задължително сложете намазана с олио хартия за печене. Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса с вентилатора за 15-20 минути, докато порозовее. След като се изпече оставяме да се охлади постепенно.

През това време приготвяме соса на котлона и трохите за овалване.

За соса слагаме маслото, захарта, млякото и какаото в касерола и ги поставяше на умерен огън да се разтопят и хомогенизират, като разбъркваме с телена бъркалка от време на време.

В същото врем смиламе вафлите и бисквитите в блендера на дребно и ги слагаме в подходящ съд за овалване.

                         

След като сосът е готов, трохите също, а блатът е изстинал го нарязваме на пръчици. При мен излязоха общо  54 бройки.

Взимаме по 3-4 и ги потапяме в соса. Не е нужно да ги киснем дълго, но е добре да ги потопим изцяло и бързо след това ги вадим с решетъчна лъжица да се отцедят.  

Гледайте да няма прекалено много сос по тях, тъй като ще пуснат в трохите и сместа за овалване ще ви се овлажни бързо. Аз оставям винаги да се отцедят за известно време

                             

След това ги овалваме и ги редим в поднос или тавичка. Оставяме да стегне шоколада на хладно и готово.

Може да ги приберете в кутия за съхранение, за да ги запазите мекички и пресни за по-дълго.

В комбинация със сок, кафенце или чайче, тези пръчици са просто невероятни. Един след един и приятна приказка може да си изпапкате поне десетина броя.

Макар да може да ползвате и друг блат, опитайте оригиналния. Наистина е чудесен, а глазурата и ароматните трохички от бисквити и вафли само те кара да си мислиш "какво по дяволите е това - като ядки, но не са... какви са тези аромати??!!"

Ще се радвам да ви харесат и ако ги приготвите, не заоравайте да ми пишете с отзиви под рецептата :)  Почерпете се! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Биненщих със сини сливи/ Bee Sting Cake ( Bienenstich ) with Plums and Cream

Оооох, как работният ден се завърна като валяк през ливада и покоси всички ни свежи "краставички" след лятната почивка. Не мина и седмица от заветната отпуска и вече всеки колега се чуди как да си открадне още 5 минути почивка. Най-добрият начин, който открих е да следваш инструкциите за правилно миене на ръце, залепени в банята, което може да ти осигури освен още 10 минути почивка, но и усещането да се чувстваш като Доктор Хаус преди операция.

Не ме разбирайте погрешно, обичам работата си, но повече обичам да си пия мохито на плажа. Дотолкова , че наистина започнах да се замислям дали ако си търсиш половинка е нахално да напишеш като изискване да е от Черноморието?! Вярно е, че едва ли всеки ден ще си на плажа, но пак ще е по-често отколкото когато се намирам по чукарите на Рила и Пирин. Не съм токова богата, за да си позволя зимните спортове, затова морето е идеално за бохемската ми душица.

Отдавна не се бях впускала в такива размисли и страсти, но истината е, че се опитвам да събудя в себе си откровеността от която всички се нуждаем. Твърде обидчиви, раздразнителни, компетентно-некомпетентни и нервни станахме на моменти и се усещам, че дори не смея да пиша със същата страст като преди, за да не засегна някой. Но както е казал моят идол за силен пол Питър Стийл :"Вярвам, че ако имаш мнение и го изразиш, все ще обидиш някого". 

Надявам се сред читателите ми пък да останат тези, които наистина харесват да четат такива неща и да ядат вкусна храна, пък било то полезна или не, с месо или без, българска или друга. Доста кратко сме на тази земя за да се опитаме да влизаме в определени кутийки или да сe харесаме на всички in that matter, и затова смятам, че блогове с рецепти има достатъчно, тук ще има рецепта и още нещо. Чувство, емоция, музика или просто доза смях.

Днешната рецепта например е вдъхновена от приятелството, което усещам с всеки един оставен коментар под моите рецепти тук, в групите или страницата във фейсбук.
Под един от последните постове мой читател ( -което значи и приятел) си поиска десерт със сезонен плод и аз веднага искам да Ви покажа, че вие ме инспирирате също толкова, колко аз вас. Също и факта, че друга моя приятелка - Роси ми подари куп Био-веган-гига сливи,отгледани от работливите ръце на съпруга й.

Приятелството се проявява навсякъде и ако го имате, направите един сладкиш със сливи по този повод.
 Преди да преминем към него, разбира се, че може да замените плодовете с други, но леко резливия вкус на сините сливи, в комбинация със студената сметана ще го превърнат в идеално предястия към бутилка вино ( споделено отново с приятели) Хайде, хоп към рецептата:

Необходими продукти:
Около 500 г брашно София мел Екстра
150 мл прясно мляко
1 пак. суха мая или 1/2 кубче жива
1 яйце
2 с.л. вода
80 г захар
100 г масло
щипка сол

Топинг от бадеми:
80 г масло
50 г захар
100 г бадеми ( филирани или на кубчета)
2 с.л. сметана

Сини сливи:
800 г сини сливи
80-100 г захар ( зависимост от сладостта, която искате)
1 ч.л канела,
2 с.л. нишесте

Плънка:
400 мл сладкарска сметана
захар ако не е подсладена

Започваме като си пресяваме брашното. Аз винаги забърквам тестото с две трети от брашното първоначално и след това започна да добавям остатъка, докато получа желаната консистенция. Ако използвате жива мая, шупнете я предварително в млякото с водата и поне една супена лъжица от захарта. Ако използвате суха, просто направете кладенче в брашното и изсипете съставките за тестото ( без маслото).

                           

Дали на ръка или с миксер на функция месене като мен, замесете меко, нелепнещо тесто, като се постарайте да прибавяте ту остатъка от брашното, ту маслото, нарязано на слайсове, докато месите тестото още 7-10 минути. 

След като всичко хубаво се е интегрира, прехвърлете тестото в намазана с олио купа и оставате на топло докато удвои обема си. ( аз го правя във фурната на 50 градуса, но задължително завито добре) 

През това време си правим пласта от сливите. В подходящ съд слагаме нарязаните на парченца сливи, заедно със захарта и канелата. Слагаме на котлона да заврат, като ако прецените, че е необходимо, може да добавите  съвсем малко водачка, но тъй като моите бяха много сочни, не беше. Оставяме ги да поврят около 5 минути, а след това прибавяме размитото с малко вода нишесте, разбъркваме и оставяме да поври още малко, за да се сгъсти. Дърпаме от огъня и оставяме да се охлади напълно. 

                             

След като тестото е готово, го изваждаме от съда и замесваме за кратко на плота, като се опитваме да запазим кръгла форма. Може  и да го разточим леко. Прехвърляме го във форма за торта с махащи се стени с диаметър 25-26 см. Притискаме леко с пръсти, за да го оформим равномерно като блат и го оставяме да бухне още -10 минути на топло.

През това време правим топинга като загряваме на котлона в касерола маслото, захарта и сметаната ( може да пропуснете).След това прибавяме бадемите и разбъркваме. Изсипваме топинга върху тестото и пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване за около 30-40 минути. За да не прегори, може да сложите лист фолио след 20-тата минута.

След като блатът е готов и го охладим напълно, го разрязваме на две и поставяме долната част отново във формата. Изсипваме пласта със сливите

За втория пласт просто разбиваме сметаната на сняг, като ви препоръчвам да я овкусите със захар на вкус. Сметаната нека да е течна, но сладкарска, която да става за разбиване. Да не се бърка със заквасена или готварска течна. Може да ползвате и растителна и животинска - въпрос на вкус.

Разпределяме сметаната върху пласта от сливи и изравняваме. Нарязваме горния блат на парченца, като така ще ни е по-лесно да разрязваме обемистия десерт, и нареждаме отгоре отново. 

Прибираме в хладилника да "спинка", а на сутринта поръсваме е пудра захар или украсяваме по желание. 

Охладен сладкишът е просто чудесен, а ако искате да видите версията му без месене, погледнете друга рецепта ТУК.

Не знам защо, но този десерт ми напомня на крем питите и Наполеон и съвсем автоматично ти идва да го ядеш с ръка, като подхванеш двете кори и захапеш от вкусната плънка на сметана и тръпчиви, ухайни сливи.  С това искам да кажа, че е съвсем нормално да го ядете с ръце и да не се стеснявайте..Хапвайте си! :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Капоната / Caponata

Ех, и лятото като цялата година. Не баш чудесно, но пък добре, че сме живи и здрави i пак успяхме да му се насладим. Досега не си бях взимала такава дълга отпуска от блога за всичките тези години, но ето, че 2020-та си каза своето. Изтощи ме още на първите шест месеца и имах нечовешка нужда да си закрепя менталното състояние. 

Докато много офиси в страната бяха под карантина, аз бях от "избраните", които не усетиха такава и освен редовни смени, се нагърбих с извънредни. Гледах и блога да не пострада, макар отговарянето на коментари съобщения да не ставаше толкова бързо, но силите накрая взеха, че ме напуснаха. 

И докато всяка година си взимам почивката в края на лятото, тази година решихме да не отлагаме и стегнахме саковете доста по-рано. И добре направихме. Признавам си, първите дни само спях на плажа като препил пират от умора, но след като успях да се посъвзема се оставих на удоволствието да чета книжки, да слушам шумът на вълните и да ям храна, която не съм приготвила сама. Това...не винаги беше добра идея, защото ако има нещо, което ни куца много на българския туризъм е именно обслужването. 

Но, все пак не съжалявам, че опитах някои нови местенца, разгледах двеста менюта, а накрая ме вдъхновиха не друго, а фермерските пазари, където уханието на зарзавати ме пренесе в спомена за летата на село и как бабините домати бяха толкова сочни, че цялата тава се изпълваща с ароматен сос за топене. 

Определено зеленчуците ще бъдат на почит в моята кухня и в близките месеци, защото има и по-добър начин да усетите лятото от цаца и пържени картофки. Приготвила съм ви страхотни лесни, бързи и много различни рецепти, като дилемата ми е, с коя да започна, докато още им е сезона. У дома в последно време се живее на патладжани, тиквички, пилешки крилца, дзадзики и пресни плодове. И все пак, имам доста рецепти, които чакат в чернови и още токова в главата ми, които искам да приготвя. Първото ми предложение е нещо наистина чудесно - Капоната. 

Помня, че за първи път готвихме и опитах такава на кулинарен курс по аржентинска кухня ( макар това е да е традиционно сицилианско ястие) и тогава бе и последният ми път в, който казах, че не ям "патладжани". С всяка година ги обичам все повече и повече, а страхотното на тази рецепта е, че въпреки, че напомня на някои балкански или ориенталски рецепти като подбор на съставки, зеленчуците запазват своята свежест и може да се нарече, че капоната е вид топла салата. Като такава си позволявам да изям две купички без угризения: 

А ето и рецептата:

Необходими продукти: 

2 бр. патладжани

2 бр. зелени чушки

2 бр. червени чушки

10 бр . чери домати

10. бр маслини

1 глава лук

4-5 скилидки чесън

зехтин

пресни листа мента/ босилек/ магданоз

подправки: лют пипер на люспи, сол, червен пипер, захар

По желание: кедрови ядки, каперси, стафиди, доматено пюре

Тъй като това е рецепта, която съществува в много варианти, ще ви споделя нещо като основна такава, с опция да я обогатите според вкуса си.

Започваме с това да нарежем и подправим патладжана със сол, като го накисваме в малко студена вода, за да отцедим горчивината им. Имайте предвид, че на пазара, а и не само, баба на село също има, сортове патладжани, които нямат горчилка и тази процедура може да се избегне, Може да приготвите капонатата във фурната, в тавичка или на тиган, както аз съм направила. 

След като патладжаните са готови и изцедени, се запържат за кратко в малко нагорещен зехтин. 

 Изваждаме ги и на тяхно място слагаме нарязания на по-едро лук. Може да бъде салатен или жълт, аз ползвах жълт. След това по етапно прибавяме и запържваме нарязаните на  средно чушки, чесъна на ситно, целите маслини и разполовените домати. Тук може да добавите и доматено пюре, а някои слагат и вино, но според мен става доста по-тежко. 

Аз залагам на свежи домати, по-сочни, за да станат на сос, като за да убия киселата им жилка, слагам шипка захар. Подправяме всичко и със сол, черен и лют пипер на люспи. Връщаме и патладжаните обратно.

 Към капонатата често се слагат още каперси, стафиди или кедрови ядки, като аз ще оставя на вас да прецените дали искате тези елементи.

Оставяме ястието леко да покъкри, за да се смесят вкусовете, но е хубаво да запази цвета си, тъй като не искаме да си направим някаква фюжън лютеница.

Поръсваме всичко със свежи зеленийки по избор и сервираме смело в купичка.

Страхотна лека и лятна вечеря, с която може да отиде много топъл хляб, ако сме решили :) 

Надявам се и на вас да ви хареса, а също така...

да ми пишете дали вие опитахте нещо ново и вкусно това лято или просто да ми кажете какво искате да видите в блога скоро, за да се ориентирам от коя от всички рецепти да почна ;) 

 Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!