сряда, 13 ноември 2019 г.

Карамелен крем на лeля Блага / Caramel pudding of Aunt Blaga


Вчера видях две баби да седят пред един блок на пейката, но не онези старите баби от едно време със забрадките, а две градски баби - модерни, дето им стърчи телефона от джоба и космодиска на гърба. И двете бяха седнали на лек припек, обсъждай нещо разпалено, като си попушваха цигарки. 

Стана ми толкава интересно! Зачудих се, какви ли ще са бабите на бъдещето. С татуировка "stay true"на глезена и три реда чужди мигли, защото по нейно време е било готино.
Как се промениха бабите, които аз познавах и колко е интересно да наблюдаваш палитрата на времето. Изведнъж тези "печени" баби ми се сториха по-близо до мен и моята приятелка Ванчето, с която обичаме да бистрим философски теми докато посръбваме коктейлче отколкото някои тинейджъри, придвижващи се на необясними за мен самодвижещи се бордове.

 Колко е вълнуващ живота и каква привилегия е да имаш щастието да го наблюдаваш. Често виждам хората как се гневят срещу всичко ново, а забравят, че и всичко познато някога  е било ново. Младостта се крие в това да може да се адаптираме към новото и различното. Да може да се насладим на нови идеи и виждания, да изживяваме мига и духа на времето такова каквото е. 


И така, прибрах се у дома и набързо "врътнах една шайба" на Ванчето, която тъкмо беше приспала бебето.
Говорихме си, смяхме се, самокрикувахме се, разказвахме си за нашето ежедневие и какви гафове правим и до ден днешен, а уж сме големи хора и  трябва да сме наясно с живота Още по-мило ми стана. 
Макар и с нови и различни хора, историите на света винаги ще са едни и същи.
Любовта пак ще се изразява с внимание и грижа, а приятелството винаги ще бъде радост за всеки, който го има, дори да се "предава" чрез телеграми, писма, есемеси или просто телефони обаждания по месинджър. 

Спомних си как с Ванчето обичахме да си хакваме сладичко с кафето след работа и реших да спретна едно носталгично кремче, което знам от леля ми Блага от Пловдив. 
Тя и до ден днешен го приготвя по същия начин и когато реша да й отида на гости, то е налично - я на крем с орехи, я пък под формата на бисквитена торта. Никога не й отказвам, особено когато го гарнира със сладолед. 

И защото всяка класика може да се прероди в нещо ново, реших да украся кремчето така, че да пасне и на третия етап от предизвикателството на Кикоман, в което от мен се иска рецепта за десерт, в който да откриете скрита  формата на бутилката КИКОМАН. Можете ли да я видите някъде В десерта? 



Ако е така, цените приятелството като мен и искате да ме подкрепите в състезанието на Кикоман, а същевременно да спечелите и награди може да го направите много лесно ето така: 

 и

2. публикувайте като коментар към нея снимка, на която сте открили емблематичната бутилка на Kikkoman,  ( Снимката може да  е от моите рецепти, които ще ви представям от кампанията и разпознавате символа в оформянето на храната, символ от природата или около вас) или пък дори може да приготвите или нарисувате нещо сами, в същата форма. 

Вашите снимки и харесвания са важните в случая и с всяко едно от тези действия ви гарантират участие в томболата за наградите!


Освен това, на 21 октомври започна националната есенна на кампания „Храната обича Kikkoman“, която ще продължи до 17 ноември и ще раздаде още 84 страхотни кулинарни награди за най-големите фенове на кулинарията. Може да се включите и в нея, за да се пробвате за още награди: 



А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде нещо в украсата на десерта, който ви напомня и прилича на дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка
Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувайте под същия пост. Играта ще трае общо 4 седмици, като ни остава само още една рецепта.

Времето лети и скоро ще се обявяват наградите, но дотогава нека да ви подкупя с един от най-любимите ми семейни десерти - карамеленият Крем на леля Блага. Всичките чашки от снимката сама си изядох и не ме е срам да го призная. Ето и рецептата; 


Необходими продукти: 
600 мл прясно мляко
100 г захар
1 ч.л. соев сос Кикоман
4 с.л. брашно ( с купка) 
2 бр яйца
1 ванилия

За украсата:
шоколадов топинг
малини
орехи

Започваме като карамелизираме захарта на котлона в подходящ съд.


В купичка разбиваме яйцата, брашното и ванилията. 

                          

Добавяме малко от млякото, така че да получим смес като боза. 


През това време захарта ни се карамелизира постепенно, като може да разбърквате леко, за да става равномерно и да добие красив кехлибарен цвят. 


Когато е готова дръпнете от огъня и добавете соевия сос, като ще тръгне да се пени, а вие разбърквайте енергично. 

                           

Върнете карамела на котлона и изсипете прясното мляко. То ще стегне карамела моментално, като аз го повдигнах леко за снимката, за да го видите. Намалете котлона и оставете карамела да се разтвори в горещото мляко, като разбърквате от време на време, за да помогнете на процеса. 


След като карамелът се разтвори напълно, млякото ще придобие този хубав тофи отенък и ще тръгне да завира повторно. Прибавете малка част към яйчената смес на тънка струйка, за да изравните температурите, а после прехвърлете пък яйчената смес отново в касеролата на котлона и и разбърквайте енергично. 


Кремът ще тръгне да се сгъстява, а аз започвам да си правя пъклени планове как ще изгреба целия крем оставащ по съда и бъркалките.


Прехвърляме го в чаши и го украсяваме по желание след като изстине - орехите са задължителни! 

Въпреки семплия си вид, десертът ми наистина един от любимите и ако искате да се убедите в това - просто го направете - още тази вече - навярно имате продуктите у вас! 


Страхотно е да те чака чашка охладено кремче в хладилника в края на работния ден или след вечеря, а моето така и не дочака Ваничка, но пък затова ми беше много приятно да си го хапвам, докато си лафим с нея. 

Ако го приготвите - ще съм доволна. Ако го приготвите за награда на Кикоман - вие ще сте доволни! Още веднъж, подкрепете мен и себе си в две лесни стъпки : 

и 2.коментирате под него със снимка, вдъхновена от дозатора на Кикоман. :) ( може да е от моите или да създадете своя собствена) 

Прекрасна, усмихната и много вдъхновена седмица, приятели


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



6 коментара:

  1. Здравейте, Люси! Този крем е много вкусен!Вашата презентация е перфектна, ситурна съм и за вкуса! Също така рецептата е стара и не помня дали беше на София Смолницка, Пенка Чолчева или др., но името е ,,икономичен крем" и съм го правила преди повече от 30г на моите деца!Благодаря, че ми го припомнихте, сега ще го направя и за внуците!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Бони! Сигурна съм, че е стара рецепта, но аз си я знам само като крема на моята леля. В своята простота такива едновремешни рецепти са и толкова класически и чудесни за да се правят често! Поздрави от сърце и благодаря, че намина :)

      Изтриване
  2. Аз пък го знам като крем "крокет", който правеше баба ми, но разбиваше белтъците на сняг, и после ги добавяше към изстиналия крем. Не знам защо беше "крокет", но и до днес ми е от любимите и си го правя от време на време. Обикновено и аз си го изяждам всичкия самичка, за мое щастие :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Васи и благодаря за вкусния си спомен. Откакто пуснах рецептата научих, че кремчето има още десетки имена и нито едно не се повтаряше, така че предполагам, че и "Крокет" е един от тях :) Знам за варианта с отделянето на белтъците, но може би си е въпрос на вкус, на мен така повече ми харесва :) Поздрави, усмивки и благодаря, че се включи!

      Изтриване
  3. Страхотен крем, на който ме научи съкърва ми. Но тя отделяне белтъците,разбиаше гина гъст сняг и добавяш към вече изстиналия крем. Става невероятно пухкав.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Петя :) Запозната съм и с този вариант, но за мен този е по-вкусен, може би защото ми е по-наситено карамелен. Радвам се обаче, че сподели за него, тъй като не съм писала за това в рецептата, а може някой от читателите да иска да опита. Поздрави сърдечни!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...