събота, 24 септември 2016 г.

Попарник / Poparnik



Есента дойде!
С това и се засили чуството за глад в стомаха...не знам как е в България сега, но тук, в Осло, дъжд вали вече няколко дни и май не са чували за концепцията "циганско лято". 
Директно си минаваме на есен и то, както си трябва..хлад във въздуха, желание да набиваш топла и питателна храна, а музиката в слушалките става все по-мрачна и носталгична, за да е в тон с времето. 

Но не ме разбирайте погрешно, това никак не е неприятно за мен. Аз наистина съм от хората, които вярват, че няма нищо по-хубаво от лошото време и с нетърпение чакат възможността да се напъхат в някой пухкав пуловер и да прекарват свободното си време дремещи на дивана, гушнати в любимия. 


През това време на годината винаги ме наляга и носталгията за село и все още живата традиция у дома за затварянето на зимнини. За първа година ще пропусна този процес, който макар и никак не лек като задача, винаги завършва с чудна награда. Бабето не пропуска да спретне един от нейните прословути попарници, които на други места в страната съм убедена, че носят и други имена. 



Попарник, както му казваме по нашия край (Благоевградско), е вид наложен тутманик, а името му май идва от това, че ако остане, може да се дроби за попара. Нямам идея дали е така, тъй като откакто се помня, тази чудесия никога, ама никога не е оставала. Това бе едно и от най-любимите неща за хапване на моя дядо и понякога съм си мислела, че ако баба ми не готвеше такива прекрасни пити, трудно щеше да изтърпи лютия й македонски нрав :)



Преди да замина бабчето дойде на гости и си спретнахме един попарник за изпроводяк, пък и да ми предаде рецептата, както трябва. Самата тя го замеси и точи, а аз като прилежна ученичка, записвах и заснемах всичко стъпка по стъпка. Е, и аз се включих, главно в разточването, тъй като винаги съм искала да се науча да правя като нейните кори, но вече мога, така че съм доволна.


Този път направихме значително по-малък попарник, защото нямаше как да го изядем само двете, но нейните пухкавелки са поне двойни като количество. Можете да го приготвите с всякакви видове домашни продукти - от сирене, извара, масло или мас, но все ще ухае на автентична, селска пита.
Но без повече отлагане, ето как си я приготвихме ние.

Необходими продукти:
Около 900 г брашно
250 мл хладка вода
2 ч.л. захар
2 ч.л. сол
1 кубче мая (42 гр) + още 1/3 кубче
още малко брашно за разточване и закваска

Още:
мазнина (олио, мас, масло)
сирене

Започваме като в леко хладката вода разтваряме захарта и маята. Прибавяме 4-5 с.л. брашно и разбъркваме всичко на каша. Оставяме да шупне на топло.
През това време пресяваме брашното в по-голяма тава (баба така предпочита ;) ) и правим две кладенчета, по-голямо и по-малко.


В по-малкото слагаме солта и още около една чаена чаша топла вода (200 мл). В по-голямото изсипваме шупналата мая. 

        

Започваме да бъркаме с ръка, като се опитваме да интегрираме всички съставки. 


Оформяме тесто, което се бие 100 пъти в масата (Не знам защо баба ми проявява такава форма на насилие, но според нея така тестото става по-хубаво. За мое учудване този процес не отне толкова време, колкото си мислех.)
Оставихме тестото да втаса за около 40 минути.

            

Готовото тесто разделяме на осем части, които оформяме на топки.


Всяка топка разточваме върху набрашнена повърхност на тънка кора. Поставяме една кора в леко намаслена тава, отгоре поръсваме с малко олио и натрошено сирене.

               

По същия начин процедираме и с останалото тесто, като на последната кора не слагаме нищо.


Говтовия попарник оставаме да втаса още 15 минути, като през това време загряваме фурната на 200 градуса.
Когато фурната загрее, режем попарника на квадрати и пускаме да се пече непокрит около 15 минути, а след като се запече, покриваме с фолио и печем още толкова или до готовност.

                        
Готовата пита напръскваме с малко вода и намазваме с масло или олио, а след това задушаваме с кърпа и торба, за да омекне. 


Най-трудната част от цялото приготвяне на попарника е точно това...да чакаш, а всяка минута ти се струва като час.


Накрая с бабчето решихме, че поне половината от нас имат зъби и за по-твърда коричка и му се нахвърлихме, както подобава. :)


Всяко парченце ухае така ароматно на масло, сиренце и бабина любов, че като нищо ще се натъпчете все едно ви е последното ядене. Нужно ли е да казвам, че на софрата едва ли ще ви трябва друго освен чаша студен айран?!


И така, докато аз се заоблизвам по вкусните спомени и се надявам скоро да мога и тук да приготвя тази вкусотия, вие можете да си отделите час днес и да си доставите удоволствието да хапнете вкусен домашен хляб - понякога единственото нещо, което ви трябва на масата!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



37 коментара:

  1. Няма значение как се казва по различните краища на България, Люси, аз само ще възкликна ЧУДЕН, ЧУДЕН попарник!
    Поздравления на теб и бабето :) страхотно сте се справили!
    Пожелавам ти там където си да намериш и винаги да бъде с теб щастието, любовта и добротата!
    Много усмивки и прегръдки от мен, момиче хубаво! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за топлите думи и пожелания, Хриси! Моля, не си тръгвай от тук без да се почерпиш с парченце, макар и виртуално! Поздрави сърдечни, мила!

      Изтриване
    2. Като чета рецептата и описанието ми се насълзяват очите. И моята баба правеше. Но нямах възможност да бъда научена. Липсва ми много. Скоро ще пробвам твоята рецепта. Не се съмнявам в резултата. Прекрасен ден. ❤

      Изтриване
    3. Благодаря ти, Елена! радвам се, че все пак мога да ти помогна да приготвиш този вкусен "спомен" :) Прегръдки!

      Изтриване
    4. БЛАГОДАРЯ ЗА РЕЦЕПТАТА. ЧУДЕСЕН
      ПОПАРНИ.МНОГО Е ВКУСЕН.

      Изтриване
    5. Чудесна рецепта и чудесно представяне!
      Браво Люси!

      Изтриване
  2. Ах, Люси, и моята баба правеше точно такъв попарник! Върна ме много години назад! благодаря ти! Чудесни снимки !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Сонче! Няма как иначе..от един край сме :) Аз самата не съм доволна много от снимките, но рецептата няма грешка! Поздрави сърдечни, мила!

      Изтриване
  3. Кмлина Маринова24 септември 2016 г., 18:46

    Люси, истинска чаровница си! Правя рецептите ти, зщото са точни и нищичко пт процеса не е спестено, но това, което те прави уникална,са коментарите( и снимките, разбира св :) ) . С толкова любов са написани, че ми се иска да те познавах в реалния свят! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, мила! Този вид комплименти с ами най-любими, тъй като знам, че хората ме разбират на едно лично и пряителско ниво! Благодаря ти от все сърце, пък кой знае ...може би ще се видим някой ден!

      Изтриване
  4. Чудесно изглежда попарника по рецепта на бебето! И съм сигурна,че е бил много вкусен нали?!😘

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Беше, Теми, много, много..ма не се притеснявай, грабни си и ти парченце! Прегръдки най-топли!

      Изтриване
  5. Попарникът е повече от превъзходен!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Отговори
    1. Бисерка, написала съм в статията :)

      Изтриване
  7. Люси,
    тази пита - попарник в този вид не е известна по нашия край.Правим подобна, но навита на руло и става много вкусна също.Ще изпробвам и твоят вариант, старите рецепти не са за подценяване, много вкусни и красиви.
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Лени! Ще се радвам да ви хареса :) Поздрави сърдечни!

      Изтриване
  8. Малеййй, това съм го пропуснала, а как обичам тесто, тутманици, милинки, всякакви такива с домашно тесто, не е истина. Ще го сънувам този попарник, да знаеш :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Даре, но като те знам какъв факир си в кухнята като нищо ще го спретенш за нула време :) Поздрави най-топли!

      Изтриване
  9. Превъзходен е, благодаря за рецептата, стана много вкусен! =)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за отзивите :) Поздрави!

      Изтриване
  10. И моята баба го правеше, като вита баница и не слагаше фолио. Непременно ще се опита тази рецепта :)

    ОтговорИзтриване
  11. Люси, бих желала да те познавам лично, а не само от виртуалното пространство. Не само рецептите и процеса на готвене, но и коментарите ти са чудесни! И за мен няма нищо по-хубаво от лошото време - повод за много хубави неща! Моята майка също правеше този попарник или баница с мая, както ние му казваме. Пожелавам ти много успехи. Позволих си да се обърна на "ти"...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти много, Блага! Ще се радвам да си говорим на "ти", а след като четеш написаното тук, е все едно, че ме познаваш :) Поздрави и усмивки от мен!

      Изтриване
  12. Люси, страхотен попарник, или баница с мая, както му казваме ние. Всичко, което е публикувано тук е чудесно! Поздрави и успехи!

    ОтговорИзтриване
  13. Толкова е вкусно!Люси,снимките ти са изкушаващи,както винаги!

    ОтговорИзтриване
  14. Неустоим,неустоим е Люска бабин попарник ,БРАВО И НА ТЕБ СТРАХОТНО СИ ГО НАПРАВИЛА !
    Целувки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Здравче! <3 Прегръдки!

      Изтриване
  15. Може би размери на тавата, и количеството използвано сирене и мазнина нямаше да са излишни..., особено за начинаещи. Ще пиша какви ще ги свърша аз :). Начина на приготвяне е различен за мен, надявам се да се справя, и
    да успея да постигна този познат вкус.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, тавата ми е 33 см в диаметър на дъното, но мазнина и сирене слагам различно всеки път, както и баба - по -скоро е въпрос на вкус, дали ще е по-постно и мазно или богато :) Поздрави и усмивки!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...