сряда, 1 февруари 2023 г.

Плодово суши / Frushi - Fruit Sushi

 

Ето ни в месеца на любовта и виното отново. Добре че сме си измислили поводи за празнуване през тези месеци, че иначе как ще я избутаме зимата. Стане ли лято, вече е лесно. Любовта така и така се носи във въздуха, но сега, във все още кратките и студени зимни дни, когато сме навлечени под сто ката дрехи, а еуфорията от коледните празници ни се струва все по-далчена, добре е да си припомним темата, която винаги, ама винаги ни вълнува - сладкото усещане на влюбването за първи или милионен път. 

И ако не сте от супер влюбчивите, като мен, случва ми се е много рядко въпреки, че не мога да се оплача от липса на внимание, трудно ми се завърта главата наистина, но затова пък храната го прави с лекота. Няма да е лъжа ако да кажа, че именно тя е голямата ми любов, защото досега не ми се случвало да не ми е до нея :) или поне е за кратко...после пак съм гладна. 

И все пак не всички ястия и десерти спечелват сърцето ми, както е със сушито например. И до днес днешен го ям, но не го обикнах, освен нигирито, което е без водорасли по принцип, но и ако трябва да съм честна, досега не съм яла токова вкусно суши в България, както в Холандия, Норвегия и други страни, които рибата е наистина, наистина прясна в ресторанта. 

Дано не ме заклеймите много за изказването си, тъй като живеем време в което всяко нещо може да разгневи публиката, пък било то лично мнение в личен блог :) 

Но какво да се прави, такъв е моя опит, а може би вкус. Затова пък намирам сушито за много красиво, компактно за хапване с питие и ако има нещо което, може да го направи наистина вкусно, то това е днешната рецепта.  В нея, то е в сладък вариант вместо солен, и не, няма риба в него. Това си е истински десерт, отново с екзотична нотка, ориз и уверявам ви вкус, който изкушава и вид, който съблазнява.
Ако искате да приготвите хубав десерт за идващия Св. Валентин или просто да поднесете перфектния такъв за парти, под формата на хапки, уверявам ви това е той. Много свеж, вкусен и лесна за приготвяне. 

Необходими продукти:
200 мл течна сладка сметана
350 мл вода
3 с.л. захар
щипка сол
1 ванилия

Още: 
плодове: ягоди, киви, манго
за овалване: сусам, кокос, ядки и други

Оризът за суши е специфичен. Той има достатъчно нишесте, за да се слепва добре, но си запазва формата след сваряване. За приготвянето на нашето суши леко го измиваме и слагаме заедно с водата, захарта и шипката сол да заври на котлона. След като заври, намаляваме котлона на ниска температура и варим още 20 минути докато абсорбира течността. След това изключваме, добавяме сметаната, докато е още горещ, заедно с ванилията и разбъркваме. 


Оставяме на страна да изстива, поемайки останалата течност в себе си през това време, овкусявайки го допълнително през това време. 
За самото суши е добре да имаме или машинка за такова, или от бамбуковите подложки за хранене, с което завиването става по-лесно. За щастие те се продават във всяко левче, домашни потреби и т.н. 
Слагаме подложката, в върху нея - лист стреч фолио. Разпределяме ориза ето така:


Подготвяме си плодове по желание - аз избрах ягоди, киви, мандарини, манго и банан, които нарязваме и разпределяме в основата по дължина.
С помощта на подложката завиваме всичко и пристягаме, като така образуваме първото руло. 


Използвайки белачка за картофи правим и няколко много тънки ленти от кивито и мангото, с които да облечем сушито ето така. Завиваме със стреч фолиото отново и отрязваме тази част от сушито, преместяйки го настрани, продължавайки с останалата част, която може да направим със същата или различна плънка.


Второто руло направих шарено - с част киви и манго отгоре, а други части поръсих само с черен сусам и кокос. Отново завих в стреч фолио и сложих рулата за кратко в хладилника.


След като стегнат, махаме фолиото и режем на парченца с помощта на остър нож.


Като малки плодови бомбички, които ще "избухнат" в устата ви с всяка хапка.



Перфектният парти десерт, лек, но засищащ, икономичен като продукти, но носещ много вкус, цвят, настроение и възможности за експериментиране.


Ако искате да направите сос за топене, може да използвате такъв от пасирани замразени малини, в който слагам винаги малко захар, сол и олио, така че да стане като дресинг.


Ще се радвам да ми пишете или изпратите снимки на вашите творения, които да споделя а моята страничка и социални мрежи :) 


п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!

петък, 27 януари 2023 г.

Тутманик на триъгълници като от закусвалня / Тutmanik - Bulgarian layered bread with cheese

 

В петък обикновено ви представям рецепта или за нещо сладко, с което да си подсладите уикенда или рецепта за нещо подходящо за закуска. По-рядко предложенията ми са свързани с основни ястия, овен ако не са по-връткави и си трябва повече време за приготвяне, за което почивните дни са идеални. 

Не знам как е при вас, но ако има един тестен ден в седмицата, за нас това е събота - или ще са палачинки, мекчики, банички, сандвичи, хот-дог, но все ще има нещо с което да стартираме деня така, че да не ни се става повече от леглото :) И защо не, не е като да ни чака работа в градината и нали затова му казват ден за почивка. 

Предлагам ви и на вас, изгодно, естествена изолация от пухкав био материали за идните студени дни под формата на изкусителни тутманичета на триъгълници като от закусвалня. Не знам дали все още се продават така, но преди години помня, че поне в нашия град точно така ги предлагаха. 

Тутманикът като име винаги ще свързам с това, че като бях невръстна тийнейджърка видях един от уважаваните от мен метъл батковци да се реди на опашка в закусвалнята. Мислех си, че сега ще сгъне две мазни банички или ще си вземе една голяма боза, но когато дойде неговия ред дочух как попита : "Тутманичетата топлички ли са?" и цялата ми представа за това колко е сериозен , страшен и величествен се стопи като масълце в тестена закуска. Тогава научих, че не само не никой е по-голям от хляба, но никой не е много корав пред топлия леб. Сега ще ви покажа как да си направите точно таквиа тутманичета, пълни с масълце, сиренце и много, много любов. 

ВИДЕО РЕЦЕПТАТА СТЪПКА ПО СТЪПКА може да видите за сега в Инстаграма ми ТУК> 

Необходими продукти:
Около 700 г брашно София мел Бяло
400 мл хладка вода
1/2 кубче жива мая
150 мл олио
125 г масло
300 г сирене
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 яйце + 1 жълтък

Аз използвах бяло брашно на София мел, но може да ползвате и друго - класик или екстра. Приготвяме си продуктите на масата, като водата трябва да е леко топла, но не и гореща.


Тъй като ползвах жива мая, първо  я активизирам. За целят във водата слагаме захарта и маята и разтриваме с пръсти във водата, докато се разтвори напълно. 


Баба ми винаги добавя 1-2 супени лъжици брашно в маята, правейки я повече като гъста каша, за да е по-лесно омесването й после. 


Оставяме я настрана да шупне или иначе казано - да набъбне и да стане на балончета. 


Пресяваме брашно и слагаме две трети от него в купата на миксера ( или в съда, който ще меси, ако го правим на ръка) Правим в него кладенче и добавяме шупналата мая, яйцето и около 3-4 с.л от олиото.


Пускаме миксерът да меси, като по стените му започваме да прибавяме постепенно от отсяното брашно, още олио, ако е необходимо и солта. Прибавяме докато тестото започне да се оформя на топка в центъра и се отделя от стените на съда от само себе си. 


С още малко от олиото намазваме купа и прехвърляме тестото и покриваме със стреч фолио. Оставяме на топло да втаса за около час-два в стая или за много по-кратко, около половин час на 50 градуса във фурната. 


След като тестото втаса го изваждаме на масата и си приготвяме плънката - начупеното сирене и разтопяваме маслото заедно с останалото ни олио. 


Разделяме тестото на четири равни части. всяка част оформяме на топка, като взимаме една, останалите покриваме да не съхнат.


Всяка топка разточваме на правоъгълен лист, намазвайки го с маслото и олиото и поръсваме със сирене. Сгъваме на две по дължина и отново повтаряме - масло и сирене, сгъваме още веднъж и отново, докато не стигнем до квадрат. Към последния етап си помагам още веднъж с точилка, разстилайки предпоследно за да сгъна за последен път, но като цяло не е нужно да правите толкова пластове, ако не искате. 


Така процедираме и останалите парчета тестото, оформяйки четири квадрата, които поставяме в правоъгълна тава, намазана с олио, на малко разстояние един от друг, за да има накъде да бухнат. 


Оставяме ги да втасат още веднъж, и след като удвоят обема си ги нарязваме с нож на триъгълници и намазваме отгоре с малко жълтък, който сме разбили с малко вода или прясно мляко.


Пъхаме да се пече в силно загрята фурна 190-200 градуса до готовност - около 25-30 минути, Проверете към края дъното дали е запечено добре. Ако тутманикът тръгне да се запича много отгоре, а отдолу е още суров, сложете лист фолио и допечете така.


Готовия тутманик задушете за кратко с кърпа и найлонова торбичка, за да може да омекне още повече. Уханието на масло и сирене е направо неописуемо....


Аз използвах по-голяма тава, но в по-малка ще бухнат повече не височина. Хапвайки от него ще разкривате от всички вкусни пластове и със сигурност тази закуска "ще ви върне в първи клас", както се казва :) 
Сподели ми в коментар коя е твоята любима закуска от закусвалните, за която си спомнящ с умиление :) 



п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 23 януари 2023 г.

Торта "Серената" / Cake "Serenata"


Не съм много по вафлите, но ако имам любима е тази - "Серената". Дълги години беше изчезнала от рафтовете в магазина, но аз още помня когато се появи на пазара за първи път. бях малка и даже имаше едно детско предаване, в което децата изпълняваха различни задачки и наградите им бяха броя точки като брой вафли в чувалчета. Не знам дали се сещате. Може би тази, и вафла Кукуруку ми бяха любими като малка и макар да не се старая да не се тъпча с вафли, кроасани такива неща, не мога да избягам понякога от нуждата да си купя точно тези сладости - палмичка, суха паста 'Балкан", вафла "Серената" и дори, не се смейте много - "Бонибон". Някой ден като имам наследник поне няма да се срамувам на касата като ги нареждам на тезгяха за плащане като дете на което баба му е дала пет лева и му е казала да си купи, каквото иска, без майка му да знае. 


Е, моята баба явно още е наясно със сладкото ми зъбче, защото улучва точно в десетката като и до ден днешен ми подарява от тези вафлички, които се продават и като мини вариант в пакетче. Не мина много време преди да се размечтая за цял десерт с тях, във формата на една голяма вафла, която вярвам, че ще ви хареса и то много! Представям ви поредната си авторска рецепта :) 


Хубавото е, че в него може да усетите вкуса на вафличките, но заедно с леко дъвкав, шоколадов крем, както и въздушни, какаови, пандишпанови блатове. Може да ползвате и друг вид вафлички, но аз нямаше как да направя друг избор :) 


А, ето сега и самата рецепта, за да се убедите, че не е никак сложа за правене :) 
Необходими продукти:
За блата:
4 яйца
4 с.л. какао
4 с.л захар
3 с.л. брашно
Крем:
1 консерва кондензирано мляко ( 304 мл)
200 г масло
250 г млечен шоколад ( аз използвах с лешници) 
2 с.л тъмно какао
1/2 пак. желатин ( 5 г)
Още:
мляко за сиропиране по желание
шоколадов ганаш за заливка
18 бр мини вафлички Серената

Започваме с приготвянето на пандишпановия плат. за целта разделяме жълтъците от белтъците и разбиваме белтъците със захарта в напълно суха купа до получаването на твърд сняг. в друга купичка разбъркваме жълтъците с какаото на шоколадова смес. Прибавяме малко от разбитите белтъци, докато стане по-течна сместа и малко по-малко я интегрираме към останалите белтъци. 

  

След като сме смесили двете части, почваме да пресяваме и малко по малко да прибавяме и брашното. Опитайте се да бъркате бавно и да не натискате сместа, а да я въртите отдолу нагоре, за да запазите въздушността й. 


Прехвърляме сместа в широка тава, най-добре тази на фурмата и разпределяме равномерно. Използвайте и хартия за печене, за по-лесно отлепяне. Печем на 150-160 градуса с обухване за около 20 минути. След като блатът се изпече оставяме да се охлади напълно.

  

Приготвяне на крема: Много е лесно. За целта затопляме кондензираното мляко и шоколада на среден до тих огън на котлона, докато се хомогенизира. Прибавяме и маслото, 

  

а накрая и предварително набъбналия желатин, разбърквайки докато се разтвори напълно. 


Сладкишът сглобяваме като разделяме блата на три части, удобни спрямо формата, която ще използваме. Моята е силиконова, с размери 24 х 10 см. 
На дъното слагаме едната лента от блата и разпределяме вафличките, а отгоре от крема. Слагаме втората лента блат. 

  

Аз напоих средния блат с мляко, за да съм сигурна, че ще бъде сочен, но ще оставя на вас да прецените дали искате да сиропирате всички или само някои.


Отново редим мини вафлички и слагаме останалия крем и завършваме с третия блат, ( може пак да сиропирате). Завиваме в стреч фолио и оставяме в хладилника да стегне, най-добре за една нощ. 

  

На другия ден обръщаме, махаме от формата и заливаме с шоколадова ганаш от млечен шоколад. Малко след това правя украса както върху самите вафлички с черен ганаш на лентички отгоре.
 

Тъй като исках да прилича на МЕГА ВАФЛА нямаше нужда от друга украса :) 


Истинска приказка! Няма да можете да спрете с първото парче...


вафлички, ядки, пухкав блат, шоколад... шоколад .. шоколааад... във всяка хапка


А, вие имате ли любимо десертче от детството, което още ви съблазнява? Представяте ли си го във формата на торта? ако е така, напишете ми го като идейка - коментар и може би ще създавам такава :) 


п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...