Питка за прощъпулник / "First steps" bread

Днес съм намислила голяно готвене, но макар и да станах в осем, мрачното време навън ме затисна в леглото за още час. Сега трябва да си създам настроение за готвене и затова реших да ви споделя един топъл и щастлив спомен, който да разсее облаците поне в нас. :) Разбира се, ще ви споделя и рецептата, като поводът този път са първите стъпки на моето най-ново и любимо хоби - племенникът ми Ноа. ( Носещ прякора още "палачинка", защото е много нежно и вкусно бебе :) ) 

Когато преди месец бяхме за празниците при сестра ми, решихме да комбинираме гостуването с този весел български ритуал - прощъпулник ( или както му казваме в нашия край - прощъпулка). Все пак лелята дето меси е на линия, а от къде иначе питка. В малко зор се видяхме докато намерим дълбока, кръгла тава в Холандия, защото там не правят пити, но накрая натаманихме една от торта.

За първи път ми беше да правя такава питка, затова реших да се подготвя с една проба у дома седмица преди да замина. След първото прочуване в нета установих, че трябва да е сладка, а след второто, че трябва да питам Любчето как да я направя. Тя бе толкова добра, че ми даде не само рецепта и съвети, но ми се обади да ми обясня всичко подробно. (Благодаря ти, Любче още веднъж! Как да не си обичаш блогърите - приятели <3) 

Завъртях една у дома пробна, като за първи път си играх и бялото тесто за украса, така че не ме съдете твърде строго. За истинската погача вече, знаех на какво да наблегна, но пък нямахме резци за украса и набързо скалъпихме едни цветя изрязани от капачка на пюренце :) 

Питката не знам дали стана по-хубава от пробната, но вкусът и беше още по-добър, а семейството на сестричката ми се влюбиха в това тесто и вкус, което не са хапвали от години. На тортата никой не обърна внимание, докато питката не се изяде на половина със сирене или халва :)

Но преди да премина към рецептата, ще ви разкажа малко за ритуала, тъй като знам, че някои от вас ще се интересуват как го направихме. Първо, седмица преди това обмисляхме професиите си какво да ги представим, като сестра ми ме прати да издирвам стоматологично огледалце като специален куест. Разбира се намерих го, съмнявате ли се в мен. Тя пък лети много често служебно и бе купила значка на пилот, докато Цветелин ( мъжът й ) държеше да има футболна топка..тук няма да коментираме ( всеки луд с номера си :))) 

Сложихме още перце от китара хванато от концерт на Металика, четка за рисуване, елка, химикал, пари, компютърна мишка, концертен пас, шивашки метър, мерителни лъжички, книга и една отвертка накрая, но тя както и други елементи не бяха сложени с голямо желание от сестра ми.  Все пак трябваше да има непознати за детето неща и по-голям избор, защото трябва да избере поне три неща, а ако питаш сестра ми ще сложи само три професии :) 

 По традиция е добре детето да върви по бял чаршаф, като преди това крачетата му са завързани с червен конец, който да скъса/ развърже или да се среже. След това да достигне до предметите и да си избере три, като родителите трябва предварително да са нарекли кое за коя професия е, а не да се гадае после.

При нас, работещите мама и тате нямаха много възможности да спазят всичко, но се справихме някак, като накрая любимото ми бебонче избра първо химикал ( с който драска по белия диван), четка за рисуване ( с която драска в яслата) и накрая низвергната от мама отвертка, с която тате така често работи :)

Абсолютно пренебрегнатите от него футболна топка, пари и съвсем нови и интересни предмети накараха родители бързо да си хапнат от питката и да успокоят душата.

Разбира се първо си хапна Ноата, който веднага бе впечатлен от нея и едва дочака цялата суматоха да свърши да насочи пръсти към нея. ( Много обича тестено това дете, ще стане малък дебеланко :)  )

( Сега забелязвате, че Цветелин е добавил и шалче на Левски за да засили шансовете си, но ядец :)) 

Броени секунди по-късно, докато леля щрапа с фотоапарата, нашия сладурко хвана мерителните лъжички и почна да ми ги размахва под носа, сякаш знае, че са за мен. Той обаче много обича да ми помага в кухнята когато съм там и явно ще ми открадне занаята :) 

Докато беше по-малък, го слагах на столчето до мен и му подавах всеки един зеленчук да го опознае добре, като изпитваше голяма любов към зелето, което гушкаше с охота.

Сега, когато поотрасна и самия той е доста по-забавен и интересен, може да го видите да си придърпва столче и да се присъедини към готварски процес, като прилежно ти подава зеленчуци, които предварително е селектирал щателно. ( Отдел по качеството си требва!)

И така, време е да премина към рецептата за топла, пухава и чудесна питка за поводи като прощълпука, която взех от Любчето:

Необходими продукти:
Около 1 кг брашно
500 мл прясно мляко
3 яйца
10 гр сол
15 гр захар
2-3 с л кисело мляко
20 гр мая
и мазнина: масло/ олио

Шупваме маята в малко леко затопленото мляко със захарта, а през това време си пресяваме брашното.

Слагам го половината в купата на миксера ( или в подходящ съда, ако ще месим на ръка) и добавям солта. След това добавям шупнатата мая, яйцата и киселото мляко, като пускам да се меси първоначално бавно, а в последствие увеличавам оборотите. През това време започва да прибавям редувайки мазнина ( масло/ олио) и още брашно. Постарайте се да оставите тестото по-мекичко и сочно, за да може и питката да е пухкава.

Възможно е от различните брашна, да поеме различно количество Оставяме да втаса, като не го чакаме да се надуе прекалено и да стане на шупли.

От тестото отделяме едно парче с размерите на ябълка ( или по-голямо, ако искаме по-голям надпис) и го слагаме в средата на тавата. Останалата част от тестото, разделяме на две части.

В единия случай, от едната част направих плетеница като за козунак, която усуках около топката в средата, а от втората част, разточих кръгла кора, която нарязаха на триъгълници и направих на кифлички, които редих около топчето.

Във втория случай, направих и двете части на кифлички, като може да слагате вътре и плънка по желание :) 

Слагам всичко в тава с хартия за печене, размери около 26-28 см на дъното. Оставям да втаса за още малко, докато бухне.

Преди печене намазвам с размит с прясно мляко жълтък и пека на 180 градуса.

Тесто за украса:

Докато пека, на око си замесвам малко брашно, царевично нишесте и водичка, като да стане тесто като пластелин. От него оформям буквички или изрязвам цветчета, които лепя малко преди да се извади питката, отново с размития жълтък. Не ги мажем с жълтък отгоре, за да останат бели и да се открояват от питката.

Задушете питката с кърпа и найлонов плик, за да омекне още преди поднасяне. :)

Весел празник!

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Салата за наяждане: Зелена салата с кажунско пилешко и яйца / Green salad with cajun chicken and eggs

Как иначе да я кръстя тази салата, като е точно такава. Хем ястие, хем салата в едно. Идеална е за диета, защото ти дава необходимите протеини, в комбинация със свежи и леки зеленчуци. 

Мога още много начини да я нарека - Перфектната салата ( со месо`), любимата салата на мама, режимна салата и още салата "Чушка".
За последното сигурно ще се зачудите, защото в нея няма чушки, но бързо бързо ще ви вкарам в час.
Името на салата чушка идва от това, че е кръстена на най-новото и вкусно заведение за сандвичи и салати в Благоевград "Чушка"  (вижте тук). 

Откри го преди броени дни моят скъп приятел Георги, с който ни свързват толкова кретении от тинейджърството, че сега сме длъжни да останем приятели, защото сме си алиби един на друг :)

След като няколко години обръщаше бургери в Ирландия, реши, че вятъра го е обрулил достатъчно там и се върна у дома, което и за двама ни е Благоевград.

Седнахме на по бира лятото ( и ей сега станахме), и ми сподели идеята си, че иска да отвори малко местенце за сандвичи и салати, които да бъдат винаги пресни и затова да се приготвят всеки ден. 

Любимия ми сандвич с дърпано пилешко

Любимата ми салата с козе сирене и направен от него малинов дресинг
( най-вкусното нещо, което съм яла през изминалата година досега)

Да, знам. Звучи ви като невъзможна мисия за България, но той го постигна. Всяка сутрин в седем вече е на линия и пъха първата порция месо за печене, изцяло в домашна марината. Правилно чухте - от сандвичи до салата няма да намерите салам или шунка - всичко е с бавно печено свинско или пилешко, което се къса на парченца. Слага го в салати или сандвичи, като и дресингите за тях приготвя свежи и съвсем сам.

Кажете как човек да не се вдъхнови и да не похвали свой приятел, щом го заслужава?! Та той ми прибра дървата преди няколко месеца, а сега е мой ред да му върна услугата, като ви запозная с неговата вкусна кухня.

Ако наминавате през Благоевград, отбийте се през #Чушка. Голям шанс има да ме засечете и мен там, защото гледам да му помагам през деня, а през другото време си говорим глупости и си разказваме вицове...както се прави на всяка работа :) 

Хубаво нещо са приятелите и се радвам, че имам такива от дълги години. Още повече, като видиш такъв да завършва средното си с геодезия, да кара такси, да завърши висше химия, да работи в басейнова дирекция, а накрая да стане и готвач. Странно нещо е животът!

Сигурна съм, че ще ми довери още тайни от неговата кухня, но днес ми даде рецептата за салатата, която впечатлява всички, затова реших да я споделя и с вас. 

Необхдими продукти:

Зелена салата - маруля

60-80 г краве сирене

2-4 резена червен лук

1 яйце

1/ 4 краставица

пилешко дърпано месо в кажунска марината *

босилеков дресинг*

За месото: пилешко месо се почиства от кожата и се обтрива с микс от следите подправки: 1 ч.л. сол, 1 ч.л. прясно смлян черен пипер, 2 ч.л. червен пипер ( може лют кажунски), 1 ч.л. мащерка, 1 дафинов лист ( счукан в хаванче) 2 ч.л. чесън на прах

Маринова се за през нощта или минимум 30 минути преди печене. Пече се под фолио за около час на 180 градуса с малко водичка в тавата.

За босилековия дресинг: на око смила в блендер зехтин, листа от пресен босилек, пармезан и сол.

Листата от салата се слагат в купа с малко от дресинга и се разбъркват, за да се овкуси. Нарежда отгоре парченца краставица, кубчета сирене, резенчета червен лук и яйце, а отгоре "спокойно" полегнало ароматното, нарязано пилешко месо.

Наистина си заслужава да опитате тази салата, а ако ви харесва идеята все повече млади хора да се връщат в родината, ударете по едно рамо, като харесате страничката на #Чушка тук или направо елата да ги опитате. :)

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Винен кебап / Wine kebab

Развалихте ли коледната украса вече? Знам, че някои сте го направили още след Ивановден, други този уикенд, а трети като мен явно чакат специален знак от съдбата за тази цел. Може да ви се види много безотговорно, че още не съм го направила, но мога да ви кажа, че в моя защита това нищо не е - една година я държах до март, защото все още имаше сняг навън и мандарини у дома! И това, ако е не е причина!

Но сериозно, ако видите количеството украси у дома, ще разберете, че това далече не е работа за няколко часа и съвсем съзнателно събирам сили за това. Освен това, таман да се наканя и ето на, снегът дойде. ( Той снегът и студът все така прави, баш като минат празниците и вече почнеш да пропускаш мечтите си за пролет и слънце)

Е, такова е каквото е, както се казва. "Лошото" време винаги ми отваря апетита, а пък какво по-добро за седмична вечеря от един вкусен винен кебап. Не мога да кажа, че е вечеря, която ще ви отнеме 20 минути за готвене, но затова пък ще ви подсигури такава за няколко дена, ако не се олеете с порцията ( което признавам си съществува като риск, защото е мнооого вкусно).

Хубавото на тази рецепта е, че хвърляш всичко в едно тенджере и не го мислиш после. То си къкри, у дома  започва да ухае, навън снегът вали, а  ти си тактуваш с крака, обути във вълнените чорапи от баба.

Няма нужда да се косите и за презентация, защото всеки българин знае, че колкото и завиткано да го сервирате, накрая пак ще топите от хляба в апетитния сос. Даже сега докато ви пиша устата ми се пълни със жажда за това ястие и не виждам смисъл да протаквам, а да си затопля купичка от апетитната гозба, която си направих вчера за вечеря. 

Ето и как да си го направите:

Около 1 кг свинско месо

4-5 бр. лук ( големи до средни)

2 бр. морков

1 ч.ч червено вино

1-2 с.л. брашно

2-3 с.л. доматен пюре

1-2 бр. дафинов лист

магданоз

червен пипер

черен пипер на зърна

сол

Както виждате всичко е много лесно и достъпно като продукти. Може да сложите по-малко или повече от подправките, в зависимост дали ви понасят и обичате по-ухани или по-умерени ястия.

Започвам като нарязвам морковите и месото на средно големи парчета.

                         

Лука нарязвам на ситно, като за да не ми изтекат очите си помагам с чопъра. Не го пестете - лукът се почти стопява в соса, но все пак го сгъстява, което му придава тази плътност и аромат.

И кажи речи, с подготовката сме готови :) В по-голяма и дълбока тенджера сложете олио на дъното, нека да го облее цялото.
Запържете месото за кратко от всички страни, а след това добавете лука и морковите и пържете още малко, така че поомекнат зеленчуците.
Не е нужно да имат загар, все пак яденето ще се ври после :)

Прибавете подправките червения пипер и брашното и разбъркайте, за да се разнесат добре по всички продукти.

След като запържим за още една минута добавете виното и топла вода, колкото да го облее. 

Тук може да добавите и доматите, но те бавят възвирането на ястието затова по-често се прибавят към края на готвенето. Вие преценете кое ви е по-удобно - аз често го слагам и в началото.

Прибавям няколко зърна черен пипер и дафиновия лист и оставям ястието да заври на максимална температура а след това намалявам и оставям да къкри до готовност.

Когато кебапа  е готов, поръсвам със ситно нарязан магданоз и гарнирам с варен ориз. ( Може и картофено пюре)

Е, има ли по-вкусно зимно ястие, кажете? 

Обожавам го!

Надявам се да съм ви дала малко "храна за размисъл" и още тези дни да ми се похвалили, че и вие сте си наготвили малко вкусен винен кебап. И не забравяйте - какво е винен кебап без гарнитура от червено вино :) 

Усмихната седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!