вторник, 23 юни 2015 г.

Вкусна ягодова пита / Easy strawberry dessert


Ееее, ненаядохме се на ягоди, значи! :) Хем сладко правихме, хем торти, сега пак десерт! Ама пък какъв десерт! Не само, че много лесен и разбира се вкусен, но ни предлага възможността да се насладим на ягоди в два варианта, а от това по-добро - здраве му кажи!
След като с баба направихме сладкото, тя недвусмислено ми препоръча да направя десерт с него за следващия път, и аз какво да правя..правя! :) Не мислех дълго - отдавна ми се въртеше идеята за ягодова пита, която да се реже на пасти, да съдържа както богато количество пресен плод, така и тънък пласт сладко, което само да засилва ягодовия аромат.


За крема се спрях на готов сметанов пудинг (аз ви казвам, че е лесна рецепта, пък вие не вярвате), който се оказа идеален за целта. По този начин десертът се нареди на три допълващи се пласта, като започнем от най-сладкия - тънка основа от пандишпанен блат и сладко от ягоди, следван от по-дебел - млечно-сметанов крем, нежен и по-скоро неутрален, завършващ с трети пласт от ароматните ягоди, които като всички пресни плодове допринасят с лека резлива нотка. Така, загребвайки през трите пласта, може да се насладим на цялата симфония от вкусове :) 


Така се случи, че когато го занесох на село, пак се бяхме събрали много роднини по къщите, така че с радост го раздадох и се радвах на положителни отзиви (най-вече под формата на празни чинийки). Но за мен най-хубавият дойде от малко неприятен повод. На една от моите лели и стана много лошо същия ден (според мен слънчаса, ама така са всички от моята рода - ще се пребият да работят. Копаят все едно, злато има отдолу) .
Беше и толкова лошо, че едвам се изправи привечер,  но не можеше да хапне нещо освен малко кисело мляко. Сигурно да не ми откаже, каза, че ще хапне само една хапка от нейното парче, но почти веднага въздъхна :"Ауу, това колко добре ми дойде. Хем свежичко, хем малко сладичко, хем и киселко. Люска, аз това ще си го хапна, че взе малко да ми просветва :)"
Прави са хората като казват, че храната е лекарство, още повече щом е направена с много любов! Ако и на вас ви се хапва нещо, което съдържа именно тази комбинация на вкусове, ето и цялата рецепта, като започна с необходимите продукти:
Необходими продукти:
За блата:
5 яйца
5 с.л. захар
5 с.л. брашно
За крема:
1 литър мляко
2 бр. пудинга сметана (2 х 37 г)
4 с.л.захар
2 с.л. масло
1 пак. желатин
Още:
ягоди
сладко от ягоди
мента за украса

*по желание глазиране на ягодите 
с малко желиран захарен сироп (обяснение по-надолу)

Започваме като приготвяме блата. За целта разделям жълтъците от белтъците. Разбиваме белтъците със захарта на сняг, а след това започваме да прибавяме един по един жълтъците, като продължаваме да разбиваме. Този метод вече съм ви обяснявала в рецептата за Шоколадово-банановата торта с крем.


След това спираме миксера, и пресявайки постепенно брашното, бъркаме с дървена/ силиконова шпатула, като се стремим сместа да поеме брашното, но да запази своята въздушност.

Покриваме тавичката с хартия за печене, която съвсем леко съм намаслила с олио и разпределяме равномерно сместа за блата. Използвах правоъгълна тавичка с махащ се борд, размерите на която са 38 х 25 см.

            

Печем блата в предварително загрята фурна на 150 градуса за около 30 минути. След като е готов, оставям за кратко във фурната, за да не спадне.


След като блатът е готов и охладен, го разрязваме на две. Тук винаги ме питате как го правя. Съвсем просто - с голям нож, бавно и постепенно от всички страни, като гледам да вървя с малки разрези към средата.
Слагам единия пласт отново в тавичката,

                  

а отгоре разпределям от сладкото от ягоди. То е по желание, ако искате сложете само сироп, ако желаете само плодове - повече или по-малко - всичко е според вашия вкус. Захлупваме с другия пласт от блата.


След това изливаме отгоре пудинга, който сме приготвили по следния начин.
Слагаме в подходящ съд почти цялото мляко (800 мл)  на котлона заедно със захарта. В купичка изсипваме пудингите и прибавяме от заделеното мляко. Разбъркваме с бъркалка,  така че да стане на кашичка, без бучки. В чашка накисваме желатина в малко вода, за да набъбне.

                    

Когато млякото тръгва да завира, прибавяме пудинговата смес и започваме да бъркаме, докато течността се сгъсти и стане на крем. Дърпаме от огъня, прибавяме желатина и маслото и разбъркваме още няколко пъти с телената бъркалка, докато се разтворят в крема. Накрая изсипваме крема върху блата във формата.


Подреждаме отгоре почистените ягоди, количеството по желание. Аз ви препоръчвам - колкото повече, толкова по-добре :) 
Десертът е готов, но ако решите можете да направите и една последна стъпка, която смятам за незадължителна. Изсипвам един желатин с една с.л. вода в метална купа. Загрявам около една ч.ч. вода в касерола с малко захар (на око). Можете да добавите лимонов сок или мента за аромат. След като течността е почти завряла, изсипваме в купата при желатина и разбъркваме, докато се разтвори.

              

Оставам леко да се охлади, и започвам да мажа с четка ягодите. Останалата течност можете да изсипете и след това и в тавата между тях. За това количество сироп ще ви стигне и половин желатин, но аз обичам да се презастраховам. Също така ви препоръчвам да направите сиропа по-скоро свеж, не прекалено  сладък, тъй като имаме достатъчно сладост в десерта.


Пъхаме сладкиша за няколко часа в хладилника.


Скоро след това ще се насладите на идеално, разхлаждащо парче от перфектния летен десерт!


Bon Appétit



Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 



петък, 19 юни 2015 г.

Сладко от ягоди - супер рецептата на баба / Grandma's Strawberry Jam Recipe


Вече сме в сезона на пресните плодове, което значи освен преяждане с тях и бутането им във всички възможни манджи и десерти, също така и евентуалното им затваряне в бурканчета под формата на сладка и конфитюри. 

След успеха на сладкото от череши реших, че е време да ви споделя и за нашата семейна рецепта за сладко от ягоди, което от години правим само аз и баба. Под зоркото око на абсолютно никой, за да не ни се пречка!




И така, всичко стана преди няколко дни, когато баба ми ми каза, че е време за нашия шамански ритуал по правене на сладко, тъй като ягодите са готови и набрани. Беше един от онези страшно топли дни, в които ти се иска да си свалиш лицето и да си правиш вятър с него като ветрило. Точно тогава, разбира се, се развали и климатика на колата и докато стигна на село, се бях разварила. За щастие проблемът не беше толкова сложен, трябваше само да купим този изсушител за колата- VW Polo 1.6 .

И така, щом пристигнаха на село, с баба ми започнахме приготовлението на нашето супер сладко - сладко, което всеки иска да опита! 
Рецептата, която приготвяме е толкова елементарна, че дори липсват някои от уж задължителните елементи при традиционното консервиране, но аз ви казвам, че не са необходими, тъй като при нас никога няма развалени бурканчета, а технологията на баба за не-изваряване на сладкото запазва плодовете много по-свежи отколкото при тези, които са с изваряване, тъй като сладкото след това придобива съвсем различен вкус.
Но цялата технология ще ви разкажа сега:

Първо започваме с измерването на количеството плодове. Ние имахме около 8 кг ягоди, като на килограм ягоди трябва да имаме килограм захар (общо взето това са необходимите продукти



След това ги измиваме добре, 


и ги почистваме от дръжките или пък ако има някои плодове, които са тръгнали дa се развалят.


След това слагаме ягодите в голям съд и ги покриваме хубаво със захарта, като ги оставяме да пуснат сока си. Най-добре за една нощ, но и няколко часа стигат.
През това време с баба се заемаме с най-досадната част - приготвянето на бурканчетата, миене, сушене, търсене на капачки, които не превъртат докато превъртим и т.н.
След като ягодите са готови, ги слагаме на огъня - в нашия случай - огнище! Изглеждат ето така:


Разбърквам от време на време, за да се разтопи по-бързо и лесно сладкото, но като цяло го оставяме да заври.


Щом тръгне да завира, започва да се получава ето такава пяна:


Сладкото започва бързо да ври, затова е хубаво да го разбъркаме, за да не прекипи, но това се случва по-рядко в домашни условия, тъй като ползваме по-дълбоки съдове и по-малки количества. 
Щом сладкото заври, намаляваме температурата и го оставяме да ври на тих огън, докато се стараем (колкото е възможно повече)  да отстраняваме образуващата се пяна. (Колкото повече пяна махнем, толкова по-бистро ще бъде сладкото, но не се притеснявайте и да остане, тъй като тя се стопява впоследствие.) 


Времето за варене на сладкото ще зависи от неговото количество и тъй като ние правим по-голямо такова, отнема малко повече. Най-сигурният начин обаче е да наблюдавате цвета и консистенцията му. Цветът на сладкото и плодовете става по-тъмен, като е добре да изваждате малко с лъжичка от време на време върху чиния и да го тествате. Какво значи това?


1. Когато извадите малко от сладкото в чиния (една супена лъжица например), изчакайте малко да изстине, тъй като докато е горещо задължително ще бъде по-течно, но ние трябва да проверим качествата на хладното сладко.
2. То не трябва да се стича свободно по чинията, а да се точи.
3. Ако го пипнете, трябва да образува лека нишка между два пръста.
4. Имайте предвид вашите предпочитания за сладкото - някои хора го обичат по-течно и с повече сироп, а други - много гъсто. Всичко това може да се нагласи само с времето за варене. 

В много от сладката се слага лимонов сок или лимонтозу, но баба не слага. Ако все пак искате да сложите, помнете, че - сока слагаме в началото на варене на сладкото, а ако изберем лимонтозу - малко преди да го дръпнем от огъня.

Когато сладкото е готово, баба ми нарежда бурканчетата на топло (ако съм у дома, ги слагам във фурната на около 100 градуса), за да се затоплят.



По този начин избягваме възможността те да се пукнат от горещото сладко и й помага за нейната техника за консервиране без варене.

Пълним горещите бурканчета с горещото сладко, като аз ползвам кърпа за да ги държа, за разлика от баба:


Веднага след като го напълним, баба го забърсва добре с влажна кърпа (защото съм го нацапала :) ), затваря добре капачката и го обръща надолу с главата. Реди бурканчетата в кофа, която е покрила с голям найлон. След като ги нареди всичките, задушава бурканчетата първо с найлона, а после цялата кофа завива в няколко одеала и ги оставя така два-три дена.


Същата процедура правя аз у дома, тъй като дори и да правя сладко, нямам толкова големи съдове за изваряване, и трябва да изхарча доста ток, ако трябва да изварявам само по 5-6 наведнъж. Плюс това, както казах, има много голяма разлика във вкуса на това сладко. Остава някак свежо, а плодовете не са толкова разварени!


И така, знаете, че е неписано правило да се изядат няколко филии със сладко с дегустаторска цел, за да се установи колко точно супер вкусно е станало :) Хайде, има и за вас, опитайте!

Ще се радвам моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

***

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




понеделник, 15 юни 2015 г.

Свински ребра с балсамови череши / Slow cooked pork ribs with balsamic cherries


Тази събота и неделя отново прекарах в къртовски труд на село. :)  Там работата никога не спира, но пък е чудесно, когато дойде време да береш плодовете на труда си - в този случай, това са череши. :) И макар моята работа да е от дъжд на вятър, за разлика от тази на баба ми, която е на постоянен трудов договор в градината, аз пак успявам да помогна с нещо и да допринеса за всеобщото благо (най-вече като готвя десерти за всички :))
Въпреки многото задачи с бабчето успяхме да си откраднем един ден, за да си направим ежегодното "Внучка&Баба - Сладко от ягоди", (за което рецепта ще се опитам да споделя с вас още тези дни). Не съм сигурна кое е по-сладко - резултатът в бурканчетата или самото време, което прекарваме една с друга.
За втория ден обаче работата бе свързана главно с поддръжката на младите дръвчета, като накрая се наградих с една чанта, пълна с череши. Засега имаме само една голяма череша, но плодовете й са ми любими. Нито много сладки, нито кисели! Месести, леко хрупкави, едри и пълни със сок! 
Докато поглъщах поредната череша, се замислих как този невероятен плод ще се съчетае с едно сочно, бавно печено свинско с хрупкава коричка и разпадащо се само при натиск на вилица! ММММмммммм!


Когато се прибрах се поразрових за вдъхновение и не след дълго месото се печеше във фурната! Както знаете, колкото по-бавно се пече едно месо, толкова по-хубаво става, затова тази рецепта едва ли е най-подходящата  вечеря за делника, ако ходите на работа! Ето защо аз предвидливо я споделям по-отрано и за мен няма да има по-голяма радост, ако я опитате в някой от следващите (почивни) дни - с повод и без повод!


Уверявам ви, че макар комбинацията на месо и череши за някои да е като манджа с грозде, тук няма дори да ви мигне окото за това какво невероятно подходящо съчетание е !!!
Самите череши са мариновани в балсамиков оцет и чесън, което ги превръща в една наистина ароматна глазура и гарнитура в едно!


Ето и рецептата:

Необходими продукти:
Около 1 кг свинско /  свински ребра (аз използвах около 800 г)
черен пипер
сол
сока на един лимон
олио за пържене

За черешите:
2 ч.ч. почистени череши
1 с.л. тъмен соев сос ( по желание)
1/4 ч.ч  баласамов оцет
4-5 скилидки чесън
1-2 ч.л. мед
кората на лимон
сол
нарязан магданоз

Можете да използвате каквото желаете свинско месо, но в магазина окото ми се спря на това симпатично парче ребра и не можах да устоя. Измиваме го и подсушаваме добре с кухненска хартия. Това ще ни гарантира получаването на една страхотна коричка.


Запържваме месото от всички страни в предварително загрято олио. Пазете се, че пръска!


След като сме "запечатили" месото добре от всички страни, го слагам в по-дълбока тавичка. Изстисквам върху него сока на един лимон и след това започвам да обтривам месото със сол от всички страни. Месото трябва да е добре осолено. (Имайте предвид, че всяка сол соли различно. Сега ползвам една, която и шепа да сложа, може да не е солено.)



След това към мазнината, в която сме пържили, добавяме малко топла вода и изливаме тази течност в тавичката. Сипвам течност почти до средата на месото. След това покривам тавата добре с фолио и пъхам месото да се пече на максимална температура. Щом заври (отнема няколко минути), намалявам фурната на около 160 градуса и пека месото така поне три часа.
Това време може да ви се стори много, но ако искате най-прекрасното месо на света - това е начина! 
Именно този вид печено е сред специалитетите ми, когато идват гости, и досега не съм имала разочаровани! Спокойно можете да вършите други дейности през деня, или пък ако имате фурна с таймер - почти няма за какво да се притеснявате.
Към края на готвенето единствено изваждам месото и го проверявам дали се разпада леко при натиск. Течността в тавата трябва да се е редуцирала до солен сос с лимонов аромат!

Когато готвенето е към края, се захващаме с черешите. За целта слагаме оцета в касерола на огъня и оставяме  да поври, докато течността се редуцира ето така:



Изсипваме оцета към предварително почистените череши и разбъркваме. Прибавяме останалите съставки - соевия сос, ситно нарязания чесън, лимоновата кора и меда.


Оставяме черешите да се мариноват за кратко, а след това гарнираме с тях готовото месо. Една-две щипки нарязан магданоз за свежест и ухание - последен щрих в ястието!


Не мога да ви опиша всички вкусове, които ще усетите, щом соковете на тази вкусотия се излеят в устата ви! Истински танц на сетивата!




Месото е толкова крехко, че наистина само един натиск с вилицата и то се отделя от кокала. Кой каза, че за яденето на ребра трябва да се цапате?!


Ох, ще взема да приключвам вече и ще ходя да ям! И моето не е лесно...:)
Само последна хапка!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...