Торта "Принц Регент" ( Тортата на регента) / Prinzregententorte

Как изминаха само тези две години! Толкова неусетно, че сякаш бе вчера, когато натиснах за първи път бутона "публикувай" на първия си пост. Усещането бе сякаш пускаш писмо в бутилка. Запращаш го далеч някъде в голямата шир и се чудиш, дали ще стигне до някого. А дали ще ми пише обратно?

Това е може би най-хубавата част от това да имаш блог. Усещането за близост с хората, които преминават през същите премеждия - пресечен крем, спешна нужда от лесна рецепта за някакъв повод и разбира се споделянето на една и съща страст - готвенето и цялата позитивна енергия, която то канализира, веднага щом усетим невероятния вкус на ястието в устата си.

И до ден днешен може би една от най-приятните части от това да споделям рецептите си е не само да получавам комплименти за работата си (няма какво да лъжа,  как да не се почувстваш добре, когато хората ти казват "браво"), но най-вече възможността да си пиша с хора от цял свят, като темата ни за обсъждане е винаги много вкусна :) Само за броени секунди разговор, вече знаеш проблемите на някой с печката, размерите на тавичката, с която разполага, а иска да направи определен десерт....и почваме да мъдруваме, какво можем да променим и как, че да се получи.

Усещането да правиш нещо с такова желание и любов и то да достигне до хората в същата му форма, зареждащо ги и тях с вдъхновение и позитивна енергия, е страхотно, защото знаеш, че макар на пръв поглед този вид "писмо в бутилка" да е изстрел в мрака, то достига до тези, които трябва. Благодаря на всеки от вас, който намира време в забързаното ежедневие да отвори блога ми, да избере рецепта и да реши, че днес ще изненада близките си точно с нея, да ми остави коментари или да сподели несполуките си. Оценявам всеки един жест и желание за комуникация, затова и гледам да отговарям възможно най-бързо. 

Благодаря и на тези от вас, които през тези две години избираха мои рецепти за най-важните си поводи - сватби, кръщенки, рождени дни - и да знаете, че за мен е чест, както и това, че смятам, че част от радостта ви се прехвърли и върху мен.

И сега да споделя нещо наистина лично - тези две години бяха може би едни от най-трудните в живота ми досега. Преминах през толкова премеждия, че понякога гледам хората около мен и съм сигурна, че дори и да им разкажа, няма да ми повярват. Сигурна съм, че за много от вас може би съм човек с много свободно време, възможности и безгрижност. Мога да ви уверя, че въобще не е така. Но когато нямах миг спокойствие ( дори и по нощите :)  ), готвех. Канализирах цялата си енергия в създаването на нещо позитивно и красиво, дори когато нямах сили да говоря. След това сядах и писах забавен и приятен пост, така че да дам на себе си и  хората, които прекарват време тук, малко слънце, малко радост :) 

Радвам се, че го направих. Защото знам, че всички са уморени, обидени, наранени от едни и същи неща, но определено не искаме да сервираме и това на семейството си за вечеря. Сядаме и се ровим за някоя нова рецепта, която да събуди сетивата ни, да разнесе уханен аромат около себе си и да превърне жилището в дом.

 

И така, след като си изписах живота, този път смятам да не ви затормозявам повече, а да ви представя една невероятна торта, с която реших да отбележа още една невероятна година от удоволствието да пиша за вас (и себе си, разбира се).

За случая избрах тази прекрасна торта "Принц Регент". Тортата е посветена на Луитполд Баварски и е с такова значение за Мюнхен, както е тортата Сахер за Виена. Съществува в много вариации, но аз си я харесах от един руски сайт и реших, че ще е тя. Не гарантирам за оригиналност на рецептата, но гарантирам за невероятен вкус.

Постарах се да направя много снимки, които да са ви от помощ, но не се заблуждавайте - тортата не е трудна за правене :) 

 

Но ето първо, списъкът с необходимите продукти:

За блатовете:
750 г брашно
400 г захар (плюс още 75 г)
180 г краве масло
150 мл прясно краве мляко
60 мл вряла вода
1 пак бакпулвер
щипка сол
3 яйца
1 бр ванилия

За крема:
700 мл краве мляко
4 яйца
350 г захар
200 г краве масло
90 г царевично нишесте
300 г черен шоколад
1 бр ванилия

Тортата е доста голяма, затова и можете да решите да я направите в по-малък вариант, като намалите пропорционално продуктите.

Започваме с приготвянето на блатовете, като за целта в тенджерка слагаме двете ч.ч. захар (400г) и оставяме да се карамелизира до кафяво.

                 

Прибавете врялата вода внимателно и върнете на тих огън, докато карамелът се разтвори. (Аз сложих повече вода и съответно направих по-голяма доза карамелен сироп, което ще видите от снимките. В самото описание обаче ще ви напиша рецептата, както е в оригинал.)

Готовия сироп оставяме да се охлади напълно.

Следващата стъпка е да пресеете брашното, като прибавите към него солта, бакпулвера и ванилията.

След това в друга купа разбиваме маслото с останалата захар до пухкав крем.

Добавете яйцата и разбъркайте отново. Смесете млякото със захарния сироп.

Смесете брашнената, яйчената маса и млякото, като образувате тесто.

Готовото тесто оформете на топка и сложете за час в хладилника. Маслото ще стегне и ще бъде лесно за разточване (забележка: *тестото може да поеме различно количество течност от карамеленото мляко, затова ви препоръчвам да го прибавяте постепенно и да спрете, когато смятате, че е достатъчно за образуването на тесто за разточване.)

След като извадим тестото от хладилника, го размесваме с още малко брашно, като го разделяме на три равни части. За мен този начин е най-лесен при разточването на блатовете, но вие можете и да си откъсвате парченца от голямото тесто.

Върху хартия за печене очертайте кръгове с размери 22 см в диаметър, обърнете хартията и разточете блатовете. Аз имам свой, по-удобен за мен вариант. Взимам едното топче и го разточвам доста на тънко, като не обръщам голямо внимание по краищата, важното е в средата да е равномерно.

След това с помощта на ринг за торти, който съм фиксирала с тиксо в диаметър 22 см, изрязвам направо необходимия ми блат. 

Остатъка от тестото връщам за следващия блат. Готовия блат надупчваме с вилица и пъхаме в предварително загрята фурна на 180 градуса.

Печем блатовете буквално за броени минути, искаме да са мекички, когато ги изваждаме. Аз препекох един-два, които бяха като бисквита, но след това ги напоих с останалия ми сироп, за да съм сигурна, че тортата ще е мека.

Всички блатове се изпичат за по-малко от 15 минути, като ги оставяме да се охладят и се захващаме с крема.

За целта слагаме млякото на котлона (аз добавих и това, което ми остана от блатовете) да заври, а в купа разбиваме яйцата, захарта, ванилията и нишестето:

Исках да засиля вкуса на шоколад, затова замених част от царевичното нишесте с пудинг шоколад.

Когато млякото заври, прибавяме на тънка струйка яйчено-нишестената смес, като разбъркваме енергично с телена бъркалка. Бъркаме, докато кремът се сгъсти, и прибавяме начупения шоколад. Този път реших да сменя любимия си черен шоколад с млечен, за да бъде по-сладка тортата.

Когато пудингът се охлади, разбийте го с омекналото масло до получаването на хубав крем.

Сглобяваме тортата, като редим блат, крем, блат, крем и така докрай.

Както казах по-горе, аз напоих част от блатовете с още малко карамелен сироп.

Измазваме с крем и самата торта. Ако решите тортата да е с повече крем, можете да намалите броя на блатовете. При мен останаха два, които използвах за направата на Сладки топчета :)

Покрих тортата с любимия ми шоколадов ганаш, направен от равни количества сметана и шоколад.

Останалата украса се състоеше от начупени захаросани фъстъци и тези прекрасни бисквитки във формата на есенни листа, които купих от магазина.

Почти съм сигурна, че ще ме питате за бисквитките, затова си направих труда и ги снимах, ето ги и тях:

 

Както всеки път и тук ще напомня, че при всеки крем, в който има масло, тортата е хубаво да се сервира, след като е постояла малко на стайна температура.

Ако не препечете блатовете, ще се насладите на наистина крехки и пухкави блатове, покрити с нежен шоколадов крем

Карамеленият сироп също си каза думата, като за мен стана още по-вкусна :)

Опитайте я и вие, а пък за сега мога да ви почерпя само виртуално и да отпразнуваме заедно моя блогорожден ден!

Облечени пилешки бутчета в тесто / Chicken drumsticks in puff pastry

Ето, че вече е ноември! Вече официално усещам края на годината и със засилващия се студ навън все по-честичко ми се иска да пека ароматни сладки и да мечтая за наближаващите коледни празници. И все пак успях да си открадна няколко слънчеви лъчи, с които последните по-топли есенни дни решиха да ме дарят, и да ги вмъкна в едно прекрасно и по свой си начин есенно ястие - Облечени пилешки бутчета в тесто.

Защо да е есенно? Ами как - с тези пухкави палтенца, сякаш усещащи наближаващия хлад. И все пак, запазили златните цветове на есента, съчетани с прекрасното ухание на ароматни подправки. Ммммммм!

Тази рецепта е и за тези от вас, които обикнаха хрупкавия карфиол и се чудеха какво да правят с останалото мляко. Но преди да продължа по-натам, ето и необходимите продукти:

Необходими продукти:

4-5 бр. пилешки (долни) бутчета

500 г бутер тесто

400-500 мл прясно мляко / вода

няколко капки лимонов сок

зехтин / олио

Подправки:

червен и черен пипер, чили, кимион, кориандър, джинджифил, куркума, шарена сол, чесън на прах, сол

Накиснете бутчетата в прясното мляко с лимоновия сок за около час и оставете в хладилника. После разварете бутчетата в същото мляко за няколко минути. Ако решите, можете директно да бланширате бутчетата в прясното мляко за няколко минути, без да се налага мариноването им. Правила съм ги и по двата начина.

Разбира се, можете да разварите бутчетата и в леко подсолена вода, със зеленчуци или просто бульон. Мога да ви убедя, че те ще станат и без предварителна термична обработка (макар и отнемащи малко повече време), така че можете да избегнете тази стъпка и пак няма да е голяма работа :)

Следващата стъпка е да овкусим бутчетата хубаво с подправките, аз реших те да са богати на такива:

Разточваме тестото и нарязваме на ленти, с които обличаме бутчетата.

Нареждам в тавичка, покрита с хартия за печене. Сложете капка мазнина по желание.

Печем за около половин час във фурна на 180 градуса. Ако тестото се запече, а месото не е готово, допечете ястието, като го покриете с фолио. При мен не бе необходимо :)

Сервирах ястието върху сос от заквасена сметана и горчица, гарниран с парченца люта чушка от градината на баба.

Наистина много лесно и леко ястие, което можете да приготвите още днес!

Направи си сам: Короната на Трандуил и грим / DIY: Thranduil crown and elven make up

По независещи от мен обстоятелства много се забавих тази година с постовете Направи си сам. Бях направила няколко други проекта, които очевидно ще останат и за другата година. Но важното е, че успях да направя днешния материал, в който ще ви покажа как сами да си направите короната на краля елф от "Хобитът" - Трандуил.

 

Още щом я зърнах за първи път във филма, дъхът ми спря и си рекох "Трябва да направя това за Хелоуин". Прекарах само няколкостотин хиляди часа в ровене из интернет за различни видове идеи, вариации на короната и се спрях на тази. Смятам, че е много успешен, лесен за правене, за което гарантира не само външният й вид, но и това, че е първият вариант - няма чернови, няма неуспешни опити.


Грабваш материалите и се захващаш, без възможност за грешка. Вярно е, че аз бях купила първо различни видове тел, докато намерих правилните за целта, но затова пък на вас ще ви бъде в стотици пъти по-лесно, само ако следвате стъпките.

 Сигурна съм, че короната дава много възможности за експериментиране, за което свидетелстват многобройните й варианти из нета. Вие може да се спрете на друг цвят или пък да изберете да вмъкнете живи листа и клонки. Аз обаче исках нещо по-трайно, защото кой знае, може в следващия Фестивал на феите в Холандия да се размотавам с тази корона. :)

 

  Все пак, ако Трандуил може и аз мога (барабар Люси с елфите)

 

Той си е голяма фръцла, но и аз мога да ги играя тия номера.

Друг знаков елемент към този персонаж, разбира се, са фамозните "вежди-говежди" на Трандуил, които нашарих с помощта на грим.

 

Цялата поредица - във фотосесията малко по-надолу, а сега, без да отлагам повече, искам да премина към обяснението за направата на короната.

Първо какво ви трябва:
метална диадема
дебела пластична тел
тънка тел
пистолет с горещо лепило
 цветни спрейове
ножица / нож

Започваме като избираме подходяща диадема, като тя да се задържа стабилно на главата. Аз купих една от магазина за левче, която бе облепена в плат, но го махнах и оставих само металната част. Завиваме от по-дебелата пластична тел около нея, оформяйки фигури по желание - ето така:

С помощта на дебелата тел удължавам двата края, оформяйки този важен елемент:

След като сме направили "скелето", взимаме от по-тънката тел и увиваме под различни форми и плетеници, заздравявайки конструкцията.

Не пестете тел. Увивайки елементите добре,  ще наподоби извивките на дървесните клонки
.

Следващата стъпка е покриването на цялата конструкция с горещо лепило, като е добре да се опитвате да го нанасяте отново с въртеливи движения, следвайки извивките на детайлите:

След като лепилото изсъхне (което отнема броени минути), се заемаме с боядисването на короната. Вие може да изберете различни цветове, но аз исках да я направя златна. За да засиля цвета нанесох първо основен бял цвят с помощта на спрей:

Може да е необходимо нанасянето на няколко пласта в зависимост от спрея, но е важно да се опитате да обхванете всички детайли отвън и отвътре. След като спреят засъхне, може да нанесете и втория цвят - в моя случай: златен.

Следващата стъпка е да украсим короната с пъстри есенни листа, като аз избрах да използвам изкуствени такива. Купих една връзка зеленина от "Джъмбо", която разкъсах на малки парчета и боядисах в червено. После с помощта на лепило тип "капчица" закрепих в короната:

Много бях доволна от крайния резултат и смятам, че като за корона, която има-няма 5 лева, се получи повече от добре  :)


 

 

 
 


Самата фотосесия бе изключително забавна, не само заради факта, че снимките ги прави Митко и непрекъснато ми пускаше смешки за дългоухите и как  да не слагам рокля, все пак тя е за мъжете!

 

 

 


...най-забавната част, разбира се, бе да се опитаме да пресъздадем специфични изражения на героя и самите колажи, които, както винаги, имат единствена цел - да забавляват !

 *******

 

Надявам се да ви харесат и да съм ви вдъхновила да поканите поне малко фантазията в сърцето си!

 

 
 

 

 
 
 

P.S.:  Ако ви се струва, че твърде много усиля са хвърлени на вятъра, ви представям и един по-евтин вариант за пресъздаване на персонажа, който намерих в нета :)

 

Happy, Happy Halloween!