Френски хляб: Фугас / Fougasse

Обичам, обичам, обичам този хляб!!! Не веднъж е казвано, но и аз установявам: Тези французи знаят какво да ядат!  Но не само това, а някакси успяват да пренесат цялата романтика на Франция във вида и вкуса на храната си, като например този толкова грабващ окото хляб Фугас.

В миналото именно този хляб се е използвал за установяване температурата на пещта, като отчитали колко време му е нужно да се изпече. Явно следващите ястия в пещта са били по-важни и не толкова експериментални :)

Като цяло обаче рецептата е супер елементарна, защото представлява обикновено тесто, но това, което прави хляба специален, е традиционната му форма, както и няколко от задължителните подправки за Прованс, които добавих.
Сега, когато (не толкова)  бавно и постепенно пролетта донася със себе си прекрасното слънчево време и природата се пробужда, все повече се усещам в романтично настроение и ми се правят ей такива красоти :)

Ето и какво ви трябва:
Необходими продукти:
500 гр брашно
1/2 кубче мая ( + лъжица захар)
350 мл вода
зехтин
подправки Провансал (микс от риган, мащерка, розмарин, розов пипер, морска сол, майорана, чубрица)

 От първите три продукта замесвате тесто, което оставяте да втаса за около 40 минути.

 

Готовото тесто изсипвате на набрашнена повърхност и разделяте на 3-4 еднакви по големина части. Това с еднаквите по големина е за по-прецизните кулинари, в моята кухня понятията  като "точни мерки" и "еднакви по големина" не се радват на голяма популярност. :)

И така, продължаваме като разточваме / разстиламе на ръка всяка част под формата на триъгълник. След това с нож правим един вертикален разрез по дължина в средата на тестото, без да прерязваме краищата.

Правим и няколко диагонални разреза и от двете страни на вертикалния разрез, а след това с ръка ги разширяваме ето така:

Пренасяме вече оформените фугаси върху хартия за печене. С четка, потопена в зехтин, намазваме леко повърхността на тестото.

По желание поръсете с подправки, аз избрах моя микс "Провансал".

Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване, докато хлябът се сдобие с този прекрасен златист цвят.

Според мен това е една от най-лесните, но същевременно чаровни рецепти за направата на хляб. Съвсем малко повече врътка в кухнята и можем да внесем още малко красота в сивото ежедневие. Струва си да се опита :)

НОВО: Последвайте ме в инстаграм

Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунтhttps://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Metal Kitchen: Roots Bloody Roots Cake & Sepultura / Метъл кухня: Шоколадов кейк с червено цвекло и Sepultura

Сещате ли се как понякога хората се отнасят, разказвайки за някой приятен за тях момент от миналото, подсетени от случайно пусната по радиото и телевизията песен. Говоря за нещо от този род - "Ооо, тази песен ми напомня за един път, когато..." или   "...тази песен беше първият танц на сватбата ни..." и т.н. Е, и аз си имам една такава песен, която ме връща винаги на едно и също място: Абитуриентският ми бал, малък метъл клуб и разбира се моят най-добър приятел, кавалер за бала и гадже в реалния живот -  Митко.  Не, че за първи път сме куфяли на това парче тогава, но този път беше такъв мармалад, че няма как да се забрави.

Както се очакваше не прекарах повече от час под прожекторите на голямото соц заведение, в което се състоя бала, в компанията на дрънкащи чинии и чаши и разбира се ритмите на Славка Калчева. Нищо лошо, но определено на съм за този тип събирания. Може би затова и идеята за сватба като тържество винаги ме е карала да се чувствам толкова некомфортно.

Ето защо и истинският купон на моя "бал" започна именно под звуците на Roots Bloody Roots на Sepultura.

 

И аз, като много други, ги обичам най-вече от времето с Макс Кавалера и ако имаше някакви съобразни ОскУри за уга-буга музика, тук те със сигурност щяха да грабнат един. Но за да не влизам в много подробности за самата група, ще кажа, че днешната рецепта е посветена предимно на това парче, защото след задълбочен литературен анализ стигнах до заключението, че "кървавите корени",  за които Макс пее, са чисто и просто няколко глави с цвекло :) и така реших да приготвя този "яката работа" вкусен десерт.

 

Знааам, знам, някой пак скептично ще каже, че използвам неконвенционални продукти за сладкиши, но хей, все пак това не е обикновена музика, заслужава и необикновена рецепта! Истината е, че тя не е мое творение, а я намерих в сайта на 24 Kitchen, но без повече увъртания, ето я и самата нея:

Необходими продукти :
3 яйца
280 гр захар
240 мл олио
30 гр какао
250 гр брашно
250 гр пюре от цвекло
2 ч.л. бакпулвер
100 гр  шоколад

Първата част от рецептата е свързана с приготвянето на пюрето от цвекло. Не знам дали се продава готово в магазините, но аз реших да си го направя сама.

     

За целта сварих една средно голяма глава цвекло, а след това го нарязах в блендера. Всичко ми излезе около една ч.ч. от 250 мл. Заделяме настрана и продължаваме с рецептата.

В купа разбъркваме яйцата със захарта до побеляване. След това добавяме олиото.

 

Прибавяме на порции пресятото брашно, бакпулвера и какаото, а след това и пюрето от цвекло.

  

Накрая прибавяме и предварително разтопения на водна баня шоколад.

 

Разбъркваме всичко на висока скорост с миксера и изсипваме готовата смес в предварително намазнена тавичка.

Печем сладкиша за около 30-40 мин в предварително загрята фурна на 160 градуса.

С много старание изрязах едни шаблони с логото на групата и ето така украсих и самия десерт:

Получи се много, ама много сочен и крехък сладкиш. Ако обичате повече сладко, използвайте млечен вместо черен шоколад.

Не мога да не кажа, че това е един от най-крехките и сочни десерти, които съм опитвала.

И Макс не спря да вие, докато не му дадох и на него...  :)

Домашни бонбони "Пияни вишни"/ Chocolate Bonbons "Drunken Cherries"

Бонбоните са нещо сладко, което можете да спретнете с остатъци от направата на други десерти. Стига да ви се намира още шоколад под ръка. :) Може да ги напълните с останал крем, течен шоколад, ядки и какво ли още не. Аз обаче много обичам бонбоните "Пияни вишни" и реших, че след като разполагам и с домашна вишновка, няма какво повече да отлагам. За случая разполагах с формички за бонбони, но ако нямате, и такива за лед ще свършат работа. 

Изборът на шоколада е въпрос на вкус - тъмен, млечен, много черен  или друг. Тук е моментът да спомена, че по принцип за направата на шоколадови бонбони е важно шоколадът да бъде темпериран. Тази процедура, макар и не толкова сложна, изисква малко повече умения (и време). Темперирането на шоколада води до това да се запази блясъкът на втърдяващия се впоследствие шоколад, както и до това да не се топи в пръстите. Един от любимите ми сладкари Рудолф Ван Веен не веднъж е казвал обаче, че тази процедура е хубаво да се прави с шоколади с високо съдържание на какаово масло, а повечето шоколади, които купуваме от магазина не са толкова високо качество, затова и аз не съм използвала процедурата тук. Ако решите все пак да опитате, има много информация в интернет за това как да темперирате шоколад

За направата на 15 бонбона ни трябват:
2 бр.шоколад
15 бр пияни вишни плод
100 мл вишновка
шоколадов крем на Dr. Oetker

Започваме, като разтапяме шоколада на водна баня. С четка за рисуване намажете обилно формичките и след това оставете във фризера за няколко минути, докато шоколадът се стегне хубаво. Повторете тази процедура още два пъти, тоест шоколадът да бъде поне три пласта. Сложете пълнеж по желание – замразени вишни, вишни от сладко с малко алкохол, замразени вишни, предварително загряти със захар и ром до сгъстяване на сиропа, вишни от вишновка, както и много други вариации. Освен вишните сложих и малко крем от готовите кремове на Др. Откер - шоколад, който ми беше останал от направата на торта. 

Хубаво е да използваме някакъв пълнеж - крем - за накрая, тъй като той ни служи за нещо като "тапа" и задържа течния пълнеж от алкохол. Имайте предвид, че пълнежът не бива да е много, тъй като трябва да има място за последния пласт от шоколад. 

Така, докато бонбоните с крема са във фризера, разтопяваме шоколада, който ни е останал, ако се е втвърдил. Изваждаме формата и го изливаме върху цялата площ. С помощта на нож изравняваме шоколада, за да се махне излишъкът и да се изравни дъното. Хубаво е да правим това над съда, в който сме разтапяли шоколада, тъй като излишъкът ще пада отново в него. 

На пръв поглед може да изглежда сложно, но не е. Опитайте и ще се убедите сами.

А ето ги и моите бонбони "Пияни вишни" - Home Edition!: