Торта червено кадифе " Шоколадови бонбони" / Red velvet cake "Box of chocolate"

Kакво да се направи като съм си мека Mара?!   Мислех да ви споделя тази рецепта за Св. Валентин, но мои любими читатели поискаха да я пусна по-рано, за да имат време да я направят. Сега да ви видя тогава :) Сигурно въобще не сте си представяли с какво се захващате. Самата аз отлагам "този проект" вече няколко години, но постоянно ми се въртеше в главата. Исках да направя торта под формата на кутия с шоколадови бонбони и макар в нета на различни езици да има различни варианти, исках моята да се отличава. Вярно, може да не стана перфектна, но мога да ви кажа, че няма част по нея, която да не е перфектна на вкус. Много лесно можех да посегна към пластелинестия фондан и фотошопа, да я позакърпя, но искам да ви я покажа в цялата си прелест, такава естествена и вкусна, каквато може да я направите изпод вашите пръсти. 

Не е необходимо да си влюбен, за да обичаш, нито да си гладен, за да готвиш. Аз, която все още съм на диета се нахраних само от гледката и от щастието, което бликна в сърцето ми щом най-сетне завърших тази толкова мечтаната торта.

Искам да я споделя с вас не само като идея за Св. Валентин, като идея за всякакви празници, като може да я направите още по-лесно в правоъгълна или кръгла форма. В правоъгълна ще ви бъде най-лесно да я облечете в шоколад, а ако сте се оженили/ омъжили добре ще може да си позволите и сто тона шоколад, за да може инвестирате в по-здрава облицовка :) Аз, която все още си деля бюджета на пари за ядене и пари за кулинарни проекти, реших да мина по-тънко този път, но пак си стана много вкусна. 

Освен, че опитах нова рецепта за червено кадифе, достигнах и до нови изводи, с които да постигате още по-наситен цвят и се надявам моите съвети да ви помогнат за бъдещите торти. 

Ще ви затрупам със снимки, но това е торта, която трябва да видите от всеки ъгъл и ще ви покажа, че има ли желание, има и начин. Има ли българска инженерна мисъл, няма начин да няма начин :) 

Радвам се, че обичам и че имам любими хора, които ме обичат, така че няма баш един ден в който всичко ще бъде обсипано със сърчица да бойкотирам, за да демонстрирам позиция. Аз, ако взема да се нахъсвам да демонстрирам позиция ще взема да въведа една годишна Чистка, ама гледам да си кривя калпака на по-миролюбивата страна.

Ако и вие като мен залагате на хубавото над лошото, а повод за това не ви трябва, но пък е добре дошъл - нека да се развихрим в кухината! На диета или не, готвенето винаги ме кара  да се чувствам добре, а когато видиш предоволната усмивка на половинката, по чиято муцунка в крайчето все още седи парченце шоколад, знаеш, че щастието наистина е в малките неща.

Е, не винаги :) Ето например с тази торта реших да е малко "Go big or go home, защото не стига, че е от най-наситеното ви вкусно червено кадифе, я облякох в стени от истински шоколад, които украсих със златна боя и изрисувах с ганаш. 

 

Ако искате за основа на блатовете може да използвате предишната ми вече доказала се многократно рецепта за  торта червено кадифе тук, или да опитате новата, като съм сигурна, че в тази торта всеки може да прояви въображение в крема, формата, украсата и какво ли не. 

Нямам търпение да видя вашите варианти и се надявам да имате много щастливи поводи, в които да черепите не само с бонбони на масата, а с цяла торта "Шоколадови бонбони". 

Но стига вече, работа ни чака, ето и списъка с необходимите продукти: 

Необходими продукти: 

2 1/2 ч.ч. брашно ( 310 г) 

1 1/2 ч.ч. захар ( 300 г) 

1 ч.ч. айран ( 240 мл)

115 г масло

200 мл олио 

2 бр. яйца

2 ч.л. какао

1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сода

1 ч.л. оцет

щипка сол 

2 бр. ванилия

1-2 с.л. червена хранителна боя

Крем:

200 мл прясно мляко

1 пак. крем Оле шоколад без варене

100 мл сладкарска сметана

200 г заквасена сметана

100 г тъмен течен шоколад

За сиропиране:

400 мл сварено кафе ( много разводнено)

или мляко мляко с какао

За украсата:

за стените : 250 - 300 г шоколад

за декорация: шоколадов ганаш*

шоколадови бонбони асорти

златна боя на прах

Такаааа, този път реших да опитам нова рецепта, която не е кой знае колко различна от предишната, но защо не. И бе затова исках да направя кадифето в шоколадов вариант, защото трябва да има и такава торта - не мислите ли? 

Започваме като в купа пресяваме брашното и добавяме солта, ванилията, бакпулвера и содата. Разбъркваме.

В друга купичка отделно смесваме какаото, с боята ( аз използвах гел и на прах) и айрана, докато получим наситена червена смес. Внимавайте с какаото, ако е много силно, добавяйте постепенно, за да може да натаманите цвета, като обикновено гел боите е по-лесно да се ползват, когато се затоплят леко. 

                                          

Тъй като винаги ме питатe, това е боята, която използвах този път, като имайте предвид, че сложих повечко - поне 1-2 s.л. боя, за да постигна този цвят, както и сухата ( тя  е от Kауфланд). Може последната да е излишна, но по-добре повече, отколкото по-малко :) 

 

В купата на миксера разбиваме маслото със захарта, които също е добре да са на стайна температура. Почваме да добавяме едно по едно яйцата, докато се интегрират добре.

След това прибавяме олиото и брашната смес, както и малко от червената боя.

Ето и моите наблюдения: Колкото повече се бие боята, толкова по-светла става, затова е хубаво да прибавите боята накрая, като разбърквате на ръка, за да може сместа ви да остане наситено червена :) 

Разпределете я в тавички, като тази смес ще ви стигне за два блата от 22-24 см или пък при мен стигна за три с формата на сърце,  като в най-широката си част бе 22 см. 

        

Печем блатовете за около 35 минути на 175 градуса, до суха клечка По-дебелия разрязах на две половини.

Формата ми бе силиконова, но все пак поставих хартия за печене на дъното, която съм намазала с олио за да може по-лесно да се извади. 

На този етап мислих да оставя блатовете само да се охладят и да продължа утре, но така ме обзе еуфорията от този цвят, че реших да продължа с крема. Признавам си, него го направих на око, така че давам приблизителни грамажи. Не бях мислила какъв крем точно искам да направя, но знаех, че искам да е хем много шоколадов, хем свежарски и се роди това.

Първо разбих един шоколадов крем Оле с прясното мляко, както е описано на опаковката. 

След това започнах да добавям постепенно от черния течен шоколад ( който ми изпрати моята любима приятелка Марта) и заквасена сметана, докато биех крема и добавях и малко течна сметана за разбиване,  за да може кремът да не е нито много гъст, нито рядък, да бъде хем, сладък, хем свеж. 

                     

Опитвах го и в момента, в който ми хареса, спрях! Получи се ето това с изброените продукти! 

И макар блатовете да бяха перфектни - реших, че този шоколад трябва да се подсили с уханието на кафе. Пуснах едно предълго кафе на машината ( безкофеиново), само за аромат и синкопирах блата - имайте предвид, че това също може да ви помогне да засилите цвета на блатовете, като ги направи малко по-тъмни. 

Сглобяването е както следва - блат, кафе, крем, блат кафе, крем и т.н докрай. Измазах само с крема отстрани, защото за отгоре имах други планове, а исках червеното кадифе леко да се подава като елегантна подложка на кутията. 

Най-накрая сложих тортата да спи в хладилника, а на сутринта продължих с пипкавата част.

                     

За да направим тортата като кутия, ни трябват по-високи шоколадови стени, които да наподобяват на картона. Ето как аз импровизирах - вие може да направите нещо по-добро :) 

 За целта, разтопих на вода баня тъмния шоколад, 

и си изрязах ленти с височината на тортата и един-два сантиметра нагоре. Тъй като нямах ацетатна хартия, използвах твърдата част на пластмасова папка. Не успях само с две ленти да обиколя формата, затова направих две и половина, но имах план. Сигурна съм, че ако правите тортата в правоъгълна, квадратна или кръгла форма ще е по-лесно :) 

Намазах обилно с шоколад лентите и ги оставих леко да се охладят, така че шоколада да тръгне да стяга. 

                             

След това, обиколих тортата с тях, като двете дълги ленти пуснах по страните, а късото парченце, запълваше само долната част на сърцето. Така и така бях решила да я украся, нямаше да се вижда.

Наредих предварително бонбоните, които исках да използвам за украсата, за да видя къде и как е трябва да шприцовам ганаш. 

Оцветих шоколадовите стени с малко златна боя. 

                             

За да прикрия сглобките, и за да дам на тортата повече детайли, шприцовах шоколадови фигури по страните на й, 

както и отвътре, правейки кутийки за всеки бонбон по отделно.

За целта ами отиде почти целия ганаш направен от 300 мл течна сметана и 250 г тъмен шоколад. Може да направите и по-малко, ако не украсявате стените, но аз така и така съм решила да правя masterpiece, няма да се скръндзава баш накрая :)

Ако искате по-подробно описание кака се прави ганаша, вижте тук, просто съм го писала хиляди пъти и няма смисъл да удължавам рецептата! 

Не мога да отрека, че въпреки всички торти, които съм правила, с тази много се гордея. Може да не е перфектна, но така е и в любовта - важното е да е истинска. Създадох я с много любов, ентусиазъм и се надявам и вие да я усетите, да се заредите и заразите от нея, за да искате да пресъздадете тази емоция и за ваш празник! 

Аз знам, че от тук насетне ще ме карат да я правя за доста поводи напред, в различни форми, но се вълнувам да видя и вашите. Напишете ми какво мислите, как се чувствате, дали ви е вдъхновила :) Обичам обратната връзка с вас и знам, че голяма част от моята любов сте именно вие- читателите. 

С най-голямо желание готвя за вас и се надявам да съм поне една от паричните, заради които се усмихвате през деня! 

А за тортата - какво да кажа, което снимките не могат - нищо! Шоколадова мечата, вкус и аромат, нежност и агресивност в едно и само те кара да искаш още и още. 

Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления и се надявам днешната рецепта да ви е харесала, а ако е така, не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Направи си сам: Естествени оцветители за храна / DIY: Natural homemade food coloring

Нова седмица, ново двайсе! Очертават се интересни седем дни, в които не само ще ви споделя кои са печелившите от предизвикателството на Кикоман, не само трябва да се подготвя за участието си за фестивала в Пловдив, не само ще се вихря в кухнята, за да изпълня още от обещаните рецепти, но и ще направя всичко това в тотално мълчание като тибетски монах. 

Защо, може би ще се запитат някои от вас и веднага ви казвам - освен вкусни рецепти, успях да си сътворя и остър ларингит, който започна с лека пресипналост на гласа, която напомняше на разболялата се Фийби от сериала "Приятели" до сегашното ми отстояние на "пълна липса" на глас.

Да знаете колко ми е неудобно да наблюдавам звънящия телефон с ангажименти и да не мога да отговоря, защото насреща мога да предложа само някакви ултразвукови вопли на син кит. 

Както и да е, стига да се оправя за  Пловдив, няма да мрънкам ( не, че има как ) :) Дотогава ще се отдам на задачата да направя колкото може повече от вашите желания за публикации, като една от тях бе за повече постове от рода - направи си сам, домашни трикове и по-специално, ако е възможно -  безвредни хранителни боички. Възможно е разбира се и ще ви покажа колко лесно става това. 

В нета може да намерите много вариации на боичките, като индийците често използват изсушено червено цвекло, което след това претриват на прах, за да получат суха червена боя, която може да се разтваря във вода. Процесът е по-дълъг, затова аз се спрях на тази рецепта за бързи боички, които може да направите с подръчни материали. 

Количествата на продуктите са примерни, като аз направих всичко на око. Другата промяна, която направих бе, че вместо вода, използвах за разреждане на боите домашен захарен сироп. Така и така ще ги използвам за сладкиши, пък и реших, че захарта може да тушира малко вкусът на цвекло или спанак, а освен това да предаде на боичките и по-гъста текстура ( в зависимост колко гъст сироп сте си направили).  Но ето и как става всичко:

Необходим продукти:

Около 1 ч.ч вода / захарен сироп

1/2 средна глава червено цвекло

1 ч.ч. замразен спанак

1 ч.л. куркума

За боичките използвах тези продукти, като във видеото предложиха и използването на боровинки за лилава боя. Лично на мен не ми хареса как се получи цвета, нито консистенцията и затова не я предлагам, но вие може да опитате.

Най-бързо и лесно се прави жълтата боя с куркума. Просто разтворете половин или една цяла чаена лъжичка от подправката във вода или захарен сироп. Куркумата няма толкаво доминиращ вкус, но пък има наситен цвят и може да подсили всякакви кремове на яйчена основа например, или да оцветите различни теста.

Смесете добре и прехвърлете в бурканче.

                             

За червената боя използваме цвекло, като го попарваме за кратко с топла вода и варим пет минути . Не го варим прекалено, защото потъмнява доста, а искаме да има наситен червен цвят. След това пасираме с пасатора и претриваме през голяма цедка, така че да падане само гъстия сок. За по-лесното смилане на цвеклото  може да добавите малко от червената вода от варенето или захарен сироп.

Отново получения наситен сок прехвърляме в бурканчето и готово.

                             

На същия принцип приготвяме и зелената боя, като пасираме вече размразения спанак с малко вода или захарен сироп и претриваме през цедката. Вие ще изберете дали искате да бъде по-гъста боята, като добавите повече от спаначените частици или само от сока.

Така консервираните боички могат да изкарат до шест седмици в хладилника.

 Бих искала да спомена, че този вид боички са чудесни за по-нежно боядисване на десерти като сладки "Прасковки" или пък просто леки нюанси на глазура, но определено не мисля, че може да постигнете супер наситен цвят като за торта "Червено кадифе " например, освен ако не използвате самото пюре от цвеклото. 

Това обаче ще повлияе значително на вкуса, затова ви предлагам този вид боички за случаите, когато искате да засилите някой цвят или пък просто да предадете нюанс на сладкишите си. 

Надявам се публикацията да ви е била полезна, а аз се отправям към кухнята, където съм ви подготвила още чудесни изненади, една от която ще ви покажа още утре.   

Усмихната седмица, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Руло "Червено кадифе" / Red Velvet Swiss Roll

Остават броени дни до Коледа и аз вече място не мога да си намеря!!!!

Със сестра ми всяка сутрин се уведомяваме колко дни остават до срещата ни изпращайки си цифра и някоя друга ухилена физиономия , ей така..да видим как изглежда очакването :)  Нямам търпение да си нагушкам другата половина от семейството, като най-голям бенефициент на цялата ми любов ще бъде малкия ми племенник Ноа, който е коледният елф, който ме вдъхновява за всичките ми творения този сезон!!

Достатъчно е да видя светещите му очички, пухкави бузани и и бонбонестата му устичка и вече мие хрумнала нова идея за сладкиш. А такива си трябват, защото и аз като джуджетата на дядо Коледа изпълнявам желания. Не мога да преценя дали повече пиша или повече готвя тези дни, но знам, че е в повече! 

Помолихте ме за празнична торта, тиквеник, месни ястия за Нова година, вкусни сладки, баклави и аз не съм спряла да ги правя - до едно! Едно от нещата, за които получих и повече писма бе и нова рецепта за руло, тъй като шоколадовото коледно пънче вече сте го правили повечето от вас и макар да няма грешка, време е за нещо ново. 

Така реших, че е време за едно вкусно, плюшено ( като дупето на Ноата) и много красиво руло "Червено кадифе". 

Откакто открих тефлоновото килимче за печене на Fino, правя руло по-често, тъй като си ползвам килимчето изцяло, мие се след употреба и хоп в шкафа за следващия път. 

Когато от Фино ме помолиха да ви го демонстрирам, знаех точно с коя рецепта ще бъде, защото както знаете, винаги се стремя да съм ви полезнаa, но и да ви препоръчвам продукти, които самата аз ползвам и смятам, че си заслужават. 

Тъй като вече съм на второто си килимче, смятам да нарежа първото на кръгове за дъното на тавичките, които ползвам най-често, защото едно от най-досадните ми неща е всеки път да режа кръгове от хартия за печене. 

Е, тук нямаме такъв проблем защото използваме цялото килимче, но вие ще се убедите сами, като ви покажа и самата рецепта.  Тя е супер лесна, но може да очаквате вкус за чудо и приказ, а визията му опредено ще направи всяка трапеза празнична :) Ето и рецептата:

Необходими продукти:

За блата;

5 яйца

5 с.л. брашно

5 сл. захар 

1 ч.л. червена боя

1 ванилия

За крема: 

250 мл растителна сладка сметана

250 г маскарпоне 

1-2 шепи червени сушени боровинки ( накиснати в алкохол - по желание)

1-2 шепи шоколадов крисп топчета

Още ( по желание): 

бита сметана за украса

шоколадов ганаш

още захар

1бр. тефлоново килимче Fino

Блатът е най-лесното нещо на света - разбиваме яйцата и захарта на пуква, светъл крем.

Прибавяме след това брашното, ванилията и боята и разбиваме отново. Може да ползвате каквато боя искате - гел или суха, като най-лесна за намиране е тази от Кауфланд в малките кутийки, която става идеално. Може да направите цвета по-тъмен с една с.л. какао, но повечето хора предпочитат яркия цвят.

  

В тавата от фурната слагаме тефлоновото килимче и може съвсем леко да го намаслите с олио. Изсипваме отгоре сместа, като имайте предвид, че тя  ще потъмнее леко след изпичане.

Пъхаме във фурната да се пече на 160 градуса за около 20 минути.

                            

След като го изпечем, още топъл го навиваме на руло, както си е с фолиото и го оставяме да се охлади напълно. ( Аз го правих вечерта и го довърших на другия ден, защото не съм по чакането ::) и най-ми се отдава да чакам втората част на десертите, като си спинкам в леглото ) 

Извадете маскарпонето от хладилника да се отпусне от вечерта съшо така.

                            

Крема приготвяме като разбиваме сметана на сняг и почваме да прибавяме от маскарпонето, лъжица по лъжица. Ако сметана не ви е сладка, може да я разбиете с 2-3 супени лъжици захар или да вкусите по-късното целия крем с пудра захар. Много е индивидуално колко захар смятате за достатъчно. Аз лично обичам да не е толкова сладък и ми стига само от сладостта на сметана.

Разтваряме рулото, като го отделяме от килимчето, но го поставяме отново върху него. Нанасяме отгоре от крема равномерно, като аз си заделям една част за украса и поръсваме от сушените плодове и шоколадовите криспи. 

Плодовете може да накиснете предварително в някакъв алкохол подходящ за празниците и вкуса ви - вишновка, например или пък просто в топла вода, а шоколадовия крисп може да закупите от магазин за ядки или в  малки пакетчетата в другите магазини.

                                                    

 Завиваме рулото  и го оставяме да стегне така още час в хладилника. Украсата направих буквално на момента, без да имам никаква идея каква ще бъде и се получи това:

Може да украсите с листенца мента, шоколадов ганаш, може да шприцовате отгоре или измажете цялото руло с бита сметана и да направите бяло коледно пънче - възможностите са безкрайни! 

Харесвам рулото за празничен десерт, защото след обилна вечеря е много по-лесно да отрежеш едно малко парченце от него, отколкото от голяма торта. Това е толкова леко и въздушно, а шоколадовия крисп седи хрупкащ поне две дни, затова не пропускайте да го обогатите с него - всички обичаме онзи вафлен елемент в шоколадовите бонбони, нали?

Малкия разлив елемент на сушените боровинки път допринася към целия коледен вкус, а кремът е като облаче гушнало всичко това и го поднася към устата ви! 

Обезателно трябва да го опитате, а аз се захващам със следващата рецепта, защото както казват - луд умора нема!

Усмихнати почивни дни, приятели!

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!