У дома пицата е религия! Не знам как е при вас, но не мога да кажа, че често ни се яде такава, което не винаги е много добре от гледна точка предишно споменатите панталони, но пък определено е най-вкусната и бърза вечеря, с която можем да се поглезим, особено когато сме захапали някой сериал, а да храната е на едно телефонно обаждане разстояние.
Последно време бая пици изядохме и всеки път оставах все по-разочарована. Освен традиционния косъм, който е като подарък от Кроки с играчка и се чудиш на кой се падне, се чудиш и дали ще си от първите в списъка с доставки и дали пицата ще бъде топла и кашкавалът от хубавия.
И макар че все повечето от нас да сме свикнали с италиански тип пица, тънка коричка и съставки като рукола, босилек, моцарела, аз незнайно защо се размечтах за онези малки, кръгли, сочни и пухкави пици от лавката в училище или тези, които продаваха в Халите в Благоевград. Имаха силно ухание на балканска чубрица, а в тях имаше основа от нашенски домати, кисели краставички, шунка и разбира се кашкавал. Ако е малко по-луксозна, може и гъби, ама сега да не се правим на баровци. Един вид пица, ама от сърце.
Изпичаха се на една фурна, като на поточна линия, а мощна леличка в кухнята, знаеше кога е готова или й трябваха още няколко подбутвания под реотаните.
Характерно за тях бе, че пиците наистина бяха пухкави, а доматите се карамелизираха по края и ставаше един хрупкаво - леко сладък борд, който те караше да си облизваш пръстите.
Потънала напълно в тези спомени, хвърлих един поглед на анемичната, изстинала пица, която половинката си поръча за вечеря и бях решена, да му покажа аз на него какво е пица, такава с каквото сме отраснали преди ерата на бургерите и дюнерите.
И защото знам, че не само рецептата си заслужава, но и брашното - това е новото брашно на София мел за пици, искам да ви поканя да се включите в новата ни съвместна игра, в която ще раздадем 5 страхотни комплекта за пица, които може да видите в края на публикацията.
А, за да участвате в играта трябва само да отидете на моята фейсбук страница ТУК!
Ами... аз няма да се бавя повече, а преминавам директно към рецептата:
И така, ето какво ви трябва за да си направите пици като от едно време:
Необходими продукти:
за тестото:
Около 400-500 г брашно София мел за пица1 пак. суха мая ( 7 г)
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
20-30 мл олио
250 мл хладка вода
За плънката:
150 г доматено пюре домашно/ българско или много ситно смляна домашна лютеница
2 с.л. домашна чубрица
350 г кашкавал
200 г шунка/ св. филе
4-5 кисели краставички
Започваме като си пресяваме брашното в купа. Отделяме две трети от него, аз ги слагам в купата на миксера с приставка за месене на тесто. Правим кладенче и слагаме в него маята, захарта и хладката вода. Оставяме за една-две минути да се активизира и пускаме миксера да меси, като постепенно по ръба на купата прибавяме солта и олиото, редувайки с останалото брашно, докато получим, меко, еластично, но не лепнещо тесто.
Прехвърляме го в купа, която предварително сме намазали си олио и слагаме тестото в нея, оформено на топка. Покриваме с памучна кърпа и пъхаме в загрята фурна на 50 градуса да втаса, докато удвои обема си. Отнема около половин час, което е нищо като време, защото аз имам още работа за вас. :)
Докато тестото втасва, използваме времето да си нарежем останалите продукти, за да може после да ни е по-лесно. За целта нарязваме киселите краставички и шунката на малки кубчета, а кашкавала рендосваме. Пюрето или лютеницата разреждаме с малко вода, така че да стане като сос, но ви съветвам за най-автентичен вкус да си ползвате български неща, а не кетчупи или други такива продукти. Разровете се в зимнината и ако трябва пасирайте някоя едросмляна лютеница и я резредете до сос, за да може пицата да си има традиционния вкус.
След като тестото е втасало, го разделяме на 4 части, като като от тях ще направим и толкова пици. В тавички за еднократна употреба, с размери около 20 см на дъното, слагаме олио и ги намазваме добре.
С пръсти разтягаме тестото, така че да покрие цялото дъно, а отгоре слагаме от доматения сос.
Поръсваме и с ароматната чубрица, която стриваме между пръстите, за да бъде по-ситна
Слагаме от краставичките и шунката..ако пък сте толкова важни, сложете й гъби, но според мен става по-тежка пицата, пък и ако трябва да сме автентични с вкуса от закусвалнята, трябва да са от консерва. Кой иначе ще ти реже пресни гъби там??
Завършваме с щедро количество кашкавал, български, като аз сега си имам нов фаворит и мога да кажа, че отдавна не бях яла истински кашкавал. Да не сбъркате да сложите някаква моцарела или пък едам!
Пъхаме пиците да се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса, или 190 с вентилатор и печем за около 15-20 минути или докато получат апетитен загар като този.
И разбира се, както и се очакваше крайчето на пицата се карамелизира идеално. Не пестете доматите, те са ваш приятел тук - няма по-гадно от суха пица!
Не мога да ви опиша колко вкусна стана. Бях забравила този вкус и си казах, че понякога нешенското наистина си е най-вкусно. Може би не заради друго, но вкусът на топли спомени е най-мил и драг.
Когато прекарвах ножче през пицата се усещаше едно леко хрускане, но само от коричката по краищата, а иначе беше пухкава и въздушна...абе, нямам думи, Ако я направите, не забравяйте да ми пишете с отзиви, а защо не и да участвате да спечелите един от тези 5 комплекта
( натисни) ТУК:
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
