Безглутенова шоколадова торта с брашно от кестени / Gluten Free Chocolate and Chestnut Cake

В неделя се събудих с  усмивка! Навън слънцето печеше силно, но не така по зимно му, а с усещане за пролет. Някаква птичка се беше разпяла за първи път от месеци насам и в мен се надигна вълнение, което отдавана не бях изпитвала. 

Точно като мечка пробуждаща се от зимен сън се изтърколих от леглото, нахлух пухкавите пантофи във формата на зайчета и се загледах през прозореца. Наложи се да примижа леко, заради слънцето, а и очите ми още не се бяха разбудили. Навън все още изглеждаше зимно, сухи клонки и сиви цветове, но песента на птичката правеше всичко различно. Сякаш осведомяваше на всеослушание - март месец е! 

Знаех си, че трябва да запретна ръкави и отделя малко време на готвене този ден, защото щяхме да се събираме малка част от роднините при мама на прошки и десертът бе моя задача. Този път не бях в неведение, защото отдавна замислях какво да отнеса и си бях поръчала всичко необходимо от Вера Италия. 

Там попаднах на брашното от кестени, което е без глутен, а аз знам, че майка ми ги обожава. За да могат всички гости да хапнат, дори и тези с непоносимост към глутена се спрях на изцяло безглутенови продукти, а темата, както винаги бе шоколадова. Не може да идеш при мама без шоколад и да искаш  прошка, правейки грях в същото време :) 

Отдавна бях хвърлила око на брашното от кестени и исках да го опитам. Знам, че сладни само по себе си, което прави чудесно за палачинки и други печива, без да добавяме много захар, а пък  е и богато на протеини, фибри и аминокиселини. Също така е снабдено с витамини Е, B, фосфори и магнезии, които липсват при много безглутенови продукти. Освен това е добро за хора с диабет ( като вуйна ми) и знаех, че наистина съм уцелила в десетката. 

Друга част от покупката ми бяха може би все познати неща от предишни мои рецепти: шоколадовия мус без глутен, коксови стърготини,  италиански бакпулвер, 

течен шоколад без глутен и палмово масло и новият ми личен фаворит - шоколадовите капки. Знаете колко често ги използвам в рецептите си и ги намирам за страхотни. Обожавам ги! Много пъти сте ме питали от къде ги взимам, все така си отговарях от Кауфланд, но може би досега!
Вера Италия са заредили също, но в разфасовка от 200 г, които излизат къде къде по изгодно от 50-те грама в магазина, които струват около 2 лева. 

Направо се запасих с две пакетчета, а съм ви снимала и съдържанието на самите съставки, за да може да съобразите спрямо нуждите си. Според мен са чудесни! Но разбира се, трябваше да ги изпробвам веднага за да видя как ще бъдат изпечени и сурови. 

В следващите редове ще бъда все така обективна спрямо моите наблюдения, защото моята цел е винаги да бъда полезна, а подвеждайки ви, няма как да стане тази работа. Мога само да кажа накратко, от всички занесени торти на Прошки, моята се изяде само и това  е най-голямото доказателство за вкуса. 

Преди да премина към рецептата обаче, да ви съобщя, че ако нещо сте си набелязали дотук да опитате, може да го направите безплатно, като спечелите един от двата ваучера за пазаруване, които раздаваме в играта с Вера Италия на моята страничка във фейсбук. Правилата са прости и не са обвързани с покупка, но пък може да ви донесат такива. 

Ако искате да го направите, натиснете ТУК или пък снимката по-долу: 

А сега без повече увъртания, време е за рецептата:

Необходими продукти:

4 яйца

200 г захар

80 мл олио

250 г брашно от кестени ( виж тук) 

1 пак. мая за сладкиши с ванилия ( виж тук) 

200 мл прясно мляко

100 г шоколадови капки ( виж тук) 

Още: 

1 кутия безглутенов шоколадов мус ( виж тук) + 250 мл прясно мляко

1 бурканче безглутенов течен шоколад без палмово масло ( виж тук) 

Започваме като пресяваме брашно в купа и прибавям бакпулвера. Приготвяме си и всички други нужни продукти на масата, за да са на стайна температура.



Разбиваме яйцата със захарта на крем и прибавяме постепенно олиото. 

                             

След това прибавяме постепенно от брашното и млякото, образувайки се хубава кексова смес. Брашното има нежен карамелен цвят, така че ако решите да му добавите и какао, за да стане шоколадов блат, няма да ви трябва много :)  

                           

Реших да добавя към блата малко от шоколадовите капки, за да видя как ще издържат на температурата. Сложих около една голяма шепа. 

Изсипваме сместа във форма за торта с махащи се стени и диаметър 24-25 см, която предварително сме застлали с хартия за печене, леко намаслена. 

Тупваме едно-два пъти в масата, за да изравним и хоп във фурната, където се пече на 180 градуса около 35 минути. 

Блатът се изду доста по време на печене, макар и като купол в средата, но не прекалено, че да стои грозно. Изненадах се, защото не е като останалите безглутенови брашна, които седят някак...абе как да го кажем не точно както трябва. Тук се получи чудесно. Ухаше страхотно и даже успях да го разрежа на две части. 

Реших да го напълня с шоколадовия мус. Той е без варене и просто се разбърква с прясно мляко. Сигурно го помните от тази ваша любима безглутенова торта. 

                            

Намазах го между двете половинки на блата и пак поръсих  от шоколадовите капки.
Забравих да спомена, че те се бяха разтопили по време на печене, което е добре да се знае ;)

Ако си мислите, че съм приключила с шоколада не познавате майка ми :) 

Завърших всичко с намазването обилно на тортата с безглутеновия течен шоколад, без палмово масло. Истината е, че дори Био шоколада на Кауфланд има палмово масло, така че извинете ме ако съм впечатлена :) 

                             

И за финиш - пак шоколадови капки! 

А сега впечатленията: Диета или не, нямаше как да не опитам поне малко от тортата, защото все пак брашно от кестени не ям всеки ден. Ами вкусно си е ! Аз самата да си призная не съм фен на кестените, именно защото имат вкус на брашно. Хубаво е поне да се ползват за това, на което имат вкус. Сладни приятно и си имат специфичното ухание. 

Шоколадовите капки ме впечатлиха и като съдържание и като вкус, все пак съдържат доста по-голямо количество какао от повечето на пазара, а са много изгодни като цена. 

Шоколадовият мус се изгуби леко в десерта и не мога да кажа, че тук е задължителен, въпреки че с този по-дебел блат се получи едно  напояване от вътре. Просто не беше така както си го представях, но пък стана вкусно. Дали вие ще включите нещо по средата - оставям на вас ;) 

А сега ви оставям с хубаво настроение надявам се, по-информирани от преди относно брашното от кестени и с една безглутенова рецепта в съзнанието повече. 

Ако пък се чувствате късметлии, върнете се по-нагоре и участвайте в играта! 

Надявам се моите рецепти и истории да правят деня ви по-усмихнат, а ако е така, може да ми го покажете като ми пишете, коментирате и последвате в страничката във фейсбук и  Инстаграм!

Честита Баба Марта, приятели и до нови срещи!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Известният ябълков пай а ла мод / The Famous apple pie à la Mode

Зимата ту си отива, ту се завръща, но ако очаквате постоянство, не ви го препоръчвам на прага на най-женския месец - месец март. За него ще чуете всякакви клишета, но във всяко клише има доза истина и самата аз мога да потвърдя, че съм способна на ден да приемна през толкова емоции, колкото половинката ми минава сигурно за цяла календарна година. 

Затова пък сме интересни и непредвидими, и както и ние наблюдаваме природата с възхищение на какво е способна, така и господата установяват това за нас с всеки изминал ден. 

Реших, че в навечерието на така мартенските празници искам да ви представя нещо сладко, топло и студено in the samе time, каквато жената само може да бъде :)

 Нещо, което носи усещането за домашен уют и уханието на канела и любов - това е невероятният ябълков пай!

Каквито и плодове да купуваме, винаги може да разчитаме, че у дома ще се намерят няколко от така вкусните, издържливи и пълни с витамини ябълки, които кротко си чакат реда. Винаги има по една купа някъде да седи, а баба не пропуска да ми пълни и чантата от касетката на село. Колкото и ябълки да ям, все остават и понякога просто трябва да направя десерт и ябълковият пай е първият ми избор.

Откакто се научих да правя тези типично американски пайове, признавам си, влюбих се в таях, защото може да се насладиш на десерт с плодове, в които те да са звездата, без да бъдат засенчени от шоколад или други компоненти. 

В днешния пай например един от продуктите само подсилва уханието на карамелизираните ябълки и това е кафявата захар, с която все по-често заменям бялата, ако тя е задължителна. 

Сигурно ще ви стане интересно и името и произхода на днешния десерт, който наистина има исторяи за разказване. Истината е, че разбрах за него в едно от предаванията на любимия ми Гордън Рамзи преди около осем годни. В един от епизодите той посети хотел Кеймбридж, където всъщност е създаден прочутия пай. 

До тогава ябълковият пай не бил поднасян със сладолед, но по желание на един от професорите, който често вечерял там, сервирали паят му с топка сладолед й го наричали "а ла мод" ( или иначе казано "По модата") .
Когато този професор потърсил за десерт "Пай а ла мод" в известния ресторант Делмонико в Ню Йорк, хората се видели в чудо, че не били запознати с този пай. Думите му били от сорта на " Как може в малък град като Кеймбридж да сервират пай а ла мод, а тук не??!!".

Е, грешката била поправена и сега смело можем да заявим, че пай ла моде се продава из цяла Америка, а ние може да го опитате и у дома. 

Оставете шоколада на страна за малко и превърнете така полезните и вкусни домашни ябълки с изкусителен и ухаен плодов пай. Гарнирайте го с топка ванилов сладолед, а отгоре залейте с със сос от карамел, който също може да направите с лекота у дома. Ето и рецептата:

 

Необходими продукти:

За кората:
Около 250 брашно
7-8 с.л. ледена вода
120 г масло
щипка сол

Плънка:
1 ч.ч. кафява захар Passiflora ( 200 г)
2-4 с.л. брашно
1 ч.л. канела
1/8 ч.л. индийско орехче
щипка сол
6 бр. ябълки

За поръсване отгоре:
3/4 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. кафява захар  Passiflora ( 150 г)
1/4 ч.л. канела
4 с.л. масло

Преди да започнем, най-важно е да си подготвим всички съставки и посуда на масата и да сме готови да охлаждаме всеки елемент от пая, преди да дойде момент за сглобяване и печене.

Така например започваме първо със смесването в купичка на всички съставки за плънката, без ябълките.

Разбъркваме ги добре и прибираме купичката в хладилника. 

По същия начин процедираме и с продуктите, които са ни за поръсване отгоре - в подходящ съд смесваме продуктите и ги намачкваме на ръка, докато получим 

                             

ето такива маслени трохи, които също прибираме в хладилника, за да стоят студени. 

Заемаме се с направата на тестото, което приготвяме от изборните продукти. В друг съд слагаме сухите съставки, а след това и маслото. Замесваме меко, маслено тесто като за пай, като добавяме студената вода постепенно, за да помогне на сместа да стане по-еднородна. 

Ако имате кухненски робот може да го направите на него или с миксер, за да бъде по-лесно. 

След като тестото е готово, го увиваме в стреч фолио и го оставям е хладилника, докато режем ябълките.

Ябълките се измиват, почистват и нарязват на по-тънки резенчета. Слагат се в купа и хоп - и те в хладилника.

Сглобяване на пая:

От полученото тесто оформяме кора за пай, като го разточваме на кръг. Сложете кората в подходящ съд за пай, при мен това е капак от йенско стъкло с диаметър около 20 см, който предварително съм намаза с масло. 

                             

Слагаме кората отгоре, изрязваме излишъка  с нож и оформяме страните на пая ето така: 

Изваждаме всички останали продукти от хладилника и смесваме ябълките с купичката смес за плънката. Към моята бях сложила и една-два супени лъжички тъмна захар меласа Passiflora, защото исках ябълките да станат много карамелизирани, почти шоколадови на цвят. 

Разбъркваме добре, като целта е да  е непосредствено преди пълнене на кората, за да не пускат ябълките сок и кората да стане глетава. 

                             

Пълним ябълките в кората и притискаме леко, оформяйки деликатен купол. 

Отгоре пък поръсваме с трохите, като отново притискаме леко, за да направят своя собствена обвивка на ябълките. С останалото ни парче от тестото може дам да си поиграем, изрязвайки цветчета или друг вид украса за пая. 

                             

Може да намажете украсата с малко размито с вода яйце, за да придобие по-голям загар при печене, но може да го направите и малко преди да го извадите от фурната, за да не рискувате да прегори. 

Пъхаме пая да се пече на 180 градуса с обдухване, докато хване златист захар и нежен карамелен цвят, около 30 минути. След това покриваме с фолио и печем още 20 минути. 

Преди да го извадим, може да махнем фолиото, да намажем с яйце и да запечем още десет минути.

Оставете пая да се охлади една нощ, за да може карамелът в него да се сгъсти и да бъде още по-вкусен. Студен парчетата ще се режат по-лесно. 

Паят е най-вкусен затоплен отново, гарниран с топка ванилов сладолед и залят с вкусен домашен карамел. Най-бързият и мой нов личен фаворит може да си припомните от тази рецепта ТУК!.

И така, аз съм готова за март!

Готова съм за сладостта на живота, за студеното, за горещото, за хубавото мрачно време и като всяка истинска дама, така и този десерт не остарява, просто се превръща в класика!

Надявам се моите рецепти и истории да правят деня ви по-усмихнат, а ако е така, може да ми го покажете като ми пишете, коментирате и последвате в страничката във фейсбук и  Инстаграм!

До нови срещи, приятели!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!