Торта "Плодова пита" / Summer fruit cake

Тези дни сенната хрема така ме мъчи, че съм като гръмнал бушон в лицето. Очите са подпухнали, сълзят, носа ми е в онова "магическо" състояние, в което е хем запушен, но тече непрестанно, а и не спирам да кихам в такава поредица, че започват да ми се оформят плочки на корема.

Но дори и неспирната алергия не ме отказва от неистовото ми желание да консумирам плодове, което е достигнало до положението, в което и към момента имам изстудяваща се  диня в банята, кайсии, нека трини и праскови в хладилника, малко череши на плота и ако не се бъркам няколко банана, портокала и авокадо в купа, чакащи си реда. А, да не забравя и една малка кутийка от вносните боровинки, които слагам сутрин в киселото мляко с чия за закуска. 

Така е при мен, започвам деня с чай или топла вода с лимон, лека закуска от йогурт ( да сме по-модерни) с плодове, пия доста вода и си казвам някъде до към следобед, че съм се справила идеално. Хапвам плод от време на време и вечерта завършвам със салата, вино, паста, торта и един лек освежаващ сладолед, ей така да съм сигурна, че съм я втасала съвсем. 

От цялото изобилие на плодове, не можах да не се изкуша да ви представя тази торта, една от любимите ми така да се каже. 

Не веднъж съм ви споделяла, че макар у дома да са повече шоколадофили, аз съм по  по-плодовите и леки изделия ( като виното например) и тази торта, която си спомням, че винаги приковаваше поогледа ми в сладкарниците като дете. 

Тя се появи доста по-късно, но представляваше едно плодово "киличме" от глазирани  ароматни плодове, а отдолу пухкави, сочни блатове и нежен крем. Не знам дали сладкарници "Неделя" имат патент, но аз лично съм си измислила една моя рецепта, която се надявам да ви хареса. 

Хич не ви звуча скромно, затова ще кажа, че моята си ми харесва къде къде повече, пък и като средства ми излиза по-тънко, затова и продуктите си имат своето предимство. 

Вярвам, че вие може да я модернизирате допълнително, ако решите, а аз никога не съм била против да си натаманявате рецептите ми. Същото и с избора на плодове, който може да бъде всякакъв, а се постарах да сложа от всеки цвят в палитрата. 

Но стига с приказките, защото е едва началото не седмицата и трябва да се фокусираме върху важните неща, а те малко или много са - как да се радваме на живота повече? С тази торта например! Ето и рецептата:

Необходим продукти:

За блата: 

5 бр. яйца

5 с.л. брашно

5 с.л. захар

За сиропиране:

компот или захарен сироп*

За крема: 

200 г крема сирене

1 пак. крем Оле ванилия

1 пак. Пудинг крем Ванилия

1 пак. желатин

Още:

300 мл сладкарска сметана

( плюс захар по желание) 

плодове

филирани бадеми

1 пак. желатин за глазиране на плодовете

Използвайки готовите кремчета, тортата става много по-бърз и лесно ( и икономично), така че е чудесна и за тези от вас, които все още са по-неопитни с правенето на торти или не са спечелили от тотото :) 

Започвам с направата на захарния сироп и самия блат, като не веднъж съм споменавала, че правя тортите вечер, за да могат да отлежат поне за през нощта в хладилника и да изкушават колкото може по-малко :) 

В касерола слагам две чаени чаши вода и една чаена чаша захар. Слагам на котлона, докато сиропът заври и намалявам температурата, така че да ври още 6-7 минути, а след това дърпам от огъня и оставям да се охлади. 

Тъй като тортата е плодова, може да заместите захарния сироп с някой светъл компот по желание и да си спестите и тази стъпка! 

Докато сиропът се прави на котлона, приготвям блата, който е обикновен пандишпан.

За целта отделям жълтъци от белтъци и в напълно суха купа разбивам белтъците със захарта на сняг. След това прибавям постепенно един по един от жълтъците, докато се интегрират във въздушната смес добре.

                           

Изключвам миксера и пресявайки постепенно, с бавни и въртеливи движения интегрирам брашното в  сместа.  Така получената смес прехвърлям в правоъгълна тава ( моята е с размери 38 см на 25 см),  покрита с хартия за печене и намаслена леко с олио.

Тупам тавата леко един-два пъти в плота, за да се разпредели равномерно и след това пъхам в във фурната да се пече на 150 градуса ( предварително загярта) за около 30 минути.

                           

Готовия блат оставям да се охлади първо на леко отворена вратичка във фурната, а едва след това изваждам от формата и разрязвам на две по хоризонтал. 

Аз винаги го правя с дълъг нож, като маркирам първо средата на блата почти от всяка страна, а след това прокарвам ножа по тези маркировки, сложила ръка отгоре, за да мога да усещам дали преминава равномерно.

Докато сиропът се охлажда, а блатът се пече, пак се прехвърлям на котлона, където започвам крема. Истината е, че тази рецепта не е сложна, защото може да направите почти всичко, за едно и също време, тъй като задачите се припокриват, но ползват различни уреди.

На свободния котлон слагам да се приготви пудинг крема валилия спрямо описанието на опаковката, а през това време накисвам желатина в студена вода, както също е описано на него.

Щом  пудингът е станал вече на крем, дърпам от огъня и прибавям набъбналия желатин. Разбърквам докато се разтвори напълно. Оставям да се охлади леко и се захващам с втората част от вкусния крем.

                     

В купата на миксера разбивам крема Оле ( и млякото към него)  и добавям малко по малко от кремата сирене. Така ще засиля вкуса на ванилия, а самия крем ще стане още по-плътен и маслен.

                     

Смесвам двата крема ( на ръка), когато имат почти еднаква температура, като слагам от единия към другия малко по малко. 

В същата купа на миксера ( няма нужда да я миете от крема Оле), разбивам около 100-150 мл от сметана на сняг, като ако не е подсладена, може да добавите 2-3 с.л. захар.

                         

Сглобяване на тортата: В същата форма слагам едната част от блата и напоява с част от захарния сироп ( или компота).

Шприцовам от сметана малки цвъцки с големината на неопечени еклерчета, които ще бъдат чудесна вкусова бомбичка, когато хапвате тортата после ;) 

                     

Отгоре разпределям вече охладения крем, като се старая да не разруша сметановите топченца и завършвам с втората част от блата, която също напоявам.

                         

Така приготвената вкусотия пъхам в хладилника за през нощта, а на следващия ден идва творческата част.

С останалата ни сметана измазвам тортата, която вече съм извадила от формата.

                     

Декорирам рамка със шприца и бита сметна, а вътре в нея поставям микса от плодове, на който съм се спряла.

Самите плодове глазирам с малко разтворен в компот или останал ни захарен сироп желатин, който съм описала също в продуктите. Може да ползвате и украса от тези пастички тук, в които съм сложила повече желатин, но аз исках да останат възможно най-свежи тук. 

За целта не забравяйте, ако слагате банани, да капнете няколко капки лимонов сок върху тях, за да не потъмняват, като престоят :) 

Режем тортата на правоъгълници и хапваме с такава охота, че забравяме за всички грижи.                                                                                              Обичам да правя торти, а още повече обичам да си правя собствени торти!                                          Не мисля за калории и за ядове когато творя, защото знам, че най-важната част от здравето на хората е това да сме щастливи и да не оставяме стресът да ни завладее!

Всяка хапка е едно пухкаво облаче от наслада, а  няма нищо по-хубаво от една креместа и добре изстудена, сочна торта с плодове за топлите дни.
Опитайте я и вие!!!

Спорна седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мешана скара в хлебче / Mixed grill in whole bread recipe

Нямаше ме повече от седмица и се надявам да сте си направили ударната доза диета, защото беше тая до тука! Почва се нов сезон, нови рецепти, нова доза изкушения, които дори не сте си и помисляли и може нескромно да звучи, но истината понякога е такава!

Освен два листа списък рецепти от ваши желания, имам в чернови такива от миналата година, които си чакаха прилежно реда, а от моята почивка в Холандия се завърнах с много нови идеи и няколко нови тигана и друга посуда.

 Сладоледът ще е на почит това лято и в блога, както и още много торти без печене, плодове, кремове, сладкиши, по-леки и диетични ястия, рецепти от старите тефтери, постно, месно и въобще въртележка от рецепти за всякого по нещо. 

Днешната рецепта например, макар и традиционно петъчно да ви представям винаги нещо сладко, е солена, но си има причина. Тази събота има само един процент шанс да вали и ви предлагам да грабвате шапката, чантите, гащите и да ходите на скара-пикник!

 Малко гора, малко мръвка, ( или зеленчуци на скара за тревопасните), федербал, не се сърди човече, биричка и да посрещнем лятото вече, нищо че се опитва да ни издави. 

Аман от бургери, пици и дюнери, време е за една нашенска мешана скара, но в нов прочит. :)   

Като се има предвид, че трябва да помъкваме дървени въглища, прибори, вода и какво ли още не, ми хрумна чудесна идея, да мариновам месото по много по-мързелив начин, вместо да трябва да помъкна целия рафт с подправки от вкъщи. 

Да мия чинии на съседното поточе също не ми беше в agenda-та за деня, затова реших да намаля шанса за цапане като затворя цялата скара в един голям, издълбан хляб. 

Аз не мога без зеленчук, дори когато правим мръвка, като мои фаворити винаги ще са чушките и лука на скара. Така и така въглищата ще горят дълго, защо да не си пекна и малко гъби и тиквички, а доматите ги оставям пресни - за свежест. 

Като се вдигна на планината, после цял ден не ми се слиза и яд ме хваща, че не мога да си позволя да остана там поне два-три дни. 

Тези преживяния ме връщат назад в детството, когато леля ми и лелинчо ми от Пловдив водеха цялото ни семейство на платки край язовирите и прекарвахме дните си в игра, плуване, ловене на риба, чистене на риба, готвене на риба, мазане на филии с лютеница, люпене на семки, а вечерите край огъня с китарата на леиелинчо и песните на цялата група. 

Помня, че звездите бяха толкова силни, а майка ми сочеше с пруст млечния път, а аз се чудех къде видя мляко горе, като аз нищо не виждам!

Помня също, че единия път бяха взели и мини телевизор, тъй като ние децата настоявахме, но след две седмици така и никой не го включи. Ох, отплеснах се....

Сега ми остават само тези топли и вкусни уикенди, в които мога да преживя този спомен и ухание на жар, мъх, влажна гора и неистово желание да притвориш очи на шарената сянка и да слушаш ромоленото на водата близо до теб. Е, и да похапваш разбира се...нещо като това!

Стига съм ви дърдорила, че е време да си кажа и рецептата. А ето я и нея: 

Необходими продукти:

1 бр. цял хляб

Около 1 кг месо по избор ( свински пържоли, пилешко филе, наденички, карначе и т.н) 

1/2 ч.ч. Терияки сос Кикоман за барбекю 

черен пипер

синапени семенца

сол

Още:

зеленчуци : чушки, тиквички, гъби, кромид, домати

соев сос Кикоман за овкусяване 

Реших да овкуся пържолките със терияки соса за барбекю на Кикоман ( с мед), тъй като ще им придаде максимум вкус на марината, без да е необходимо да нося много подправки. Пък и е хубаво да имаш нещо по-така на месото, иначе всичко ще мирише еднакво. 

Мариновам месото ( пилешко и/ или свинско) в терияки соса, черен пипер, сол и малко синап. Оставям на страна и си паля огънчето :) 

Соевия сос също нося, тъй като са ми по-лесно за пренасяне в багажа, пък и е чудесен за подправянето на зеленчуците - лук, тиквички, а за гъбите е божествен.

Наденичките, които бях взела не съм мариновала, за да няма всичко еднакъв вкус, какао казах по-горе.

Редя всичко на скарата и пека на порции :) 

За свинските пържоли слагам още терияки при печенето, тъй като искам да се карамелизират добре.

Станаха просто чудесни :) 

Взимаме целия хляб и изразяваме едно капаче по хоризонтал, а след това издълбаваме средата от вътре.

Започвам да редя ред зеленчуци, ред месо - лук, пилешко, чушки, наденичка...

гъбки, а накрая от сочните свински пържолки, като може да добавите още от соса, ако искате ;) 

Отгоре завършвам с ред резенчета свежи домати :) 

Режем на две, три, четири или колкото решите части, 

и се наслаждавате на нашенска вкусна мешана скара с гриловани зеленчуци, в хубав, мек български хляб, наред нашата хубава, българска природа ! 

Да не повярваш, че за целта е допринесъл този сос, но истината си е истина и не мога да подмина нито този факт, нито това, че въпреки голямото плюскане, пак имах място за десерт - запечен мармелоу на жар. ( сплесках го между две шоколадови бисквити, за още повече damage за талията)  

                     

Оставям тези вкусни кадри да ви подканят за малко приключения тези почини дни и се надявам да опитате моето предложение, а после обезателно да коментирате и да оставите отзиви тук. 

Усмивки от все сърце, скъпи приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Лесна и бърза сладоледена торта с шоколад / Swiss roll chocolate ice cream cake

Свършиха празници, чествания, абитуриенти, награди и май е време вече да отдъхнем. Или поне аз ще искам да го направя. Ще посветя една седмица на моето семейство, а съм сигурна, че после ще имам още много истории за разказване, и надявам се - още повече рецепти за споделяне. Сигурно и на вас ще ви дойде добре една седмица почивка от моите изкушения, все пак лято иде. И точно по този повод искам да завърша стария и да започна новия сезон с една отдавна обещана рецепта, а  тя е за сладоледна торта. Може би най-лесната такава торта, която признавам си, не мислих, че ще ме впечатли кой знае колко, освен с факта, че се прави супер бързо и всеки може да я направи. 

Мързелът ми беше вече в катастрофални измерения последно време, затова ползвах и готови рула от магазина, но ако сте по-амбициозни от мен, може да си направите домашно руло - рецепти в блога бол, за да ви помогнат в начинанието. Аз обаче наистина исках да направя една от най-лесните и бързи торти, затова и ако трябва да кажа за колко минути се прави, сигурно 10-минути са достатъчни.

Най-важното нещо в случая тук обаче е сладоледа, а за него ми се иска да си поговорим повече. Разбира се, че може да ползвате всякакъв сладолед - купен или домашен, но аз реших да опитам един нов вид сладолед, за който бях научила преди време. 

Не веднъж съм ви споделяла, че качеството на сладоледа за мен е нещо, което не приемам с лека ръка и винаги ще търся рецепти и варианти на това студено изкушение, които да се отличават с уникалност на вкуса! Хубавият сладолед за мен трябва  да бъде кремообразен и разтеглив, плътен на вкус, и в никакъв случай да не усещам сухото мляко или други там смеси, които "лъхат" от много продукти на пазара. Някои пък са прекалено сладки, така че вместо да ме разхлади, после трябва да изпия галон вода. 

Е, не можах да се стърпя да опитам в такъв случай да си приготвя истинско домашно джелато от новите продукти - сладоледи на Вера Италия. Знаете, че италианската кухня е нещо, което няма да спра да тествам под всякаква форма и освен това исках да видя дали този вид "домашен сладолед" ще е по-различен.

 Признавам си, малко ме спираше цената, защото имайки предвид този от магазина се съмнявах дали ще си струва, но ооооо, да! Струва си и още как! Сладоледът е без химични консерванти, оцветители и всякакви такива гадорийки, което освен, че го прави чудесен натурален продукт, може да се усети и във вкуса му.

Майка ми се обади да поиска да изпратя торта към нейната работа, ако има налична ( жената се грижи да не предозирам със сладкиши у дома), но съвсем честно й отказах. Казах й" Твърде вкусна е за раздаване, мамче. Трябва да опиташ това джелато и да си го разделим двете!! Сигурна съм, че ако й седнем ще я унищожим за минути!!!" 

Е, не й трябваше много убеждаване, веднага след работа цъфна, готова да си вземе такси, за да не й се разтопи тортата докато си я занесе у дома. Отрязах едно, после второ парче, на третото ни хвана малко срам и си го разделихме.  И двете бяхме впечатлени от супер наситения шоколадов вкус на сладоледа. Очаквах да е по-скоро на какао или вкус, който съм свикнала да различавам в купечките сладоледи, но този, ооооооооооооооооооооо, този направо ти лепне по зъбите като дъвка от плътност! Не знам как са другите вкусове, но шоколадът определено ни впечатли много. Харесва ми и начина на приготвяне на сладоледа, тъй като определено става доста кремообразен и ще се опитам да го приложа може би и на домашен такъв, за да видя дали ще има същия резултата или съставките тук си казват своето. 

Повече за торта ще ви кажа в процеса на приготвяне, защото то се вижда на вид на какво съм наблегнала - шоколад, шоколад и пак шоколад. Но ето и самата рецепта: 

Необходими продукти:

Около 500 г шоколадово руло

1 литър Италианско джелато с вкус на Шоколад

3-4 с.л. Нутела

шоколадов ганаш за заливката

Според инструкциите сладоледа може да се приготви добре в блендер и след като вече имам такъв в миксера, който си купих от същото магазинче ( вижте го тук), реших, че е време да му направя сефтето. Това беше и и една от главните причини да си купя втори миксер, тъй като този модел комбинира миксер с блендер и месомелачка. В сайта в момента има обаче и машини за сладолед, като все още мисля дали да се харча за такава, но друго си е да имаш качествена машина ( Абе, сигурно и до там ще стигна :) 

Да спомена, че докато не решите да си направите сладоледа, може да си го съхранявате на стайна температура, а когато решите, че е дошло заветното време,  се замразява крема от кутията на малки порцийки, като за кубчета лед или мъфини, но аз винаги правя каквото си реша и  просто го замразих в една голяма, разлята тава. След това си откъсвах парченца от шоколадовата смес, която е много плътна и лепкава.

Слагаме тези парченца в блендера и пускаме да се разбият докато станат на крем. Някои части разбивах леко на ръка, не исках да пребивам сместа, да не се втечни прекалено, но наистина ставаше с текстура на истински сладолед!

Подходяща купа опаковайте със стреч фолио или заплесите, които не са видели, че им е свършило, да го направят с фолио като мен.

Нареждаме около две-трети от рулото, което сме нарязали на филийки с дебелина около сантиметър.

След това изсипваме половината сладолед и изравняваме.

Отгоре слагаме няколко щрихи от Нутелата, като гледайте да не са супер дебели, а на по-тънки нишки, тъй като тя замръзва и става твърда после, но Божке, какъв кеф е да имаш и парченца шоколад в шоколадовия сладолед!!!!! 

Слагаме втората половина от сладоледа, изравняваме и покриваме с останалите парченца руло. Завиваме с фолиото и хайде във фризера да стегне! 

Аз исках да стегне много добре, за да мога да си позволя повече снимки, преди да тръгне да се разтича, с което може да си обясните и твърдата му текстура. 

Не се заблуждавайте обаче, сладоледът е наистина много кремообразен и ако искате да му се насладите в тази форма, на тортата няма да й трябва много време във фризера.

Макар и супер елементарна, не можах да си спестя украсата и към тази торта, защото трябваше да отразява каква шоколадова бомба е всъщност.

Всичко друго на снимките ви е познато - ганаш, шоколадова украса, цветя, бабините часовници и романтичната чинийка за бижута от магазинчето Vanilla. bg.! ( Помните, че и там имате код за намаление, който може да използвате до края на месеца. Повече вижте тук)

Оставям ви сега с тези вкусни кадри и идеи да изкарате седмица, а аз ви обещавам , че скоро ще съм пак на линия с още невероятни предложения! Вие не спирайте да ми пишете с ваши коментари в блога, идеи, предложения, желания, рецепти, а аз ще отговоря при първа възможност!

За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!