Пълнени чушки с булгур и гъби / Bulgur and mushroom stuffed peppers

Едва ли има човек, който обича чушки повече от мен. Казвала съм го не веднъж и съм готова да си го татуирам, ако трябва. Чушката е най-вкусното нещо, виреещо на земята - точка по въпроса! Доказах си го за пореден път, като дори на едно семпло, постно ястие с чушки направих по-богата фотосесия отколкото на лъскава кола, последен модел, но честно казано за мен чушката по-хваща окото. Пък и е коледна. Прилича на малки, червени шапки, които по странна случайност са и вкусни. 

Обещах ви, че и тази година ще ви зарадвам с по някоя постна рецепта, макар и да не е кой знае какво на фона на сладкишите с които ви заливам. Аз обаче внимателно си подбирам рецептите и не виждам смисъл да ви предлагам друго, освен наистина много, ама много вкусни ястия. Тези чушки например ще се харесат на всеки вкус, обичащ или не обичащ постно. 

Идеята ми бе подадена не отгоре, а от моя читателка, в играта която пуснах на моята страничка във фейсбук, където ви попитах за предложения за вкусно постно и още едно месно ястие, подходящо за този месец, но да ги направим със соев сос Кикоман. 

Получих две предложения за пълнени чушки, едното с киноа, другото бе пък за пълнени сухи чушки. Аз обаче реших да се развихря и естествено дадох на тези идеи нов прочит - напълних чушките с булгур, гъби и още един букет вкусотии, които ще ви накарат да ометете тавата  на едно сядане.

( След 15-минути)

Писането за тези чушки ме накара да ида да си сложа две от тях за закуска. Не мога просто да говоря за тях, устата ми се пълни в очакване да се наплюскам като попско дете на задушница.

Сега вече мога спокойно да премина към рецептата и да ви споделя как да си ги направите.

Необходим продукти:

8 бр. месести червени чушки

1 ч.ч. булгур ( 200 мл)

200 г гъби печурки

1 бр. морков

1 бр. глава лук

1-2 скилидки чесън

1/2 стрък праз

2 с.л. соев Сос Кикоман

сол/ червен пипер

олио

Тъй като се сетих от предната вечер,  че ще правя чушките на следващия ден, станах и сложих една чаена чаша да кисне в горе долу същото количество топла вода. На другия ден беше набъбнал и готов за готвене ;) 

Започнах с подготовката на останалите продукти: Нарязах кромида и чесъна на не много ситно.

След това и гъбите и праза.

                              

Рендосах моркова, а след това сложих в тиган малко олио да загрее.

Запържих за кратко първо кромида, чесъна и праза. Работих на средна температура, тъй като не исках зеленчуците да се препържват - променят много вкуса си. Прибавих след това морковите, а след две-три минути и гъбите. Разбърквах всичко добре и овкусих със соев сос.

                             

Накрая прибавих набъбналия булгур и разбърквах за още няколко минути всичко, докато се разпределиха добре зеленчуците в сместа. Подправих с още сол и черен пипер.

С тази смес напълних чушките, като гледах да не ги препълвам, тъй като според мен е хубаво да не се яде само плънка, а и да си има вкус на чушка. Моите чушки бяха замразени от фризера, които прибрах това лято, но вие може да си купите и пресни. По-възможност по-месести. 

Сложих чушките в подходяща тавичка, а отстрани разпределих от останалата плънка. 

                             

Долях с малко водичка - половин-една чашка, още мазнина, ако ви е твърде постно на олио и пъхнах в печката да се пече на 180 градуса.

По време на печенето, обърнах чушките един път и от другата страна, като гледах да не прегори кожата на чушките - ако е необходимо, покрийте с фолио. 

Печем за около 40 минути до час, в зависимост от чушките.

Дали защото цял живот ям ориз, но булгърът е една от новите ми любими храни, тъй като по мое мнение е наистина много, много вкусен, но пък и става доста по-лесно от ориза.

Надявам се да опитате рецептата, защото няма да съжалявате.

А ако искате да видите и втората предложена от читател рецепта, за предстоящите празници със соев сос - тя е за свинско със грейви сос с тъмен шоколад и мога да ви кажа, че е идеалното новогодишно ястие. 

Следете рецептите в блога този декември и няма да съжалявате :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Най-лесната коледна къщичка : Бишкотена къщичка / Little House of Biscotti Savoiardi for Christmas

Много исках тази година да си направя Коледна къщичка, но си знаех, че няма да ми остане време за това. Така, докато не попаднаха на идеалното решение за мен - коледна къщичка от бишкоти. Без печене и каквито и да е било врътки, а на всичкото отгоре мога след това да я превърна във вкусна бишкотена торта с маскарпоне. 

Мислех с друга рецепта да започнем тази седмица, но при нас в Благоевград заваля такъв пухкав сняг, че зимната приказка се загнезди в сърчицето ми и реших да я споделя с вас. Така и ще започнем предпоследната седмица преди Коледа, която също ще изпълня с ежедневни рецепти за сладко, солено, постно, месно и направи си сам, като тази къщичка  в случая.

Може да я украсите с бонбони и всякакви сладости или да я оставите семпла и снежна, както направих аз, но както казах, аз имам планове за нея в последствие - да я превърна в друг, още по-вкусен десерт.

Радвам се, че попаднах на тази идея в нета, защото ми спести толкова много тюхкане и въртене да режа шаблони от бисквитено тесто, а ето че у дома вече се кипри тази красота. Успях да прекарам и едно кабелче от лампичките в нея, та ми грее и ухае на ванилия едновременно :) Ако искате и вие да си я спретнете, вижте колко малко неща ви трябват:

Необходими продукти:

400 г италиански бишкоти

1 бр. белтък

300 г пудра захар

125 г масло

лимонов сок/ вода

Вече ви посочих от къде видях идеята, а там има много подробно ръководство за това, как се сглобява къщичката. Аз също снимах няколко по-важни стъпки, които ще допълня  с обяснения, тъй като мисля, че ще са ви полезни да решите как точно да я направите. 

Не съм фен да взимам чужди снимки от блогове и сайтове, въпреки изричното посочване на източника, затова още веднъж ви слагам линка към подробното стъпка по стъпка ръководство за сглобяване, от където го видях и аз. Ето обаче и моят вариант.

Използвах този пакет бишкоти, има го в Кауфланд и излиза най-изгодно. ( Поне за моя град)

Направих си "лепило", което може да бъде само айсинг - разбит белтък и пудра захар с няколко капки лимонов сок, може да бъде и пудра захар с вода (опция) или белтък, пудра захар и масло, както избрах да направя аз. Не е най-лесният вариант, тъй като маслото се отпуска от топлината, но аз исках да ми е по-удобно да го нанасям, като някаква замазка за къщи, дето се казва ;) 

Мисля, че много удачен вариант е да използвате и бял шоколад, като имайте предвид, че все пак количеството не трябва да е малко :) Аз исках да ползвам бишкотите повторно, затова се спрях и на най-вкусния вариант - захар, белтък и масло, но ако имате възможност и искате да ви е още по-по най-лесно, може да си купите и готов айсинг от сладкарските магазини :) 

Първата част е да направим две двойки слепени бишкоти, пет броя една върху друга. Това са двете страни на къщичката.

Следва да направим преданата част на къщичката, като съединяваме осем на брой бишкоти,  с помощта на "лепилото" и изрязвам вратичка до петата от тях ето така:

След това скосяваме горните бишкоти ето така:

Работим с остро ножче внимателно, да не счупим бишкотите. Повтаряме същата процедура с още един ред бишкоти, като това ще ни бъде гърба на къщичката. Не изрязваме вратичка, а само скосяваме горните бишкоти. Ползвам първата част от къщичката за шаблон, за да знам къде да режа скосяването :) 

Слепваме шест броя бишкоти, една до друга с "лепило", като може да измажем и изцяло бишкотите от вътрешната страна, за да ни държат още по-здраво - това е половината на покрива. Правим същата процедура още веднъж. 

Всеки един от компонентите - предната част, задната част, двете страни на къщичката, и двете залепени покривни компонента, опаковаме в стреч фолио индивидуално и слагаме във фризера да стегнат за около половин час.

Сглобяваме къщичката, първо от основите ето така, отново с помощта на останалото ни "лепило", 

като преди да сложим покрива правим една средна подпора за него, от три залепени бишкоти, които също скосяваме от двата края. ( Вижте и пълното ръководство, за още повече снимки). 

Не знам дали защото в кухнята ми беше доста топло, но частта с покрива ми беше най-трудна, затова направих не една ( както е в оригинал), а две подпори на покрива и тогава успях да закрепя всички бишкоти.

Завършваме с две залепени бишкоти най-отгоре, като поръсваме обилно с пудра захар, за да изглежда снежна.

Не е никак трудна и опредено си личи, че не съм си давала много зор да я правя, но истината е, че много исках да си спретна една къщурка, пък и да я покажа на тези от вас, които имат нужда от такава рецепта - по-бърза и лесна:) 

Опредено украсяването може да бъде много по-богато, но както ви казах - аз вече съм я "сготвила" другаде ;)

Надявам се днешната рецепта, освен да е била полезна, да ви е заредила и с много коледно настроение, а ние продължаваме с тематични и безумно вкусни рецепти още утре ;) 

Усмихната и успешна седмица, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Шоколадов лава сладкиш с меки целувки / Chocolate Lava cake with soft marshmallows

Не може да бъде! Вижда й се края и на тази седмица! Заради дните, които изминаха наскоро започнах да се замислям от застраховка на важни вещи, пред тази за живот, че за кратко ми идеше да гогълувам "как се пише завещание". Не искам да драматизирам излишно, но бяха много каръшки дни. Покрай мен каквото можа се развали, а каквото не можа - го счупих :) За сметка на това работата беше повече от всякога и не ми оставаше време да се захващам с поправката на гореизброените неща, та в края на деня седях в хола, под светлините на коледните лампички, не защото е безкрайно романтично, а защото и лампата на тавана ми сдаде багажа. Наскоро смених ключа за осветлението с димер, но той изкара точно две седмици и реши да предаде Богу дух по средата нощта,. 

И това е доста забавна история и всъщност, и защото е  петък и ще се правим всички, че работим ще ви я разкажа. Спи си значи Люси, завита като дюнер в юргана и изведнъж някаква странна светлина започва да се присвятка в хола. Ту светне, ту гасне, ту мижи...значи ако на човек не му мине през главата идеята за призраци - лъже! Но ако си толкова изнервен и изтирясъл от работа като мен те хващат бесните, взимаш чехъла в едната ръка и се отправяш в хола да се разправяш в конкретния полтъргайст. 

След кратка проверка на осветлението реших, че няма как да сменям ключ в четири вечерта и дръпнах бушона, с идеята на следващия ден да го оправя. И така три дени вече, защото не мога да се завъртя от задачи. 

Липсата на осветление води и до неочаквани резултати и в грима ми, тъй като с цел да не ходя по студените стаи, стоя на топло, придърпам едно огледало и кляпам там нещо по лицето, да не си личи, че не вдигам глава от печката и компютъра.
Да, ама като изляза навън и се огледам в някоя витрина, само дето не си глътнах дъвката от потрес.
Нищо чудно,че като видя всеки ме пита "Ау, Люси, как си, ДОБРЕ ли си?" Това "добре ли си?" било за друго!!! 

Оказва се, че като цяло били някакви лоши дни, астрономически и бля бля, защото на сестра ми  тотално й се развали телефона, на който пазеше важна информация от последната си командировка за работата, на майка ми и се развали микровълновата и скарата за сандвичи, на съседа колата не ще да запали две дена ( ако съдя по това което чувам сутрин в шест) и който и да видя има вид на стара гъбичка за съдове, която е ползвана далеч повече от необходимото.

Сега обаче мога да ви зарадвам с две новини, които ще ви накарат да си отдъхнете - първата е, че все пак е петък и дори да работите утре, от днес започва по-хубав период и аз предлагам всички заедно да си го помислим и наистина да стане. 

Може да решите да лекувате раните от изминалата седмица с питие, но аз ви предлагам нещо още по-добро - един чудесен, шоколадов лава десерт, който може да излекува всякакво лошо настроение и късмет.

Имах ужасяваща нужда да заровя вилица в нещо толкова изкусително, горещо, сочно и да усещам как сладката му захар прониква във всяка пора на тялото ми и носи световен мир..поне в душата ми :) 

Разбира се, това не пречи да го гарнирате с уиски. Аз лично никога не бих ви взела чаша от ръката, стига да не е пълна с "Меча кръв" или друго поругание на алкохола. Но стига съм плямпала, време е да преминем към рецептата, защото ще искате да си я запишете - вервайте ми! 

Необходими продукти:

За блата:

200 г брашно София мел Класик

125 г кафява захар

125 г масло

50 г тъмен шоколад

1/2 ч.л. бакпулвер

2 с.л. какао

щипка сол

За пълнежа:

200 г тъмен шоколад

200 г масло

100 г захар

4 бр. яйца

50 г брашно София мел Класик

25-30 броя шоколадови мини целувки

Постарах се този път да снимам по-голямата част от продуктите, които вярвам, че ще е питате, че съм използвала. Както винаги се спирам на черен шоколад - според мен е по-вкусен, по-красив цвят, а в рецептата има достатъчно захар, за да го подслади и за тези, които обичат по-благичко. 

Слагаме маслото за балата в купичка да се разтопи в микровълнова или на водна баня.

През това време рендосваме или нарязваме шоколада на ситно. След това смесваше маслото и шоколада, докато получим хубав, лъскав шоколадов сос.

В купа смесваме сухите съставки - брашното, захарта, бакпулвера, солта и какаото.

Прибавяме шоколада и разбъркваме всичко, образувайки се меко тестото като за бисквити.

С него покриваме дъното на форма за торта с размери около 24 см на дъното и пристискаме  с ръка да изравним добре. 

Пъхаме да се пече в предварително загряна фурна на 170 градуса за около 10-15 минути.

Блатът се втвърдява след изстиването му, затова гледайте да не го препечете и да стане прекалено твърд! Оставяме да се охлади, а през това време се заемаме с плънката.

                             

Разбиваме яйцата със захарта на крем. 

Отново разтопяваме маслото и смесваме с наситения шоколад, докато получим шоколадов сос. Смесваме двете смеси, постепенно, за да изравним температурата, бъркайки с миксер или телена бъркалка, като прибавяме и солта и брашното. Плънката е готова!

                             

Взимаме кутия малки, меки целувки ( има ги в Кауфланд и Лидл) и им махахме вафленото дъно. Може да ги заделите за украса, но аз реших накрая пак да ги нахендря в сместа.

Залепваме целувките за дъното и изсипваме от шоколадовата смес за плънката около тях ето така.

Пъхаме да се пече отново, на същите градуси за около 15 минути. Печенето наистина е малко, за да може сместа да остане леко течен в средата. 

Когато е горещ, сладкишът е наистина като шоколадов суфле, а белтъчините целувки са просто нежно допълнение към цялата картинка.

Снимах за всеки случай и кутията на меките целувки, макар в различните магазини да са на различни марки, но вярвам, че ще може да се ориентирате ;) 

Не се притеснявайте, ако целувките ви изпулват леко при печенето също, защото вярвам, че някои от вас може да се притеснят от този факта. Може да ги натиснете след това в десерта, пък и после поръсваме всичко с пудра захар и и никой не пита нищо при гледката на този разрез !

Пожелавам ви недни спокойни, безаварийни, красиви и светли предпразнични дни, приятели!