Зелена салата с козе сирене и малинов дресинг /Green salad and goat cheese with raspberry dressing

Готови ли сте за малко тайни от кухнята? Днес е специален ден, защото искам да ви споделя една чудесна рецепта, която е хубаво да имате на своя страна за специални случай или просто ден, в който ви се хапва нещо леко, безумно вкусно и приготвено у дома. Ще ви споделя рецепта за най-продаваната и обичана салата в заведението на моите приятели Георги и Диди от "Чушка".
Ако помните, разказвах ви за тях преди време и за това, че им се притекох на помощ да развият бизнеса и идеите си, след като се завърнаха в България от чужбина и стартираха собствено заведение за хранене. Менюто е малко, отбрано, но винаги вкусно и обезателно свежо.

Първото нещо, в което аз се влюбих от него бе тази салата с малинов дресинг, козе сирене и пъдпъдъчи яйца, заради която бях убедена, че ще успеят.
В началото, клиентите ме питаха какво ще им препоръчам, а аз винаги им предлагах любимата си салата. Някои от тях бързо се съгласяваха, но други гледаха скептично на точно този малинов дресинг, тъй като не си представяха малини в салата - българи сме и знаете, за нас салата е голяма, хранителна и солена! Но след като ги убеждавах да я опиат, повярвайте ми, бързо стана най-продаваната им салата. 

 

Тайната според мен, осен избора на свежи и хубави продукти е в рецептата за самия дресинг, който не трябва да бъде сладък, но да ухае на малини, да има киселинността на оцет, но не твърде много, да е солен, с щипка захар за сладост и една чудесна изненада от лъжичка горчица, която просто кара всички съставки да се съберат и да си кажеше "Уоооу, какво е това, което усещам??!! Супер вкусно е!!!!". 

Понякога прекарвахме до половин-един да си направим перфектния сос за деня и да бъда напълно честна, точно това бе и марката горчица, на която се доверявахме за соса. С наближаващите празници реших, че е хубаво да ви представя най-любимата салата на Благоевград и ако имате път през "Чушка" минете да я опитате, защото после ще искате да имате рецептата със сигурност. Понякога минават фирми и си взимат за из път да си я закарат чак до София, така че считайте за какво чудо на чудесата става въпрос. Не е ли чудесно нещо толкова вкусно да поднесете на празничната си трапеза за гостите и семейството. Аз винаги имам една бутилка дресинг в хладилника, но това е защото съм обсебена от идеята за тази салата. Но да не отлагам повече, ето за какво иде реч:

Необходими продукти за една порция:

За дресинга:

100-150 мл пюрирани малини ( замразени)

Около 180-200 мл олио

1 1/2  ч.л. горичца Борние (класик или мека) 

1-2 с.л. захар

1 ч.л. сол ( на вкус)

Още:

1/ 2 бр. маруля ( може и микс от зелена и червена)

малка шепа рукола

60 г козе сирене на кубчета ( българско)

1 с.л. печени орехи

1 с.л. печени тиквени семки

2-3 бр. сварени пъдпъдъчи яйца

Знам, че някои от вас може да въздъхнат от това какви продукти трябва да набавят, но повярвайте ми не е никак трудно. Аз си купувам пакет замразени малини и с него мога да карам месеци, като го ползвам както за дресинга, така и десерти. Сиренето препоръчам да е българско, солено, не такова френско и "ухайно", защото първото балансира със солеността си и става магия. Пъдпъдъчи яйца може да намерите на селския пазар домашни или във всички средни до големи магазини, където ще намерите и горчицата Борние. Но ето и как се прави самия дресинг:

Обикновено изкарвам малка част от малините да се отпуснат за вечерта, а на следващия ден пасирам или просто направо пасирам част от пакета и си го държа в бурканче в хладилника за всякакви случай - украси, десерти сосове и т.н

Изсипваме в купа и прибавяме горчицата.

С телена бъркалка разбиваме добре горчицата в малините и започваме да прибавяме от олиото, малко по малко, докато получи, консистенцията на рядък сос. Може да минете всичко и с пасатора, но не прекалявайте, тъй като от олиото може да получите нещо като малинова майонеза ;) , която също е много вкусна и съм я ползвала за ястия :) 

След това прибавяме солта и захарта, като разбиваме отново и опитваме, така че да получим невероятен баланс между сладко-кисело и солено. Сладката нотка трябва да е най-слаба в случая, но не бива да взимаме усещането за малини като цяло, затова не прекалявайте с горчицата. Ако не я усещате достатъчно,  слагайте малко по малко и балансирайте всички съставки. 

 

Готовия сос прибирам в шише за сосове в хладилника и се захващам със салатата. Измиваме, накъсваме на парчета и подсушаваме марулята.

В купа я смесваме с руколата.

 

Изсипваме от соса и разбъркваме всичко, като е хубаво да е окъпана от всякъде,но не и подгизнала.

Слагаме в чиния, а отгоре разпределяме кубчетата козе сирене, печените ядки и разполовените яйца.

Може да оставите още малко сос за гарниране, преди консумация :) 

Опредено няма да сбъркате, ако "рискувате" с нещо такова, което не сте опитвали досега, но дори и днес, в този студен ден, аз ще обядвам точно това - достатъчно хранителна е с ядките, яйцата и сиренето, а дресинга е всичко, от което имам нужда за чудесно начало на работата седмица :) 

Опитайте и вие, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Цяло пиле "Есен" / Autumn Chicken Roast Recipe

Не знам защо, но бях останала с впечатлението, че днес е   четвъртък и представете си изненада ми когато се събудих и научих, че е петък. Със сигурност не съм проспала цял ден, защото тези дни много време за сън не ми остава, пък и бях разграфила работата за всеки ден от седмицата и къде ми се губи цял ден не знам. Още повече, че вчера вечерта написах съобщение на една приятелка, че едва ли ще успея да се видим скоро и може би ще успея да си освободя час- два най-рано в петък. Ох, боже. Ма пийте си хапчетата, скъпи дами и господа ..и Люси! 

За предстоящите празници съм направила един списък с нови, още по-интересни и различни рецепти, с които да ви изненадам, та на ден пада такова готвене, а след  това и чистене, на всякъде освен собствената ми коса, която само прилежно връзвам на опашка, за да не ми пречи. После следва пазар, ходене по задачи, плащане на сметки, посрещане на пратки, изпращане на пратки, поръчване на коледни подаръци, и може би защото ми беше малко, реших да се впусна и в благотворителна кампания. 

Тези от вас, които следят страницата ми знаят за идеята ми за раздаване на приготвените от мен сладкиши на по-възрастни хора в града ми или пък въобще, някой който заслужава, но не му остава възможност да си приготви нещо домашно. Поканих някои от вас също да се включат, като споделят сладкишите си тази година с някой, който заслужава - познат или непознат. Една идея доведе до друга и ето, че операция "Плюшено мече" тази година мен грабна с изпращането на подаръци до възрастните обитатели на  Центъра за настаняване от семеен тип за възрастни хора с деменция в Места. 

Видях, че за разлика от другите кампании, където са дечица, възрастните нямат подаръци, освен непромокаеми чаршафи ( за всеки един от тях, тук може да видите пълния лист с желания), което много ме натъжи. Реших, че докато издирвам тези чаршафи и се опитам да закупя поне някои от тях, ще вмъкна към пакетчето им и някоя детска книжка, тъй като те не могат да четат много или пък  сложни произведения. Някои от приятелите ми и читателите ми се включиха, като решиха да изпратят също такива, а ако пък искате да помогнете повече, може да се опитаме да съберем ( или пък самите вие) да дарите някои от исканите чаршафи. 

Не веднъж съм ви споменавала моята пословична любов към бабите и дядовците, може би защото моят най-любим човек на земята бе дядо ми, а пък и бабчето не отива по-назад в класацията. Точно затова, ако стана по-рано в събота се отправям към селския пазар, за да напълня торбите, пък с това и портмонетата на всички тези работливи възрастни хорица, които ни продават едни от най-вкусните и истински продуктите - собствената си продукция - праз, ябълки, сирене, дюли, орехи и какво ли още не. 

Последния път обикалях като на мисия да си закупя колкото може повече неща от колкото може повече баби - всичко беше като от детска книжка, наистина. Пъстро, ароматно и красиво. Напълних торбата с домашен зарзават, а от една много сладка баба си купих и домашни подправки - едната беше мешана подправка за скара, а другата - много люта. Самата тя каза:"Чеде, ако не хапваш люто, не я поглеждай, че е много огин". Ауу, като за мен е, си казах и сега цяла седмица я слагам на всичко - огин като мен :) 

С цялата тази есен в торбите решиха да приготвя едно цяло, печено, есенно пиле, с гарнитура от всичките вкусове на сезона, която вярвам ви ще ви изкуши и ще я опитате през престоящите почивни дни.

Хубаво е понякога да изненадате стомаха си с нещо друго освен традиционните и добре познати ястия в семейството и да хапвате полезни, сезонни зеленчуци, в различни форми. Аз също често посягам към любите си мързеливи рецепти, но отида ли на пазара пред мен излизат толкова много нови възможности. А ето за какво говоря :

Необходими продукти:

1 бр. цяло пиле

1бр.  голям морков

1/4 карфиол

1 бр. дюла

1/2 глава цвекло

1/2 глава бяла ряпа

1 глава червен лук

1 глава бял лук

1/2 глава)  чесън 

1 с.л. масло

За овкусяване на вкус:

Сол, подправка за скара ( или такава, която обичате) и малко пикантна подправка

сос Понзу * ( по желание) 

олио

Измиваме, обелваме и нарязваме зеленчуците на еднакви по-големина парчета. Чесъна разрязваме на две по широчина,без да го белим, така че да се получат две половинки, като цветчета. Слагаме в тавичка, с малко олио на дъното.

Взимаме пилето, което овкусяваме с подправките на вкус, отвътре и отвън. Слагаме една шепа от зеленчуците за плънка в него, за да се овкуси и от вътре по време на печенето

Обтриваме добре с подправки цялата кожа и по свивките на крилцата също. 

Прехвърляме в съда със зеленчуците ( в горния край се вижда как изглежда чесъна, за който говорих по-горе) и нареждаме малки парченца от маслото по кожата на пилето. 

Доливаме малко водичка в тавичката, за да не прегарят зеленчуците. В зависимост от вида на пилето, то ще пусне още  мазнина и течност като цяло. 

Пъхаме във фурната да се пече първоначално на 200 градуса, докато течността заври, а кожата се запече, а после намаляваме на 170-180 градуса, като може да сложим лист фолио, за да не прегаря кората, след като добие искания от нас цвят. 

Пилето печем за около час, час и нещо, в зависимост от големината му. 

След като е готово може да гарнираме със някоя свежа подправка - копър или магданоз.

От кожата на пилето, през месото, до букета от зеленчуци и се стигне до невероятния бульон, в който може да да топите залъка хляб, всичко в това ястие ще ви нашепва за есента и наближаващата зима.
За мен е една малка победа, че успях да сервирам кореноплодите на хора, които казваха, че не ги ядат, а пък ометоха всичко. А ти можеш ли да кажеш "не" на това? !!

 Ако идеята ви е грабнала, съботата е пред прага ни, грабвайте любимите си хора и към пазара. там ви чакат вкусотиите на баба ( и дядо), а ако искате да помогнете на още въз страстни хора, натиснете линковете по-горе в статията и разберете как. 

Слънчеви и спокойни почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Запеканка с карфиол / Creamy mustard cauliflower

Още малко ни остава до началото на коледната еуфория, като моя милост вече се захвана с подготовката на такива вкусотии, че ще ви пълня и очите и стомасите само със снимките. Тази година ще има още нови и по интересни идеи за оформяне и представяне на коледните ястия и десерти и се надявам да не се изложа накрая с празни обещания и всичко да ми се получи просто муцка, дет се вика. 

Точно така се получи днешното ми предложение например, което е точно на време в сезона на карфиола, за да ви покаже, че може и без месо пак да е вкусно.

Спрях се на тази невероятно ароматна запеканка с карфиол, облят в плътен бешамел сос и пармезанова коричка отгоре. Уханието на подправките само допринасят за желанието да си заврете цялата глава в тавичката, докато облизвате и крайщата й и топките хляба в соса. 

Този път за овкусяване на бешамела се спрях  на една от любимите ми вкусове горчица Борние - мека с чесън и магданоз. Тя се доближава най-много до вкуса на тази, с  която си хапваме картофите в Холандия и лично аз съм виновна за половината и консумация в България ;) Съветвам ви да я опитате, защото по-традиционалистите от вас  може и да я подминат на щанда. А ето и как може да я включите в ястието: 

Необходими продукти:

1 малка до средна глава карфиол

60 г масло плюс малко олио

3 с.л. брашно

600 мл прясно мляко

2 1/2 ч.л. горчица мека с чесън и магданоз Борние

4 с.л. галета

4 с.л. пармезан рендосан

сол, пипер меланж

Започваме с пет минутно втренчване в карфиола и се любуваме колко е красив и колко  много прилича всъщност на мозък, който липсва на толкова много хора по света. :)

Разрязвайки го се убеждаваме още повече и се чудя дали да не направя дарителска кампания да подаря по един карфиол на политиците за Коледа, белким им послужи поне декоративно :)

Отърсвам се от собствените си мисли продължавам към рецептата. разчупваме карфиола на малки парченца, така че да са като мини версия на дърво- албинос ;) 

В подходящ тиган слагаме да загрее маслото и една -две линийки олио, а след това прибавяме брашното.

Разбъркваме докато брашното се запържи и стане на кашичка, която започва да придобива лек, златист отенък.

Прибавяме половината мляко и разбъркваме. Дърпаме от огъня и добавяме горчицата, като разбъркваме отново. От топлината сосът ще се сгъсти много бързо, затова накрая прибавяме втората половина от млякото, докато получим хубав, лъскав сос.

Прибавяме към него и карфиола и разбъркваме. Овкусяваме със сол и пипер на вкус :) 

Прехвърляме в подходящ съд, а отгоре рендосваме пармезана и поръсваме с галетата. Подправяме отново с пипер, ако обичаме повече подправки :) 

Печем в гореща фурна на 180 градуса, за около 12 минути, така че коричката да се запече, но карфиола да остане все още леко свеж ;) 

И в слънчев и в мрачен ден,. това ястие ще ви се услади, затова запишАЙте си рецептата и хайде към кухнята за готвене. Става супер бързо, а за тези от вас, които не могат без месо, това е чудесна гарнитура към него :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!