Баницата на мама / Mama`s Banitsa Recipe

Тази седмица съм го ударила на мамини рецепти, но това е защото имах щастието да прекарам малко повече време с нея напоследък. 

Спомените, разказите и всичко,което успяхме да си споделим бе толкова ценно за мен, включително и кавгите, в които успяваме да се въвлечем, поради факта, че сме толкова еднакви. 

Когато тя ми се дразни на нещо, се опитвам да й кажа, че съм й лика прилика и не се е пръкнало от само себе си, а съм като нея. Тя пък ми казва, "да, ама аз не искам да си като мен, а да още по-добра", и аз и казвам, "а де, ама като си ме учила така" и айде пак спорът от нищо нещо.

Нашите кавги са много добронамерени и краткотрайни, защото усетим ли,че започва да ескалира напрежението и двете млъкваме за няколко минути, и не след дълго, една от нас идва да се гушне и се извинява, че всичко е за добро. 

Обикновено бързо си намираме някое приятно филмче за гледане, като последния път беше "Бохемска рапсодия" и препоръчвам  с октоподски пипала, защото с две ръце ще е малко. После пък се обединяваме в готвенето на вечеря и най-вече похапването й. 

Хубаво е да отделиш малко време на родителите си и макар често да си повтаряш, че ще им гостуваш често, докато те прилежно пазят поне една стая за целта, с годините става все по-рядко и трудно.

 Радвам се, че го направих за да изпълня балончето на вдъхновението с нови рецепти, като днес искам да ви предложа още една от любимите ми рецепти на мама и тя е за нейната баничка. Толкова пухкава, толкова сочна и вкусна, че който и да я опитал, нищо не е казал, защото сам се е тъпчел, ли тъпчел. 

Знам, че в блога трябва да има рецепта за всеки, затова и смятам, че всяка девойка, която навлиза в кухнята, освен муска, трябва да знае и как се прави истински вкусна баница. Освен това, уикенда е пред нас и няма какво да му мислите - напарвате една баничка за закуска на домашните. В комбинация с разхлаждащо айранче, едва ли има по-добро начало на деня. А ето и рецептата: 

Необходими продукти ; 

1 пак. кори за баница

около 300 г сирене

1 ч.ч кисело мляко 

1 ч.л. сода бикарбонат

3 яйца

олио / масло

Рецептата е супер лесна и бърза, а ето и тънкостите, които мама ползва. Не са ми платили за реклама, но знам, че корите за баница, които полза са Сърбиянка, като вие може да ползвате и всички други, които ви попаднат под ръка.

В купа натрошаваме сиренето - 250-300 г, в зависимост колко сирене обичате да има, и слагаме едно яйце. През това време гасим содата в киселото мляко и го оставяме да шупне, а после смесваме двете смеси заедно. Така баничката става много пухкава.

                             

Отделно пък разбиваме две яйца, като най-добре е да са домашни - цветът е много силен.

      

Взимаме една кора, намазваме я с олио ( или смес от разтопено масло и олио) и отгоре поръсваме от плънката на места. След това поръсваме от разбитите яйца, като цветът им не се губи по този начин и става много по-цветна и пъстра самата баничка. 

Един от триковете, които ползва е като намаже кората с четката за мазнината да я захлупи веднъж и после да я отлепи, за да може мазнината да се разпредели равномерно по целия лист. Това може да го пропуснете, ако не сте много фини в действията, защото може да ви затрудни отлепването :) 

                           

Навиваме корите на рулца и ги редим едно върху дръго. След ва в подходяща тавичка, която леко сме намазали с олио, започвам еда регим корите във формата на охлювче. Ако ни останала плънка, я разпределяме върху баничка, а отгоре слагаме и малки парченца масло - това  епо желание.

       

 Печем баницата на 180-200 градуса, за около 40 минути, докато придобие хубав, златист цвят. А след това задушаваме с кърпа и найлонов плик, за да омекне още повече.

Хапнете я топла или студена - за мен е идеална във всички варианти и опредено е любимата ми баница!

Ако отдавна не сте правили домашна баничка, време е да го направите и през почивните дни у дома ще заухае на масло и вкусно печиво.

Аз ви оставям с тези вкусни кадри, отивам да си сия втора чаша айран и ви пожелавам

едни усмихнати, спокойни и красиви есенни дни :) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Една неумираща класика: Торта "Шах-мат" и 6 години блог / The Undying Classic : Chess board cake and 6 years Blogoversary

Вярвате или не, изминаха шест години откакто за първи път се появих в инеренет пространството със свои думи  и идеи, достигащи до всеки, който дръзне да ги прочете. Как бързо лети времето е нещо, което всеки отбелязва на рождения си ден, а за тези от нас, които са създали нещо допълнително към собственото "Аз"  като семейство, бизнес, деца или просто блог е още една дата, която да потвърждава твърдението. Във всички случаи времето е учител и обръщайки се назад виждам колко много неща са се променили от тази моя първа публикация. Самата тя дори не беше рецепта, а грим, тъй като не виждах себе си чак като голям кулинар, а по-скоро като човек, на който от време на време му се получават нещата в кухнята. 

Шест години по-късно, 34 000 последователи, няколко кулинарни награди, участия в готварски презентации и две кулинарни книги, а аз все още се чудя понякога дали ме бива всъщност. Не си мислете, че си прося похвали, защото благодарение на вас, те не ми липсват, а най-верните от читателите ми не спират да ми дават кураж във всякакви моменти - лични, професионални, подкрепят ме с думи, с гласуване, с рецепти и какво ли още не. Май и точно тази ваша любов и подкрепа е силния шум, който заглушава подмолната несигурност в мен, която избива точно когато не трябва. 

Така например, вече ви споменах, че се намирам в преломен момент в живота си, в който трябва да започна всичко от начало. Е, почти всичко, ако не броим скъпото ми дневниче с рецепти и приятели - моят блог. Докато събирам парченцата на каквото е останало, градя настоящето и се тревожа за бъдещето ( което е напълно безсмислено, но ето, че го правя), реших, че трябва да намеря себе си отново, такава каквато съм си била винаги - влюбена в добротата и красотата  на живота.

 Ето защо, за тазгодишната си блогогодинка реших да се върна към корените си и да ви представя една много любима и класическа торта - Торта "Шах-мат" по рецептата на мама. Тя я приготвяше за наши рождени дни, във времената, когато тортите се правеха у дома и обикновено съдържаха около 4-5 съставки.  И въпреки това, вкусът на домашната, българска торта е нещо, което нито едно маскарпоне и фондан не може да замени, защото ухае на детство, любов и топлина. 

Точно тези чувства искам да породя и аз у вас, да ви отвърна с мили думи и благодарност за това, че ми помогнахте да намеря призванието си, подкрепяйки ме в това все още новаторско и вълнуващо начинание блогърството. 

Благодаря на всеки един от вас, който постави похвалата над критиката, който предпочете да се забавлява и научи отколкото да опровергае нечии думи и мнение, само защото не ги е изрекъл той. На всеки който продължи веригата от вдъхновение и се опита да внесе още повече вкусотийки и сладост у дома и да зареди още хора. 

Благодаря на всеки, който е оставил отзив под рецептата, за да може другите след него да знаят, че тя е добра ( или пък може да се модерира по някакъв начин), че споделят случките в кухнята - къде със смях, къде със сълзи, но винаги искрени. 

Вярвам, че всеки от нас има глас и роля в живота и е много важно как ще я използваме. За себе си знам, че си обещах да бъда добрия приятел, който винаги ще ви насърчи и помогне в трудна ситуация, я със съвет или идея, я просто с мили думи. 

Радвам се, че все още има хора, които четат и не намират два-три уводни абзаца за досадни, а напротив - радват се да прочетат и навярно да се припознаят в живота на някой друг. Шест годинки не са малко, но не са и много. Блогът ми догодина ще бъде едва "първолак", а тогава започва истинското приключение. 

Пожелавам си да постигна всичко, което съм замислила за напред, да срещна съмишленици, които споделят моите ценности и идеи за да може да осъществя всички тези невероятни планове, които съм начертала. Целта ми е да накарам поне един човек да се усмихне на ден, но ако мога да го направя за хиляди - още по-добре. 

И така, за да сложим усмивките е необходимо да сложим нещо сладичко в устата и затова се надявам мамината рецепта за торта шах-мат да е точно това от което имате нужда, както бе при мен. Не изневерих на стила си да я представя с нова визия, но отново нещо класическо, което съм сигурна няма да ви затрудни. А ето и самата рецепта: 

Необходим продукти:

За един блат:

4 бр. яйца

1 ч.ч.захар

1 ч.ч. брашно 

1 с.л. какао*

За крема:

1 л прясно мляко

4 яйца

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. брашно

1 бр. ванилия

За сиропа: 

1 ч.ч захар

1 1/ 2 ч.ч. вода

За украса:

шоколадов ганаш

орехи ( Около 400 г)

*само за кафявия блат

Това е може би най-лесната торта, която знам, тъй като се помни много лесно - и за блатовте и за крема продуктите са едни и същи - 4 яйца, чаша брашно и чаша захар. Добавя се малко какао и мляко на две от тях , но като цяло формулата е една и съща. Лесно се помни :) 

Започваме с белия блат, за да не мием купата после :) За целта разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем, а след това бавно прибавяме и брашното, за да се интегрира добре. Както виждате, няма набухвател в блата и така е по рецепта,но за по-несигурните от вас, могат да си сложат една чаена лъжичка, за да се презастраховат. Аз и мама не го правим :) 

Изсипваме сместа във форма за торта с диаметър 25 см, като сме сложили кръг намаслена хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 30 минути или до суха клечка. 

В същата купа приготвяме и втория блат, като отново разбиваме 4 яйца и захарта, като този път слагаме брашното, плюс една супена лъжица какао, за да получим кафяв блат. Повтаряме процедурата за печене.

Докато блатовете се пекат, започваме да приготвяме крема и сиропа. 

На единия котлона слагаме млякото и захарта да заврат, а на други карамелизираме захарта в касерола до приятно и ароматно кафяво, а след това прибавяме водата. Карамелът ще стегне, но след като кипне водата, намаляваме температурата на едно - две и бъркаме от време на време, за да се разтвори напълно и да получим ухаен, карамелен сироп. 

                             

Готовите блатове оставяме да се охладят напълно.

След като млякото за крема тръгне да завира, разбъркваме яйцата и брашното в отделна купичка ( на крем), като добавяте лъжичка по лъжичка от топлото мляко и бъркате бързо. Като получите сме с консистенцията на боза, изсипете обратно при млякото на котлона и разбъркайте отново, докато кремът се сгъсти напълно. Дръпнете от огъня и прибавете ванилията, като може да обогатите крема със 100 г масло, ако желаете да бъде още по-плътен и ухаен.

                             

 Оставяме кремчето леко да се охлади, колкото да може да работим с него, но не е необходимо да е студено - даже напротив. Колкото по-топъл е, толкова по-мека ще бъде тортата ни :) 

Всеки един от блатовте разрязваме на концентрични кръгове с помощта на две чинийки и чаша, както е показно на снимките. ( вижда се в горния ъгъл какви съм ползвала аз). 

Разменяме два по два кръговете на белия и черния блат, така че всеки един от тях да стане по модела - бяло, черно, бяло, черно и обратното.

Някои хора сглобяват тортата като слагат крем само между двата сглобени блата, но мама винаги слага крем и между самите рингове. Така правя и аз. 

Взимаме единия ринг - кафяв в случая, мажем с крем от вътрешната страна и слагаме бял ринг, слагаме пак крем и слагаме пак кафяв, пак крем и завършваме с бялата среда. 

След това сиропираме блата с половината от карамеления сироп.

                             

 Намазваме от крема и поръсваме обилно със счукани орехи. 

Отгоре започваме да редим останалите ни рингове, с крем между тях, като завършваме отново със сиропиране, измазваме тортата с остатъка от крема и облепваме хубаво със счуканите орехи. Оставаме тортата да се охлади леко, а след това прибираме за няколко часа в хладилника, най-добре за една нощ.

                             

На следващия ден я украсих с шоколадов ганаш ( рецепта на много места в блога, например тук) и готови фунийки с крем и лешник, които бяха на промоция в захарната борса в града. Щом ги видях, знаех, че ще украся торта с тях. Не е необходимо да ползвате такива готови сладки, или поне не точно тези, но може да си направите и сами у дома, като изрежете и напълните просто фунийки за сладолед с шоколад и сложите ядка отпред.

Исках украсата да е естествена, ядлива, не -прекалено помпозна, но все пак да хваща окото, защото тортата е наистина много вкусна.

Обожавам тази торта, защото когато кремът е изстуден е толкова разхлаждаща и свежа, ухае на карамел и е много сочна, а изобилието от ядки може само да ви главозамае. 

 

Едва ли мога да намеря толкова епитети да я опиша колко е вкусна, отколкото камерата може да ви покаже.

 Снимах ли снимах и не можех да спра да й се любувам. :) 

Идват много празници, така че вярвам, че тази рецепта ще ви е от полза, като аз самата ще я приготвя в още много варианти. Няма как да сбъркаме с нещо толкова вкусно и наложило се във времето :) 

Благодаря, че се отбихте за моя празник и ви каня на масата, а аз почвам да режа парчетата. <3

 

Усмихната и късметлийска седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Катино мезе със соев сос / Katino meze - Traditional bulgarian dish from Bansko

Зима иде и ако татко ви не маа` пръжки с лук, то най-вероятно топи `лебеца в соса на катиното мезе. Или поне ако е от пиринския край и по-конкретно Банско. Днес ще ви съблазнявам с една от най-обичаните рецепти от българската кухня, за да ви напомня, че макар слънцето навън да пече, това да не ви подвежда, за изолация трябва да помислите и на прозорците и на кокалите. Последно време кой като видя настинал, все е слаб, бе!!! Тука има нещо! 

Тия диети умориха народа значи, затова по-добре си му седнете да си хапнете едно вкусно, месно ястие, па си му сипете чаша червено вино и се подгответе да живеете до сто. Тя баба ми и попарата с червено вино я е яла, а ние тук ще говорим за здравословно хранене. Няма по-здравословното от домашно приготвено, с много любов и да ти е кеф на душата. С колкото повече хора го споделиш, по-малка е вероятността да да преядеш и това също е добре. Животът е да е живее, а щастието e да се споделя, затова и аз искам да ви посъветвам да го направите точно така. 

Едно от нещата, които ме усмихна напоследък бе Ани Йорданова, една от моите приятели-читатели, която ме зарадва в много мило писъмце Дойде ми като забравена петoлевка в стари дънки - неочаквано щастие баш на време. Усетила ме е някак, че зад неспирния ми оптимизъм и разговорливост се крие един човек, борещ се с доста големи затрудения в момента и решила да ме подкрепи по най-добрия начин, с няколко рецепти в конкурса на Кикоман, за който ви говорих тук. Наистина няма по-добра новина за мен от тази, защото си мислих, че покрай многото задачи не ми оставаше време да ви запозная с голямото разнообразие от възможности за използване на соса и вече си мислех, че ще видя награда през крив макарон.

 Нейната подкрепа обаче освен много усмивки ми даде и нови сили и ето, че се завръщам с още една чудна рецепта за традиционно българско ястие, но този път със соев сос. Това кръгът на инспирирането е просто като магия - ти го правиш за някого, той за друг, той пък за трети и накрая пак стига до теб. 

И така, време е да преминем към рецептата:

Необходими продукти:

Около 400 г свинско месо 

100 г гъби

1-2 глави лук

2 с.л. лимонов сок

1 с.л. доматен пюре

1 с.л. соев сос Кикоман

черен и червени пипер 

сол

магданоз

олио

Започваме като нарязваме свинското на средно големи парченца. Подготвяме и останалите продукти - нарязваме гъбите и лука. Ако обичате повече лук, сложете две по-големи глави ;) 

                    

В тиган загряваме олио, колкото да облее леко дъното и изсипваме месото. Запържваме  месото от всички страни, докато побелее, а след това прибавяме лука и гъбите. Прибавяме подправките - солта, червения и черния пипер, като червения е повечко, соевия сос и лимоновия сок. 

 Добавяме вода, колкото да облее продуктите и оставяме ястието да заври, а след това намаляваме температурата и оставяме да къкри на слаб огън, под капак или фолио, докато месото стане крехко, а сосът се сгъсти. Малко преди да е готово прибавяме и доматеното пюре, като то не е задължително и може да го пропуснете, но сосът става по-плътен и наситен като вкус.

Сервираме ястието поднесено с накълцан магданоз, като често се сервира в гювече или понякога с поръска от кашкавал.

 Соевия сос придава един много приятен солен завършек, а ако искате да си спестите лимоновия сок, може да ползвате направо Понзу сос, който е соев сос с лимон. Аз не можеха да спра да ям, даже докато снимам, защото уханието, което се разнася е просто неописуемо.
Няма нищо по-вкусно от това да си хапващ горещо, ароматно месце в студените дни :)

Обещавам ви още много вкусни рецепти още тази седмица, а ако искате да ме подкрепите в надпреварата на блогърите с Кикоман, срокът е 14 ноември, а всички правила и важни препратки към играта мое да видите тук.

Аз ви оставям да обядвате и се захващам със следващото предизвикателство - да избутам работната седмица без нервна криза :) 

Усмихнат и слънчев понеделник, приятели!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!