Зима иде и ако татко ви не маа` пръжки с лук, то най-вероятно топи `лебеца в соса на катиното мезе. Или поне ако е от пиринския край и по-конкретно Банско. Днес ще ви съблазнявам с една от най-обичаните рецепти от българската кухня, за да ви напомня, че макар слънцето навън да пече, това да не ви подвежда, за изолация трябва да помислите и на прозорците и на кокалите. Последно време кой като видя настинал, все е слаб, бе!!! Тука има нещо!
Тия диети умориха народа значи, затова по-добре си му седнете да си хапнете едно вкусно, месно ястие, па си му сипете чаша червено вино и се подгответе да живеете до сто. Тя баба ми и попарата с червено вино я е яла, а ние тук ще говорим за здравословно хранене. Няма по-здравословното от домашно приготвено, с много любов и да ти е кеф на душата. С колкото повече хора го споделиш, по-малка е вероятността да да преядеш и това също е добре. Животът е да е живее, а щастието e да се споделя, затова и аз искам да ви посъветвам да го направите точно така.
Едно от нещата, които ме усмихна напоследък бе Ани Йорданова, една от моите приятели-читатели, която ме зарадва в много мило писъмце Дойде ми като забравена петoлевка в стари дънки - неочаквано щастие баш на време. Усетила ме е някак, че зад неспирния ми оптимизъм и разговорливост се крие един човек, борещ се с доста големи затрудения в момента и решила да ме подкрепи по най-добрия начин, с няколко рецепти в конкурса на Кикоман, за който ви говорих тук. Наистина няма по-добра новина за мен от тази, защото си мислих, че покрай многото задачи не ми оставаше време да ви запозная с голямото разнообразие от възможности за използване на соса и вече си мислех, че ще видя награда през крив макарон.
Нейната подкрепа обаче освен много усмивки ми даде и нови сили и ето, че се завръщам с още една чудна рецепта за традиционно българско ястие, но този път със соев сос. Това кръгът на инспирирането е просто като магия - ти го правиш за някого, той за друг, той пък за трети и накрая пак стига до теб.
И така, време е да преминем към рецептата:
Необходими продукти:
Около 400 г свинско месо
100 г гъби
1-2 глави лук
2 с.л. лимонов сок
1 с.л. доматен пюре
1 с.л. соев сос Кикоман
черен и червени пипер
сол
магданоз
олио
Започваме като нарязваме свинското на средно големи парченца. Подготвяме и останалите продукти - нарязваме гъбите и лука. Ако обичате повече лук, сложете две по-големи глави ;)
В тиган загряваме олио, колкото да облее леко дъното и изсипваме месото. Запържваме месото от всички страни, докато побелее, а след това прибавяме лука и гъбите. Прибавяме подправките - солта, червения и черния пипер, като червения е повечко, соевия сос и лимоновия сок.
Добавяме вода, колкото да облее продуктите и оставяме ястието да заври, а след това намаляваме температурата и оставяме да къкри на слаб огън, под капак или фолио, докато месото стане крехко, а сосът се сгъсти. Малко преди да е готово прибавяме и доматеното пюре, като то не е задължително и може да го пропуснете, но сосът става по-плътен и наситен като вкус.
Сервираме ястието поднесено с накълцан магданоз, като често се сервира в гювече или понякога с поръска от кашкавал.
Няма нищо по-вкусно от това да си хапващ горещо, ароматно месце в студените дни :)
Обещавам ви още много вкусни рецепти още тази седмица, а ако искате да ме подкрепите в надпреварата на блогърите с Кикоман, срокът е 14 ноември, а всички правила и важни препратки към играта мое да видите тук.
Аз ви оставям да обядвате и се захващам със следващото предизвикателство - да избутам работната седмица без нервна криза :)
Усмихнат и слънчев понеделник, приятели!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!