Jawohl! Днес сме на немска тематика и по-точно бирено-месна! И тази година няма да пропуска да ви изкуша с някоя от рецептите, които може да опитате на прословутия Октобърфест или както е за нас българите всеки петък, след заплата. :)
Германците могат и да пият най-много бира в света, но пък българите я ползваме за разредител за твърд алкохол, така че да не си мерим вурстчетата.
И все пак не може да се отрече, че е по-хубаво се пие в компания, а немците знаят как да си я създадат. Цели шатри пълно с редици пиещи хора, зачервени нослета и подскачащи танци, които са такива дали заради настроението или заради това, че опашката към тоалетната е дълга, не знам.
Ако не сте имали щастието да присъствате, ще си го представите най-добре като гарнирате всичко това и с музика, започваща от жизнерадостния оркестър, който те кара да се чувстваш сякаш едновременно те подканва на война и те награждава с почести, че си обърнал още една чаша, до немско диско песни, които те връщат към ритмите на деветдесетте.
Абе, голяма забава си, няма две мнения по въпроса. А след толкова много бира, трябва да се мези. И то какво? Свинско, наденички, кисело зеле, бретцели, печени картофи и кнедли.
Така и не мога да разбера дали пия повече отколкото ям или обратното, но знам, че и да започна да се участвам като бъчонка, пак ми е супер забавно.
Тази година, уви не можах да отида на този празник, затова го поканих у дома. Купих си едно дебело джоланче, хубава немска бира, пуснах на тубата тематичната музика и се захванах с приготовлението на трапезата.
Аз си мислех, че ще се нагостя само с джоланчето, но тръгнах ли да готвя реших да довърша картинката с бързо кисело зеле и домашни кнедли. Рецептата за зеленцето е идеална, ако ви се хапва кисело зеле, а пък има още да го чакате и ще го пусна като отделна рецепта в блога, а тази за кнедлите може да намерите за сега тук.
Рецептата за джоланчето пък също адаптирах леко, не само заради количеството му, но исках и по-златна кожичка, която леко мацнах с разводнен медец. Но да не се бавя повече, октомври е пред нас, седмицата също, така че да започваме.
Необходими продукти:
1 бр. свински Джолан
2 бр. карамфил на зърна
2 бр. дафинови листа
1/2 ч.л кимион на зърна
1 голяма глава лук
3 скилидки чесън
40 мл тъмна бира
сол и черен пипер
За гарнитура :
кисело зеле ( рецепта скоро)
Започваме като в марля слагаме дафиновия лист, кимиона и карамфила. Последното ми се изсипа малко повече от пакетчето и го оставих за снимката за да се вижда по-ясно, но после махнах излишното. Завързваме ги на вързоп.
Измиваме месото и го слагаме в дълбок съд, заедно с вързопчето подправки и нарязаните на средно лук и чесън. Овкусяваме със сол и пипер и доливаме бирата. Завършваме с вода, около две чаени чаши или да облее леко месото. ( Може да бъде и повече)
Слагаме го на котлона да заври, а след това намаляваме на тих огън и оставяме да къкри поне около час. От време на време го обръщаме от всички страни.
След като месото е повряло, изваждаме го върху дъска и правим разрези по кожата на джолана, за да получи шарка и за да се изпече по-хрупкаво.
Изваждаме марлята с подправките и пасираме останалата част от бульона.
В подходяща тавичка слагаме джоланччето, което отново окусяваме с сол и слагаме малко от пасираната течност на дъното. Остатъка й ползваме за да обливаме джолана по време на печенето или като основа за грейви сос - вие решете :)
Печем джолана за още около два часа на 180 градуса покрито с фолио, докато стане крехко и да се разпада при натиск с вилица. Аз избрах да варирам температурата от 150 градуса - за бавно печене до 180 докато беше с фолио, а накрая махнах фолиото и го допекох на 190 градуса, като го глазирах със соса и както казах - малко медена вода за още по-наситен цвят.
Аз пекох кожата докато стане хрупкава, което ми отнеме повече време от предвиденото, но затова пък стана много, много вкусно.
Бързото кисело зеле, което бях приготвила от предния ден в хладилника затоплих за кратко, а към него добавих леко задушени моркови ( как без кореноплодни в този сезон) и вкусни картофени кнедли със сини сливи. Просто перфектно!
Може лятото да е зад гърба ни, но кой каза, че не може да пътуваме..от кухнята.
Дамен унд херен, вечерята е сервирана!
Усмихната и слънчева седмица, приятели!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
