Чурос / Churro

Знам, че прекалявам с вкусните предложения, но извънредните ситуации, изискват специални мерки. Ето например, края на седмицата е и изключително много имам нужда от презареждане с нещо вкусно и забавно. Дори не мога да реша, кое от двете е по-важно, затова намерих рецепта, която олицетворява и двете : чурос. Като каквото и да ги и оприличите и ви напомнят, пак няма да е същото, затова си струва да ги опитате. За някои може да са като тулумбите, защото е отново пържено парено тесто, но истината е, че според мен са си доста различен десерт, и то испански. А защо испански ли? Ами тъй като както ви се похвалих, тази неделя ще участвам във фестивала Кино и Храна във Варна и тъй като на моят ден темата ще е испанска кухня, аз ще ви поднеса точно този десерт. Освен това, ако дойдете, там ще може да гледате, да опитате, а пък може и да ви хвана да помагате. Според мен чурос се правят доста лесно като умение и време, но си трябва сила. 

Аз за малко да си разпоря панталоните от напъване при опит да изстискам правилното количество тесто за пържене, защото тук работим със сравнително твърдо тесто. Ето защо мой съвет е да ползват пошове за еднократна употреба, тъй като най-вероятно ще замина един-два по време на работа. Те пък струват стотинки и със сигурност ще ви излезе по-изгодно отколкото да ходите до Испания за чурос, макар да разбирам защо второто е за предпочитане. Смятам, че умението за този десерт е много подходящо да усвоите сега, защото става хем за лято, хем и за по-студено време. Обикновено чуроса се овалва в канелена захар и ако знаете колко приятно ухаят улиците на пържотийка в студеното време, а ароматът на канела се носи във въздуха. Хрупкавите захаринки се консумират най-често в комбинация със сосове като разтопен шоколад или карамел, което може да ви накара да изядете цяло пакетче без да се усетите.

Сега обаче ще си ги хапнем по лятно му, в компанията на всякакви различни сладки и солени гозби, а вечерта отново ще се насладим на хубав филм. Все пак е фестивал - кино и храна. С такава носталгия си спомням за лятното кино в града, което отдавна не съществува, така че с голямо удоволствие се отправям към фестивала още тази вечер.

Ако искате  и вие да се запознаем, да поготвим и да погледаме, елате  на "Кино и храна" и да го направим. 

А сега, ето и рецептата ;) 

1 ч.ч брашно

1 ч.ч. вода

1-2 с.л. масло

2 с.л. олио

1 яйце

щипка сол

( плюс още олио за пържене спрямо обема на съда)

Както ви казах, рецептата е много лесна.  в подходящ съд слагаме водата, маслото, солта и олиото да заврат.  През това време , в друг, по-малък съд слагаме олио до половината ( затова  е по-малък, за да ни е по-лесно) и започвам да го загрявам постепенно, тъй като е по-голямо количество. 

Когато водата заври, изсипвам брашното и бъркам енергично, докато тестото се отдели от стените на съда и стане на топка.

Махаме от огъня и оставяме леко да се охлади ( само няколко минутки) и прибавяме яйцето, като разбъркваме с дървена лъжица, така че да се усвои добре.

Готовата смес прехвърляме в пош ( най-добре за еднократна употреба), с накрайник звезда, като е добре да по-малък размер, тъй като чурос са хрупкави пръчици :) 

Мазнината трябва да ни е загрята на 180 градуса, но ако нямате термометър, може би просто ползвайте котлона на 2/3 от мощността му. Макар аз да загрявам мазнината напълно, а след това да я намалявам до това ниво.

Тъй като тестото е доста твърдо се изискват сили да се изстискват пръчиците, затова и някои го правят предварително върху поднос, а после само ги избутвате в съда за пържене.

Аз работих директно в мазнината, като гледайте да не правите много наведнъж ( въпреки, че има място), тъй като пада температурата на мазнината.

Пържете ги до златисто от всички страни, а след това извадете и ги отцедете върху кухненска хартия.

Още топли ги овалваме в кристална захар, в която сме сложили канела. Количествата има са въпрос на вкус, тъй като все пак има хора, които не са такъв фен на канелата.

Аз гарнирах чуроса с домашен карамелен сос, който може да видите кака се приготвя тук и шоколадов ганаш, който също съм споделяла безброй пъти, например тук.

Ако искате и у вас да заухае на тези вкусни, испански десертчета, сгответе си ги още този уикенд или елате да ги приготвим заедно. :) 

Аз ще си похапна, че ме очаква път...

 Усмихнати почивни дни, приятели! 

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Усукана фокача с маслини и домати / Twisted focaccia with tomatoes and olives

Мина морето, няма за какви килограми да се притеснявам повече. То така и така не успях да стегна тяло за това лято, но както се казва: "По-добре пет дни срам на плажа, отколкото цяла година глад". Не, че съм фен на затлъстяването, но да си призная, когато имам много неща на главата и знам, че едно парченце сочна до смърт шоколадова торта или топъл хляб от фурната ще ме накарат да се чувствам малко по-добре след целия стрес през деня, не само ще ги взема, но ще ги гарнирам и с някоя друга чашка вино. Знаете, че не лъжа, защото казах повече от една чаша, както всъщност се пие, а не както повечето филми се опитват да ни убедят - че една е достатъчна.

 Слушала съм и за черната магия на спортуването като средство за повишаване на тонуса и настроението, но повярвайте ми, ако по цял ден тичате по задачи, последното нещо, което ще ви разпусне е още тичане. Затова, ако и вие сте като мен и може да си позволите няколко "дебели месеца", ще се зарадвате на днешната рецепта. 

Една по-различна фокача, която направих , когато нямах никаква идея какво да си сготвя за вечеря и не много неща в хладилника. У дома имах само брашно, вода, малко зеленчук и бутилка бяло вино. Вярно, мина ми мисълта да си гаврътна последното  и да следвам така наречената "манекенска диета", но първо, от мен манекенка тепърва няма да стане и второ, ако има нещо, което може да ме накара да заобичам живота и в най-натоварените дни, това е храната. Дори самия процес при приготвянето й може да ти донесе толкова ендорфини колкото 30 минутна креватна аеробика или просто аеробика във фитнеса ( Добре де, но за второто съм сигурна). 

Ако и вие като мен искате да си направите хапване с минимално количество продукти и усилие, което да ви пренесе някъде на далече, то няма какво да му мислите - рецептата е сервирана. А ето и как да си я спретнете:

Необходими продукти:

500 г брашно София мел Класик

300 мл хладка вода

1 пак. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

зехтин 

Още:

6-7 бр. чери домата

6-7 бр.  черни маслини

подправки "Италиански микс"

2-3 с.л. грис София мел

Започваме с приготвянето на тестото. По принцип знаем, че е хубаво тестото да втасва постепенно и бавно, но през седмицата ( и гладен) няма кой да го чака. Пускам фурната на 50 градуса да загрява, и слагам всички съставки с миксера, като добавям първо  само две-трети от брашното и 3 с.л. зехтин.

Пускам миксера с приставка за тесто ( или вие може да го правите на ръка) да меси, като постепенно добавям останалото брашно и още малко зехтин , ако е необходимо, докато тестото почне да се отделя само от страните на купата и се формира на плътно, еластично топче.

Слагаме тестото в леко намаслена с олио купа и покриваме  с памучна кърпа. Пъхаме във фурната за около 30 минути да втаса.

След като стане готово, разточваме на дълъг фитил, около 100-120 см ( зависимост от дебелината на фитила) , като след това го овалваме в брашното на плота, така че да се подчертаят "бръчиците" по тестото.

                             

Увиваме на охлювче и прехвърляме в тава, с хартия за печене на дъното. Оставяме да втаса още 15 минути, а през това време подготвяме зеленчуците.

Нарязваме доматчетата и маслините на малки парченца.

разпределяме ги по спиралата и поръсваме със зехтин и италианския микс подправки ( Той съдържа сух риган, босилек, сол, сушени домати, но вие може да тези от тях, които имате у дома) 

Завършваме с поръска от грис и пъхаме във фурната да се пече на 190-200 градуса за около 20-30 минути.

Отгоре повторих с пресни парченца маслини и домати за още по-богат вкус.

Сипах си чаша от въпросното бяло вино и да ви кажа честно - този ден не свърши никак зле.

А все пак, то не е важно как ще започне деня, а как ще го завършиш!

Наздраве, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пълнени тиквички с орзо и сирена / Orzo and Cheese Stuffed Zucchini

Вчера се сетих да ви разкажа нещо в днешната публикация, но ето че тази сутрин го забравих. Обикалям като баба, която си търси очила, а те са й на главата, но за съжаление моите мисли и ум не са. Може би защото това бе поредната  сутрин в която се събудих от мощно канго разбиващо улицата отсреща, но напоследък не само, че не мога да заспя, а и  направо ме е страх как ще се събудя. Преди дни ви разказах за пърформанса на строителния работник на покрива и неговия трибют-концерт на Слави Трифонов. Досега имахме багери и какви ли не други машини, но днешното канго сякаш дълбаеше в очните ми недра и реших, че даже нямам нужда от кафе..ставам и това е! За съжаление все още съм дезориентирана от шума и набъбващото напрежение, което се усеща с настъпващата есен. Малко или много се бяхме отпуснали по летно му, с блянове за море и почивки и всяка една задача ни се струваше като нещо, което може да се отложи за "след отпуската". Да, ама ей го на, това време настъпи. У

Учениците още не са тръгнали на даскало, а взеха да ги "заплашват" от брошурите на супермаркетите с оферти за моливи и тетрадки и какви ли не пособия. 

Аз пък още пътувах към вкъщи от почивката, когато майка ми ми се обади със запланувани дати за правене на зимнини. Приятелите ми взеха да си стягат колите, дървата и гащите за по-хладния сезон, а някои от тях вече успяха да намразят работата си наново, седмица след завръщането си. 

Но да не излезе, че само сме се размрънкали тук. Има си и хубави неща, като например лятно-есенната реколта.( На който не са му я обрали вече, без да питат, че моята леля вече пострада) В домашния хладилник се мъдрят тиквички, патладжани, зелки, зелен боб, сини сливи, краставици, домати и чушки. Напълно обяснимо е тогава, че ще наблегна на такива рецепти, защото хубав зеленчук оставя ли се така?! След като онзи ден ви изкуших с ястие с патладжани, днес е ред на тиквичките.

 

Днешната рецепта е много лесна и идеална за почитателите на плътни текстури и аромат на сирена. Сигурна съм, че занапред ще я направя още много пъти, като ще експериментирам с  различни видове сирена, но и използването на орзо ( арпа фиде), може успешно да се замени с обикновен ориз. Аз се спрях на първия вариант и не съжалявам.

Получи се нещо много вкусно, което си заслужава да опитате, затова и бързам да го споделя с вас.

Необходими продукти:

4 бр. средно големи тиквички

1 ч.ч. орзо ( арпа фиде)

1 глава лук

3-4 скилидки чесън

1 голям домат

50 г краве сирне

50 г кашкавал

олио

сол/ черен пипер

копър/ магданзо за по ръсване  ( по желание)

Започваме с обработката на тиквичките. Измиваме ги и ги издълбаваме. Вътрешността им наситняваме на малки кубчета и слагаме в купа настрана. Самите тиквички пък бланшираме в кипяща подсолена вода. Ето как става това: В по-голяма тенджера кипваме вода и прибавяме чаена лъжичка сол. След това прибавяме половината тиквички ( или колкото побере съда), като водата ще спре да ври. Когато тръгне да завира отново, варим една минута и изваждаме и отцеждаме от излишната вода. 

                           

След това нарязваме на не много ситно кромида и чесъна ( може и на ситно, на чопър, но аз реших да се усеща повече).

Запържваме докато омекне в малко олио, 

                             

 а след това прибавяме тиквичките. Запържваме ги, докато омекнат, а след това овкусяваме с малко черен пипер и сол. ( Не прекалявайте с второто, ако сиренето ви е солено)

                             

Добавяме сиренето и орзото и пържим за още няколко минути, докато фидето набъбне и поомекне.

                             

Накрая прибавяме нарязания на кубчета домат ( за свежест) и рендосания кашкавал. 

Сместа е много креместа и разтеглива от кашкавала, а уханието, което се носи от нея ще ви накара да подпукате плънката още така. :) 

Стърпете се малко и напълнете тиквичките.

                             

Пъхаме ги да се запекат в тавичка, с малко вода на дъното, на 180 градуса за около 30-40 минути или до готовност.

Може да добавите още малко кашкавал преди да ги извадите, така че да се запече отгоре, но според мен така се губи малко от чара на ястието, тъй като твърде често тиквичките се завършват с кашкавал.

Погрижете се да направите плънката си сочна и няма да останете разочаровани от комбинацията на паста, сирена и вкусен зеленчук :)

Аз изядох две само докато снимах :)
Опитайте и вие!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!