четвъртък, 8 март 2018 г.

Десерт на божурчета / Mom`s Chocolate Syrup Cake


Помните ли как преди години ви споделих тази прекрасна рецепта за панакота с чия и кафе? А помните ли повода? Ако не, време е да си я припомните, защото поводът е същия. Осми март или невероятното постижение да бъдеш жена, буквално в която и да е било историческа епоха. 
Докато някои си мислеха, че нещата са се променили коренно за жените през последните години, светлината, която се хвърли върху добре познатите ни събития в една от най-привилегированите професионални сфери в света, показа, че това далеч не е така. Оказва се, че да бъдеш жена и в днешно време е най-опасната професия и си е направо екстремно преживяване. 
Ето защо сега, повече от всякога, имаме нужда да се похвалим, да се погрижим, да се подкрепим и да застанем една зад друга! 


Развитието на технологиите може да е улеснило част от задачите ни, феминистките процеси да са ни донесли права (които така и така би трябвало да имаме), но все пак някои неща си остават стари като света и дори сега всяка жена, излизайки навън за работа или среща, трябва да мисли като смесица от древногръцки философ и закоравял следовател от Скотланд ярд какво точно да облече, така че тоалетът й да подчертава нейната красота и да демонстрира уважение към себе си, да не бие на очи, но да не е невзрачна, да не е твърде предизвикателна, но да не прави впечатление на консервативна стара мома и всичко това, за да иде да купи хляб от Билата. (После се чудите защо ни отнема двойно повече време да се приготвим!)

Сигурна съм, че много от вас усещат натиска за всички тези изисквания, касаещи от външния ви вид, очакваното от вас поведение до тона на говорене, които просто сякаш са създадени, да ви поставят на място, в което душата ви не вирее. Но като всяко нещо и това има край!
Искрено вярвам, че равноправието, оценяването на красотата и нуждата от всеки пол, използването на силните и слабите им страни за създаването на едно по-добро бъдеще за всички нас е в собствените ни ръце. Именно ние, жените, сме силата, която може да наклони везните, ако само успеем да намерим гласа си и се преборим със скрупулите и страха от последствията на промяната, която така силно вътрешно желаем. 


За целта подкрепата и уважението една към друга е от изключително значение и затова смятам, че днешния празник е чудесен повод да демонстрираш такива. Сигурна съм, че много от нас ще заменят един празник на жената срещу целогодишно равноправие в професионалната сфера и заплащане, но тъй като засега няма такова предложение от господата, ще се възползваме да отбележим деня си. 

Аз бих искала да поздравя всяка една дама, млада или възрастна, майка, баба или просто забавна леля, която е допринесла със своя дух, колорит, трудолюбие, жизнерадостност и любов към пъстрата палитра в света. Жените имат тази магическа енергия, която поглъща всичката болка около тях и някак успяват да я превърнат в красота и радост.

Точно такава е и моята майка и макар вече да съм голямо "момиче", осми март си остава ден на мама. Помня как правех в училище сгънати от лист картички и писах своите пожелания с частично обърнати букви, които в 90 % в съдържанието си бяха ( "Честит осми март. Обичам те, мамо!"  със слънце в ъгъла) 


Ето защо, тази година реших да отбележа празника именно с един десерт на майка ми и много стара класика за сладкиш "Негърче". Тъй като не е никак политическо коректно, няма да използвам това име, а ще ви разкажа как и защо в нашата семейна книга с рецепти е записан като "Сладкиш на божурчета".

Майка ми приготвя този сладкиш от много години, но винаги го разрязва на малки, перфектни квадрати (ех, този математически мозък нейн, значи) и когато го сервира просто всяко квадратче е с размерите на хапка. Докато си се усетил, си омел половин тава и дебнеш никой да не гледа, да довършиш останалото. Тъй като името й е "Божурка", скоро след това десертът придоби това име, заради специфичното и точно нарязване на малки квадратчета. Е, аз не мога да ги докарам тези фини малки квадрати, затова ги направих по-големи, но затова пък ги украсих с цветчета, които да носят нейното нежно усещане.

Майка ми е най-прекрасната, фина и добра жена на света, носеща ухание на пролет и чувство за неземна топлина, а същевременно в нея гори най-смелото сърце и желание за шоколад, което съм виждала някога.
Каквото и хубаво да кажа за нея, няма да е достатъчно, но поне знам, че десертът ще е такъв. Ще стигне и за вас, ако решите да се почерпите, макар и виртуално, а вие обезателно го направете! 


Ето как да го направите:
2 ч.ч. брашно София мел Класик
2 яйца
1 ч.ч. прясно мляко
1 1/2 ч.ч. захар
1 пак. бакпулвер
2-3 с.л. какао  
60 г масло

Заливка:
1/3 ч.ч. какао
1 ч.ч. вода
1 ч.ч. захар
60 г масло

Това е рецептата на мама, като тя ползва по половин пакетче (от 125 г) от маслото и за блата и заливката, но вие може да сложите и повече, ако искате да бъде още по-вкусно :)
Аз самата направих доза и половина, тъй като тавичката ми бе с по-големи размери (38 см х 25 см). За заливката обаче си спретнах направо двойна доза, защото обичам да има много шоколад (разбирайте - майка ми обича ;)) 

Започвам като разбивам яйцата и захарта на крем, след което добавям прясното мляко.

                     

В купа пресявам сухите съставки и след това ги добавям постепенно, бъркайки с миксера, добавяйки и от мекото масло.

                     

Изсипвам сместа в тава, в която съм сложила хартия за печене на дъното и леко съм намаслила с олио. 
Пъхам да се пече на 160-170 градуса за около половин час.
Готовия блат нарязвам на квадрати (Моят блат се беше поиздул в средата, затова докато беше още горещ, го притиснах леко с ръка, за да го изравня. Така заливката щеше да попие равномерно навсякъде. Внимавайте да не се изгорите все пак

                    

Докато се печеше блатът, направих заливката, като за целта в касерола сложих захарта, водата и какаото и маслото. Загряваме на котлона, докато се разтопят твърдите съставки и получа еднородна смес.

                        

Заливам със соса, като той ще попие чрез прорезите. Тъй като аз направих двойна доза, залях половината вечерта и другата половина на следващия ден, като само леко го загрях отново.


Исках да е малко по-гъст сосът, за да получи този шоколадов вид :) 


Може да заделите малка част и да сиропирате парчетата преди поднасяне ;) 

 

Украсих ги още с малко сметана, като нямах много време за изработка на цветчета, та това се получи. Не съм сигурна, че съм влюбена в резултата, но важното е, че мама го направи, а само това имаше значение тогава. Сега е важно и вие да го харесате и ще мога да спя спокойно :)

И така, преживяхте да стигнете и към края на днешната публикация. Знаете, че обичам да ви давам освен идеи за храна, така и храна за душата, затова и се надявам с моите думи да ви вдъхновявам не само за готвене, но и за различни видове прекрасни  жестове, които може да направим към близките си. За нов поглед към нещата и по-добро и позитивно настроение. Ако смятате, че върша тази работа добре и искате да подкрепите още една жена на днешния ден, може да го направите още сега :)

 

Моето и ваше любимо местенце Lussi's World Of Artcraft е номиниран тази година в цели четири категории в наградите на Blogovoditel!
Благодаря от все сърце за оказаната чест, а сега, както всяка година, ще помоля за вашите гласове и подкрепа, като гласувате за мен на kulinarninagradi.com.
Може да се впишете с фейсбук или една от другите опции и да гласувате за мен в следните категории:
- Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/
- Категория “С аромат на ванилия” - https://kulinarninagradi.com/glasuv…/s-aromat-na-vanilija/4/
- Категория “Бързо и вкусно” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/
- Категория “Сладко удоволствие” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/sladko-udovolstvie/7/


Ето как става това:
Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.
Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".


Благодаря на всеки, който ще отдели време и ще гласува за мен, тъй като тези награди са много важна оценка за труда ми, който влагам през годината, както и огледало на моите взаимоотношения с читателите, на които знаете, че държа изключително много! 

Благодаря ви!  






И накаря с цялото си сърце:
Честит осми март, скъпи дами! 
Честит осми март, мамо! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 


понеделник, 5 март 2018 г.

Постна (веган) торта с крем / Vegan crazy cake with cream



Имам си един приятел, Давид(ко) :),  който постоянно ме "тормози"с неговите пости. Kара всеки дълг пост и почти е невъзможно да го хванеш в месарско-сладкарски сезон. Сега, покрай Великден пак е запостил и реших, че вместо да го чепкам, че ми създава трудности, ще се възползвам от момента и ще вдигна левъла на веган десертите. Така де - когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада ( след като текилата очевидно не била за пости) 





И така, след като не веднъж той ме гощава с невероятни постни ястия, последното от които бяха невероятно вкусни кюфтенца от леща ( спокойно, записала съм ги и ще ги направя), то реших да го изненадам с цяла торта, подходяща за неговия хранителен режим сега.

Мисля, че ще бъде чудесно предложение и за тези от вас, които или постят или са станали вегани по други неведоми пътища, но аз както винаги гледам да съм полезна навсякъде :) 




Тортата, която спретнах е добре позната по целия свят като луда торта, която е без мляко, яйца и масло, но този път реших да я обогатя с един пласт вкусен крем ванилия, направен със соево мляко. Видях, че Кауфланд са пуснали своя веган марка и реших да го опитам, тъй като цената му бе доста по-разумна от на останалите. Доста се чудех дали да взема соево или оризово, но защото последните такива десерти правих с оризово, реших, този път да използвам соя. И тук просто ще ви падне шапката! Оказа се, че моят Давидко бил алергичен и към соя. Направо ми идеше вече да го удуша със стрък праз.


Той обаче не ми каза веднага, а си взе тортичката за вкъщи и в последствие ми каза, че си я хапва малко по-малко, колкото и да му е вкусна, само и само да не стане беля.
 Обаче не се отказа- изяде си я до последната трохичка, и затова си го обичам - голям сърдечко е! 


Реших, че през изминалите празници, постещите вече сигурно са се нагледали на сладкиши, които не могат да опитат, затова днес ще ви предложа нещо, което ще ви хареса изключително много:
Ето и самата торта:
За блата:
1 1/2 ч.ч брашно
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода
5 с.л. олио
3 с.л. тъмно какао
1 ч.л сода
1 с.л. ябълков оцет
1 ванилия
щипка сол

Хубавото на тази тортичка е, че може да я приготвите без миксер и всичко в една купа. Пресявате брашното, солта и какаото. ( Аз даже ползвах брашно от спелта, за още по-полезен вариант на тортата) Прибавяме захарта и разбъркваме с телена бъркалка, докато получа еднородна смес, в която правя три кладенчета. В едното поставяме оцета, в другото олиото, а в третото ванилията.
Прибавяме содата към оцета и оставяме за няколко секунди да шупне. Прибавям водата и разбърквам добре.


                             

Бъркаме на ръка, докато получим хубава еднородна смес. Изсипваме в тавичка, намазана с олио и брашно или с хартия за печене - форма по-желание. Размери- около 20 см.



Печем на 170 градуса с обдухване за около половин час. Оставяме да се охлади и разделяме на две. 
По средата мажем с пудинг, който сме приготвили от следните продукти и според указанията на опаковката. Преди да го намажа го оставих да се охлади. Може да ползвате шоколадов или друг вкус, аз ползвах с вкус на ванилия. Лично аз не съм голям фен на соевото мляко и ако го правя пак ще го заменя с бадемово или оризово, но щом Давид го одобри - значи става :)  

                         

Поднесох го украсен само с  поръска от пудра захар и резенчета карамбол :) 


 Кремът е наистина това, което липсва в повечето постни десерти и се радвам,че опитах и този вариант.
Блатът е много пухкав и лек, а вие може да украсите с каквито плодове желаете.


 Както вече ви споменах, гласуването за наградите започна, като тази година съм номинирана за първи път и в нова категория "Бързо и вкусно" - ежедневни рецепти за вкусни и бързи ястия. Много се радвам за тази категория, тъй като тя бе пожелана от вас, Преди време някои от вас поискаха точно такива рецепти да има повече в блога и се радвам, че след като се постарах да ги има, не е останало незабелязано.
С всяка година ще се опитам да покорявам нови върхове и кой знае - може би скоро ще ме има и в графа здравословни рецепти, тъй като определено е нещо, което искам да им още повече в блога.

 

Засега обаче може да ме подкрепите като гласувате в следните категории, а аз ще бъда много щастлива, като го направите на kulinarninagradi.com.
Може да се впишете с фейсбук или една от другите опции и да гласувате за мен в следните категории:
- Категория “Крилце или Кълка” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/krilce-ili-kylka/5/
- Категория “С аромат на ванилия” - https://kulinarninagradi.com/glasuv…/s-aromat-na-vanilija/4/
- Категория “Бързо и вкусно” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/byrzo-i-vkusno/6/
- Категория “Сладко удоволствие” - https://kulinarninagradi.com/glasuvane/sladko-udovolstvie/7/
Ето как става това:
Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана.
Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".


Благодаря на всеки, който ще отдели време и ще гласува за мен, тъй като тези награди са много важна оценка за труда ми, който влагам през годината, както и огледало на моите взаимоотношения с читателите, на които знаете, че държа изключително много! 
Благодаря ви!  


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 


събота, 3 март 2018 г.

Панакота "България" ( Панна кота трикольор) / Panna Cotta Tricolore


Честит трети март, българи! Тази година реших да отбележа празника и кулинарно, нещо, което не съм правила досега, но ето, че моментът назря. Признавам си, не бях от най-големите патриоти през последните години (последните близо двадесет :))
Дали постоянното стягане на куфари ме изтощи или просто вечният фокус върху по-зелената трева някъде другаде взе да става все по-мъглив, но ето, че след толкова време най-сетне успявам да се радвам на мястото, където се намирам сега. Не знам как ще бъде в бъдеще, но да, за момента съм тук и съм доволна.
Имах нужда от моя дом и той беше до мен в лицата на близките ми, роднини и приятели, като последните все повече и повече се прибират от чужбина и споделят емоциите ми. И макар от една страна нищо да не се е промнило в живота тук (все същите корумпирани политици, наглост, безхаберие, беззаконие и бедност), от друга - виждам промени, които правят впечатление. 


Все повече бащи се включват в отглеждането и възпитаването на деца, все повече дами желаят да бъдат ценени извън дансинга в кръчмата, все повече стремеж към естетика около нас, в храната, дома, изкуствата като кино и телевизия. По-трудно просташките послания в музиката и медиите грабват окото и все повече търсим стойностното около нас и макар и трудна аудитория за впечатляване, младото поколение има критерии, които трудно биха били купени с бял мерцедес, както преди години. Винаги ще има няколко червиви ябълки, които ще ни размахват под носа,  но вие просто изключете телевизора и гледайте примерите около вас. Те са там, българите, които все още искат да направят промяна, макар и да не знаят още от къде да почнат.
Засега може да са малките неща. Да бъдат по-галантни един към друг в семейството, да прекарват повече време заедно, да имат интелигентни хобита, да развиват частен бизнес, да пишат блогове, стихове, да създават игри, филми, да споделят и черпят градивни идеи от целия свят, но прилагайки ги на практика в тяхната малка страна.
Българите сме всякакви, но по дяволите, можем да оцеляваме и имаме чудесно чувство за хумор. 
След като жените ни могат да идат за хляб и да си купят ЧЕЗ, за какво говорим :) 


Много можем да говорим по темата, но гледам да не досаждам прекалено. Все пак е празник и някои от нас ще почиват и в понеделник, така че нямате причини да избягвате десертите, дори и да става въпрос за диета. Още е зима - къде сте тръгнали?!
Ако не сте правили десерт обаче, имам един много лесен и вкусен, който измислих вчера преди лягане. Спретнах една много вкусна панакота с бял шоколад, която оцветих като нашето знаме.
Залях с малко био сироп от рози и шам фъстък преди поднасяне, за още повече  ефект "WOW"


Но ето как я приготвих:
Необходими продукти:
300 мл течна сметана
300 мл прясно мляко
150 г бял шоколад
1 пак. желатин
червена и зелена ядлива боя

Започвам като в купа смесвам млякото и сметаната. Разчупвам шоколада на три порции по 50 г.

                           

За целия десерт ползвах едно пакетче желатин, което е достатъчно за 500 мл течност и макар да е малко повече тук, няма проблем, пак желира. На око го разделих и него на три части - горе-долу по една чаена лъжичка, като ги накисвах малко преди обработка с 1 с.л. студена вода, за да набъбне.
Започвам като взимам 200 мл от млечно-сметановата смес и загрявам на котлона до степен на кипене. Дърпам и слагам начупения 50 г бял шоколад и набъбналия желатин. Разбърквам хубаво, докато всичко се разтвори в топлата смес добре. Може да се върне на котлона за кратко, но той да е на минимална степен, тъй като сместа не бива да завира.

                     

Изсипвам бялата смес по равно в чашки и оставям да се охлади леко, като след това пъхам в хладилника за около 20 минути да стегне.
След това правя зелената част - като повтарям горните действия, с тази разлика, че прибавям към шоколада и желатина и зелена сладкарска боя.
След това разпределяме върху белия (вече стегнал пласт) панакота от хладилника, като гледам топлата смес винаги да е леко охладена, за да не разтопи предния слой.
Накрая завършвам по същия начин и с червения пласт.

                     

Прибирам в хладилника и е готов на сутринта (а всъщност и след около час :)) 

 

Панакотата е наистина много вкусен десерт, тъй като е идеален за всички сезони и изключително приятен за гарниране с всякакви вкусове - шоколад, плодове, ядки и какво ли не.
Аз щях да я украся с листенца рози, тъй като това е друг български символ, но нямах под ръка, затова използвах сиропа от рози, макар че на мен ми стана твърде сладко в последствие. Белият шоколад е доста сладък продукт и не го подценявайте, ако не сте свикнали :) 


И така, това е моят жест към всички българи за днешния празник. 
Аз ще ви пожелае един прекрасен празничен ден, а ако искате да ме зарадвате, може да ме последвате и в моя инстаграм акаунт тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/  :) 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...