Рачел със сливи / Pumpkin Jam Recipe

Ноември ще бъде много сладък месец! Така съм го нарекла, такa и ще стане! Това не значи, че ще има само рецепти за сладкиш, а е по-скоро такива вкусотии ще ви представя, че по-добре си сложете празничните гащи с големия ластик от сега. Днес обаче ще стартирам с една рецепта, която съм обещала сигурно преди две години и така и не стигах до нея,а именно рецептата за за рачел. Не знам дали на други места правят точно такова като нашенското сладко от тиква, но знам, кой го прави най-добре и това е моята леля. С нейно спонсорство достига и до вас днешната рецепта, а пък за този мой читател, комуто обещах рецептата преди време, надявам се, че макар и доста късно, ще компенсирам с подробна и изчерпателна информация за направата на тази вкусотия.

По-често може да срещнете това сладко от тиква в златисто-жълт цвят, но аз ви препоръчвам да опитате вариант на леля ми, който е с грозде, сливи и ядки. Хем ако сте запазили малко от тези плодове за зимата, ще може да им намерите още една употреба, хем ще обогатят вкуса на сладкото.
Аз обичам да го ползвам в някои десерти, като любимият, и на мен и на много от читателите се оказа постния кекс със сладко, който е изключително популярен около Коледа.( Рецепта тук)
Ако ви имате пък някоя интересна идея, където още може да се приложи сладкото, нямам търпение да я чуя, в коментарите под публикацията!
Но без повече отлагане, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

1 -1 1/2 кг твърда тиква

1 кг сини сливи

1/2 кг гроздови зърна

1 1/2 кг захар

орехи по желание ( 250 г) 

листчета индрише по желание (3-4 бр) 

За този вид сладко леля ми препоръчва използването на най-твърдите тикви, които са идеални за целта. Сещате се - свинската или кестенката. Какво иначе друго да ги правите :) 

Обелвате и я нарязвате, като най лесно ще ви е да използвате метода като при динята.

Режете е на парченца и я заливате с 800 г от захарта. Оставяте я на хладно ( или в хладилник) за едно денонощие.

На следващия ден ( или пък няколко часа по-късно), почистваме сливите от костилките ( най-добере да си ползвате български сливи) и ги заливате с с 300 г захар и малка част от отцедилия се вече сок от тиквата. оставяте ги и те да престоят за един ден.

Тъй като леля ми е работеща жена си процедира така, всеки ден по-малко след работа, но вие може и да забързате процеса, ако сте нетърпеливи :) 

За гроздето, отделете зърната едно от друго и ги накиснете в останалата захар и процедирайте по същия начин.

Когато всички плодове са готови, изваждаме сливите и гроздето с решетъчна лъжица в отделен съд и прехвърляме техния сок при тиквата. Слагаме я да се вари в тендера поне половин час, без да се бърка. ( Може да се направи проверка за гъстото на сладкото, дали се сгъстило. За целта с лъжичка грабете съвсем малко от сока и оставете на страна да изстине и да видите дали сокът се сгъстява при охлаждане) 

По принцип сладкото може да направите и във фурната, но котлона е за предпочитане според леля. Тя вари сладкото на силна степен, но не да изкипи, така че зависи от всяка фурна.

След половин час, когато изстудения сироп на сладкото е с консистенция на мед, се изсипвате и останалите плодове и се вари още 10 минути.

Зависи от плодовете, но ако пуснат повече вода и сокът се поразводни доста, може и да се наложи малко повече варене. 

Накрая се прибавят листенцата индрише и орехите, за варене 1- 2 минути.

Готовото сладко се насипва в затоплени бурканчета, обръщат се с главата надолу и се задушавате с дебела кърпа, за да останат топли и да се консервират от самата топлина.

От тази рецепта излизат седем бурканчета от размерите за лютеница.

Макар и да отнема малко повече време, сладкото не е никак трудно за правене, а освен това поема много по-малко захар от останалите сладка. Има много различни рецепта за направата му като повечето ползват тиква - цигулка или ползват за направата му гасена вар. Леля ми обаче смята, че този вкус винаги се усеща доста натрапчиво, а за цигулките има къде къде по-добри рецепти, За твърдите тикви обаче е намерила приложение в рачела и аз съм съгласна, наистина е много вкусно. ( Освен това е едно от малките сладка, които не дразнят стомаха при хора с гастрит/ язва)

В днешно време все по-трудно може да се изкусим от купичка сладко, на фона на всички очарователни сладкиши, но пък ако си позволите да се потопите в атмосферата на уют, носталгия и спомени, определено ще искате да поднесат тази вкусотия на гостите си, в компанията на цедено мляко или не. Моята любима част е комбинацията на меките, къдрави плодчета и захарните орехи...мммм

Опитайте и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Хелоуин грим: Роб Зомби и Шери Муун Зомби от "Господарите на Салем" / Halloween make up Ideas: Rob Zombie and Sheri Moon Zombie from "Lord of Salem

Yes, бе! It`s Halloween, bitches and bitchachos! Пригответе се за нощта на ужасите и една фотосесия, която отлежава вече година в чернови, за да стане още по-тъмна и пъклена. Посветена на един от най-готините перковци в метъл и рок сцената,а  през последните години и майстор на филми на ужасите, които носят онова спецаилно зомби влияние. Няма как да не отдадем почит на човека, който ни донесе последните римейки на филмите за нищонсепиращия се, непрепъващ се, неумираш и бавно ходещ, но вечно настигащ всеки, който бяга супер бързо Майкъл Майерс или иначе казано поредицата за Halloween. 

Роб Зомби е е онзи мастер на готиния индъстряиъл рок, който може да ви накара да се влюбите във всяка случайна свирня в неговата музика и да клатите главата в такт.
Освен, че музиката му е идеална за днешния ден и прави супер забавните непретенциозни извратени слашърчета, този човек има супер готина жена до себе си - Шери, която му се връзва на акъла и играе във всеки негов филм.

И така, и у дома Митко ми се връзва на моите изгъзици с охота, особено ако е подкупен с бутилка Джак и скоро след това го гледаш как си заглажда перуката и казва, че леко му се е размазал грима.
Е, това тук не е кой знае какъв проблем защото гримът и на двама ни целенасочено исках да е леко мацаница, за да пресъздава творческата хаотичност, с която Роб Зомби си прави кефа във всеки филм, без да мисли кой какво ще каже за неговите проекти.

Преди да премина по-натам обаче, трябва да си пуснете нещо, с което да четете статията, затова почваме с първото подходящо парче за целта Living Dead Girl.

"Who is this irresistible creature

Who has an insatiable lust for the dead?

Living dead girl! "

Отговорът тук е - АЗ!

Тъй като не можах да си намеря костюм на висока слаба блондинка с двуметрови крака, евала, бе Шери, реших да се превъплатя в една от най-знаковите й героини от един от филмите на Роб "Господарите на Сейлъм" или Салем..whatever!

             

Гримът не е никак сложен, но доста знаков и може да се каже, че е един от наложелите се последните години, като може да се убедите за това в инстаграм или въобще, ако използвате търсачката в нета за нещо друго освен търсене на порно.

Време за песен номер две -   Thunder Kiss '65

И така, ако не сте гледали нито един от неговите филми, предлагам да започнете с най-комерсиалното и лесно смилаемо като Halloween, а ако не сте слушали неговата музика, ви препоръчвам ( не да се застреляте, нищо, че първо то ми дойде на акъла), ами пуснете си тези жокери тук, после всичко друго, което може да намерите и просто бъдете по-добра версия на себе си! 

След като вече добихте престава за моя грим ( Аз така сабахлем отидох до магазина и мога да кажа, че е явно е много подходящ грим за първа среща. То кой ли не се обърна след мен) , нека ви покажа как и защо направих и грима на Роб Зомби! 

Освен, че музиката на ЗомбитУ е много яка и catchy, другата причина да направя Митко на него бе и че почти съм изчерпала всички възможни знакови герои с големи коси и бради. И след като Свещената Брада забранява да се подкъсява, ще трябва да се намират подходящи образи. 

Тук нямахме грижи  и двамата сме големи фенове и се получи много бързо и лесно.

Е, наложи се да избелим лицето и да сложим малко грим -тук таме, плюс една перука с расти, но все пак, това са задължителни елементи.

Но докато говорим, да пуснем още едно парче:

Докато си слушкате, ето още снимки от фотосесията и инспирационен мат`рял :) 

"Идваш ли или шъ се душим ?"

That smile though!!!

"Ида, ида..."

"Ма ти така ако се туткаш , аз ще си пусна още една песен!"

                          

A hypnotize dream into infinity, I turned the love to lies
Crawl across the water, wave and sink into the sea
Reflect'n onto everything, that you can never be
'Check-out!', yeah!
To the devil a daughter comes 200 worlds away, yeah
Born to lose the love you choose, destroy another day
Check out!!
Sweet'n the ride Black Sunshine
Sweet'n the ride, yeah!
Sweet'n the ride Black Sunshine
Sweet'n the ride
Stare into the T.V. kiss off the pain
Wonderland is falling, no sing, no rain momentary
Damage into the high drift me to the circuit sky

С тази музика настроението ми е: 

Ами ние сме готови за празника, така че идвайте да купонясваме! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мъфини червено кадифе с убийствена украса / Slasher red velvet cupcakes

Едва ли има някой да не обича торта "Червено кадифе" ( рецепта тук), която е символ на романтика и красота. Е, днес ще свържем червения й цвят с нещо по-типично за предстоящия празник, а именно едни убийствено-червени мъфини. 

Освен изключително сочни и вкусни, този път ги направих и с пълнеж от шоколад и супер шапка от пухкав крем. 

Украсата е малки ножчета от захарно тесто, които може да изработите сами, или да ви подари добра приятелка, както се случи при мен. Моята пословична лудост е известна на моите приятели, затова кой когато си дойде от чужбина ми донася някоя такава глезотия и ми я подарява с димите " Като го видях и веднага се сетих за теб"

Няма да изброявам какви неща са ми подарявали до сега, но мога да ви кажа, че като си сложа вампирските зъби, дългата перука, латексови уши и средновековни доспехи ми е много приятно да си режа зелето на мини гилотината в кухнята :) 

И така, у дома винаги е неспирен празник на празненствата и сетивата, затова днес ви предлагам нещо точно такова - празнично и изкусително.

За тези от вас, които все още се чудят как да постигнат перфектния цвят за червено кадифе, ще има и споделена малка тайна, която може би ще си спести много ядове.

Рецептата е идеална и за други поводи, затова грабвайте лист и химикал и записвайте.

Необходими продукти:

За мъфините:

1 1/2 ч.ч. брашно София мел за кекс

3/4 ч.ч. захар

2/3 ч.ч. прясно мляко

1/2 ч.ч. олио

2 с.л. кисело мляко

3-4 капки лимонов сок

2-3 с.л. какао

1/2 ч.л. сода

1 ванилия

1 яйце

червена боя

щипка сол

За крема: 

200 г крема сирене

300 мл бита сметана

захар на вкус

1 ванилия

Още:

течен шоколад

червен сироп/ топинг

За направата им в купата на миксера разбиваме постепенно, яйцата и захарта. Прибавяме след това едно по едно прясното мляко, в което сме капнали лимоновия сок и сме го оставили за една минута да престои. след това прибавяме олиото, киселото мляко и ванилията.

                             

Пресяваме си брашното с чаша и започваме да прибавяме постепенно към течната смес, заедно със содата, солта, боята и какаото. 

                          

Много често хората изпитват затруднение в създаването на цвета, и точно затова какаото се слага за да засили червения цвят. Аз използвах не много наситено какао, защото иначе рискувах да стане кафяв блата. Но аз ви препоръчвам да купите като цвят не коледно червено, а бургундско. Така може да се радвате на наистина наситено червено.

Готовата смес разпределяме във формички за мъфини като от големите излизат около 12-14 броя, а в по-малките - тройно. Аз ги направих мешани - малки и големи. Пека ги на 170 градуса докато се надигнат и капачето се запече, но седи все още сочно.

Хубавото на тази рецепта е, че дори мъфините да не ви станат перфектни на вид - криви и т.н, не е от значение. Изстудените вече кексчета изравняваме на външен вид, като изрязваме излишното и правим малки дупки в средата, събирайки всички трохи в купа.

След това запълваме сърцевината им с течен шоколад и топваме върха им отново при трохите, което го оформя равно.

С миксер разбиваме сметаната и 1/3 ч.ч. захар ( ако е неподсладена) и прибавяме кремата сирене и ванилията.

Шприцоваме получения крем върху мъфините.

Отгоре правим пръски с плодов сироп, някакъв топинг или в моя случай, останалия ми карамел от ябълките тук. Загрях част от него, като просто прибавих още малко глюкоза, което го направи по-течен и с него направих тези вкусни, лепкави карамелени пръски.

 

Ако и на вас ви иде да убиете някого от време на време ( че, на кой не му се иска), не го правете наистина, а убийте това чувство с тези невероятни кексчета.

В краен случай, най-много да умрете от преяждане, защото едва ли ще се спрете на едно.

Точно когато си мислите, че зад пухкавата текстура и още по-пухкав крем няма какво да се крие повече, изведнъж усещате в сърцевината им шоколад, който се разтича от нея.

Аз ви пожелавам един Killer Halloween и до още по-зловещи срещи...догодина :) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!