Днес искам да ви представя един възхитителен десерт, който създадох за една възхитителна жена - моята майка. Този петък бе нейният рожден ден и както обикновено тортата бе от мен. (То оставаше и друго да е :))
Всяка година питам майка ми каква би искала да бъде тортaта и тя винаги отговаря с "много шоколадова". Така е, майка ми много обича шоколад и почти сигурна съм, че съм го споменавала тук-таме в блога. Но като цяло не говоря много за нея.
Но така е понякога с нещата, които обичаме твърде много - сякаш ни оставят безмълвни пред усилията да ги опишем заради безбройните прекрасни качества, които притежават, чувствата, които само те могат да породят в нас и усещането, че говорейки за тях сякаш споделяме дълго пазена тайна за голямо съкровище. Не зная как да говоря за майка си без сърцето ми да затупти превъзбудено и да се появи усещането, че каквото и да кажа за тази необикновена жена ще бъде малко, за да добиете и бегла представа за нейната сила, интелигентност, нежност, доброта и не на последно място красота. Да, може да се каже, че тя не само е най-добрият ми приятел, но и определено човекът, който винаги е бил до мен. Като такъв приятел, често се случва да се поспречкаме, да въртим очи една на друга - тя заради моята постоянна нервност, аз заради нейното невероятно умение да каже най-неправилните неща. ( Не, че е така, но нали знаете от гледна точна на децата, само майка ти и може да те издразни с начина по който ти говори)
И да не си помислите сега, че наблягам на негативното - просто се опитвам да ви кажа, че и аз като други деца обичам майка си до полуда, но това не ми пречи не винаги да се държа към нея със страхопочитание. И съм сигурна, че е нещо, което възпита във нас съзнателно - не искаше да се страхуваме от нея, да не изразяваме мнението си и позицията си за неща, за които можем да се обосновем и да докажем правотата си било то пред авторитети, не спираше творческите ни нагласи и ни оставяше сами да търсим щастието в живота, като през цялото време намираше перфектният баланс между родител и приятел, без да прекрачва границата на безотговорно родителско поведение.
С майка ми винаги сме си приличали по много неща, но с годините стават все повече и повече - от вечния ни стремеж към мир и разбирателство, нуждата от лично пространство и уединение, любов към смеха, храната и нежните прегръдки, до невероятното ни умение да правим бели от нищото - последния път аз си одрасках лицето без да искам след като си изрязах ноктите ( все още не знам как стана това) , а майка ми веднъж се спъна от въздуха, не спим на пълнолуние, чувствителни сме AF и след толкова много години все още можем да останем до сутринта да си приказваме за глупости.
Да, майка ми е наистина прекрасна жена, която заслужава цялото щастие на земята, неспирна любов и всички шоколадови торти на света. Ето защо съм решила да й ги подаря:
Тази година, с
лед известно прочуване, попаднах на тази безобразно шоколадова торта, която пленява не само с уникална визия и божествен вкус, но едни от най-успешните и лесни комбинации на продукти за създаване на компонентите. Препоръчвам ви да си я запишете, защото съм сигурна, че ще използвате я блатовете, я крема, я цялата торта в следващите години доста занапред.
Ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
За блатовете:
9 яйца
1 1/2 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.ч. захар
100 г тъмно какао
1 пак бакпулвер
есенция ром
Крем:
5 яйца
1 1/4 ч.. захар
500 г масло
100 г тъмно какао
За сиропиране:
1 1/2 ч.ч. вода
1 ч.ч. водка ( или по-малко)
есенция ром
захар на вкус
Тортата е ефектна, тъй като е наистина голяма и въпреки това продуктите са лесно достъпни, макар и в по-голямо количество. Аз използвах форма за торта с диаметър 24 см.
Блатовете приготвяме като разбиваме яйцата със захарта на гъст крем а после прибавяме сухите съставки - брашно, бакпулвер и какао, както и малко ромова есенция на вкус. Готовата смес е гъста, лъскава и шоколадова.
Взимаме дъното на формата и покриваме с кръг хартия за печене, който сме намаслили. Изсипваме около 5 с.л. от сместа и приравняваме. Пъхаме във фурната да се запече блата за около 10 минути на 180 градуса, предварително затоплени.
Процедираме така докрай с останалата смес, като на мен ми се получиха девет блата.Оставяме ги да се охладят напълно.
Крема приготвяме като разбиваме яйцата със захарта на водна баня, до сгъстяването на крема.
По този начина яйцата ще минат термична обработка и няма какво да ви притеснява.
Оставяме кремът да се охлади, а след това разбийте маслото на пухкав крем и добавете малко по малко от сместа и какаото.
Ако този крем ви притеснява, ви предлагам да го замените с ганаш от 500 г сметана и пет шоколада.
Преди да сглобим тортата правя сироп, като кипвам водата с около 2/3 ч.ч. захар, след завиране сипвам водката и ромова есенция.
Във формата на тортата, слагам един блат, минавам леко с четката ( тъй като има доста алкохол :)), а отгоре разпределям от крема. Така процедираме докрай. Пъхаме в хладилника, докато стегне напълно.
Защото поводът беше специален, реших да завърша тортата с още един специален елемент, а именно огледална шоколадов глазура. Вие може да я пропуснете и да украсите тортата по друг начин, но аз ще ви споделя как я напрвих все пак.
Затоплих на котлона в касерола една консерва подсладено, гъсто кондензирано мляко (397 г) с 300 мл прясно мляко. През това време накиснах един желатин с малко студена вода и оставих да набъбне.
Когато сместа тръгна да завира, дръпнах от огъня и изсипвах върху предварително начупения в купа черен шоколад ( 1 брой) като разбърквам енергично с телена докато се получи хубав, еднороден сос. Казвам сос, тъй като сместа е по-скоро течна. Докато е още топла, сипваме и желатина и бъркам докато се разтвори и той.
Изваждаме тортата, която е хубаво да е наистина студена, аз даже я слагам за кратко във фризера и поставяме върху някоя чаша, в по-голяма тава, за да не се цапа много.
След като сосът се охлади, започвам да заливаме тортата.
Пъхаме отново в хладилника, до пълното стягане на глазурата. Украсяваме по желание, като при мен се получи ето това:
Както винаги и тук ще напомня, че кремът е на маслена основа, което ще означава да изваждате тортата на стайна температура, преди да се консумира за да се отпусне, но пък докато е стегнал може да отрежете наистина перфектни парчета.
Няма нещо, което да не харесвам в тази торта. До сега обикновено тънките блатове винаги са стояли някак по-твърди или като бисквити след омекване, но тук имат вкус на брауни и са толкова наситено шоколадови и пухкави. Кремът е толкова нежен, а сиропирането с този сироп, може да и накара да се разтопите от наслада.
Радвам се, че всички, но най-вече майка ми се влюби в тази торта и преди да се разделим, искам да й пожелая да бъде жива и здрава, да се радва на все по-лесен и изпълнен с приятни мигове пътешествия и емоции живот и да бъде винаги заобиколена от хора, които я обичат и ценят такава, каквато е!
Обичам те, мамче-бамче!
А на вас, читателите пожелавам една много усмихната седмица и ако обичате някого много - направете му тази торта :)
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
