Торта за Хелоуин "Господари на ужаса" / Halloween cake "Masters of Horror"

Нали не сте си помислили, че съм забравила за втория ми най-любим празник след Коледа?! Не бих искала такава мисъл да ви минава през главата, макар и тази година да не успях да пусна всички така отдавна запланувани публикации. Нямаше как обаче да не ви "почерпя" с нещо сладко..все пак от мен пакости и лакомства да искаш :) 

Тази публикация ще бъде малко по-различна от досегашните, като почти се изкушавам да пропусна вече задължителното въведение, което всеки уморен от отговарянето на един и същи въпрос и всяка година блогър трябва да направи, а именно традиционното: " Знам, че този празник не е наш..бла бла..но на мен ми харесва...бла бла..ако не ви харесва на вас..бла бла..моля, не четете и т.н". 

Колкото и да е уморително обаче всяка година да се водят едни и същи спорове, хубаво е, че вещицата в мен не спи и хич не смята да спира да си живее живота както й е угодно, нито да спира да намира в него всеки един повод за радост, а Хелоуин, скъпи приятели е точно това. Весел празник!

И като такъв заслужава торта, като тази година реших, че централно място на масата ще заеме една торта, която ми се върти в главата от доста време. Имах идеята да направя торта, посветена на "Господарите на ужаса", представени от най-любимите ми и класически като цяло филми в хорър жанра.

Все още изпадам в "лек " потрес, когато някой ми каже, че не харесва филми на ужасите, като разбира се не очаквам да са любими на всички, но след като баба ми може да коли кокошки без да й мигне окото, трудно ми е да чуя думите "Не ме кефят тия филми с кървища и страшотии" от 200-килограмова бабанка с изскубани вежди, който току-що се е бръкнал за билет за Фики. То чак такъв ужас в моите филми няма!!!!! 

Но да се върнем към тортата: Атрактивното в случая за мен не бе само факта, че всички картинки са от ядлива хартия, но и изработката на малкия прожекционен апарат като от кино, който сложих на върха на тортата. Държах той да "функционира" поне що се касае до светлината, и съм щастлива, че успях да постигна целта си, макар самата аз да не съм много веща в работата с фондан. 

Не веднъж съм казвала, че макар да признавам безспорната красота на фондановите торти, вкусът на самия материал не ми е най-любим. За изработването на фигурки няма равен обаче и вярна на моите принципи, успях да се справя с минимално количество от него, но въпреки всичко да изглежда добре. 

Остана ми малко време ( и белтъци от някъде) да спретна и едни целувки - кокали, като ми попадна в магазина някаква ужасна захар, която нямаше разбиване, и така си остана малко в сместа. Така е като не се доверих на изпитания си метод, за да си спестя няколко минути ( много умно, няма що)! Реших обаче, че всичко ужасно като ужасните ми целувки за този празник е таман тематично..така, че не съм "ревала" много по въпроса!

Ако търсите безпогрешна рецепта за целувки, с гарантирана идеално разбита захар, вижте тук !!!

Както ви споделих, няма да е традиционна публикация, тъй като доста от самата торта беше импровизирана, но като цяло използвах за основа тортата "Червено кадифе", която можете да видите тук!!!

В случая обаче, реших да я направя "Черно кадифе", като сложих повече тъмно какао и черна боя в блатовете и постигнах този тъмен цвят. 

              

За да контрастира добре с тях, оцветих пък крема в червено..да бъде по-bloody :) Като цяло направих тройна доза от тортата, тъй като  все пак целта беше и торта на два етажа. 

Ако искате да разберете повече за самото сглобяване на такъв вид торти, както и покриването им с фондан, може да погледнете ТУК, където обяснявам подробно. 

Прожекционния апарат беше предизвикателство до толкова, че трябваше да намеря малко фенерче, което се включва и изключва лесно. Да живеят китайските магазини и китайската храна!!!

Купих едно такова точно от кварталния "всичко за левче" store, и с моите не до там търпеливи умения за работа с фондан измайсторих ето това : 

 Залепих ги с малко вода, а от още малко парче фондан оформих и самата поставка, като общо взето беше някаква недъгава от моя страна работа като с пластелин, като финалният резултата на моменти много мязаше на меко дилдо. :)

За покриването на тортата с фондан също не съм си давала много зор, тъй като осъзнавайки, че по-голямата част от нея ще бъде покрита и с фонданова хартия, ми даде пълна свобода да си оставя ръцете където и както си поискам. 

Добре е да спомена, че като цяло ползвах наистина качествен фондан, който беше приятно ароматизиран и предварително оцветен в черен цвят. Бих могла да кажа, че за мен е голямо улеснение да ползвам такъв фондан, тъй като месенето и оцветяването на фондана винаги ми е късало нервите, пък и никога не мога да получа толкова наситен цвят, освен ако не сложа цяла тубичка боя. 

След като сглобих тортата, навлажних леко страните с малко вода и залепих ядливата хартия.

Получи се идеална гладкост, без никакви усилия :) 

Още малко декорации, щрак на фенерчето и ето:

The Masterpiece is born! 

Ех, за съжаление не мога да ви я покажа в разрез, нито да ви дам друга възможност да я опитате, освен ако не я приготвите сами, но ви гарантирам..This is a CAKE to die for :) 

Пожелавам ви една СТРАХОТНА и веселяшка вечер, приятели и до нови срещи :)

Happy Halloween

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Руло "Тирамису" / Tiramisu Cake Roll

Ето, че отново дойде края на работната седмица! С нея и края на силите, които ми бяха останали, тъй като малко или много есента си казва думата. Обичам този сезон, но постоянната смяна на времето от дъждовно към слънчево до мрачно и истински хлад е по-досадно менящите се настроения на тийнейджърка в предменструален синдром. 

Трудно е да задържиш позитивно и слънчево настроение след като навън става все по-сиво, а хората по-кисели. 

За съжаление, негативизмът също е заразен и както си усещах, че започва да пълзи бавно -бавно по гръбначния ми стълб цяла седмица, събуждайки се с главоболие в последната сутрин от работната седмица, реших да не му се подавам, а да се фокусирам върху хубавото. 

Факт е, че е е петък! А в петък, приятели мои, всичко е възможно!!!! 

Влюбена съм в петък! Това е денят в който някой приятел най-успешно може да успее да ме навие да излеза навън, макар и с триста зора, а накрая да се окаже една чудесна и забавна вечер, която да завърши с похапване на топли закуски в близката закусвалня в пет сутринта. 

И така, познавайки вече добре изпитаната система, сякаш тялото ми започва автоматично да презарежда сили следобеда с такава скорост, сякаш съм изпила някоя колбичка мана и ето, че към осем вечерта съм във форма за "близки срещи с " с третия вид. 

Целият този ентусиазъм се отразява и на желанието ми за готвене, тъй като мозъкът ми започва да кипи от идеи. Ето така се появи и това руло "Тирамису".

Не бих могла да ви кажа кое е по-хубавото на този супер вкусен, нежен десерт - невероятно пухкавия крем с маскарпоне, сочните, напоени бишкоти в сърцевината или крехката пандишпанена обвивка на десерта, богато поръсен с какао и шоколад. Ще оставя на вас да прецените, а аз ще ви кажа колко лесно става всичко. Ето и рецептата; 

Необходими продукти:

За блата: 

6 яйца

5 с.л. брашно

5 с.л. пудра захар 

1/2 пак. бакпулвер

 щипка сол

За крема: 

400 г маскарпоне

250 мл сметана за разбиване

4 с.л. пудра захар

Още:

12 бр. бишкоти

1 ч.ч. кафе

50 мл бадемов ликьор/ ирландско уиски

какао за поръсване

Започваме като приготвяме блата. Отделяме жълтъци от белтъци. Разбиваме с миксер  белтъците със солта и захарта на твърд сняг. Продължавайки да разбиваме, прибавяме един по един жълтъците, докато се интегрират изцяло в пухкавата смес. Спираме миксера и в сито слагаме брашното и бакпулвера, като пресявайки постепенното, се опитваме да ги интегрираме в сместа, разбърквайки с шпатула от долу нагоре, бавно и внимателно, за да запазим въздушността на сместа. Изсипваме в тавичката от фурмата, предварително застлана с намаслена хартия за печене. Печем за около 7-8 минути в загрята на 200 градуса фурна, докато блата се зачерви.

Оставям да се охлади напълно, а след това отлепвам внимателно от хартията за печене. 

Приготвяме крема като разбиваме маскарпонето с пудрата захар ( може да сложите още сладост по желание), а след това прибавям малко по малко  от предварително разбитата на твърд сняг сметана. Ако ползвате животинска сметана, може да добавите и фиксатор за сметана. 

Сглобяваме рулото като слагаме половината от крема върху блата, разпределяйки го равномерно навсякъде. Потапяме бишкотите от всички страни в горещото кафе, в което сме сложили ликьора, или ако нямате наличен, и уиски ще свърши работа. 

Редим бишкотите по този начин, като ако искате може да направите само три редици, но аз съм привърженик на маскимата : Колкото повече, толкова повече.

Разпределяме отгоре и другата част от крема ето така: 

Завиваме хубаво рулото, като аз си помагам с опаковъчно фолио, тъй като ми е лесно да го пристегна добре. Пъхаме в хладилника за няколко часа. 

Преди поднасяне поръсваме обилно с какао. Аз украсих и с малко шоколадов ганаш и кафе на зърна.

Мога да ви уверя, че вкусът е на истинско тирамису, с тази разлика, че по-лесно се яде с ръце, пък за моите приятели, които ще се облажат тази вечер, това не са малко ползи.

Те винаги се радват, когато има какво да подложат преди питиетата, така че аз моята работа си я свърших, сега е ваш ред! 

Направете тази вкусотия още тези дни, пък аз ще чакам отзивите ви в коментарите! 

 

Сладки почивни дни, приятели!

Аз знам..моите ще бъдат такива ;) 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта "Медовик" / Medovik - Honey Cake

Знаеш, че уикендът е минал по план, когато си успял да свършиш всичките си задачки, които си бил набелязал : като готвене, пране, чистене, пазаруване, отпушване на някой канал, преподреждане на някой шкаф, излизане навън с приятели на "по едно" питие, оставане навън с подвеждащите приятелите до сабахлен, събуждане на другия ден, преобразуването на тялото и главата от течно в твърдо състояние отново, малко следобедно кафе, чист въздух, разходка в парка и заплануване спокойна неделна вечеря, последвана от романтична среща с добре ухаещата току-що изпрана възглавница. Да, ама не точно така се получи при мен...или поне не докрай. Понякога животът въобще не следва сценария, който съм написала, значи!

Запътила се към вкъщи, насреща ми двама приятели, които очевидно са решили, че неделя е денят, в който ще се купонясва, тъй като утре не са на работа ( това при тях наистина е рядкост и затова разбирам, че не са знаели какво да правят с тази концепция за свободно време, та от въодушевление, са запили от рано) 

Накратко...никога не казвай на изгладнели приятели, че има торта у дома, особено не го казвай на фиркани, изгладнели приятели, които ти дават този поглед!!!!! 

Не съм от хората, които канят хора у дома, казвала съм го много пъти, но тъй като напоследък не мога да намеря място да пласирам оставащите десерти, поради липсата на фамилията наоколо си рекох, защо не?! Признавам си, десерт не остана, мисията бе изпълнена с такава бързина, че все още не съм сигурна, че тази торта съществуваше наистина !

Работата е там, че пияните хора много приличат на бебета и докато се опитваш да вземеш палките за барабаните от ръцете на единия, който е решил, че съседите от горния етаж са си поръчали Pantera, то други вече хапнал, оригнал се и заспал на дивана.

Е, моята неделна идилия приключи, като накрая искаш-не искаш оставаш бебетата да спят на дивана в типичните за тях нестандартни пози, меткаш им по едно одеало с инструкциите, къде е банята и се надяваш съседите да не забележат "странните ти гости", когато се опитваш да ги съпроводиш на следващия ден, пръскай ги с ароматизатор след тях, за да притъпиш уханието на джибри.  

Аз, обаче съм си добра душа и реших, че въпреки изричното позволение на Митко, ще си кажа официaлно : Това, което излезе от апартамента ми този следобед не са някакви извънземни, няма нужда да викате пресата и да се залепвате за шпионките на вратите.
Вярно, не приличаха на хора, но за тяхно оправдание, те така си изглеждат и по принцип :) 

Е, това завинаги ще си остане историята за тази торта и нейните дегустатори, които я определят като "Т`ва е е**** якото нещо, човек". И "Глей, как си върви с бирата..супер!!!!!!" 

Аз пък я определям като торта Медовик и то не само защото тя така си се казва, но наистина всяка лъжичка ( да, толкова е крехка и се яде с лъжица ) от тази тортичка, се топи в устата, оставяйки мекото и леко лепнещо усещане по езика за вкусна и ароматна меденка. 

Но без да губим повече време, да преминем към рецептата, която адаптирах от тук:

Необходими продукти:

За блатовете: 

3 1/2 ч.ч. брашно

1 ч.ч. захар

1 ч.л. сода

1 с.л. оцет

113 г масло

2 яйца

2 с.л. мед

За крема:

500 мл сметана за разбиване

400 г заквасена сметана

100 г крема сирене

1 ч.ч. пудра захар

2 ванилии

По желание: сладко и ядки за украса

Тортата всъщност  е  доста лесна, за правене, особено ако сте от хората, които са свикнали да работят с тесто, вместо смеси за блатове. Тук те се разточват на тънко и пекат за по няколко минути, така че по -пъргавите ще могат да я направят за около 30 минути :) 

Но ето и как става стъпка по стъпка; разбиваме яйцата със захарта за кратко с миксер. Може и на ръка, но аз искам да улесня по-бързото разтваряне на захарта. 

                     

Прехвърлям в касерола, прибавяме меда, и маслото и слагам на средна степен на котлона, докато второто се разтопи напълно и получим хубава еднородна смес. 

      

Слагам половината от брашното в купата на миксера, прибавям яйчената смес и загасената с оцет сода. Пускам миксера с накрайник за тесто и започвам да прибавям постепенно от останалото брашно, докато стане гладко и леко лепкаво.

Прехвърлям върху леко набрашнен плот и замесвам с още малко брашно, докато тестото спре да лепне. От него трябва да направим общо около 7 блата и може да го разделите предварително на толкова части. За мен обаче е по-лесно да работя с около една трета или половината тесто, като разточвам на голям лист, върху хартия за печене. 

                       

След това с ринг за торти или с помощта на чиния изрязвам кръг за блатовете. По този начин успявам да направя повече блатове и винаги са равни и еднакво тънки навсякъде. Моите блатове бяха с диаметър около 25 см. Надупчвам с вилица, за да не се надуят при печене и пъхам да се запекат за около 7 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване.  

Така процедирам с останалите блатове, като става наистина бързо. Оставям да се охладят и се захващам с крема.
Разбивам сметаната със захарта на пухкав сняг,

Прибавям след това и заквасената сметана, както и крема сиренето, като може да използвате и друго съотношение в крема : 200 г заквасена сметана и 300 г крема сирене, за това количество бита сметана. Използвайте, който крем предпочитате.
Добавете аромати към него като ванилия, на прах или концентрат, като може да сложите и лъжичка ром. Разбъркайте всичко на пухкав крем на ръка.

Сглобяваме тортата като редим блат, крем, блат , крем и така докрай. 

Пъхаме в хладилника да стегне за няколко часа или най-добре за през нощта.

На следващия ден украсяваме с малко млени бискивити, ядки и бурканче вкусно, домашно сладко. 

Какво да ви кажа..тортата се реже плавно като по мед и масло :) 

Кремът в тортата е толкова нежен, а самата торта, ще се хареса на любителите на не най-прекалено сладките десерти...затова пък другите могат да се посладят допълнително с "глазурата" от вкусно сладко от  боровинки! 

И с тези вкусни кадри, ви пожелавам една усмихната, слънчева и по-топла седмица! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!