Шоколадови клавиши с ром / Chocolate Rum Bars

Не обичам да съм разконцентрирана и отвеяна, но това октомврийско време ще ме побърка...вчера слънцето печеше цял ден, докато предишните дни се изля неспирен потоп, обличам и събличам разнообразни по дебелина дрехи в по-голяма честота от жена в менопауза, а отгоре на всичко и пълнолунието наближава, та мозъкът ми започна да се върти на центрофуга. Как, кажете, как да готвя нещо сложно, като мога да се самозапаля, или още по-лошо..да го сготвя и да забравя къде съм го сложила..мислите хич не ме слушат напоследък, казвам ви!

Затова пък се спирам на ястия, толкова прости и лесни, че дори и кандидатите за президенти ще могат да го направят, ако някой кадърен им помогне поне с прочитането на рецептата.  

Днешната рецепта, освен наистина лесна и бърза за приготвяне, е и божествено вкусна и откакто съм я открила, доста честичко посягам към нея, ако трябва да правя десерт за парти, кетъринг или просто да си имам такъв в хладилника, при всеки повик за сладко от стомаха.

Най-любимата част от рецептата тук е неустоимия аромат на ром, който може да постигнете както с ромова есенция, ванилена захар на Др. Йоткер с ром или просто като си сложите от добрия стар алкохолец. 

Разбира се, че трябва да кажа, че може да го пропуснете, ако приготвяте десерта и за деца, но пък малко по-ранно лягане в леглото не е навредило на никого:) 

Чак нямам търпение да ви прочета списъка с продуктите, тъй като съм сигурна, че съставките ще ви ококорят : 

Необходими продукти:

300 г картофи (да, картофи!!!!!) 

300 г бисквити

200 г тъмен шоколад

200 г пудра захар

140 г масло

1-2 с.л. какао

2 с.л. ром/ ромова есенция

1 пак. ванилова захар с ром на Др. Йоткер

1 с.л. олио

Сваряваме картофите, като ползваме съвсем обикновени картофи. Предполагам може да направите десерт и със сладки картофи или варена тиква, като в този случай ще ви отнеме много по-малко захар за подслаждане. Аз обаче исках да опитам рецептата, както си е с обикновени картофи.

В купа слагаме картофите, намачкваме ги и добавяме 100 г масло и 100 г шоколад. От горещината на картофите, те ще се разтопят.

След това прибавяме пудрата захар, какаото (аз сложих повечко), рома и  едно пакетче ванилена захар с ром за подсилване на аромата.

Разбърквам всичко хубаво, като към този момент сместа ще изглежда ето така:

Прибавям и натрошените бисквити, като аз сложих каквито имах останали в шкафа - няколко обикновени и повечко шоколадови. Разбърквам всичко, докато се получи еднородна смес.

Изсипвам всичко в покрита с опаковъчно фолио правоъгълна тавичка и изравнявам добре. Пъхам в хладилника докато стегне напълно.

След това разрязвам всичко на правоъгълничета във формата на клавиши. 

Разтопявам шоколада и прибавям останалите 40 г масло, както и една с.л. олио за блясък. Може да наредите клавишите на решетка и да ги залеете, но аз предпочетох да ги потапям в шоколадовата заливка само от горния край.

След това ги оставяме да се охладят напълно в хладилника и шоколадът да стегне.

Първият път, в който ги опитах, не можех да си представя, че в сърцевината на десерта стоят картофи. Накрая се беше получил един невероятен десерт от плътна, леко лепкава шоколадова смес, с неустоимо ухание на ром и глазура от лъскав, тъмен шоколад.

 

Едва ли трябва да споменавам, че този десерт върви чудесно с хубава компания (..било то на хора или просто приятна книга) и чаша сгряващо гърлото и раздвижващо кръвта ромче :)

Наздраве...събота е все пак :)

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Маслени сладки - шприц / Piped butter cookies

Хубаво е да си пак у дома! Както вече ви споделих, тази година ме очаква една доста интересна и динамична ситуация, при която ще ми се наложи да живея на три места едновременно: в Осло, Благоевград и голяма част от времето - на летището. Аз нямам нищо против обаче, тъй като обичам да пътувам почти толкова, колкото и да ям, така че най-много да имам малко повече време да търся вдъхновение, докато се "нося в облаците" :)

Времето в България обаче не се оказа така приветливо, както се надявах и още първите дни ме посрещнаха едни дъждове и ниски температури, които иронично не успях да заваря дори в Норвегия. Това пък ме накара да врътна ключето у дома, да нахлузя топлите пантофки и да изровя от дъното на гардероба някой пухкав суитчър - в случая се оказа този на Dimmu Borgir :) 

Заспалото време навън, приятното потропване на дъжда по перваза и неописуемото удоволствие да спиш отново в добре познатото ти легло ми донесе чувства на такъв уют, и малко меланхолия, която само определен вид музика и храна могат да акомпанират най-добре.

Веднага се сетих за тези вкусни маслени сладки, които баба ми приготвяше, когато бях малка. Времето навън бе същото, дядо ми подхъркваше "тихо" на дивана, по радиоточката вървеше някой от симфоничните концерти, а от фурната се носеше такъв аромат, че седях хипнотизирана пред прозорчето и се опитвах да предизвикам с мисълта си по-бързото им изпичане. 

Ето, че и в сегашния ми дом се появи това ухание, след като вкусните спомени ме предизвикаха да ги направя и аз. Баба ми ги поръсваше само с пудра захар или пък слепваше със сладко, но аз реших да ги потопя в малко шоколад. Рецептата не е никак сложна и може да си ги приготвите набързо и след работа или да се поглезите през почивните дни. Сладките са доста трайни и могат да се съхраняват в стъклен буркан или кутия, от която да си грабваме на път за "дивана" :) Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 400 г брашно

200 г масло 

150 г пудра захар

4 жълтъка

4 с.л. плодов сок, нектар  или есенция

1 бр. ванилия/ ванилена захар

Започваме като разбиваме добре мекото масло с пудрата захар. Добавяме и плодовия сок, като може да бъде лимон, портокал и дори някакъв нектар или есенция.

Прибавяме един по един и жълтъците, които също трябва да са на стайна температура.

Включваме фурната да загрее на 200 градуса.

Започваме да прибавяме от брашното към маслото, като трябва да получим средно твърдо тесто. Аз си направих експеримент като шприцовах само една-две сладки и пъхнах във фурната. Ако при изпичането започнат да се разтилат и губят форма - значи има нужда от още брашно. 

След като тестото е готово, слагам в шприц, най-добре от металните или наистина здрав пош с накрайник, тъй като за оформянето трябва по-голям натиск, заради твърдото тесто.  Идеални за целта са пошовете за еднократна употреба, които са от по-твърдата найлонова материя. Може да избутвате и сместа с натиска на пръст, ако имате от по-старите накрайници, които са доста големи. Моят е точно такъв - подарък от баба :) 

Пека сладките докато порозовеят, а след като ги извадя от фурната, оставям да се охладят напълно.

След това можем да ги слепим две по две със сладко, или да потопим крайчетата им в малко разтопен шоколадов кувертюр.

Не мога да ви опиша колко са нежни и крехки, а маслената основа на тестото ги кара направо да се топят в устата.

Опитайте ги и вие, а навън нека си вали .. :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Кюфтета по италиански с моцарела / Italian Meatballs with Mozzarella

Едва ли има рецепта, която да съм писала по-бавно в последно време, особено спрямо бързината, с която самото ястие се изяде. Е, не е като други, да кажа, за броени часове или минути, защото това ястие е идеалната седмична вечеря или обяд, тъй като ще ви подсигури такъв поне два-три дни при нормална консумация. Хубавото тук е, че точно тези невероятни италиански мини кюфтенца са класическа съставка и на популярния сандвич с кюфтета, обичан от милиони хора по света. Той пък е чудесна закуска или обяд за офиса.

Aз няма какво да ви залъгвам - хапвах си ги у дома, като това е едно от малкото ястия, които наистина са си вкусни и на следващия ден или на по-следващия, претопляни за пореден път. 

Вие разбира се може да решите да направите половин доза, за да се изядат веднага, но предвид това, че в последно време готвех и хапвах сама, ми дойде доста добре да имам домашно приготвено ястие в хладилника.

Това, което харесвам на тази рецепта, освен че може да ползвате току-що затворените бурканчета или шишета със зимнина от доматен сок или сос, е и че може да оползотворите останалия ви стар хляб, като го направите на сухари или го запечете. Сосът в ястието е толкова богат на вкусове, че става идеален за топене:

Но няма какво повече да отлагаме, ето и самата рецепта, като започнем с необходимите продукти:

Необходими продукти:

400-500 г кайма (смес или от св.плешка)

1 голяма глава лук

1 ч.л. сос уорчестър

1 яйце

1/2 ч.ч. галета 

Подправки:

черен пипер

червен пипер

риган

кимион

чеснов пипер

босилек

мащерка

Още:

200 г моцарела

1-2 домата

1 люта зелена чушка

домашен доматен сос (сос маринара)

Започвам с овкусяването на каймата. По принцип тези кюфтета се приготвят предимно с говежда кайма, но аз предпочитам смес или тази с намалено съдържание на мазнини, която е от свинска плешка. Овкусявам с подправките, като ползвам сухи, а количеството им е според вкуса ви. Аз обичам подправки и не ги пестя тук:

Прибавям смления в чопър лук, леко разбитото яйце, както и галетата, като за целта ползвам домашна. Когато купувам франзела или някакви хлебчета и те изсъхнат, ги смилам и получавам галета, която е доста по-едра и вкусна от тази на пазара.

Започвам оформянето на кюфтетата, като някои предпочитат използването на лъжица за сладолед. Аз обаче ги харесвам още по-дребни, затова ги правя на ръка. Използвам този метод, който ви гарантира еднаква големина накрая: разпределете каймата равномерно под формата на правоъгълник и я нарежете на квадрати ето така:

За съжаление не успях да снимам сама точно тази част от процеса, но намерих тази снимка в нета, която показва много точно и нагледно.

Готовите кюфтета нареждам в тавичка, покрита с фолио и леко намаслена с олио.

Пека кюфтетата на 200 градуса за около 20 минути. Важното е да са сочни, а не толкова запечени, тъй като ще ги печем втори път.

През това време приготвяме соса: Може да ползвате любимия си италиански доматен сос от буркан или консерва, класическа рецепта за сос маринара или просто да сложите на котлона 500 мл домашен доматен сос. Ние го приготвяме на село, като сосът е подправен със захар и сол, но при затоплянето му тук може да овкусите с малко зехтин, черен пипер, дафинов лист и 1-2 скилидки чесън.

Поднасяне: Слагам част от соса в тавичка или тиган, годен за ползване в печка, а отгоре нареждам част от кюфтенцата. Разпределям малко от нарязаните домати отстрани, а отгоре нарязаната на филийки моцарела.  Пъхам ястието във фурната още веднъж, до запичането на моцарелата.

Поднасям с нарязана на ситно люта чушка и препечни филийки.



Не мога да ви опиша какви аромати, какво чудо...направо да си изгориш устата от лакомост, както не пропуснах да направя аз :)

А ето и още една идейка за хапване на тези кюфтенца...в сандвич!

Оставям ви да прецените кога е удачно да ги приготвите, а пък после ми пишете в коментарите!
Вкусна седмица, приятели!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!