Шоколадов кадаиф / Chocolate kadaif / Çikolatalı Kadayıf

Ето, че дойде време и за последното ми предложениe за романтичен десерт, подходящ за предстоящия празник. "Черешката" на тортата или в моя случай - ягодката! Така де, има ли по-романтичен, секси и сладък плод от ягодата. Някакси трудно си представям да си подаваме потопени в бита сметана парченца тиква или зряла мушмула. 

Ето защо нямаше как да пропусна да добавя този плод към финалното си предложение. 

Интересното обаче в случая е, че този плод далеч не е звездата в рецептата.

Тази роля заема скромният и добре познат на всички ни кадаиф, но въобще да не ви заблуждава. Това е петзвезден десерт, в най-лошия случай!

Представям ви шоколадови куполи от шоколадов кадаиф, залети в шоколад, и ако сте алчни като мен - с пълнеж от шоколад. 

Try say no to that! 

Хората, които имаха щастието да го опитат у дома, бяха очаровани. Получава се нещо като хрупкава вафла, но в съчетание с шоколадовия ганаш и свежия и сочен плод едва ли ще намерите по-изкусителен и подходящ десерт за романтична вечер (освен това може да се хапва с пръсти...мммм) 

Но ето и самата рецепта:

200 г кадаиф (най-добре пресен) 

100 г млечен шоколад

200 г тъмен шоколад

200 мл течна сметана

6-7 с.л. масло 

Аз използвах пресен кадаиф, тъй като имах останал от последната покупка. Тъй като той не е траен, го замразявам, но се размразява бързо. Сложих кадаифа да се запече за няколко минути на силна фурна в печката.

Предполагам, че много от вас ще искат да използват и готов кадаиф от магазина и би се получило, но държа да отбележа, че суровият стои по-мек, дори и след изпичане, и наистина е в пъти по-вкусен (Толкова вкусен, че почти всеки ме питаше какъв е този кадаиф и трябваше да уточнявам, че е пресен) 

След като се позапече, намачквам кадаифа, така че да стане на малки "стружки".

През това време на водна баня разтапям млечния шоколад и 2-3 с.л. масло. (Може да сложите и малко повече, ако ви се стори все още много сухо, затова съм сложила повече масло в продуктите.) 

Прибавям шоколада към начупения кадаиф и разбърквам. С така получената смес пълня формички (или чашки, които леко съм намазала с масло). Пъхам в хладилника да стегнат - не отнема много време (20 минути) .

Приготвяме ганаша от тъмния / черен шоколад. Загрявам сметаната на котлона. Когато тръгне да завира, дърпам от огъня и прибавям начупения на ситно шоколад, и разбърквам енергично, докато шоколадът се разтвори. Прибавете 1-2 с.л. масло. 

Изваждаме стегналите се кадаифчета от хладилника и заливаме с ганаша. Хубаво е ганашът да е  поизстинал, но все още течен и лъскав.

Пъхаме отново в хладилника за 20 минути.

Сервирам украсени с малко ядки и ягоди.

 

Количеството за ганаша, който съм дала е двойно, тъй като реших да сложа малко от него и като плънка. За целта е хубаво да приготвите ганаша предварително, така че да има време да стегне напълно (например предишната вечер).
Така ще можете да направите малки топчета от него и да ги поставите по средата, по време на пълнене във формичките. В оригиналните арабски рецепти не се прави и не е необходимо, но аз просто не се стърпях :)
Пъхнете кадаифа за 3-4 секунди в микровълновата преди сервиране, за да може да се разтопи сърцевината и ...воала...

Освен това разтапя леко горния слой на стегнатия ганаш, така че сладкишът изглежда отново лъскав, все едно сега е направен :)

Ако обичате вафлени десерти и комбинацията на шоколад и ягоди - този е за вас! 

Честит Свети Валентин, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Шоколадов мус "Аляска" / Chocolate mousse "Alaska"

Както вече ви обещах, тази седмица ще бъде посветена на романтични и лесни за приготвяне десерти в минималистичен стил. Все пак е хубаво да се поглезим с вкусна вечеря за Св. Валентин, но не трябва да се напраскаме като прасета и накрая никаква работа да не се свърши, както се казва :) 

Самата аз никога не съм придавала голямо значение на този празник, но моята половинка  е романтична натура и през годините ме въвлече несъзнателно в това празнуване. Просто не става единият от двамата да чества празника, да те засипва с подаръци и внимание и ти да си.."whatever"

Затова и най-малкото, което мога да направя е да му сервирам някой десерт (към вечерята разбира се), с който да му покажа каква сладост е той за мен в живота.

Много хора казват, че този празник е за младите, но аз не съм съгласна. Младите честват любовта всеки ден, защото си нямат друга работа, да си го кажем направо. Но според мен този празник е за по-възрастните, които между всички ангажименти и проблеми някой е трябвало да измисли начин да ги накара да си отделят малко време един за друг. Поне един ден! 

Не е нужно да подаряваш скъп подарък под формата на червени, плюшени дупета или винетки, а просто сложете децата да си легнат по-рано. Загасете телевизора - и без това нищо хубаво не излиза от там! Сложете си по чаша вино и така в тази успокояваща тишина и ако сте се сетили, светлина на свещи (не църковни де, иначе ще бъде малко морбидно), си припомнете как сте се запознали, някоя забавна случка от началото на връзката ви и не забравяйте..направете си комплимент за външния вид. Няма по-мило нещо от това любимият да ти каже, че изглеждаш все още страхотно! 

Такава вечер трябва да завърши подобаващо, мисля аз! С някакъв специален десерт, който да искате да споделите! Затова измислих това. Нещо много сладко и ефектно, което не е никак трудно за правене. Истината е, че този десерт създадох за годишнината от сватбата на Докторката и Директорът (родителите на моето момче) и те бяха възхитени.

Представлява домашно приготвен шоколадов мус, забулен в "палто" от разбити белтъци, леко обгорени със сладкарска горелка.

Дори няма да се пъна да се опитвам да ви опиша за какво става въпрос...не може! Божествено! Точка по въпроса! Ето и самата рецепта:

За шоколадовия мус:

2 по-големи яйца

100 мл течна сметана

100 г шоколад

70 г захар

щипка сол

За покривката:

3 белтъка

200 г захар

Пълното приготвяне на муса стъпка по стъпка можете да видите тук. Аз използвах половин доза от продуктите, тъй като исках да направя 2-3 броя. Вие ще ме попитате колко броя излизат от тези количества и те са точно толкова - две до три среден размер чашки или четири по-малки.

Аз лично ви препоръчвам да ги направите малки, тъй като десертът е много сладък и не е нужно да е голямо количество.

След като мусът е стегнал в хладилника (най-добре за вечерта), потапям чашката в малко топла вода, за да може да се отпусне от стените на съда. 

Обръщам върху чинийка.

Декорирам с разбитите със захарта на сняг белтъци. За по-лесно разбиване ползвам метода на "целувките" от тук.

Шприцовам от белтъците директно върху муса с фигурки по желание.

Обгарям белтъците със сладкарска горелка. Сега някои от вас ще ме попитат от къде можете да си намерите такава горелка и аз ще ви кажа. Има в много сладкарски магазини, но и не само там. Потърсете я в интернет и ще видите много места, откъдето можете да я закупите. Аз лично смятам, че макар и да не се използва всеки ден, този уред си заслужава спрямо цената и е добре да го имате!

И така, моята пледоария завършва с последни кадри от този изумителен десерт, а на вас ще ви пожелая една прекрасна седмица, завършваща с още по-прекрасен празник. Дотогава имa още няколко дни, затова ще имам време да ви предложа поне още един изкусителен и романтичен десерт! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Кремки - пухкави кифли с крем / Cream filled pastries

Каква щастлива случайност!  Тъкмо наближава денят на влюбените и аз се влюбих. Изглежда, че няма да го прекарам сама ( не, че аз някога съм сама, ако ме разбирате :) Обектът на моите чувства може да не е човек, но пък, хей, любовта си е любов. След като някой може да обича парите толкова много, защо аз не да не се влюбя в сладкиш. Което е малко странно, защото аз съм винаги в търсене на поредната изкусителна вкусотия и не се обвързвам с рецепта за дълго време. (Явно не съм кулинарно-моногамна) 

Днешната обаче е наистина специална и ме накара да се чувствам и аз така. Освен, че ме накара да се оценя като майстор в кухнята, защото резултатът бе перфектен още от първия опит, което говори за успешността на рецептата, освен това ме дари и с удоволствието да хапна най-вкусните домашни кифлички, които някога съм опитвала. 

Още щом се разнесе ароматът им от фурната го познах - това е перфектно тесто за кифли, което помнех от детството си. В комбинация с плътния, хладен крем, магията на рецептата  е толкова силна, че може да ви накара да затръшнете вратата и да прекарате следващите почивни дни в компанията на тестените изделия (и без това се очертава навън да е студено)

Надявам се няма да взимате думите ми на доверие, а направо да вземете да проверите като ги направите още този уикенд. 

Ето и необходимите продукти:

За тестото: 

Около 400 г брашно

250 мл прясно мляко

щипка сол

5 с.л. захар

1/2 кубче мая (около 20 г)

3 жълтъка

3 с.л. масло

За крема:

750 мл прясно мляко

2 бр. пудинга

1-2 ванилии

6 с.л. захар

180 г масло

Още: 

яйце за намазване

пудра захар за поръсване

Започвам с тестото. Още веднага ще кажа, че макар и да спазих рецептата почти дословно, направих някои промени и ви съветвам и вие да правите рецептите на усет. Сладостта например на всяка захар е различна, затова преценете колко сладки искате да бъдат компонентите и намалете или увеличете количеството захар. Аз сложих малко повече захар в крема и използвах пълни супени лъжици за мярка при тестото. 

Тъй като нямам везна, отмервам брашното с чаени чаши от 200 мл. В купата на миксера (вече замесвам тесто само там) слагам за начало две чаени чаши пресято брашно, солта и три супени лъжици захар. След това прибавям шупналата мая (Предварително разтворена в леко затопленото мляко с останалата захар. Оставих да набъбне.)

Пускам миксера  (или вие ако замесвате на ръка, започвате да бъркате).

Започвам да прибавям един по един жълтъците, а след това и малко по малко от разтопеното масло.

Започнах да добавям, редувайки постепенно още малко брашно, масло, брашно, масло..на малки порции, докато се образува хубаво, еластично и меко, но нелепнещо тесто. (Вие можете да правите това, месейки на ръка.)

Изваждам тестото от купата и оформям на топка. Поставям в леко намаслена купа и оставям да втаса за час. (При мен бе много по-малко като време, но пък в стаята има камина и е много топло.)

След като тестото втаса, разделям тестото на две части. Всяка от тях разделям на осем равни части.

               

От всяка част правим фитили с дебелина около сантиметър и дължина около 20 см.

След това превиваме на две и завиваме около себе си ето така: 

Нареждам в тавичка с хартия за печене и оставям да се надигнат още веднъж. Преди печене ги намазваме с малко разбито яйце за блясък.

                                      

Печем кифличките за около 15 минути на 200 градуса.

Приготвяне на крема: Избрах крема да е смес от два пудинга - ванилия и сметана. Сложих млякото да се затопли на котлона със захарта. В отделна купа изсипах пудингите и добавих с лъжичка малко от топлещото се на котлона мляко, така че да мога да разбъркам съставките на еднородна смес. След като млякото тръгне да завира, прибавям пудинговата смес, при непрекъснато бъркане с телена бъркалка и на тънка струйка. За секунди кремът ще тръгне да се сгъстява. Дърпаме от котлона. Прибавяме ванилията и маслото. Бъркаме, докато маслото се интегрира напълно в крема. 

                           

Оставям крема да се охлади, като можете да го покриете с опаковъчно фолио на повърхността, за да не се образува коричка. По-късното (при мен на следващия ден - какво да се прави, все готвя по нощите :))) режем кифличките по хоризонтал и шприцоваме от крема.

                           

Поръсваме кифличките с пудра захар и готово:

Бих искала да уточня, че на мен ми стигна кремът за две трети от общия брой кифлички, но нали съм си алчна, не съм го пестила. И на другите кифлички обаче не им бе простено, тъй като се хапнаха с охота в комбинация на топло мляко, сладко и сирене :) 

Тези с крем обаче свършиха за отрицателно време и само мога да съжалявам, че някакси съм затрила кадрите, които направих на отхапаните вече сладкиши. В тях явно можеше да се види пърхавата текстура на тестото и лъскавината на плътния крем.

Може би една от най-лакомо сниманите фотосесии, при които не се сдържах да мляскам, докато снимам :)

И така, горещо препоръчвам тази рецепта, и се надявам и на вас да ви хареса, колкото и на мен!

Спокойни и вкусни почини дни, приятели!

НОВО: Последвайте ме в инстаграм

Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!